№ 971 / 30.12.2019г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, V състав, в открито заседание на четвърти
декември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: Георги Видев
при
секретаря Я. В., като разгледа административно дело № 1212 по описа на съда за
2019 г., докладвано от съдия Видев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото
е образувано по жалба на С.Н.Н. против Заповед за прилагане на ПАМ № 19-0310-000125/09.10.2019
г. на началника на Районно управление – Панагюрище към ОД на МВР – Пазарджик, с
която на жалбоподателя в качеството му на водач на МПС е наложена мярката „временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ на водач
до решаване на въпроса за отговорността но за не повече от 18 месеца.
Жалбоподателят претендира отмяна на обжалваната
заповед. Излага съображения за постановяването ѝ в нарушение на
материалния закон. Поддържа жалбата си лично и чрез процесуалния си
представител в проведените съдебни заседания.
Претендира присъждане на разноски.
Ответникът – началника на Районно
управление – Панагюрище към ОД на МВР – Пазарджик – моли да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна.
Сочи доводи за законосъобразност и справедливост на обжалваната заповед. Не се
явява и не изпраща представител в проведените съдебни заседания.
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения
срок от лице, засегнато от разпореденото с нея. Разгледана по
същество същата е неоснователна:
Заповедта е издадена след извършена
проверка от служители на МВР и съставяне на АУАН. Като фактически основания за
издаването ѝ са посочени обстоятелствата, че жалбоподателят на 09.10.2019
г. около 14:18 ч. в гр. Панагюрище управлява МПС, като отказва да му бъдат
извършени две проверки за установяване на употреба на наркотични вещества –
отказва проверка с техническо средство и не изпълнява предписанието за
химико-токсилогично лабораторно изследване.
Жалбоподателят оспорва, че е извършил
първия от отказите – проверката с техническо средство. Обосновава се също, че
след като не е осъществил първия отказ, то законът не допуска да извърши
втория.
Възраженията му са неоснователни.
Напротив, по делото се установяват предпоставките за налагането на
принудителната мярка.
С определението за насрочване на делото
съдът разпредели доказателствената тежест. Поначало ответникът носи
задължението да докаже извършването на нарушенията но и жалбоподателят следваше
да докаже своите твърдения. Ответникът не ангажира други доказателства извън
тези от административната преписка но сред тях е редовно съставеният АУАН,
който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на
противното. От друга страна жалбоподателят с никакви доказателства не установи
твърденията си, че не е отказал проверка с техническо средство и по този начин
не опроверга доказателствената сила на акта.
Дори и да бъдат кредитирани твърденията
на жалбоподателя, че проверяващите не са разполагали с тест нито на мястото на
проверката, нито в РУ – Панагюрище и той е отказал проверката с техническото
средство, тъй като е следвало да пътува до гр. Пазарджик, то и в този случай
принудителната мярка е приложена правилно. Безспорно е, че жалбоподателят не е
изпълнил предписанието за химико-токсилогично лабораторно изследване. Това
обстоятелство следва от събраните писмени доказателства и не се оспорва от
жалбоподателя. При това положение установеното наличие дори и на един от двата
възможни отказа за проверка на употребата на наркотични вещества е достатъчно
основание за налагане на принудителната мярка съгласно чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. Тази разпоредба предвижда следното:
Чл. 171. (Доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.,
изм., бр. 51 от 2007 г.) За осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат
следните принудителни административни мерки:
1. временно отнемане на свидетелството
за управление на моторно превозно средство на водач:
б) (изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., бр.
101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от
26.09.2017 г.) … който откаже да бъде проверен с техническо средство или с
тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за
химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до
решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при
наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен
анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи;
Видно от разпоредбата е, че
принудителната мярка се налага както при отказ за проверка с техническо
средство или с тест, така и при отказа от даване на биологични проби за
изследване.
Несъстоятелно е възражението, че ако
водачите на МПС основателно откажат да бъдат проверени с техническо средство, то
не са налице условията за проверка с изследване на кръвна проба.
Цитираните от жалбоподателя разпоредби
на чл. 3, ал. 1 и чл. 3а от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози предвиждат следното:
Чл. 3. (1) (Изм. – ДВ, бр. 81 от 2018
г.) При извършване на проверка на място от контролните органи концентрацията на
алкохол в кръвта се установява с техническо средство, а употребата на
наркотични вещества или техни аналози – с тест.
Чл. 3а. (Нов – ДВ, бр. 81 от 2018 г.)
Установяването … се извършва ... на употребата на наркотични вещества или техни
аналози – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато:
1. лицето откаже извършване на проверка
с техническо средство или тест;
2. лицето не приема показанията на
техническото средство или теста;
3. физическото състояние на лицето не
позволява извършване на проверка с техническо средство или тест.
Действително първата цитирана разпоредба
предвижда използване на тест за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози „на място“ при извършване на проверката. Тоест би
могло да се допусне, че ако действително е било необходимо пътуване до гр.
Пазарджик за извършване на проверка с тест, то отказът за това е основателен.
Втората цитирана разпоредба предвижда медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване при отказ на лицето за извършване на проверка с
техническо средство или тест, както и в два други случая. Но нормата не прави
разлика между основателен и неоснователен отказ за извършване на проверка с
тест. Целта е лицето да бъде проверено във всички случаи, а не при определени
обстоятелства проверката да бъде осуетявана. Това показва и другият случай на
неизвършване на проверка с тест, а именно когато физическото състояние на
лицето не позволява извършване на такава. Така че отказът за проверка с тест
(дори и основателен), както и физическата невъзможност за такъв (наред с
оспорването показанията на теста) пораждат необходимостта от проверка с кръвна
проба. Следователно, безспорно установеният отказ на жалбоподателя да даде
такава представлява напълно достатъчна предпоставка за издаване на обжалваната
заповед за налагане на принудителна мярка.
Неоснователно е и възражението, че в
обжалвания акт не е определен срокът, за който се налага ПАМ. Същият е
определен в пълно съответствие с цитирания по-горе чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, който предвижда именно относително определен срок на мярката, а именно: “до
решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца“.
Следователно, действително е налице
извършено нарушение, за което правилно на жалбоподателя е наложена
принудителната административна мярка „временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС“.
Затова като неоснователна жалбата следва
да бъде отхвърлена.
Предвид гореизложеното Административен
съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
Отхвърля
жалбата на С.Н.Н. против Заповед за прилагане на ПАМ №
19-0310-000125/09.10.2019 г. на началника на Районно управление – Панагюрище
към ОД на МВР – Пазарджик, с която на жалбоподателя в качеството му на водач на
МПС е наложена мярката „временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство“ на водач до решаване на въпроса за отговорността но
за не повече от 18 месеца.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия: /П/