№ 271
гр. София, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Вера Чочкова
Членове:Тони Гетов
Мирослав Стоянов
при участието на секретаря Цветанка Б. Делова
като разгледа докладваното от Вера Чочкова Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20211100602171 по описа за 2021 година
С присъда от 27.01.2020г. по н. ч. х. д. № 7727/18 г. Софийски районен съд, НК, 18 с
–в е признал подсъдимия Х.М. С. за виновен в извършването на престъпление по чл.132 ал.2
вр. Ал.1 т.4 вр.чл.130 ал.2 от НК,поради което и на осн.чл.чл.78А ал.1 от НК го е освободил
от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание-глоба в размер на
1000лв.С присъдата ,подсъдимият е осъден да заплати на тъжителя Р.О. обезщетение за
причинени неимуществени вреди в размер на 100лв.като за разликата до 10 000лв.
претенцията е отхвърлена като неоснователна..В тежест на подсъдимият са възложени и
направените по делото разноски.
Против постановената присъда е постъпила жалба от подсъдимият ,в която се
посочва ,че съдебният акт е необоснован и незаконосъобразен.Прави се искане присъдата да
бъде отменена ,като се постанови нова, с която С. да бъде признат за невиновен по
повдигнатото му обвинение.
Недоволен от съдебният акт в гражданско-осъдителната му част е останал и тъжителя
О.,който е депозирал жалба в законоустановения срок.С жалбата се прави искане за
изменение на присъдата в гражданско-осъдителната й част.Изложени са и бланкетни доводи
относно незаконосъобразност на първоинстнационния съдебен акт.
В съдебно заседание, защитникът на подсъдимият поддържа жалбата и изложените в
нея доводи.
За тъжителя в съдебно заседание бе конституирана наследницата му –неговата сестра
Искра О. ,която поддържа жалбата.
1
Подсъдимият С. моли съда да бъде оправдан.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните и като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт съобразно
изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
Подсъдимият Х.М. С. е роден на ****г. в гр.София,българин,български гражданин,с
висше образование, разведен,неосъждан с ЕГН **********.
Тъжителят и подсъдимият обитавали една и съща сграда,находяща се в гр.София,,ж.к.
****.Двамата не поддържали добри междусъседски отношения и често имали вербални
конфликти.
На 09.10.2017г. тъжителят се намирал пред входа на сградата,когато бил нападнат от
подсъдимия,който му нанесъл удар с глава в глава,над лявата вежда.Случилото се било
възприето от св.А..Бил извикан екип на Спешна помощ,който установил контузия в лявата
челна област на главата и кръвонасядане в челната област на главата на тъжителя.
На следващият ден,10.10.2017г.,тъжителят посетил кабинет на отделение по Съдебна
медицина към УМБАЛСМ Пирогов,където при прегледа му не били установени видими
травматични увреждания.В издаденото съдебно медицинско удостоверение било
посочено,че е възможно при първоначалния преглед след инцидента да е било налице
зачервяване от травматично увреждане,което да е било преходно.Според експерта –медик то
би могло да се получи при нанасяне на удар с глава,така както е посочено от тъжителя и е
причинило болка на тъжителя.
Гореизложената фактическа обстановка,въззивния съд прие,въз основа на собствен
прочит на събраните по делото доказателства и след внимателния им анализ.Същата се
различава от установените от първия съд фактически изводи,които не могат да бъдат
споделени,тъй като не почиват на вярна и точна интерпретация на събраните по делото
доказателства.
Първият съд е постановил своя акт на базата на събраните непосредствено пред него
гласни доказателствени източници показанията на свидетелите А. и У.,обясненията на
подсъдимия и изслушаната СМЕ на тъжителя,базирана на приложените по делото фиш от
спешна помощ и съдебно медицинско удостоверение.Изброените доказателствени
източници са безпротиворечиви по отношение на предмета на доказване.Същите са
убедителни и взаимносвързани. Авторството на деянието и механизма на извършването му
се установят по безспорен начин от показанията на свидетеля А.,който е пряк очевидец на
процесния инцидент .Неговите показания намират частична подкрепа в изложеното от св.У.
и пълна такава в приобщеното СМУ. В показанията на свидетеля А. са описани действията
на подсъдимият и механизма на извършеното престъпление.Посоченият механизъм е оценен
като правдоподобен и съответстващ на получените травми от лекаря,изготвил съдебно-
медицинското удостоверение.
Обясненията на подсъдимия С. не съдържат информация ,полезна за предмета на
доказване,по делото ,доколкото същият отрича процесния инцидент без да излага своя
2
версия за случилото се,която да бъде проверена по надлежния ред.
От събраната по делото медицинска документация се установява ,че тъжителят е
получил травматични увреждания,притежаващи медикобиологичната характеристика на
лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.2 от НК.
Въпреки ,че доказателствената маса по делото е еднопосочна и
безпротиворечива,фактическите изводите на първия съд са необосновани.Това е така ,тъй
като СРС е приел ,че действията на подсъдимия са предхождани от нападение от страна на
тъжителя с патерица.Подобни твърдения не се съдържат в нито едно доказателство по
делото,събрано по реда на НПК ,поради което въззивната инстанция счита ,че се касае за
напълно произволни изводи на първоинстнационния съдебен състав.Тяхната
несъстоятелност води и до необоснованост на правните изводи на решаващия съд ,че
деянието на подсъдимия е извършено при превишаване на пределите на неизбежната
отбрана.По делото не се установява от събрания по реда на НПК доказателствен материал
,тъжителят пръв да е започнал конфликта и да е нанасял удари с патерица по
подсъдимия,което да представлява нападение по смисъла на чл.12 от НК,така ,че действията
му да бъдат окачествени като такива по смисъла на чл.132 от НК.
Действията на подсъдимият следва да са квалифицират като престъпление по чл.130
ал.1 от НК,тъй като получените от тъжителя травматични увреждания се субсумират под
признаците на лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК.Деянието е извършено
умишлено.
Извършвайки цялостна служебна проверка на присъдата, съдът счете, че наложеното
наказание на подсъдимият е справедливо и е съобразено с всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства.
Без съмнение,по отношение на подсъдимият са налице материално-правните
предпоставки на чл.78А от НК за освобождаване от наказателна отговорност.Същият не е
осъждан ,не е освобождаван от наказателна отговорност ,преди настоящият случай,от
престъплението не са настъпили имуществени вреди.Наложеното административно
наказание на подсъдимият е в минималния размер,поради което съдът счита ,че няма
основания за проява на по-голяма снизходителност.
Въззивната инстанция констатира нарушение на процесуалните правила по
отношение на приетият за съвместно разглеждане граждански иск,предявен от
тъжителя.Видно от протокола от съдебно заседание от 27.01.2020г. предявеният от
тъжителя иск за неимуществени вреди е приет за съвместно разглеждане след като е даден
ход на съдебното следствие,изслушани са свидетели и експерти.Сроковете за конституиране
на страни в процеса и приемане на гражданските претенции по дела от частен характер ,
визирани в чл.85 ал.3 от НПК са императивни и не могат да бъдат пренебрегвани по
усмотрение на съдебния състав.Тълкуването на процесуалния закон от страна на
председателя на съдебния състав отразено в съдебния протокол е несериозно и не заслужава
обсъждане.Лекотата,с която се нарушават правото на защита на подсъдимия и
предвидимостта на съдебния процес от страна на първостепенния съд е недопустима.Касае
3
за съществено процесуално нарушение,но неотстранимо при връщане на делото за ново
разглеждане от СРС,което налага отмяна на присъдата в гражданско-осъдителната й част и
прекратяване на производството по делото в тази част,което не рефлектира върху
възможността гражданската претенция да бъде предявена по гражданско-правен ред.
С оглед изложените съображения,въззивната инстанция счита ,че атакувания съдебен
акт следва да бъде ревизиран в посочения по-горе смисъл,поради което и на основание чл.
337 ал.1 т.2 вр. чл. 334 ал.1 , т. 3 от НПК въззивния съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда от 27.01.2020г.постановена по н. ч. х. д. № 7727/2018 год. на Софийски
районен съд, Наказателна колегия, 18 с – в.като КВАЛИФИЦИРА деянието извършено от
подсъдимия Х.М. С. като такова по чл.130 ал.2 от НК.
ОТМЕНЯ присъдата в гражданско-осъдителната й част,с която е уважена
гражданската претенция за неимуществени вреди на осн.чл.45 ал.1 от ЗЗД в размер на
100лв.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по гражданския иск,предявен по реда на
чл.45 ал.1 от ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4