Р Е Ш Е Н И Е
гр. Г.Т.,
10. 05.
2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД Г.Т., в
публично заседание проведено на осми май две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Районен съдия: ПЕТЪР
ПЕТРОВ
при секретаря Д.И.……………………………………
и в присъствието на прокурора
………………………
като разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело № 00011 по описа
за 2019г и за да се произнесе взе
предвид следното:
Постъпила е искова молба от С.С.С. срещу „ С.-
1 „ ЕООД с.В., община Г.Т., с която се твърди следното :
Между страните, ищецът като арендодател, а
ответникът като арендатор били сключени и подписани следните договори и анекси
към тях :
1. На 14. 03. 2006 год. – договор за аренда
вписан в СВ под акт № 8, том VIII, вх. рег. № 3962/ 13. 09. 2006 год. по
отношение на имот № 014022, с
идентификатор 58181.14.22- нива с площ 45. 374 дка и имот № 103023, с
идентификатор 58181.103.23- нива с площ 42. 501 дка, двата имота в землището на
с. П., общ. Г.Т., като срокът на договора бил за 10 стопански години
включително и 2014/ 2015 година.
2. На 18. 09. 2008 год. бил сключен договор
за аренда вписан в СВ под акт № 37, том VI, вх. рег. № 4242/ 30. 12. 2008 год.
за имот № 14022, с идентификатор 58181.14.22- нива с площ 45. 374 дка в
землището на с. П., общ. Г.Т., със срок на действие 10 години включая 2017/
2018 година.
3. На 25. 07. 2016 год. – анекс към договора
за аренда за имотите по т. 1, вписан в СВ под акт № 248, том IV, вх. рег. №
2230/ 25. 07. 2016 год., с който се удължава срока на същия аренден договор с
две стопански години, считано от началото на 2016/ 2017 година.
Твърди се, че за стопанската 2016/2017 година
ответникът, като арендатор на двата имота не е платил на ищеца като арендодател
дължимата рента в общ размер на сумата от 7340. 00 лева или по 83.53 лева на
декар, като това плащане е било с падеж 31. 12. 2017 год.
Предвид горното се иска ответника да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 7340. 00 лева, представляваща дължимо и
неплатено арендно възнаграждение за стопанската 2016/2017 година за двата
процесни имота, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното издължаване.
Претендират се и разноските по делото.
Искът е по чл. 8, ал.1 ЗАЗ вр. чл. 79 ЗЗД.
С отговора си на исковата молба по същество
ответникът оспорва иска само по размер като признава, че между страните за
стопанската 2016/2017 година е бил налице валидно действащ договор за аренда.
С определение по делото съдът на основание
чл.161 ГПК е приел, че за стопанската 2016/2017 година ответникът дължи арендно
плащане към ищеца в размер на 7340.00 за двата процесни имота.
Видно от събраните по делото доказателства,
съдът приема за уС.овено следното:
Между страните, ищецът като арендодател, а
ответникът като арендатор били сключени и подписани следните договори и анекси
към тях :
1. На 14. 03. 2006 год. – договор за аренда
вписан в СВ под акт № 8, том VIII, вх. рег. № 3962/ 13. 09. 2006 год. по
отношение на имот № 014022, с
идентификатор 58181.14.22- нива с площ 45. 374 дка и имот № 103023, с
идентификатор 58181.103.23- нива с площ 42. 501 дка, двата имота в землището на
с. П., общ. Г.Т., като срокът на договора бил за 10 стопански години
включително и 2014/ 2015 година.
2. На 18. 09. 2008 год. бил сключен договор
за аренда вписан в СВ под акт № 37, том VI, вх. рег. № 4242/ 30. 12. 2008 год.
за имот № 14022, с идентификатор 58181.14.22- нива с площ 45. 374 дка в
землището на с. П., общ. Г.Т., със срок на действие 10 години включая 2017/
2018 година.
3. На 25. 07. 2016 год. – анекс към договора
за аренда за имотите по т. 1, вписан в СВ под акт № 248, том IV, вх. рег. №
2230/ 25. 07. 2016 год., с който се удължава срока на същия аренден договор с
две стопански години, считано от началото на 2016/ 2017 година.
За стопанската 2016/2017 година ответникът,
като арендатор на двата имота не е доказал по делото да е платил на ищеца като
арендодател дължимата рента в общ размер на сумата от 7340. 00 лева или по
83.53 лева на декар, като това плащане е било с падеж 31. 12. 2017 год., поради
което на основание чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 8, ал.1 ЗАЗ дължи плащане на тази сума.
С оглед горното искът се явява доказан по
основание и размер и следва да бъде уважен изцяло.
Предвид изхода на делото, на основание чл.
78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от
последния съдебни разноски, както следва : сумата от 470.00 лева за платено
адвокатско възнаграждение, сумата от 293. 60 лева за платена държавна такса,
или общо сумата от 763. 60 лева.
Предвид горните мотиви, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА
„ С.-1 „ ЕООД, с.В., община Г.Т., ул. „ В. „ № *, ЕИК ***, със законен
представител С.Р.С. да заплати на С.С.С. ЕГН ********** *** сумата от 7340. 00
лева, представляваща неизплатено арендно плащане за стопанската 2016/ 2017
година за отдадена под аренда земеделска земя в землището на с. П., общ. Г.Т.- имот
№ 014022, с идентификатор 58181.14.22-
нива с площ 45. 374 дка и имот № 103023, с идентификатор 58181.103.23- нива с
площ 42. 501 дка, ведно със законната лихва начиная от 15. 01. 2019 година до
окончателното издължаване, както и да му заплати общо разноски по делото в
размер на 736. 60 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд Д. в двуседмичен срок от съобщаването.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :