Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр.Добрич, 15.05.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ШЕСТИ СЪСТАВ на двадесет и втори април през две хиляди и деветнадесета година в публично съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ ДЖЕНКОВА
При секретаря: КАЛИНКА МИХАЙЛОВА
като
разгледа докладваното от районния
съдия гр.д. №600 по описа за 2019г. и за да се произнесе
съобрази следното :
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Д.Р.Р. с ЕГН **********,***, с която срещу
"***, със седалище и адрес на управление в
***, е предявен иск Съдът да признае
незаконността на наложеното със Заповед №22#2/18.01.2019г. на управителя на
ответното дружество дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” като
отмени самата заповед.
В
исковата молба се излагат следните фактически твърдения:
Ищецът работил в ответното дружество на длъжността ***.
На
18.01.2019г. му е връчена Заповед № ВиК 22#2/18.01.2019г., с която на Р. било
наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” поради това, че
ищецът изготвил без да има право референция за лицето *** ***, бивш служител на
дружеството, с което действие злоупотребил с доверието и уронил доброто име на
предприятието.
Според
ищеца заповедта е незаконосъобразна, тъй като:
-исканите обяснения от служителя по реда на чл.193
от КТ са формални и не посочват нарушенията, за които следва да се дадат
обяснения, липсва дата на извършване на нарушението, а бил посочен само месеца
и годината. Абсолютно еднакъв текст бил изписан и от изпълнителния *** в новата
референция изх.№ В и К 5957. Между исканите обяснения и нарушенията в заповедта
е налице разминаване. На г-н Р. не са искани обяснения защо е изготвил
референцията без да има постъпило искане, както и относно неверните данни
относно дейностите, изпълнявани от ***.;
-не е налице хипотезата на злоупотреба с доверието
на работодателя;
-не е налице уронване доброто име на предприятието
пред трети лица, тъй като с действието си служителят не е злепоставил по
никакъв начин името на предприятието;
В
срока по чл.131 от ГПК ответното дружество не депозира отговор на исковата
молба.
По
реда на чл.143 от ГПК ищцовата страна пояснява, че като дългогодишен служител
на ответното дружество, към момента и *** ПТО /производствен технически отдел/ и бивш
изпълнителен ***, познава добре работния процес и служителите. Ищецът съставил
и подписал от свое име препоръката за служителя ***и заявил референцията за
поставяне на изходящ номер от секретарката. След изрична уговорка с настоящия
изпълнителен *** ищецът бил длъжен да извежда абсолютно всички документи като ***
ПТО /производствен технически отдел/. В крайна сметка издадената от его
референция не била изведена в изходящия дневник. Референция със същия текст, но
несъдържаща квалификацията „***” , подписана от името на изпълнителния *** била
изведена и предоставена на лицето П.***.
Представляващия ответното дружество
юрисконсулт счита дисциплинарното наказание наложено на *** Р. за правилно и
законосъобразно, тъй като основно задължение на служителите е преди всичко
добросъвестност. В тази връзка през м.декември 2018г. в нарушение на чл. 128,
ал. 2 от КТ и без да има постъпило писмено искане за това, г-н Р. е изготвил,
без да има право, референция за бившия служител ***. Р. не е уведомил
изпълнителния *** за намерението си да изготви въпросната препоръка, становище,
мнение. Р. се е опитал да представи невярна информация, като е представил
лицето *** за инженер каквато информация в дружеството липсвала. В тази връзка
са му поискани писмени обяснения.
Районният съд, след преценка на събраните по делото
доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
С ПИСМЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА: Безспорно е за
страните, че ищецът Д.Р.Р. с ЕГН ********** е в трудови правоотношения с ответното юридическо лице по силата на безсрочен
трудов договор, назначен на длъжност ***.
На
л.9 и л.10 от делото е приложена
електронна кореспонденция, коята обективира искане от трети лица за издаване на
„референция технически ***” за лицето ***.
Липсват данни за адресата на искането, но се настоява да е на бланка на
ответното дружество с предложен текст на съдържанието/приложена и самата
бланка/.
Не е
спорно и обстоятелство, че ищецът, като *** ПТО е съставил и подписал от свое име изпратената бланка на
удостоверение на формат А4, като горе, вляво, е оставил полета за изх.№ , дата,
лице за контакт и телефон.
Не е
спорно, че документа издаден и подписан от Р. не е изведен от деловодството на
дружеството, а е преиздаден наново от изпълнителния му *** Т.***. Между
съдържанието на двете удостоверения няма разлика, с изключение на това, че пред
името на ***е поставена думата „***”, както и издателите. Под второто
удостоверение стои подписа на изпълнителния ***.
С писмо
изх.№ от 3.01.2019г. до Д.Р. са поставени за обяснения пет въпроса, на които да
отговори в тридневен срок. Въпросите целят изясняване въпроса по каква причина
ищецът е издал референцията вместо изпълнителния ***, имало ли е писмено
искане, имал ли е ищеца достъп до трудовото досие на служителя и откъде е
събрал информацията за периодите на работа на служителя и квалификацията му
като ***.
С
обяснения от 04.01.2019г. до
работодателя, Д.Р. сочи, че *** е бивш служител на ВиК. Последния разговарял
лично с ищеца и го помолил да издаде референция за трудовата му история, а от
фирмата , в която щял да започва работа му изпратили по електронната поща
образец на референцията. В отговор на въпрос№ 4 ищецът сочи, че на 04.01.2018г.,
на рожденния ден на Ралица Николаева Георгиева, в стая 210 и в присъствието на
множество колеги, ищецът и настоящия изпълнителен *** на дружеството
разговаряли по сходен случай, касаещ друг бивш служител. Отговорът на
изпълнителния *** бил”Р. , ти познаваш хората, напиши каквото е необходимо,
само не пропускай да го изходираш”. В качеството си на оперативен *** и
управител на „ВиК” ЕООД и изпълнителен *** на „ВиК Добрич” АД, ищецът имал достъп
до досието на ***.
Със Заповед № ВиК
22#2/18.01.2019г. на изп.*** на ответното дружество, на Р. е наложено
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” поради това, че ищецът
изготвил без писмено искане, без предварително разрешение и без да има право
референция за лицето *** ***, както и неправилно посочил, че е ***, с което
действие злоупотребил с доверието на работодателя и създал предпоставки за
уронване доброто име на предприятието и търсене на отговорност за посочените
неверни данни. Като правни основание са посочени разпоредбите на чл.188 т.2 от КТ и чл.187 т.8, предл.1 от КТ.
При така установените фактически
обстоятелства се налагат следните правни изводи:
Предявеният
иск е с правна квалификация чл. 357 от Кодекса на труда, вр. с чл. 358, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда, вр. с чл. 188, т. 2 от КТ и
чл.187 т.8, предл.1 от КТ.
С оглед правилата за
разпределение на доказателствената тежест /чл. 154 ал. 1 от ГПК/, в настоящото
производство ищецът следва да докаже наличието на възникване на трудово
правоотношение с ответника, наложеното дисциплинарно наказиние. При изложените
твърдения ответникът носи доказателствена тежест, че волеизявлението за
прекратяване на ТПО и налагане на дисциплинарно наказание «предупреждение за
уволнение» изхожда от лице с работодателска власт, обективирано е в мотивирана
писмена заповед, за законността на наложеното наказание - изпълнение на
формалната процедура по чл.193 – чл.195 КТ и извършване на описаните
в заповедта дисциплинарни нарушения от ищеца, както и за съответствието
тежестта на наложеното наказание с извършеното нарушение.
Ищецът проведе доказване
на вменените му за доказване обстоятелства, а именно, че страните са били в
трудовоправна връзка и че със Заповед на управителя на ответното дружество му е наложено
дисциплинарно наказание «предупреждение за уволнение».
Разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ установява по императивен начин необходимото съдържание на заповедта за
дисциплинарно наказание. Актът на работодателя трябва да съдържа данни за
нарушителя, за наложеното наказание и законовия текст, въз основа на който се
налага, описание на нарушението и време на извършването му. За да се гарантира
възможността за ефективна защита срещу наложеното наказание, нарушението трябва
да е описано по начин, указващ ясно в какво е обвинен наказания служител. В
случа заповедта съдържа изискуемите от закона реквизити, в достатъчна степен
посочва момента, в какво се изразява нарушението, а именно в отклонение от правомощията
си да издава препоръки без знанието и съгласието на представителя на ответното
дружество. Налице е законосъобразна във формално отношение заповед, при което
на преценка подлежи следващото възражение на ищеца за нарушения на уредената в
закона процедура по чл.193 от КТ. Съгласно задължителните разяснения, дадени с решение №
432/26.05.2010 г. по гр. д. № 1322/2009 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, постановено по
реда на чл. 290 ГПК, преди налагане на
дисциплинарно наказание съществен елемент на дисциплинарната процедура е
задължението на работодателя да изслуша или приеме писмените обяснения на
нарушителя. Обясненията следва да бъдат поискани в рамките на дисциплинарното
производство и по повод решаването на въпроса за дисциплинарното наказание.
Затова, когато работодателят уведомява служителя за започналата срещу него
дисциплинарна процедура по налагане на дисциплинарно наказание, е длъжен да
посочи точно нарушенията, за които иска предварително неговите обяснения. Това
дава възможност на работодателя за допълнителна оценка на събраните
доказателства и възможност да прецени отношението на служителя към нарушението,
а по отношение на служителя писмените обяснения, респ. изслушването се явява
единственото в рамките на дисциплинарната процедура средство за защита.
Неизпълнението на задължението на работодателя, произтичащо от нормата на чл. 193, ал.
1 КТ е абсолютно основание за отмяна на заповедта за дисциплинарно
уволнение на лицето, без да е необходимо съдът да навлиза в разглеждането на
спора по същество.
В случая работодателят е изпълнил
и това свое задължение, като преди налагане на дисциплинарното наказание е
поскал писмени обяснения от ищеца по повод референцията за г-н *** ***. Ищецът в дадения срок е
подал подробни обяснения.
С оглед на този извод, на
преценка подлежи въпроса извършил ли е действително нарушение на трудовата
дисциплина Д.Р..
От събраните по делото писмени
доказателства, следва да се приеме за безспорно, че именно към ищеца се е
обърнал бившия служител на дружеството по повод издаване на препоръка за
започване на работа в друго дружество. Писмената електронна кореспонденция,
неоспорена в срока по чл.131 от ГПК сочи, че от ищеца е поискано да изготви удостоверение
по предварително съставен образец за качествата и трудовата дейност на бившия
служител ***, написано на бланка на ответното дружество.
Препоръката за работа е информация за лицето, предоставена от независим, външен
източник, т.нар. референт. Референтът обикновено е бивш работодател, но
може да е пряк ***, колега или клиент, който е добре запознат с професионалните
качества и постижения. Като е подписал от свое име препоръката ищецът не е
нарушил свои трудови задължения, тъй като, както е посочено по-горе препоръката
е поискана именно от него и самото лице, което има нужда от препоръката има
възможност да прецени кой да е източник на препоръката, като не е задължително
тя да се издаде от законовия представител на дружеството, в което работил
служителя. Тук следва да се извърши и преценка дали с издаване на референцията
ищецът е поставил в риск доброто име на предприятието –ответник и дали е
злоупотребил с доверието на работодателя, доколкото в
настоящият случай с обжалваната заповед на ищеца е наложено
дисциплинарно наказание уволнение за извършено дисциплинарно нарушение по чл.187,т.8 КТ –
злоупотреба с доверието и уронване доброто име на предприятието. Съдът
намира, че "злоупотреба с доверието" означава използването на
оказаното от работодателя доверие на работника или служителя за неправомерно
извличане на определена облага за него, или за другиго, с което се накърнява
доверието на работодателя. Характерно за това нарушение е, че то е
съставомерно, само когато е извършено умишлено и цели "извличането на
облага". Неправомерното извличане на определена облага от работника, като
е извършена по небрежност, не може да се квалифицира като злоупотреба с
доверието. Липсата на доказателства относно вината на ищеца предполага и
липсата на този състав на нарушение на трудовата дисциплина. В обясненията си
пред работодателя ищецът посочил, че на
практика при идентичен казус самия изпълнителен *** на ответното дружество
възложил устно на ищеца даването на мнения, референции за бивши служители, тъй
като именно ищецът е дългогодишен служител, познава всички и има дълготрайни
впечатления от работата им. Именно изпълнителния *** настоял тези мнения
предварително да се извеждат от изходящата книга на дружеството. Освен това,
работодателят е длъжен да направи преценка на конкретно извършеното дисциплинарно
нарушение - какво е извършено, при какви обстоятелства, какви са били подбудите
на нарушителя, поведението му, личността му, настъпили ли са вредни последици и
пр. Преценката на работодателя относно тежестта на извършеното дисциплинарно
нарушение подлежи на съдебен контрол. Безспорно в конкретния случай не е налице
подобно извършено от ищеца нарушение на трудовата дисциплина. Р. е откликнал на
заявеното пред него искане, лично и от свое име е подписал документа. Относно
обстоятелството, че е титулувал бившия служител като „***” следва да се посочи,
че тази грешка не би могла да подведе следващия работодател, доколкото той на
свое основание прави трудово досие на работника, в което се събират официални
документи относно квалификацията и образованието му.
Второто
посочено в заповедта нарушение - "уронване на доброто име" на
ответното водоснабдително дружество предпоставя нелоялно поведение на работника
или служителя, чрез което той злепоставя своя работодател пред трети лица,
което по дефиниция може да се отрази неблагоприятно на ефективността на
работата. Нарушението е формално, не изисква настъпването на някакъв
неблагоприятен резултат и е съставомерно независимо от формата на вината. Съдът
обаче не приема, че на първо място е
било необходимо съгласието на изпълнителния *** за даване на препоръка, тъй
като както бе посочено по-горе, препоръката може да изхожда и от пряк ***, от
колега или от подчинен дори. Видно е, че изпълнителния *** е подписал и извел
удостоверение с идентично съдържание, като е премахната грешката относно
титулуването на ищеца като ***. По –горе беше споменато, че посочването на
образователна степен и специалност в препоръката едва ли би било достатъчно за
един работодател да наеме лицето. Пред него седва да се представят и самите
официални документи за това, така че едва ли с допуснатата грешка ищецът е
могъл да въведе в заблуждение бъдещия работодател на бившия служител *** и с
това да ангажира по някакъв начин отговорността на ответното дружество.
При това наложеното тежко
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” е незаконосъобразно.
Искът за отмяната му е основателен.
ОТНОСНО
ТАКСИ И РАЗНОСКИ: На осн.чл.78 ал.1 от ГПК и с оглед изхода от спора, в тежест
на ответната страна следва да се възложат сторените от ищеца разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 600лева.
На основание чл. 78, ал.
6 ГПК и на основание
чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва да
заплати по сметка на съда сумата от 80лв. държавна такса.
При
горните констатации и мотиви, Районния съд
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО наложеното на Д.Р.Р. с ЕГН **********,***,
дисциплинарно наказание «предупреждение за уволнение», като ОТМЕНЯ Заповед №
ВиК 22#2/18.01.2019г. на изпълнителен *** на "***, със седалище и адрес на управление в *** КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА "***,
със седалище и адрес на управление в *** да заплати на Д.Р.Р. с ЕГН **********,***,
сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600лв.
ОСЪЖДА "***,
със седалище и адрес на управление в *** да заплати по бюджетната сметка на РС Добрич
държавна такса в размер на 80лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ....................