Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Пазарджик, 31.01.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият
районен съд , гражданска колегия, в открито съдебно
заседание , проведено на петнадесети януари , през две хиляди и двадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНА ПОПОВА
при секретаря Д.Буюклиева и в
присъствието на прокурора………………… като разгледа докладваното от районен съдия Н.
Попова гражданско дело № 3735 по описа
за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е установителен иск с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК във връзка
с 422 ГПК и във връзка с чл. 415 ГПК.
Производството по делото е образувано по предявена искова молба
от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД с ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к.
„Младост" 4, Бизнес Парк София, сграда 6 чрез адв. В.Г.
САК, със съдебен адрес ***2 против Е.Д.К. ЕГН ********** с адрес *** , в която се излагат обстоятелства, че
въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу Е.Д.К. било образувано ч.гр.д №2746/2018 г. по описа на PC Пазарджик и е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение в размер на 562,81 лв. за незаплатени задължения по договор за
далекосъобщителни услуги, сключен на 28.04.2016 г.
Твърди се , че във връзка с постъпило
възражение от длъжника по смисъла на чл.414 ГПК, от името на ищцовото дружество е предявен на основание чл. 422,
във вр. с чл. 415 ГПК иск за установяване на вземането по издадената заповед за
изпълнение до размера на 199,38 лв./сто деветдесет и девет лева и тридесет и
осем ст./, която сума представлявала цена на потребени и незаплатени мобилни
услуги.
Наред с установителния иск по чл.422 ГПК и при условията на обективно кумулативно съединяване с исковата молба е
предявен и осъдителен иск срещу ответника за плащане на дължими лизингови
вноски в размер на 363,43 лв./триста шестдесет и три лева и четиридесет и три
ст./.
Относно правно значимите обстоятелства
са изложени следните твърдения : Твърди се, че по повод договор за мобилни
услуги от дата 28.04.2016 г., сключен с мобилния
оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ответникът Е.Д.К. била абонат на дружеството
доставчик на мобилни услуги с клиентски номер №********* и титуляр по
предпочетения мобилен номер *****с избрана абонаментна програма Нон Стоп
29,99лв. с неограничени национални минути, с уговорен срок на действие до
28.04.2018г., като при възползване от преференциални условия на Оператора
абонатът е взел мобилно устройство ALCATEL модел ONE TOUCH POP STAR на
изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 8.59 лв. всяка,
съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор.
Твърди се, че като лоялен абонат на
Оператора и при възползване от префенциални условия да ползва повече от една
услуга, абонатът-ответник е взела втори абонаментен план с предпочетен мобилен
номер ***** по програма Нон Стоп 30,99 лв. с неограничени национални минути,
съгласно Договор за мобилни услуги от дата 30.05.2016 г. с уговорен срок на
действие до 30.05.2018 г. Във връзка с мобилен номер ***** е сключен и лизингов
договор, като абонатът е взел мобилно устройство марка SAMSUNG модел Galaxy Л
2016 Black на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на
10.99 лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор.
Въз основа на посочения договор
ответникът ползвал предоставяните от Дружество мобилни услуги, като
потреблението за мобилни номера *****и ***** било фактурирано под клиентския
номер на абоната №*********.
За потребените от абоната-ответник
услуги за мобилни номера *****и ***** за периода 05.06.2016 г. до 04.11.2016 г.
Теленор бил издал:
- фактура
№**********/05.07.2016г. за отчетения период на потребление 05.06.2016-
04.07.2016г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в
размер на 104,32лв., платима в срок 20.07.2016г. Към фактурата било приложено
извлечение от потреблението на ползваните номера.
- фактура
№**********/05.08.2016г. за отчетения период на потребление 05.07.2016-
04.08.2016г. с начислена за периода сума за плащане в размер на 44,77лв., 19,58
лв. - дължими лизингови вноски, и 64,32лв. - дължим, незаплатен баланс по
предходната фактура №**********/05.07.2016г., като общодължимата сума по фактурата
възлизала на стойност 128,67лв., платима в срок 20.08.2016г.
- фактура
№**********/05.09.2016г. за отчетения период на потребление 05.08.2016-
04.09.2016г. с начислена за периода сума за плащане в размер на 43,02лв.,
19,58лв. - дължими лизингови вноски, и 128,67лв. - дължим, незаплатен баланс по
предходната фактура №**********/05.08.2016г., като общо дължимата сума по
фактурата възлизала на стойност
191,27лв., платима в срок 20.09.2016г.
Срокът за плащане на третата фактура
№**********/05.09.2016г. бил
20.09.2016г. Длъжникът изпаднал в забава
на 21.09.2016г., плащане не било
регистрирано, поради което на 27.09.2016г. достъпът до услуги бил
преустановен.
С кредитно известие
№**********/05.10.2016г. за извършена корекция по дълга, била сторнирана сумата
в размер на -11,47 лв., начислена била дължима се лизингова вноска в размер на
19,58лв., и било отразен незаплатения
баланс от предходния отчетен период в размер на 191,27 лв., при което
задължението за плащане възлиза на сума в размер на 199,38 лв., платима в срок
20.10.2016г.
Неизпълнението на абоната-ответник да
заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 199.38 лв.,
било ангажирало договрната отговорност
по т.11 от всеки от процесиите договори за услуги, като във връзка с чл.75,
вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор, Теленор бил прекратил едностранно
индивидуалния договор на ответника Е.Д.К. за ползвания абонамент и е издал по
абонатен номер №********* на дата 05.11.2016г. крайна фактура №********** с начислена
обща сума за плащане в размер на 1569,11лв. В издадената крайна фактура била
начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги в
размер на 1006,30лв.; фактурирана била цената, дължима се за оставащите
незаплатени лизингови вноски, съгласно уговорения погасителен план, в размер на
363,43лв и била включена сумата за потребените мобилни услуги от предходните
три отчетни периода в размер на 199,38 лв.
Датата на деактивация на процесния
абонамент била 27.09.2016г. / а в допълнителна молба от 27.11.2019 г. –се
поддържа, че е съответно 30.11.2016 г. /,
като същата се генерирала автоматично по вградената електронна система на
Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след
изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно
уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.
Така, абонатът бил в неизпълнение на
договора си, като същият не бил спазил крайния срок за ползване на абонамента
Нон Стоп 29,99лв. за мобилен номер *****до 28.04.2018г., съгласно Договор за
мобилни услуги от дата 28.04.2016г., и на абонамента Нон Стоп 30,99лв. за
мобилен номер ***** до 30.05.2018г., съгласно Договор за мобилни услуги от дата
30.05.2016г. В настоящото производство Операторът няма претенция по отношение
на начислената неустойка при предсрочно прекратяване на договорите за услуги в
размер на 1006,30лв., като същата не била част от предмета на иска.
Твърди се, че съгласно чл.3(2) от всеки
от договорите за лизинг, сключени към абонаментите за мобилни номера *****и *****,
„Месечните лизингови вноски се фактурирали от лизингодателя и заплащат от
лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за плащане на
задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги,
съгласно сключения между страните договор за предоставяне на такива услуги и
Общите условия на „Теленор България“ ЕАД. При сключване на процесния договор
била посочена предпочетена дата на фактуриране на услугите 10-то число от месеца.
Така, падежът на лизинговите вноски бил указания в месечните фактури срок за
заплащане на фактурираните услуги.
Поради неизпълнението на абоната да
заплати в указаните срокове дължими към оператора месечни плащания, довело до
предсрочното прекратяване по вина на абоната на индивидуалния му абонамент за
ползвания мобилен номер, на основание чл.12, ал.2 от Общите условия към
договора за лизинг /„Месечните вноски и други плащания ставали предсрочно
изискуеми в случай на прекратяване на договорите за мобилни или фиксирани
услуги, както и в случай на забава на дължими съгласно тези договори
плащания“/, били обявени за предсрочно изискуеми лизинговите вноски, дължими
след месец 11/2016г, когато била издадена крайната фактура
№**********/05.11.2016г., съгласно уговорения погасителен план, както следва: - За устройство
ALCATEL модел ONE TOUCH POP STAR, взето във връзка с мобилен номер ****, се
дължала цената в размер на 154,62лв. след месец 11/2016г. Съответно периодът,
за който били дължими предсрочно изискуемите лизингови вноски, бил от
м.11/2016г. до м.03/2018г.
За устройство SAMSUNG модел Galaxy Л
2016 Black, взето във връзка с мобилен номер *****, се дължи цената в размер
на 208.81лв. след месец 11/2016г.
Съответно периодът, за който били дължими
предсрочно изискуемите лизингови вноски, бил от м.11/2016г. до м.04/2018г.
Твърди се , че като абонат на обществената телекомуникационна
мрежа на мобилния оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД ответникът Е.Д.К. се била
съгласила и е приела Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с
потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 49 от Общите Условия,
Теленор има право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в
уговореното количество и на уговореното място. Според чл.71 „Потребителят бил
длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и в срокове за плащане,
посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на фактурата,
но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й“. Незаплащането в срок на
издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е
обусловило правото на Теленор /чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно
индивидуални договор на Е.Д.К.. При неспазване на
което и да е задължение по част XIII от тези Общи условия или в случай, че било
налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Теленор имал
право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т.
196, в) да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да
откаже сключване на нов договор с него“.
Съгласно сключения договор за мобилни
услуги, страните имат права и задължения, описани в него и общите условия на
доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагали клаузите
на публикуваните общи условия и те били неразделна част към него. По силата на
същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му от
страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор били в сила общите
условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
В чл.20 от Общите условия било
посочено, че, всички услуги се заплащали в зависимост от техния вид и специфика
по цени, съгласно действащата ценова листа на Теленор. Твърди се , че съгласно чл. 23, б) месечния абонамент
осигурявал достъп до услугите, за които бил сключен индивидуален договор и
включвал разходите за поддръжка на Мрежата и се предплащало от потребителя
ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен
план/програма/пакет. По силата на чл. 26 неполучаването на фактура, не
освобождавало потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума.
Потребителят отговарял и дължал връщане на оператора и на всякакви допълнителни
/извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които били присъдени
по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от Общите условия плащането на посочената във
фактурата сума се извършвала в срока указан на фактурата, но не по-късно от 18
дни след датата на издаването й. При неспазване на срока, потребителят дължал
неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение.
Затова се моли сада да постанови
съдебно решение , с което на основание на чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК да
признае за установено по отношение на ответника Е.Д.К., с ЕГН: **********,
адрес: ***, че към нея съществувало изискуемо вземане на ищеца „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град София,
район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано
от О.Б.Ш., в размер на 199,38лв. /сто деветдесет и девет лева и тридесет и осем
ст./ за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер №********* за
периода от 05.06.2016 г. до 04.11.2016г. Освен това се моли съда да осъди ответника
Е.Д.К., ЕГН: ********** да заплати на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК
********* сума в размер на 363,43лв./триста шестдесет и три лева и четиридесет
и три ст./, представляваща незаплатени лизингови вноски, от които: 154,62лв. по
Договор за лизинг от 28.04.2016г. за мобилен номер ****за периода от
м.11/2016г. до м.03/2018г., и 208.81лв. по Договор за лизинг от 30.05.2016г. за
мобилен номер ***** за периода от м.11/2016г. до м.04/2018г., с абонатен номер
№*********.
Направено е искане съдът, да постанови осъдителен
диспозитив спрямо ответника за разноските, положени в настоящото исково
производство, представляващи доплатена държавна такса и адвокатски хонорар.
В допълнително подадени молби и защитата
по същество, ищецът чрез процесуалният си защитник предявява и поддържа
възражение за прекоремност на заплатеното и претендираното от ответницата за
заплащане адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника Е.К., в
който същата чрез своят процесуален представител адв. Н.Б. - оспорва изцяло предявените
установителни и осъдителни искове. Твърди се, че същите били напълно
неоснователни, необосновани и недоказани, а искът по чл.422 твърди, че бил
недопустим. Направено е искане да бъде
прекратено делото частично по иска по чл.422 ГПК, а в останалата част да
се отхвърлят осъдителните искове със законовите последици от това. Претендират
се разноски в исковото производство за заплатен хонорар на един адвокат за
трите предявени иска в размер на общо 450 лв., в настоящото, за което представят списък по чл.80 ГПК, които
разноски да бъдат присъден и съобразно
изхода на делото.
По допустимостта на исковите претенция
по чл. 422 ГПК се поддържа, че от начина,
по който били идентифицирани двете задължения в заповедното и исковото
производство, между тях липсвало тъждественост за сумата от 199,38лв. Различни
били договорите/за услуги и лизинг/, от
които произтича, общия размер претендиран в иска по чл.422 и посочен в
заповедното производство, счетоводните документи, в които били отразени и
абонатните номера, за които били начислени. При така
установената липса на идентичност в правопораждащите факти на спорното право и
в неговия размер, моли да бъде прието,
че вземането по заповедта за изпълнение било различно от това, което било
предмет на установителния иск по чл.422 ГПК, който можел да има за предмет само
и единствено вземането по оспорената заповед за изпълнение. Съответствието
между тях било положителна процесуална
предпоставка за допустимост на иска, а отсъствието й изключвало правото на иск,
респ. води до недопустимост на предявения установителен иск по чл.422 ГПК,
поради това се иска същият да се прекрати със законовите последици от това.
В отговора се твърди, че исковете били
неоснователни и недоказани. Имало разминаване между кредитните известия,
фактурите и номерата на мобилните устройства, за което се претендирали
процесиите суми. Имало разминаване между претендираните суми по документите и
размера им по исковете. Оспорват се представените към ИМ фактури като се
твърди, че отбелязаните в тях данни били неверни. Имало разминаване между
окончателната стойност на фактурата, номера за който била издадена и видовете
услуги, за които била фактурирана сумата във фактурата и се претендирало по
делото. Не се твърдяло и по исковете посочените суми в приложените фактури за
абонаментен план на какво основание се претендирали и как бил формиран размерът
им и защо се смесвали с лизинговите вноски.Не ставало ясно защо във всяка
фактура базовите стойности на претендираните вземания били различни и таксите
били с различен размер, след като следвало да бъдат еднакви. Оспорва се, че
приложените към ИМ – ОУ били приети от ответницата. Сочат се доказателства. Претендират се
съдебно- деловодни разноски .
В хода на настоящото производство ,
ответницата чрез процесуалния си представител е предявила и съдът /с оглед тълкуването дадено в т. 4 пр.2 от ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по т.д. № 1 / 2013 г. на ОСГТК на ВКС / е приел за разглеждане
възражения за прихващане по двете комулативно съединени в настоящото
производство претенции.
Освен това в изпълнение на задължението
си да извърши служебна проверка относно наличието на неравноправни клаузи,
съдът е указал на страните в открито съдебно заседание , че ще извърши такава
проверка и е дал възможност и срок за изразяване на становище и евентуално – да
се сочат доказателства. Защитата на ответната страна , също е депозирала молба
по делото ,в която се развират доводи за наличието на неравноправни клаузи
съгласно чл.143 от ЗЗП и практиката на Съда на ЕС
по тълкуването и приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993
година относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
След
преценка на събраните доказателства и доводите на страните, съдът прие за
установено следното:
От
приложеното ч. гр. дело № 2746/2018 г.
по описа на ПзРС се установява , че ищцовото дружество е подало заявление и е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с разпореждане длъжникът Eлена
Д.К. *** ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД
с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град София,
ж.к.“Младост“№4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от изпълнителния
директор О.Б.Ш. главница в размер на 562.81 лв./ петстотин шестдесет и два лева
и 81 стотинки/, мораторна лихва в размер на 90.56лв. за периода 21.11.2016г до
22.06.2018г, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението 09.07.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 205.00 лв. разноски по делото / от които
ДТ в размер на 25 лв. и 180 лв. адвокатско възнаграждение/. В заповедта е
посочено , в съотвествие с изложените в заявлението обстоятелства, че вземането
произтича от следните обстоятелства: неизпълнение на задължения по договор за
далекосъобщителни услуги, сключен на 28.04.2016 г. за които е издадена крайна
фактура №**********/05.11.2016 г.
Длъжникът
в заповедното производство е подал в срок писмено възражение за
недължимост на вземанията , поради което съдът е дал указания на заявителя да
предяви иска си в едномесечен срок.
Настоящата
искова претенция е предявена в срока по
чл. 415 ГПК и е процесуално допустима.
Съдът намира за неоснователни възраженията на процесуалната защита на
ответницата, тъй като безспорно ищецът е
заявил претенцията си по чл. 422 ГПК в по-малък размер , от този заявен в
заповедното производство, но видно от материалите по същото ч.гр.д. № 2746/
2018 г. , в останалата незаявена част заповедта вече е била обезсилена и по
молба на ответницата са присъдени съдебно – деловодни разноски, които същата
претендира в настоящото производство като ликвидни и изискуеми вземания с възражение за прихващане. Неоснователно е и
другото възражение поддържано по допустимостта на претенциите , тъй като съгласно
тълкуването дадено в т.11 б от ТР № 4/2013 г.
от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС - е допустимо
в производството по чл. 422 ГПК да се приемат за съвместно
разглеждане и друг иск на ищеца / чл.
210 ал.1 ГПК / , а от друга страна съгласно тълкуването дадено в т. 11 в от същото ТР, в производството по чл. 422
ал.1 ГПК е допустимо въвеждането на
правопогасяващи възражения за плащане и
за прихващане.
По
същество. От представените по делото писмени доказателства , както и от заключението
на ВЛ Д. , което съдът цени като обосновано и компететно изготвено , съдът
приема за безспорно установена следната фактическа обстановка :
Страните са се намирали в договорни
отношения по повод процесния договор за мобилни услуги от дата 28.04.2016г./
копие от който е приложен по делото / относно ползването на мобилен номер *****по
програма Нон Стоп 29.99 лв. за срок от 21 месеца, до 28.04.2018г. Към
абонамента за този номер бил сключен и лизингов договор от същата дата
28.04.2016г., по силата на който е закупено
устройство ALCATЕL модел ONЕ TOUCH POP STAR на изплащане от 23 месечни
лизингови вноски в размер на 8.59 лв. всяка.
Освен това безспорно се установява, че
между страните е бил сключен и друг
договор за ползване на мобилни услуги на
30.05.2016 г. относно мобилен номер *****по програма Нон Стоп 30.99 лв. за срок
от 31 месеца, от 30.05.2018г. Към абонамента за този номер бил сключен и
лизингов договор oт същата дата 30.05.2016 г., по силата на който било закупено
устройство SAMSUNG модел Galaxy J5 Black
на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер па 14.99 лв.
всяка.
С Декларации подписани от ответницатата,
към всеки от двата договора за ползване на мобилни услуги при тяхното сключване
, същата е удостоверила , че е запозната, приема и се задължава да спазва
Общите условия на дружеството-ищец, представляващи неразделна част от договора.
Копие от същите ОУ са представени като
доказателство по настоящото дело. Съгласно чл. 23 от ОУ на Оператора Дължимите
от потребителите цени са за : а) цена за първоначално свързване - включва
разходите за осигуряване достъпа на потребителя до Мрежата и се заплащало
еднократно при сключване на индивидуалния договор, респективно при закупуване
на пакет за предплатени услуги, б/ месечен абонамент - осигурява достъп до
услугите, за които бил сключен индивидуален договор и включвал разходите за
поддръжка на Мрежата и се предплащало от потребителя ежемесечно, в размери
съобразно избрания от потребителя абонаментен план програма пакет, в) месечна
цена за ползвани услуги - представлявала сумата от стойността на всички услуги,
ползвани от потребителя през дадения месец. Незаплащането в срок на издадените
от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е предвидена като предпоставка относно
възникването на правото на Теленор
/чл.75 от ОУ/ незабавно да ограничи
предоставянето на услугите, или при условията на т. 196 и т.198 да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откажел сключване на нов
договор с него.
Безспорно също така се установява от
писмените доказателства и от заключението на експерта, че услугите предоставени
на абоната по предпочетените мобилни номера, били фактурирани под Клиентски №
*********, за които били издадени процесните фактури с извлечение от детайлна
справка на месечното потребление на услугите.
В Крайната фактура № ********** от дата
05.11.2016г. била начислена и неустойка за предсрочно прекратяване на договора
за мобилни услуги в размер на 1006.30лв. / която обаче не е предмет на
настоящия правен спор / ; фактурирана била цената, дължима за оставащите
незаплатени лизингови вноски, съгласно уговорения погасителен план, възлизаща в
размер на 363.43лв. и била включена сумата за потребените мобилни услуги от
предходните три отчетни периода в размер на 199.38 лв.
От заключението на експерта се установява,
че за процесния период по договор относно моб. № 0895 840065 /
договор от 28.04.2016 г. / дължимата стойност на ползваните от ответницата
услуги е в размер на 85,38 лв. / таблица
на стр. 3 от консативно- съобразителната част на заключението. Освен това се
установява , че по договора от
30.05.2016 г. , ответницата дължи сумата в размер на 114,03 лв. Установява се
освен това , че ответницата е извършила плащания в процесния период , които
възлизат на сумата в размер на 99,10 лв., като от тях сумата от 99,07 лв. е отишла за
погасяване на стари задължения предхождащи този период / по фактура от
05.05.2016 г. сумата от 30,78 лв. и по фактура от 05.06.2016 г. сумата от 68,29
лв. - таблица на стр.4. /
По отношение на претенцията за лизингови
вноски – също безспорно се установява, че с представените по делото два
лизингови договора, ответницата е получила от ищеца лизингови вещи, срещу
задължението да заплати уговорените в договора лизингови вноски. Съгласно чл.3
т.2 от договорите месечните лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и
заплащат от лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за плащане
на задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни
услуги, съгласно сключения между страните договор за предоставяне на такива
услуги и Общите условия на „Теленор България" ЕАД. Съгалсно чл. 12. ал.3
от договорите за лизинг месечните вноски и други плащания стават предсрочно
изискуеми в случаи на прекратяване па договорите за мобилни или фиксирани
услуги, както и в случаи на забава на дължими съгласно тези доктори плащания.
От заключението на ВЛ се установява, че
размера на неплатените от ответницата лизингови вноски за устройство ALCATЕL
модел ONЕ TOUCH POP STAR, взето във връзка с мобилен номер *****според
сключения договор след 05.10.2016 г. е 154.62лв. с ДДС. Съответно изискуемите лизингови вноски за устройство
SAMSUNG модел Galaxy JI 2016 Black, взето във връзка с 0897 408246 след 05.10.2016 г. са в размер на 208.81 лв.
Във връзка с направеното и поддържано в
настоящото производство възражение за прихващане , е представен като писмено доказателство
заверен препис от удостоверение изх. № 21672/10.09.2019 г. издадено от ЧСИ
Уляна Димоларова , според което по изп. № 20198580401030 с взискател Е.Д.К. и
ответника „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ „ ЕАД , неудоволетворения остатък от размера на
задължението възлиза на следните суми : 104,22 лв. – разноски по гр.д. , 230,00
лв. разноски в изпълнителното производство, 112,10 лв. такси по ТТРЗЧСИ – общо
446,32 лв. Според същото удостоверение , взискателят е направил изявление за прихващане , със
своите вземания и тези , които претендира длъжника по настоящото гр.д. № 3735/2018 г. на РС –
Пазарджик. Тези данни се установяват и от постъпилото по делото съобщение изх.
№ 21671/10.09.2019 г. от ЧСИ У. Димоларова.
При така установените обстоятелства съдът прие следното
от правна страна:
Уважаването на
предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, предполага
установяването от ищеца на следните предпоставки: основанието, размера и
изискуемостта на претендираните вземания, т. е. съществуването и валидността на
описаните в исковата молба договори между
ищеца и ответницата със съществените им елементи /предмет и цена/,
изпълнението на задълженията на ищеца по договорите, включително предоставяне
на твърдените услуги и предаване на лизинговата вещ, приемането на вещта от
ответницата.
Процесуалният представител на ответницата
е релевирал общи възражения за
нищожност на клаузите на процесните договори за мобилни услуги и лизингови
договори като неравноправни по смисъла
на чл. 143 ЗПП, като поддържа , че клаузите за неустойки са нищожни по смисъла
на същата разпоредба. Съдът намира тези възражения за неотносими към предмета
на настоящия правен спор, доколкото в настоящото производство претенции за
неустойки не са заявени. Във връзка с извършената служебна проверка относно
наличието на неравноправни клаузи в процесните договори , съдът приема следното.
За да е нищожна като неравноправна клауза в договор сключен с
потребител, тя следва да не е уговорена индивидуално и да осъществява някой от
фактическите състави на чл. 143 ЗЗП, като същевременно не попада в някое от
изключенията на чл. 144 ЗЗП. В настоящия
случай съдът констатира наличието на индивидуално уговаряне на договорните
клаузи. Между страните са подписани договори за ползване на мобилни услиги и
лизингови договори , а разпоредбата на
чл. 146, ал. 1 ЗЗП предвижда нищожност на неравноправните клаузи в
потребителските договори, освен ако са уговорени индивидуално. Не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради
това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено
в случай на договори при общи условия – чл. 146, ал. 2 ЗЗП. Възможността на
потребителя да се запознае предварително
с клаузите на договора и възможността му да влияе върху тях е основание,
изключващо неравнопоставеността на клаузите, което е налично в конкретния
случай. Освен това анализът на конкретните
клаузи в договорите обуславя извода, че те не са допринесли за
настъпването на значително равновесие в правата на страните.
С оглед гореизложените доводи, съдът намира, че неравноправност по смисъла на ЗЗП не е налице.
Установява се по
настоящото дело от приетите договори за мобилни услуги и два договора за лизинг
от същите дати, както и декларация
съгласие за приемане на ОУ, че страните са били в договорни връзки по повод
предоставянето на мобилни услиги и предоставяне за закупуване на изплащане на
лизингови вещи , като ответницата се е
задължила да заплати цена на
предоставените услуги за съответния тарифен план и по действащият ценоразпис на ищеца, както и
съответното – лизинтовите вноски за двете лизингови вещи.
Съдът намира за установено от посочените по -
горе писмени доказателства наличието на валидни облигационни правоотношения
между ищеца и ответницата, с предмет предоставяне на мобилни услуги. Доколкото
ответницата е подписала гореописаните договори с ищеца за срок от 24 месеца, следва да се
приеме, че същата е ползвала предоставените ѝ услуги. Съдът приема за
безспорно доказано , че ответницата дължи на ищеца сумата в размер на 85,38 лв.
– незаплатени абонаментни такси за периода 05.06.2016 г. до 04.10.2016 г. и
използвани услуги за мобилен номер *****по договор сключен на 28.04.2016 г. ,предвид
и липсата на каквито и да било данни по делото ответницата да е възразявала
преди настоящото производство срещу неточно изпълнение на задълженията на ищеца
по процесните договори, да е заявила
правата си по чл. 79, ал. 1 ЗЗД или по чл. 87, ал. 1 ЗЗД срещу ищеца, преди
подаване на заявление за издаване заповед за изпълнение срещу същата, да е
искала точно изпълнение, да е искала обезщетение за неизпълнение или да е дала
на ищеца подходящ срок за изпълнение с писмено предупреждение (с оглед
сключеният писмен договор между страните), че след изтичането на срока ще смята
договора за развален, което би я освободило от облигационното задължение за
парична престация. Поради това не може
да се приеме, че ищеца не е предоставил през срока на действие на договорите услуги на ответницата на претендираната
стойност, определена съобразно ценоразписа, с който последната е запозната. В
тежест на ответницата, ако твърди изпълнение на паричните си задължения по
договора между страните е да докаже
плащането, поради което не следва да се възлага на ищеца да установява
отрицателният факт – неплащането от страна на ответницата на задълженията
ѝ по договора. С оглед гореизложеното и предвид представените по делото фактури и заключението на експерта, следва да се приеме, че предявеният иск, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, за сумата 85,38 лв. – незаплатени абонаментни такси и използвани
мобилни услуги за периода 05.06.2016 г. до 04.10.2016 г. за мобилен номер *****по договор сключен на
28.04.2016 г.е основателен и следва да се уважи. В
останалата част до претендирания в исковата молба размер от 199,38 лв. , претенцията се явява
неоснователна, тъй като безспорно от събраните в настоящото производство
доказателства , се установява, че ищецът е имал сключен и друг договор с
ответницата от 30.05.2016 г. и макар, че
по този договор , ответницата е била обозначена в системата на ищеца под един и същ
клиентски номер , двата договора представялават самостоятелни основания, със
свое отделно съдържание , със задължения независещи едни от други и съответно различно отговорности, поради
което и не обосновават наличето на едни и същ фактически състав. В предмета на
заповедното производство ищецът изрично / както в обстоятелената част на
заявлението , така и в неговия пепитум / е въвел само договора от 28.04.2016 г.
и претенциите за суми извън този договор
, за които се установява , че включват задължения извън предмета на настоящия
спор суми – се явяват неоснователни , поради което следва да бъдат отхвърлени
като такива.
По осъдителните искови
претенции за присъждане на незаплатени лизингови вноски по двата процесни
договора за лизинг, съдът приема по изложените по – горе
съображения при обсъждане основателността на вземането за абонаментни такси и
стойност на използвани мобилни услуги и
основателността на претенциите за дължими лизингови вноски както следва
: сумата в общ размер от 154,62 лв. по
договор за лизинг от 28.04.2016 г. и за сумата в размер на 208,81 лв. по
договор за лизинг от 30.05.2016 г. като сбор от лизингови вноски , дължими от
ответницата за ползването на предадените ѝ от ищеца лизингови вещи, като за
посочените суми иска следва да бъде
уважен изцяло.
При този изход на
спора съдът следва да разгледа основателността на предявените евентуално
възражения за прихващане с насрещни ликвидни и изискуеми вземания на
ответницата по образувано от нея – като взискател против ищеца – изпълнително
дело , които вземания не се оспарва и се установява, че са в следните размери :
104,22 лв. – разноски
по гр.д. , 230,00 лв. разноски в изпълнителното производство, 112,10 лв. такси
по ТТРЗЧСИ – общо 446,32 лв. Освен това съдът взема предвид, че съгласно
неопорените по делото писмени доказателства, ответницата е направила
материално- правно изявление за прихващане в самото изпълнително производство,
като не се твърди и не се установява ищцовото дружество да е погасило тези
вземания чрез плащане или по друг начин. Задълженията на ответницата в
настоящото производство са в общ размер
от 562,81 лв., а в молба подадена по
делото, както и в съдебно заседание, ответницата чрез своята процесуална защита
е заявила ред за извършване на погасяването чрез прихваща, а именно – първо
сумата по установителната претенция от 199,38 лв. , а след нея и сумата от
длъжимите лизингови вноски – 363,43 лв. При тези данни установителната искова претенция се явява
изцяло неоснователна, тъй като следва да се приеме, че в хода на настоящото
производство е извършено погасяването на
тази претенция до остователния й размер от 85,38 лв. Осъдителната
искова претенция след извършеното погасяване чрез прихващане се явява
основателна само до размера на 2,49 лв. , което на основание чл. 76 ал.1 ЗЗД
съдът приема , че са задължения по договора от по-късна дата – 30.05.2016 г. В
останалата част претенцията се яввява неоснователна и като такава следва да
бъде отхвърлена.
По разноските в настоящото и в заповедното производство :
Относно
разноските за исковото производство по установителния иск , следва да се вземе
предвид , че към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК и исковата
молба, сумите предмет на заповедното производство, са били дължими от длъжника
в установения по настоящото дело размер, като следва да се съобрази
установената в настоящото прозивдство частичната
неоснователност на претенцията.Освен това следва да се съобрази , че в
останалата й част претенцията също е неоснователна, но тази неоснователност е
обусловена от факти и обстоятелства настъпили в хода на настоящия процес / прието за основателно
възражения за прихващане / - т.е. в тази му част спорното право е частично погасено
след подаване на заявлението, респективно – исковата молба. За тази част е
приложимо Тълкувателно решение № 119 от 01.12.1956 г. на ВС, ОСГК по гр.д. №
112/1956 г., в което е прието, че по
общо правило разноските се дължат от страната, която с поведението си е
причинила възникването на съдебния спор, като задължението за заплащане на
направените по делото разноски е задължение за заплащане на понесените от
съответната страна вреди. Присъждат се разноски в полза на ищеца и в случаите
при отхвърляне на иска, когато след предявяването му, ответникът е възстановил
правото на ищеца.
При настоящата хипотеза дължимата сума от
85,38 лв. / в основателната част на претенцията / е погасена в хода
на процеса. Това налага извод, че с поведението си ответницата е дала повод за завеждане на делото - тъй
като не е погасила този дълг преди
процеса. В този смисъл следва да се тълкува и разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, съгласно която, ако ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца,
какъвто безспорно не е настоящият случай. В случая за тази част не са налице
предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като извършеното погасяване чрез
прихващане е след подаване на заявлението, респективно – исковата молба ,
поради което не освобождава ответницата от задължението за заплащане на
разноски, както в заповедното , така и в исковото производство./ В същия смисъл
виж определение № 200/20.05.2016 г., по
ч. гр. д. № 1960/2016 г.на III г. о. на ВКС, определение № 688 от 02.10.2014 г.
по ч. т. д. № 2337/2014 г. на I т. о. на ВКС, определение № 674/23.11.2011 г., ч. гр. д. № 597/2011 г. на IV г. о. на ВКС/.Ето защо се
дължи заплащане на разноските в заповедното
производство в полза на ищеца съразмерно с уважената част от 85,38 лв., което пресметнато към общия размер на претенцията в заповедното
производство от 653,37 лв. се равнява на 7,65
лв. / от първоначалните общо 205,00 лв. /.В исковото производство съдът
следва да съобрази още и факта, че в това производство е предявена още една –
осъдителна претенция, като при липсата на доказателства и твърдения за
противното следва да приеме, че разноските следва да се разделят поравно за
двете претенции. Сторените от ищеца разноски в общ размер от 25,00 лв. / от
общо 75,00 лв. по другия иск / за
внесена държавна такса и 150,00 лв./
½ от 300 лв. / за вънаграждение
на вещо лице или общо в размер на 175,00 лв., като по делото липсват
доказателства , претендирания от ищеца адвокатски хонорар от 180,00 лв. да е
бил платен. Съобразно изхода от спора ще му се дължат разноски в размер на 74,79 лв. За осъдителната претенция ,
вземайки предвид всички изчисления и доводи , изложени по-горе / погасяване
чрез прихващане в хода на процеса и дължима част / , ищецът ще има правото на
разноски в размер на 200,00 лв. /
50,00 лв. ДТ и ½ от 300,00 лв. за ВЛ /. Разноските на ответната страна : в заповедното производство ответницата е
представила доказателства за сторени
разноски в размер на 450,00 лв. за адвокатски хонорар, а в исковото проводство
– разноски първоначално в размер на 450,00 лв. и с допълнителна декларация- с
огляд явяването на защитника в няколко заседания – още 400,00 лв. или общо в
исковото производство се претендират разноски за възнаграждение на адвокат в в
размер на 850,00 лв. По разноските в заповедното производство : съдът
взема предвид, че заповедният съд се е
произнесъл по молбата на процесуалния представител на ответницата с разпореждане от 25.04.2019 г., включително и
като е присъдил разноски в заповедното производство, като е съобразил, че от една страна процесуалното
действие извършено от защитата е само подаване на молба за обезсилване и от друга страна - възражението на заявителя и ищец в настоящото
производство за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. В случая
липсват данни , подаденото възражение по чл. 414 ГПК да е чрез процесуален
представител , за което ответницата да е сторила разноски , а по другото
процесуално действие – подаване на молба за обезсилване – е налице произнасяне
на съда, което настоящият съдебен състав не може да преразглежда и пререшава, защото не
разполага с такава компететност. При това пложение и при липсата на доказателства за сторенени
от ответницата разноски извън посоченото по-горе – съдът намира , че такива в
заповедното производснво не й се полагат. В исковото производство – при липсата
на доказателства и твърдения за
обратното – следва да се приеме , че при две искови претенции –
установителна и осъдителна се претендира
адвокатско възнаграждение – поравно за двете или по 425,00 лв. В тази връзка
съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение, доколкото това възнаграждение е съобразено с
фактическата и правна сложност на делото
, а от друга страна е в рамките на
минималното такова от 300,00 лв. / чл. 7
ал.2 т.1 НМРАВ/ за всяка една от тези претенции,
след като се вземе предвид и разпоредбата
на чл. 7 ал.6 НМРАВ. При това положение по установителната претенция съразмерно
на уважената част / преди възражението за прихващане извършено в хода на
процеса и поради това изключващо хипотезата на чл. 78 ал.2 ГПК и при недължима сума от 114,00 лв. / на ответницата ще се дължат
разноски в размер на 242,86 лв. По
осъдителната претенция – предвид изхода на спора / погасяване в хода на процеса
и частична основателност в останалата част / на ответницата не се дължат
разноски.
Водим от изложеното ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД :
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422 ал.1 ГПК предявен от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД с ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к.
„Младост" 4, Бизнес Парк София, сграда 6 чрез адв. В.Г.
САК, със съдебен адрес ***2 против Е.Д.К. ЕГН ********** с адрес ***
за признаване за установено по отношение на Е.Д.К. ЕГН ********** с адрес ***, че съществува паричното
вземане на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД с ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к.
„Младост" 4, Бизнес Парк София, сграда 6
удостоверено в издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК № 1469/12.07.2018 г. по ч.гр.д. № 2746/2018 г. описа на ПзРС , което е в размер
на сумата от 199,38 лв. – като
неоснователен поради погасяване чрез прихващане.
ОСЪЖДА Е.Д.К. ЕГН **********
с адрес *** да заплати на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ" ЕАД с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Младост, ж.к. „Младост" 4, Бизнес Парк София, сграда 6 чрез адв. В.Г.
САК, със съдебен адрес ***2 сумата в размер на 2,49 лв. представляваща непогасен остатък по договор за лизинг от
30.05.2016 г., като ОТХВЪРЛЯ като
неоснователна претенцията в останалата й част над 2,49 лв. до 363,43 лв. / по договор за лизинг от 28.04.2016 г. –
изцяло, а по договор за лизинг от
30.05.2016 г. над размера от 2,49 лв. /
поради погасяване чрез прихващане.
ОСЪЖДА Е.Д.К. ЕГН ********** с адрес ***
да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД с ЕИК *********,със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост" 4, Бизнес
Парк София, сграда 6 чрез адв. В.Г. САК, със съдебен адрес ***2 сумата в размер
на 7,65 лв. разноски в заповедното производтво, както и общо сумата
в размер на 274,79 лв. общо разноски
по двете претенции в исковото производство.
ОСЪЖДА„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД с ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к.
„Младост" 4, Бизнес Парк София, сграда 6 чрез адв. В.Г.
САК, със съдебен адрес ***2 да заплати на Е.Д.К. ЕГН ********** с адрес ***
сторените в настоящото производство разноски в размер на 242,86 лв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ПзОС
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: