РЕШЕНИЕ
№ 365
гр. Враца, 21.08.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, трети състав, в публично заседание на 25.07.2019г.
, през две хиляди и деветнадесета година в състав:
АДМ. СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА адм. дело
№ 356 по описа на АдмС – Враца за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
АПК, вр. чл. 27, ал. 1,
вр. чл.62 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и
инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/.
Предмет на съдебен контрол е Решение за
верификация на постъпило искане за
окончателно плащане Рег. № BG05M90P001-2.005-0072/6 от 11.04.2019 г. на
Заместник-министъра на труда и социалната политика и ръководител на УО на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, в частта по т.2.1 и т.2.9, в които е
определен общ размер на неверифицираните средства от 103 229.99лв. по постъпило искане за плащане №2 от ИСУН 2020 от Община Враца с отчетен период
12.04.2017г. – 12.12.2018г. по проект „Създаване на център за интегрирани
комплексни социални услуги за хора с увреждания и техните семейства в Община
Враца“ с № BG05M90P001-2.005-0072 – С03. В решението е посочено,
че с изпълнението на описаните в посочените по-горе точки дейности
са нарушени изискванията на чл.57 ал.1 т.1 от ЗУСЕСИФ, което е основание
извършените разходи да не бъдат приети за допустими.
В жалбата се изтъква, че изводите на ответника за недопустимост на
претендираните разходи не отговарят на фактическата обстановка. Оборудването на
помещенията, в които ще се предоставят услуги по компонент 2, е извършено
съгласно представения с проекта План за външно възлагане, който е одобрен от УО
и е в рамките на предвидения бюджет, което прави разходите за него обосновани и
допустими. Също така, разходите, направени по перо 8.1 от бюджета, също са обосновани, намират се в
пряка връзка с дейностите по проекта и представляват софтуерен продукт,
необходим за предоставяне на хора с
увреждания. Прави се искане за отмяна на решението в обжалваните части, като в
с.з. е претендирано и заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът,
Заместник-министъра на
труда и социалната политика и Ръководител на Управляващия орган на Оперативна
програма „Развитие на човешките ресурси“ в Министерство на труда и социалната
политика, чрез процесуалния си представител в писмен отговор,в с.з. и в писмени
бележки оспорва жалбата, като заявява, че решението в оспорената му част е
законосъобразно и съответно на материалноправните разпоредби, които не допускат
верифициране на разходи, които не отговарят
на някое от изискванията на чл.57 ал.1
от ЗУСЕСИФ. Сочи се, че тъй като част от оборудването за Центъра за хора с
увреждания не е ползвано в периода на
изпълнение на проекта и не се ползва и по време на проверката, извършена през
м.март 2019г., разходите, извършени за него, не са били необходими. По
отношение на отказаните за верифициране
суми за разхода, извършен по бюджетно перо 8.1 ., се твърди, че същият е извършен в последните дни от периода
на действие на проекта, поради което
закупеният софтуерен продукт не е бил използван. Заявява се, че тези неблагоприятни за жалбодателя факти са
признати от ръководителя на проекта с полагане на подписа му върху контролния лист 7.6 и 7.6.1 за
извършена проверка относно допустимостта на
търсените за заплащане разходи. Прави се искане за отхвърляне на жалбата и заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка
с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:
От приложените към преписката писмени доказателства се установява, че
жалбата е депозирана в предвидения в чл.149, ал.1 АПК 14-дневен срок. Решението
е изпратено и получено чрез системата ИСУН на 19.04.2019г., а жалбата е изпратена
чрез същата система на 03.05.2019г. /стр.224
от делото/. Процесното решение е подлежащ на оспорване по реда на АПК
административен акт. С оглед разпоредбата на §.1, т.1 от
ДР на ЗУСЕСИФ договорите за предоставяне на безвъзмездна финансова
подкрепа със средства от ЕСИФ се признават за административни актове, като
решенията във връзка с верифициране на разходите при междинните и окончателните
плащания подлежат на оспорване по реда на АПК (по арг. от чл. 62, ал.1
във връзка с ал.3
във връзка с чл. 27 от
ЗУСЕСИФ). Жалбоподателят,
като адресат на неблагоприятен за него акт, е надлежна страна. Предвид това
съдът счита, че жалбата е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, настоящият съдебен състав я намира
за ОСНОВАТЕЛНА.
Видно от събраните по делото доказателства между
Заместник-министъра на труда и социалната политика, като Ръководител на УО на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ и
Община Враца е сключен Административен договор за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ №BG05M90P001-2.005-0072-C01 за изпълнение на проект №BG05M90P001-2.005-0072
„Създаване на център за интегрирани комплексни социални услуги за хора с
увреждания и техните семейства в Община Враца“ по Оперативна програма „Развитие на човешките
ресурси“ 2014 – 2020, с положени подписи съответно на 05.04.2017г. от
представители на УО и на 12.04.2017г. от
представители на бенефициента. Крайният срок на изпълнение на проекта е
12.06.2018г., удължен с шест месеца да
12.12.2018г. вкл. Проектът е на стойност 388 471. 78лв., които са изцяло
безвъзмездна финансова помощ по линия на
ЕСФ. Проектът се изпълнява в рамките на две приоритетни оси – приоритетна ос
№1 „ Подобряване достъпа до заетост и
качество на работните места“ и приоритетна ос №2 „Намаляване на бедността и
насърчаване на социалното включване“ от ОП РЧР 2014-2020г. Основните дейности
са изброени в девет пункта, като предмет
на разглеждане по делото са допустимите разходи по пункт 1 – „Създаване
на център за интегрирани комплексни социални услуги за хора с увреждания и техните семейства в
Община Враца“ и по пункт 5 – „Закупуване
на уеб базирана социална платформа. Разработване на иновативна социална услуга
„Виртуален социален асистент“. В бюджетно перо 6.1. Разходи за закупуване на
оборудване и обзавеждане на помещенията, в които ще се предоставят услуги по
Компонент 2 са предвидени 19 762.50лв.
от ЕСФ и 3487.50лв. от национално финансиране/НФ/ или
общо 23 250лв. финансиране от ЕС.
В бюджетно перо 8.1 Разходи за нематериални активи по компонент 2 – „Закупуване
на специализирана уеб базирана платформа и
инсталирането й“ са предвидени 76500лв. от ЕСФ и 13500лв. НФ или общо
90 000лв. от ЕС. Постъпилото искане за плащане е за
344 054.43лв. с отчетен период
12.04.2017г. – 12.12.2018г. За извършените разходи в б.п. 6.1 е представена
фактура от 24.10.2017г., договор от
02.10.2017г., сключен между Община Враца
и „А.“ ЕООД гр.Бургас, описание на доставеното оборудване и снимков материал на
същото. За извършените разходи в б.п. 8.1 са представени решение за обявяване
на процедура за обществена поръчка №3509/23.10.2018г., решение за определяне на
изпълнител №3664/27.11.2018г., програма за обучение и присъствен списък на служителите, участници
в същото, договор №У-269/10.12.2018г., сключен между Община Враца и „ССАРМ“ ЕООД гр.София, приемо-предавателен
протокол към договора от 11.12.2018г., фактура №193/12.12.2018г.
При извършена
проверка на място на отделните компоненти на отчетните
документи е изготвен Лист за
извършената проверка с дата 21.03.2019г., като
въз основа на него ответникът е приел, че са налице недопустими разходи,
които са оспорени от настоящия жалбодател в п.2.1 и п.2.9. За да откаже верифициране на разходите по
п.2.1 /бюджетно перо 6.1/ от решението, ответникът е приел, че разходите за закупуване на 6 броя бюра, 7
броя компютърни конфигурации и 1 брой
проектор, на обща стойност 14 669.99лв.
са недопустими, тъй като такова
количество не е необходимо за изпълнение на задълженията на назначените 4
човека, а и видимо същите не са били използвани, тъй като са във фабричната си
опаковка. Относно п.2.9 /бюджетно перо 8.1/ ответникът е приел, че осъществените разходи за дейността
„Закупуване на уеб базирана социална
платформа. Разработване на иновативна социална услуга „Виртуален социален
асистент“, на обща стойност 88 560.00лв. са недопустими, тъй като изпълнителят за осъществяване на дейността е
избран с Решение №3664/27.11.2018г. след
проведена обществена поръчка, договор със същия е сключен на 10.12.2018г. и на 12.12.2018г., който е последният ден от
изпълнението на проекта, е проведено обучение за работа с уеб базираната
платформа, т.е. тя не е прилагана по време на изпълнението на дейностите по
проекта и по никакъв начин не е допринесла за постигане на заложените
резултати. Излагат се мотиви, че платформата не е индексирана от стандартна интернет търсачка,т.е. не е
публична и общо достъпна, не е определено лице, което да я поддържа и
администрира и да следи за заявките за
нейното ползване в периода на осъществяване на проекта, а такава заповед е
издадена с дата 25.03.2019г.,т.е. когато проектът вече е приключил. В Условията
за кандидатстване с проектни предложения за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по ОП“Развитие на човешките ресурси“ 2014г.-2020г., по
отношение на разходите за материални активи за закупуване на оборудване и
обзавеждане на помещенията, в които ще се предоставят услуги по компонент
2 е
отразено, че същите следва да бъдат надлежно обосновани и описани в
дейностите по проекта, като при липсата на пряка връзка между тези активи и предмета на дейност по
проекта, разходите за тях ще бъдат заличени. По отношение на разходите за
нематериални активи по приоритетна ос 2 компонент 2 е указано, че допустими са
само тези за закупуване на специализиран софтуер, необходим за предоставяне на
услуги на хора с увреждания. В представената по делото разпечатка от ИСУН 2020
по партидата на жалбодателя е видно, че срокът на стартиране на тази дейност е
14 месеца след началото на проекта и изпълнението следва да трае 7 месеца.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно изричната разпоредба на чл.168, ал.1 АПК съдът не
се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е
длъжен, въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по
чл.146 АПК, като съгласно ал.2 на същия член съдът обявява нищожността на акта,
дори да липсва искане за това.
Съгласно нормата на чл. 60, ал. 1
ЗУСЕСИФ, Управляващите органи извършват авансови, междинни и
окончателни плащания въз основа на искане на бенефициента.
Съгласно чл.9, ал.5 ЗУСЕСИФ
ръководителят на администрацията, в чиято структура се намира управляващият
орган, е ръководител на управляващия орган, или оправомощено от него лице. С чл.29, ал. 1 Устройствения
правилник на Министерство на труда и социалната политика е
предвидено, че Главна дирекция "Европейски фондове, международни програми
и проекти" изпълнява функциите на управляващ орган на оперативна програма
"Развитие на човешките ресурси" 2014 – 2020 и отговаря за управлението
и изпълнението ѝ в съответствие с принципа за правилно финансово
управление, а със заповед № РД01-268/04.04.2018г. Министърът на труда и
социалната политика е оправомощил З.Р., в качеството ѝ на Заместник-министър
да изпълнява функциите на ръководител на Управляващия орган по Оперативна
програма "Развитие на човешките
ресурси" 2014 – 2020 с всички произтичащи от това права, задължения и
отговорности. Следователно процесното решение е издадено от компетентен орган.
Същото е в писмена форма и съдържа всички
реквизити по чл.59, ал.2 АПК.
Макар фактическите и правни
основания за издаване на акта да са
пестеливо изложени, от тях може да се
направи извод каква е действителната
воля на административния орган. С оспореното решение е отказана верификация на
разходи. Верифицирането на извършените от бенефициента разходи по изпълнението
на проекта е предпоставено от преценката на тяхната допустимост с оглед
съответствието им с нормативно регламентираните условия. Критериите за
допустимост на разходите са разписани в чл.57 ЗУСЕСИФ, Постановление №189 на МС от 28.07.2016 г. за
определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите,
съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове, за програмен
период 2014 – 2020 г., като в Раздел ІV освен
общите правила, са предвидени и специфични за Оперативна програма
"Развитие на човешките ресурси". Относима в случая е и уредбата в Наредба
№Н-3 от 22.05.2018 г. за определяне на правилата за плащания, за верификация и
сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни
разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на
счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско
териториално сътрудничество. За да бъде допустим и да подлежи на верификация
един разход, той следва да отговаря на критериите по чл.57, ал. 1
ЗУСЕСИФ, които следва да са налице кумулативно, като по отношение на
него не следва да са налице изключенията, визирани в чл.57, ал.2
и чл.58, ал.2
ЗУСЕСИФ.
Административният орган е приел, че
претендираните за заплащане разходи по
бюджетни пера 6.1 и 8.1 не отговарят на изискванията на чл.57 ал.1 т.1 от ЗУСЕСИФ - разходите да са за дейности, съответстващи на
критериите за подбор на операции и да се извършват от допустими бенефициенти
съгласно съответната програма по чл. 3, ал. 2
на същия закон. Съдът намира, че така посочената правна квалификация на несъответствието на извършените разходи, за които е отказана
верификация, не се покрива от
изложените факти. Видно от мотивите на
оспореното решение, ответникът е приел, че дейностите, разходите за които не следва да бъдат верифицирани, не
съответстват на критериите за подбор на операции, поради което не следва да се
приемат за допустими /няма изложени факти за несъответствие с програмата по
чл.3 ал.2 от закона/. В представените по делото Условия за кандидатстване основното изискване за допустимост на извършените разходи е те да бъдат обосновани и
описани в дейностите на проекта, което в случая е налице и по двата оспорени
пункта. Извършените дейности са в пряка връзка с предмета на дейност на проекта – както
материалните /предмети за обзавеждане и оборудване на центъра за интегрирани
комплексни социални услуги за хора с увреждания и техните семейства/,
така и нематериалните активи /закупуване на уеб базирана социална платформа/ непосредствено служат за осъществяване на
целите на проекта. Не са предвидени
допълнителни изисквания за допустимост на осъществените разходи, свързани с броя на назначените лица за осъществяване
на проекта и с периода на действие
на софтуерния продукт. Постановявайки
решение в обратния смисъл, ответникът неправилно е приложил материалния закон,
което прави актът му в оспорената част незаконосъобразен.
Предвид
горното жалбата се явява основателна, поради което следва да бъде уважена.
Административният акт следва да се отмени в оспорената част и преписката да се
изпрати на административния орган за произнасяне по постъпилото от Община Враца искане за плащане.
При
този изход на делото основателно се явява искането на процесуалния представител
на жалбодателя за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя
на 200/двеста/лв. съгласно чл.78, ал.8 от ГПК вр. чл.37 ЗПП,
вр. чл.24 НЗПП,
което следва да бъде заплатено от Министерството
на труда и социалната политика.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.172, ал.2 вр.чл.146 АПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ т.2.1 и т.2.9 от Решение за верификация на постъпило искане за окончателно
плащане Рег. № BG05M90P001-2.005-0072/6 от 11.04.2019 г. на
Заместник-министъра на труда и социалната политика и ръководител на УО на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, в която е определен размер на
неверифицираните средства /14 669.99лв. по първия пункт и 88 560.00лв. по
втория пункт/ по постъпило искане за окончателно
плащане от Община Враца с отчетен период 12.04.2017г. – 12.12.2018г. по проект „Създаване на център
за интегрирани комплексни социални услуги за хора с увреждания и техните семейства
в Община Враца“.
ИЗПРАЩА преписката на Ръководителя на УО на
Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ в Министерство на труда и
социалната политика за произнасяне по постъпилото искане за окончателно плащане
за период 12.04.2017г.-12.12.2018г. в отменената част на решението.
ОСЪЖДА Министерство на труда и социалната политика ДА ЗАПЛАТИ
на Община Враца юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 /двеста/ лева.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на
които на основание чл.138 АПК да се изпрати препис от същото.
АДМ.
СЪДИЯ: