Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II „Е” състав в публично заседание на двадесет и шести февруари две хиляди деветнадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с-я КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при
секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа
докладваното от съдия Сантиров гр. д. № 887/2021
г. по описа на СГС, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
Образувано е по подадена въззивна жалба от ищеца - С.И.А.,
чрез пълномощника си - адв. Е.А., с надлежно учредена
представителна власт по делото, срещу Решение
№ 20267643 от 03.12.2020 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение № 20268277
от 04.12.2020 г., постановени по гр.д. № 34917/2020 г., СРС, 65 състав, с което
са
отхвърлени предявените от - С.И.А. срещу Т.У.- София
кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – за отмяна на уволнението, извършено със Заповед № 1-1862/18.06.2020 г. на ректора
на Т.У.- София; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за възстановяване
на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност – „ръководител отдел“ в звено
„О-Л Автомобилен транспорт“ и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ – за заплащане на сумата 11382,00
лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от
незаконното уволнение за период от 18.06.2020 г. до 18.12.2020 г., ведно със законната
лихва считано от датата на подаване на исковата молба в съда /31.07.2020 г./ до
окончателното изплащане на задължението, като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 100,00 лв., представляващи
разноски за юристконсултско възнаграждение.
Във въззивна жалба са
наведени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон,
съществени процесуални нарушения и необоснованост. Поддържа се, че изводите на първоинстанционния съд за законност на уволнението са
необосновани, тъй като трудовото правоотношение е било прекратено на 18.06.2020
г., а поименното щатно разписание е в сила от 19.06.2020 г., т.е. уволнението
предхождало новото щатно разписание. Сочи се, че необосновано първоинстанционният съд е приел, че заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение съдържа изискуемите реквизити, както и
че е необоснована. Посочено в същата основание било бланкетно
и формално, а и не се съдържали никакви мотиви относно това какви длъжности се
премахват, като не било налице и валидно волеизявление на компетентен орган за
извършване на твърдяното съкращаване на щата. Поддържа, че не е налице реално съкращаване
на щата, тъй като длъжността му не била премахната от щатното разписание, а и
бил назначен нов служител на длъжност „механик“. Сочи още, че въпреки
задължението за подбор по чл. 329 КТ, ответникът не бил извършил такъв, а от
представената справка от НАП се установявали лица заемащи длъжност като
неговата, като в нарушение на чл 236, ал. 2 ГПК първоинстанционният съд не е объсъдил
всички по делото доказателства, включително и показанията на разпитания по
делото свидетел. Моли съда да отмени
обжалваното решение и уважи предявените искове. Претендира и разноски.
Въззиваемият – ответник Т.У.- София, е подал
в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, с която оспорва същата по подробно
изложените съображения. Поддържа, че първоинстанционното
решение е правилно, обосновано и постановено в съответствие с процесуланите правила и материалния закон, поради което
следва да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от
легитимирано лице - страна в процеса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в
рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в
съответствие с основанието и петитума на искането за
съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира въззивната жалба за неоснователна по следните
съображения:
Съгласно цитираната
разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените
във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява
законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността
само на посочените фактически констатации на първоинстанционния
съд, а относно правилността на първоинстанционното
решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна
инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния
съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по
конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания,
които очертават и предметния обхват на въззивната
проверка, намира следното:
Страните не спорят, а и от представените по
делото писмени доказателства /трудов договор от 02.08.2000 г. и допълнително споразумение към него от 30.01.2020 г.
безспорно се установява, че между тях е съществувало трудово правоотношение, по
силата на което ищецът е заемал в
ответното дружество длъжността „ръководител отдел“ в звено „О-Л Автомобилен
транспорт“ , като това трудово правоотношение е било прекратено на основание чл.
328, ал. 1, т. 2 КТ - поради съкращаване в щата, със Заповед № 1-1862/18.06.2020 г. на компетентния
за това орган в качеството му на работодател - ректора на Т.У.- София, считано
от 18.06.2020 г., когато заповедта е връчена на ищеца удостоверено с подписа му,
при неспазен срок на предизвестие – агр. чл. 335, ал.
1, т. 2 КТ.
Противно на поддържаното в жалбата Заповед №
1-1862/18.06.2020 г. на ректора на Т.У.- София е издадена от компетентния
орган - ректора на университета в изпълнение на правомощията му по чл. 32,
ал. 1, т. 3 от Закона за висшето
образование , мотивирана е
– съдържа фактически и правни основания за прекратяване на трудовото
правоотношение, тъй като това уволнително основание не изисква по-задълбочено
мотивиране.
Тежестта на доказване по
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, т. е. процесуалното задължение за установяване
законността на уволнението, принадлежи на
работодателят, който следва да установи осъществяването в обективната
действителност на всички материални предпоставки, които обуславят законното
прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ – поради съкращаване в щата.
Законността на едностранното прекратяване на
трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл.
2 КТ (поради съкращаване на щата) се предпоставя от
проявлението на следните юридически факти – 1. съкращаването на длъжността или
на съответната щатна бройка, т. е. на трудовите задължения, които тя включва,
да е реално; 2. моментът на уволнението трябва да съвпада или да следва датата,
на която е извършено реалното и фактическо съкращаване на щата; 3.
компетентният орган да е взел по надлежен ред решение за съкращаване на щата и
4. работодателят да е извършил подбор по реда на чл. 329, ал. 1 КТ, в случай че
се съкращава броят на работниците или служителите, заемащи дадена длъжност, а
не се премахва самата длъжност. В конкретния случай всички предпоставки за
законността на уволнението са налице.
Неоснователни са
наведените в жалбата оплаквания за допуснато от първоинстанционния
съд нарушение на материалния закон и необоснованост на изводите му за
незаконност на процесното уволнение на ищеца. В тази връзка следва да се
отбележи, че съкращение на щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ означава
премахване, считано от един определен момент за бъдеще, на отделни щатни бройки от утвърдения общ брой на
работниците и служителите в предприятието, поради преустановяване на
извършваните от тях и съответстващи на длъжностните им характеристики трудови
функции. Следва да се изясни и обстоятелството, че съкращаване на щата може да
е налице и при преструктуриране или реорганизация, включително при трансформиране на длъжности. Тази хипотеза е налице, когато се
съкращават отделни длъжности по щата, като на тяхно място се създават нови не
само по наименование длъжности, но и по същността на извършваната работа, т. е.
с друг различен предмет на трудовата дейност и трудови функции. Уволнението в
този случай ще бъде законно, ако извършеното съкращаване в щата е реално, т. е. ако съответната длъжност,
като конкретна трудова функция действително е съкратена или съществено променена и промяната в щата
е извършена по законоустановения ред. Нещо повече, наличието
на съкращаване на щата не е обусловено винаги от намаляването на числеността на
персонала, защото при трансформиране на длъжности е възможно дори нейното
увеличаване, но зависи от съществуването на длъжността с техните трудови функции
- като съвкупност от трудови права и задължения. /в този смисъл е и
константната практика на ВКС, обективирана в Решение
№ 154 от 18.04.2011 г. по гр. д. № 1279/2010 г. на III г. о.; Решение № 498 от
13.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1561/2010 г., IV г. о., ГК.
В конкретния случай от
представените по делото от ответника писмени доказателства, които не са били
надлежно и своевременно оспорени от ищеца, се установява, че със Заповед № 1400
от 10.06.2020 г. на ректора на ТУ-София в изпълнение на правомощията си по чл.
32 от Закона за висшето образование е взел решение за
приемане на промени в организационната структура и длъжностно-щатно разписание
на неакедемичния състав на университета /административен
персонал /, считано от 10.06.2020 г. Следствие на това в отдел „Автомобилен транспорт“ се съкращава щатната
бройка за длъжността „ръководител отдел“. Противно на поддържаното в
жалбата, компетентният за това орган по смисъла на чл. 32, ал. 1, т. 3 ЗВО –
ректорът е взел решение за извършеното съкращаване на една щатна бройка в отдел
„Автомобилен транспорт“, като същото е направено след приемане на решение от
09.06.2020 г. на Комисията за социално партньорство, която е подкрепила
извършването на структурни промени в отдел „Автомобилен транспорт“, изразяващи
се в премахването на единствената щатна длъжност „ръководител отдел“.
В
тази връзка ректорът на ТУ-София е утвърдил и ново поименно разписание на
длъжностите по трудово правоотношение и заплатите в ТУ-София в сила от
19.06.2020 г., от което се установява, че длъжността на ищеца „ръководител
отдел“ в звено „О-Л Автомобилен транспорт“ не
е предвидена /не съществува/, а в отдела са останали 6-ма шофьори и 1 /едн/ диспечер. Следователно,
съкращаването в щата е реално, а уволнението на ищеца следва датата, на която е
извършено реалното и фактическо съкращаване на щата.
Този
извод не се променя от обстоятелството, че от показанията на разпитания пред
СРС свидетел Е.П.Я., заемаща длъжността
„диспечер“ в отдел „Автомобилен транспорт“,ТУ-София, които преценени по реда на
чл. 172 ГПК настоящият състав намира за последователни, логични и подкрепящи се
от събраните по делото писмени доказателства /доклад на главния секретар на
ТУ-София – лист 151 по делото на СРС/ и кредитира с доверие, се установява, че част
от изпълняваните трудови функции на ищеца са били поети от главният секретар и
ректорът на Техническия университет, които имат съвършено различни трудови
функции от тези, които е изпълнявал ищецът на длъжност „ръководител отдел“ в „Автомобилен транспорт“. В унисон с показанията на свидетеля е и Заповед №
30/10.06.2020год. на Ректора на ТУ-София, с която отдел „Автомобилен транспорт“
е преминал директно подчинение на Главния секретар. Ето защо настоящият състав
на съда приема, че по делото е установено реалното премахване на трудовите
функции, които се включват в длъжностната характеристика на ищеца като същите
са били включени към трудовите функции на главния секретар на ТУ-София, което
по своето правно естество преструктуриране
чрез реорганизация и преминаване на трудови функции от една длъжност към друга
вече съществуваща с различни от тази на ищеца основни трудови функции.
Показанията
на св. Ч. пък не установяват относими към процесното
уволнение факти, тъй като от 18.02.2020 г. същият не работи в ТУ-София.
По отношение оплакването
в жалбата, касаещо неизвършването на подбор, предвид
идентичност в трудовите функции на заемана от ищеца длъжност с тези на посочени
в жалбата служители следва да се отбележи, че конкретните длъжности, за които
се твърди сходство са посочени за първи рът с въззивната
жалба, поради което въззивната инстнация
следва да се произнесе само по отношение на въведената с исковата молба
незаконосъобразно на заповедта за прекратяване, а именно неизвършването на
подбор. Това
е така, тъй като твърденията за незаконност
на уволнението, очертаващи основанието на предявения иск
и в чиито рамки е ограничена търсената съдебна защита съобразно диспозитивното начало в гражданския процес, не са били свързани за наличието на сходство
с други длъжности, а само с неизвършването на подбор. В тази връзка следва да
се отбележи, че съгласно задължителните за правосъдните органи тълкувателни
разяснения, дадени в ТР № 3/16.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК,
кръгът на работниците и служителите, към които може да се насочи правото на
уволнение е установен от закона с определянето на обсега на подбора - до
длъжности, които са близки или сходни, със съкращаваните. Имайки предвид, че от
представеното по делото Длъжностно разписание на персонала и заплатите в
ТУ-София от 01.01.2020 г. /лист 166 по делото на СРС/,
който не е оспорен от ищеца, се установява, че за длъжността заемана от ищеца в
звено „Автомобилен транспорт“, е била предвидена само 1 /една/ щатна бройка за длъжността „ръководител отдел“, то работодателят
има право на преценка при изразяване на автономна воля, респ. при упражняване
на дискреция, която не подлежи на съдебен контрол,
дали при съкращаване на единствената длъжност да бъде извършен подбор по реда
на чл. 329 КТ, респ. дали при тази съпоставка между качествата на отделните
служители да бъдат включени в подбора и тези, които заемат близки и сходни
длъжности.
Тъй
като е съкратена реално длъжност,
която е заемал ищеца, явяваща се единствена,
работодателят е имал право на преценка дали да извърши подбор измежду
служителя, заемащ закриваната длъжност (трудова функция) и служителите,
полагащи труд на сходни или близки длъжности. Понеже процесната
длъжност е била единствена, при нейното съкращаване ответникът не е бил
задължен да извършва подбор по реда на чл. 329, ал. 1 КТ. В конкретния случай
работодателят е предпочел да не упражнява правото си на подбор, поради което и
оплакването в тази насока е неоснователно. Нещо повече, работодателят не е
длъжен да доказва липсата на достатъчна степен на сходство между трудовата
функция на съкращаваната длъжност и трудовите функции на длъжностите извън
засегнатите от съкращението при наличието на трансформация, в каквато насока са
и съображенията изложени в Решение № 404/06.01.2014 г., постановено по гр.д. №
1968/2013 г., IV ГО на ВКС, които се споделят от
настоящия състав на съд.
Ето
защо настоящият състав на съда приема, че ответникът е установил по делото при
условията на пълно доказване в съответствие с разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, че към момента на прекратяването на процесното трудово правоотношение е
било налице реално съкращаване на
длъжността, която ищеца е заемал като „ръководител отдел“ в звено „О-Л
Автомобилен транспорт“.
Доколкото във въззивната
жалба липсват други конкретни оплаквания, и паради съвпадане на крайните изводи
на двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на правния спор и на основание чл.
78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК, вр.
чл. 273 ГПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на
ответника по жалбата Т.У.- София съдебни разноски за юрисконсултско
възнаграждение във въззивно производство в размер на
100,00 лв.
С оглед на правилата,
установени в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК въззивното
решение може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд.
Така мотивиран, Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20267643 от 03.12.2020 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК
с Решение № 20268277 от 04.12.2020 г., постановени по гр.д. № 34917/2020 г.,
СРС, 65 състав.
ОСЪЖДА С.И.А.,ЕГН: ********** ,със съдебен адрес ***,офис
1 - адв. Е. А., да заплати на Т.У.- София, със
седалище и адрес на управление гр.София,кв.“Д.“ ,ул.“*********на
основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК, сумата от 100,00
лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение
в производството пред СГС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в
1-месечен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: