Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 1550 21.10.2021 година
град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
БУРГАС, XІХ –ти административен състав, в публично заседание на тридесети септември,
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Чавдар Димитров
ЧЛЕНОВЕ:1. Христо Христов 2.
Яна Колева
Секретар: И.Л.Прокурор: Х.К.
като разгледа докладваното от съдия
Чавдар Димитров
касационно административно дело номер 954 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл.208 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е
по касационна жалба на „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК
*********, със съдебен адрес:***, против решение № 328/10.03.2020г.,
постановено по а.н.д. № 5506/2019г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е
потвърдено Наказателно постановление № 477844-F486921/12.11.2019г., издадено от
началника на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП, с което на
жалбоподателя на основание чл. 185, ал.2, изр.2 вр. ал. 1 от ЗДДС е наложенa
„имуществена санкция” в размер на 500 лева за нарушение на чл. 42, ал. 1, т.2
от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС.
В
касационната жалба се излагат възражения, че оспореното решение е неправилно и
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено
нарушение на процесуалния закон и е необосновано. Основните аргументи, които се
изтъкват са свързани с незачитане на правнорелевантни според касатора факти,
влияещи върху крайните правни изводи. Така например според процесуалния му
представител въззивната инстанция е развила мотива относно „непредставянето“ на паспорта на ФУ при извършената проверка,
каквото изпълнително деяние в закона липсвало. Счита, че незачетени са били
ангажираните свидетелски показания на управителя на обекта, като било постановено
решение в смисъл, противоречащ на практиката на ВАС по подобни казуси. Навежда
се оплакване, че това е довело до налагане на явно несправедливо наказание, в
нарушение на Директива 2006/112/ЕО на на практиката на СЕС.
На следващо
място се сочи неправилна правна преценка на кредитираните доказателства и
направени въз основа на тях неправилни правни изводи, касаещи непредставянето
на паспорта на проверяващите, вместо доказване „несъхраняването“ му в обекта,
което е довело и до нарушаване на принципа на законоустановеност на
административните нарушения.
В условията
на евентуалност се сочи незачитане хипотезата на чл.28 ЗАНН, предпоставяща
неналагане на адм. наказание.
В съдебно
заседание, касаторът редовно призован, се представлява от адв. В., която
поддържа касационната жалба и не сочи допълнителни писмени доказателства.
Ответникът –
ЦУ на НАП - Бургас, редовно и своевременно призован не изпраща представител и
не взема становище по депозираната касационна жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност на жалбата.
Пледира за оставяне в сила на решението на въззивната инстанция.
Административен
съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание,
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение
съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210,
ал.1 АПК.
Разгледана
по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият
съдебен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
С НП,
дружеството е санкционирано за това, че при извършена на 25.04.2019 г. проверка
в търговски обект – магазин, находящ се в гр. Бургас, ул. Александровска 114,
стопанисван от жалбоподателя, било установено, че в обекта има монтирано и
въведено в експлоатация, свързано дистанционно с НАП и работещо към момента на
проверката ЕКАФП. Търговецът обаче не съхранявал в търговския обект - магазин
5116 паспорта на фискалното устройство модел DATECS ФП-2000KL с индивидуален № DT 432530 и номер на фискалната памет 02432530.
При
проверката бил съставен протокол ПИП № 0343569/ 25.04.2019г. За установеното
нарушение на чл.42, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18/13.12.06г. на МФ във връзка с
чл. 118, ал.41 от ЗДДС, бил съставен АУАН № F486921 от 16.05.2019г. срещу
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД в присъствието на представител на
дружеството. Въз основа на така съставения АУАН е издадено процесното НП, в
което констатациите от протокола и АУАН са били възприети изцяло.
НП е било
обжалвано пред БРС, който приел нарушението за доказано и потвърдил НП. Предходен
състав на АС Бургас обезсилил акта на въззивната инстанция и върнал делото за
ново разглеждане с указания за конституиране на правилния ответник в
производството по оспорване на НП. В изпълнение спорът бил разгледан по същество
от различен състав на БРС и наказателното постановление било повторно
потвърдено.
За да
постанови оспореното решение въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН
и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Намерил е,
че дружеството е нарушило разпоредбата на чл.42, ал.1, т.2 от Наредба, тъй като
не е представило паспорта към момента на проверката. Приел е за правилно
определена и санкционната разпоредба, тъй като случаят не води до неотразяване
на приходи, като размера на санкцията е съобразен с изискванията на чл.27 от ЗАНН.
Така
постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.
Първоинстанционният
съдебен състав е възприел правилно фактите по делото, съобразно събраните в хода
на производството доказателства и е направил въз основа на тях правилни и
обосновани правни изводи за наличие на процесното нарушение по чл.42, ал.1, т.2
от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, което от своя страна е било
санкционирано с правилната правна норма – чл.185, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС.
Настоящият касационен състав напълно споделя изложените от съда мотиви, поради
което счита, че същите не следва да се преповтарят.
Прав е
касаторът, когато твърди, че в разпоредбата на чл.42, ал.1, т.2 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ е предвидено задължение търговците да съхраняват, а не
да представят паспортите на регистрираните за обекта ФУ. Смисълът на това
съхранение е именно непосредственото представяне на същите в случай на
проверка. Т.е съхраняването в търговския обект на паспорта на ФУ се удостоверява
с представянето му, като в случай на непредставянето му до края на проверката
правилно се приема от страна на АНО и въззивната инстанция като липсващ.
Изпълнителното деяние е правилно посочено както в АУАН, така и в НП, поради
което дори и да се приеме наличие на неточност в мотивите на въззивната
инстанция при обсъждането му, това не може да бъде основание за отмяната на
самото НП.
Съгласно
разпоредбата на чл.10, ал.13 от Наредба № Н-18/13.12.06г. на МФ в паспортът се
вписва идентификацията на фискалния принтер, който не може да бъде подменян,
там се вписва и всяка промяна на фърмуеъра, за което се прикрепя и диагностичен
бон, съгласно разпоредбата на чл.18, ал.1 от Наредбата. В него се отразява и
всяка извършена смяна на фискална памет, както и редица други данни, които при
всяка проверка биха дали конкретна информация или основание за допълнителни
прегледи и проверки.
Сочената от
страна на жалбоподателя като различна от горните изводи съдебна практика на ВАС
касае дела по налагане на принудителни административни мерки по ЗДДС за
нарушения на закона и наредбите по прилагането му, където самото нарушение не
се явява пряк предмет на спора, а единствено предпоставка, обуславяща налагане
на ПАМ. Както е имал многократно възможност ВАС да посочи в своите актове,
производството по АПК и по ЗАНН са независими и различни едно от друго, като
резултатът по едното не е обуславящ за този по другото.
Съдебният
състав не намира за правилни и твърденията на касатора за допуснати от страна
на въззивната инстанция съществени процесуални нарушения, представляващи несъответствие
с изискванията на Директива 2006/112/ЕО и сочещи на допуснато нарушение на
принципа на пропорционалност, доколкото Директивата е транспонирана по
установения начин и липсват наказателни производства инициирани от страна на
Европейската Комисия за неточното й транспониране в националното
законодателство.
Отделно от
това, съгласно цитираната от страна на касатора норма на чл.237 от Директива
2006/112/ЕО „Държавите-членки могат да
наложат други задължения, които те считат за необходими за осигуряване
правилното събиране на ДДС и предотвратяване избягването на данъчно облагане,
при спазване на условието за равнопоставено третиране между вътрешни сделки и
сделки, извършвани между държави-членки от данъчнозадължени лица и при условие,
че такива задължения не пораждат в търговията между държавите-членки на
формалности, свързани с преминаването на границите.“ Т.е. същата визира
установяване на принципа на недискриминация при облагането на вътрешни и
чуждестранни задължени лица, който в случая е спазен.
На последно
място, що се отнася до твърдението за наличие на предпоставките за прилагане
разпоредбата на чл.28 ЗАНН, съдът намира, че по делото не са били представени
доказателства, а единствено твърдения от които не може да бъде направен
категоричен извод за това, че конкретният казус значително се различава от
обичайните такива, свързани с нарушаване разпоредбата на чл.42, ал.1, т.2 от
Наредба Н-18. Касае се за търговец - професионалист, който следва да е наясно и
да съблюдава изискванията на наредбата. Нарушението не е резултатно, а на
просто извършване, касае практически лишаване на проверяващите от достъп не
само до данни на фискалното устройство, както сочи касатора, но и до операции,
ремонти, ъпдейти на фискалната памет, фискалния принтер, свързан с устройството
и т.н., за които проверяващите не разполагат с данни, понеже паспортът не е бил
съхраняван в търговския обект.
Предвид
изхода на спора разноски в полза на касатора не следва да бъдат присъждани.
Поради
изложеното, на основание чл. 221 и чл. 222 от АПК във вр. чл. 63, ал. 1, изр.2
от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 260263/24.03.2021г., постановено по а.н.д. № 4959/2020г. по
описа на Районен съд – Бургас.
Решението не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ 1. 2.