Р Е Ш Е Н И Е№121/27.2.2018г.
гр. Ямбол,27.02. 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 16-ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при секретаря И. Г. като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3833 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба вх.№*** г. на Н.Д.А.,
ЕГН **********, адрес-***,чрез пълномощник адв.Ж. Д.
Т. –А. -ЯАК,със съдебен адрес за получаване на съобщения и призовки по делото гр.Я.,ул.“***
срещу П.А.Б., ЕГН ********** ,
адрес-***, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 13 200.00 лв.,представляваща
главница по договор за заем,сумата от 1100.00 лв. законна лихва за времето от
16.12.2016 г. до 11.10.2017 г.,ведно със законната лихва върху главницата от
11.10.2017 г. до окончателното й плащане.
В исковата молба се твърди че писмен документ –разписка с нотариално удостоверяване на подписа с рег.№ *** на Нотариус с рег.№ *** при НК,изходяща от ответника П.А.Б.,същия признал,че получил от ищеца в заем сумата от 13 200 лв.,със задължение да върне тази сума до 15.12.2016 г.включително. Разписката била издадена и подписана от ответника на 07.06.2016 г. по повод възникнало между страните облигационно отношение по договор за заем,по силата на който ищеца предал на ответника сумата от 13 200.00 лв. До датата на настъпилия падеж 15.12.2016 год. и до момента на завеждане на исковата молба посочената сума не е върната и заплатена на заемодателя ищец.
Заедно с главния иск е предявен и акцесорен такъв с правно основание чл.86 ЗЗД за дължимост от страна на ответника и на законна лихва върху главницата. Задължението на ответника било изискуемо и същия изпаднал в забава на 16.12.2016 год.,като дължал лихва за забава върху сумата от 13 200.00 лв. за времето от 16.12.2016 г. до 11.10.2017 т. в размер на 1 100.00 лв.
В срока по ч.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от особения представител на ответника. Счита се ,че иска е допустим,но неоснователен.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна
следното:
В настоящото производство,като писмено доказателство е представена разписка от която е видно,че П.А.Б. заявил,че получил в заем сумата от 13 200.00 лв. от Н.Д.А.,като се задължавал да върне същата сума до 15.12.2016 год.,като същата е нотариално заверка на подписа на 07.06.2016 год. от П. К. нотариус с район РС-Я. с рег.№ ***,като други доказателства от значение за спора не са ангажирани.
Относно осъдителния иск с правна
квалификация чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.240,ал.1
ЗДД.
Основателността на предявения осъдителен иск се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало правоотношение между страните по договор за заем, елемент от съдържанието на което да е задължението на процесуално легитимирания ответник да престира парична сума в размер на 13 200.00 лева – задължение по договор за заем от 07.06.2016 год., настъпила изискуемост на задължението и релевирано неизпълнение от задълженото лице.
С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за установяване на фактите, съставляващи основание на иска и имащи характер на положителни такива, се носи от ищеца, който трябва да проведе пълно и главно доказване. По отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт от действителността – а именно неосъществяване на дължимо поведение за престиране на съответната парична сума, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва – точно изпълнение, като при липсата на ангажирани доказателства и доказателствени средства за последното, съдът следва да приложи неблагоприятните й последици, като приеме за несъществуващи недоказаните факти, т.е. наличието на неизпълнение на договорното задължение.
Страните не спорят, че са постигнали съгласие, обективирано в договор за заем от 07.06.2016 г., което е юридическият факт, пораждащ правоотношение помежду им, със съдържание: задължение на Н.Д.А. да заплати на ответника П.А.Б. сумата от 13 200.00 лв.,като същия се задължил да върне сумата до 15.12.2016 год. Във всички случаи обаче волята на страните по договора за заем е била ответникът да заплати възникналите задължения в размер на 13 200.00 лв. Същото е и изискуемо, тъй като в договора за заем, страните се съгласили погасяването му да бъде извършено до 15.12.2016 год. , цялото задължение става изискуемо,като в случая ищецът А. твърди,че ответника Б. не е престирал плащане на сумата на посочената дата,с оглед на което, цялото задължение е било изискуемо.
За установяване на валидно правоотношение между страните с типично за заема съдържание,следва да бъде доказан правопораждащия го факт-сключен договор. Същия е винаги двустранна правна сделка и по необходимост включва взаимните,припокриващи се волеизявления на страните по нея.За да се приеме,че е сключен договор за заем,следва да се докаже,както обективирането на волеизявление на заемодателя,така и волеизявление на заемателя.Договора,съгласно разпоредбата на чл.240 ЗЗД е реален и се счита сключен с предаването на предмета му-заместими вещи,в случая парична сума в размер на 13 200.00 лв.,на заемателя.Последният обаче следва да изрази воля,съгласие-независимо от неговата форма,за получаването й при условията в договора,т.е.при поето правно задължение да върне полученото.В тежест на ищеца е да докаже съществуващите между него и ответника заемни правоотношения,а в тежест на ответника е да докаже връщане на дадените в заем средства.В трайно установената практика на ВКС,в т.ч. Решение № 478/11.02.2014 год. на IV-то г.о.,постановено по гр.дело № 2670/2013 год. и Решение № 379/06.01.2014 год. на I г.о.,постановено по гр.дело № 171/2012 год. ,се приема,че валидно задължение за връщане на паричен заем може да възникне и когато заемателя е получил реално нещо на друго или дори без основание и се задължи да върне полученото или равностойността му в пари.Реалния характер на договора за заем не се нарушава и когато заемателя е получил нещо от другиго,както и ако не е получил нищо,но е поел или отговарял за друго свое или чуждо задължение.
В настоящия случай е представен от ищеца документ- разписка от 07.06.2016 г. с нотариална заверка на подписа,в който е обективирано признание на факта на получаване от ответника на паричната сума от 13 200.00 лв.,което представлява изпълнение на задължението на заемодателя да предаде на заемателя заместими вещи,предмет на договора,както и съгласие за получаването им при задължение за връщане на уговорен падеж 15.12.2016 год.Въз основа на представената разписка,съдът приема,че между страните е сключен реален договор за заем,задължението на заемодателя Н.Д.А. по който е изпълнено,тъй като съставлява елемент от фактическия състав на договора.В правната сфера на заемателя е възникнало задължение за връщане на получената сума,което задължение е следвало да бъде изпълнено в срок до 15.12.2016 год.С настъпване на крайната дата за връщане на получената в заем сума-15.12.2016 год.,задължението за длъжника е станало изискуемо,без да е необходимо покана от страна на кредитора. До установяване неавтентичността на разписката,каквито възражения не са направени от особения представител на ответника,съдът е длъжен да счита,че изявлението в него е направено от лицето,сочено за негов автор,тъй като документа се ползва с формална доказателствена сила,която не е опровергана.Съдът е длъжен да приеме,че отразеното в документа изявление е направено от посочения автор,което пък е достатъчно за извод,че от ответника е обективирано волеизявление,съставляващо елемент от фактическия състав на сключен договор за заем. В тази връзка съдът счита,че са неоснователни възраженията за липса на доказателства за предаване на сумата по договора от страна на особения представител на ответника.
Ответникът не твърди и не доказа да е погасил чрез плащане възникналото и изискуемо към 15.12.2016 год. задължение по някой от законоустановените способи.При липса на такива фактически твърдения,а и на ангажиране на в тази насока доказателства,съдът приема,че ответника не е изпълнил валидно възникналото и изискуемото свое договорно задължение да върне на ищеца получения паричен заем.
По отношение на акцесорния
осъдителен иск, с правна квалификация чл.86, ал.1 ЗЗД.
Вземането
за законна лихва възниква от фактически състав, включващ елементите: главно
парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като
предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението
обективно и закономерно причинява. Вземането за лихва е акцесорно,
но има известна самостоятелност спрямо главното, като провопораждащият
го състав включва релевиране на неизпълнение – липса
на дължимо поведение по отношение на главното задължение.
В
случая, съдът прие дължимост на главното вземане,
което е изискуемо и не е погасено чрез плащане или друг способ.
Съгласно
Решение № 89 от 30.06.2010 г. по т. д. № 985/2009 г., Т. К., І Т. О. на
ВКС, и посочените в същото Решение №
178/21.10.2009 г. по т. д. № 192/2009 г. и Решение № 29/07.05.2009 г. по т. д.
№ 535/2008 г. на ВКС, ТК., неизпълнението на едно парично задължение е винаги
забавено, като кредиторът би могъл да търси от длъжника мораторно
обезщетение. Съгласно общото правило на чл. 86, ал. 1 ЗЗД длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато
задължението е срочно, длъжникът изпада в забава след изтичане на срока, а
когато няма ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, когато бъде поканен
от кредитора, съобразно нормата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В
конкретния случай, главното задължение е срочно, като покана не е била
необходима, за да изпадне ответникът в забава. Размерът на законната лихва е нормативно определен, на основание чл.86
ал.2 ЗЗД - основният лихвен процент на Българската народна банка за периода,
увеличен с 10 пункта (Постановление
№ 100 от 29 май 2012 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, в сила от 01.07.2012 г. и Постановление
№ 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по
просрочени парични задължения
в сила от 1.01.2015 г.), затова обезщетението за забава върху главницата
от 13 200.00 лева, дължимо до 11.10.2017 г. възлиза на сумата 1100,00
лева, поради което акцесорният иск следва да бъде уважен за пълния
предявен размер, в приложение на диспозитивното
начало в гражданския процес.
Приетата за дължима от ответника сума 13 200.00 лева, е дължима заедно
със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба 11.10.2017 год. до
окончателното изплащане .
С оглед изхода на спора, право на присъждане на разноски се поражда само за ищеца. Ищецът доказва извършени разноски в общ размер от 2342.00 лева, формирана от сумата 578.00 лева – внесена държавна такса,5.00 лв. съдебно удостоверение,959.00 лв. за особен представител и 800.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран Ямболския районен съд,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.А.Б., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Н.Д.А., ЕГН **********, с адрес: ***, адв. Т.-А., сумата 13 200.00 лева (тринадесет хиляди и двеста лева ), представляваща задължение по договор за заем на основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.240,ал.1 ЗДД, заедно със законната лихва от предявяване на исковата молба – 11.10.2017 г. до окончателното й погасяване, сумата 1100.00 лева (хиляда и сто лева ) – обезщетение за забава върху главницата от 13 200.00 лева за периода 16.12.2016 г. – 11.10.2017 г., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД,както сумата 2342.00 лева (две хиляди триста четиридесет и два лева ) – разноски за производството, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението може да се обжалва пред Ямболски Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: