М О Т И В И към Присъда № 54/2019 г. по НЧХД № 1043/2018 г. на СлРС,
изготвени на 02.05.2019г.
Тъжителят Д.С.А. е повдигнал обвинение срещу подсъдимия
А.Г.С. за престъпление по чл. 148 ал.1 т.3 вр. чл. 146 ал.1 от НК.
В съдебно заседание
тъжителят чрез процесуалният си представител предяви против подсъдимия С.
граждански иск за сумата от 2000 /две хиляди/ лева, представляваща обезщетение
за претърпените от тъжителя неимуществени вреди в резултат на извършеното на 12.07.2018
г. в гр. Сливен деяние по чл. 148 ал.1 т.3 вр. чл. 146 ал.1 от НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното
изплащане на сумата.
Разпитан в съдебно заседание подсъдимият не се
признава за виновен. Дава обяснения по предявеното му обвинение. Упълномощения
от него защитник моли съда да отхвърли тъжбата, като признае подсъдимия за
невиновен ведно с произтичащите от това последици – отхвърляне на претендираното от тъжителя А. обезщетение.
От събраните по делото доказателства
съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
През 2018г.тъжителят
Д.А. работел като полицейски инспектор V степен в група "Териториална полиция ",
сектор "Охранителна полиция " към РУ на МВР гр. Сливен,видно от
кадрова справка вх. № 343р-1892 от 12.02.19г.
На
12.07.2018г.тъжителят А., заедно с колежката си младши полицейски -инспектор Е.
С. и двама служители от „Общинска охрана
и Сот"-Сливен-св.Н. и св. Д., изпълнявали служебните си задължения, във връзка
с установяването и санкционирането на нарушители, които
управляват велосипеди по главната улица.
В тази връзка,около
16.30ч. четиримата се намирали в гр. Сливен, на бул. „Цар Освободител", в
района до питейно заведение „Мустан".
В
същото време подсъдимият управлявал
велосипеда си в посока пешеходната част на бул. "Цар Освободител"
като навлязъл в нея по улица „Райко Даскалов”.Няколко метра след навлизането
си подсъдимият слязъл от велосипеда и бутайки го се отправил в посока сградата на НТС ,където имал среща със свидетелката И.
Това било
забелязано от тъжителя А. и той в качеството си на длъжностно лице по опазване
на обществения ред и в изпълнение на служебните си задължения го спрял за
проверка. Представил се и поискал документите му за самоличност. От своя страна
подсъдимият го попитал не знае ли кой е той, след което започнал да го убеждава
,че не е управлявал велосипеда и няма основание да го санкционират.Полицейският
служител настоял да му бъде представен документ за самоличност и подсъдимият му
предоставил личната си карта като на висок тон
продължил да оспорва твърдението ,че е управлявал велосипеда. Въпреки
това полицейския служител продължил проверката и настоял подсъдимия да се
отдръпне настрани и да отиде при св. Славова за да му бъде съставен АУАН . Това допълнително
ядосало подсъдимия и той обръщайки се към А. заявил,че „от утре ще бъде уволнен”.
Междувременно
св. Славова започнала да пише АУАН на подсъдимия ,а последният се
обърнал към двамата служители на Общинска охрана Сливен като се опитвал да ги
накара с думи да отрекат ,че е управлявал велосипеда. Казвал им да се закълнат
в децата си,ако са видели това .
Въпреки отричането
от страна на подсъдимия , на същия бил съставен АУАН,след
което бил освободен, личната му карта върната, а той продължил пътя си като се
качил на велосипеда и потеглил в посока „Розова градина” .
Горната фактическа
обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, взети в тяхната съвкупност и по отделно като
безпротиворечиви и относими към предмета на делото.
В хода на съдебното
следствие се събраха множество гласни доказателства, които при внимателен
прочит и съпоставка могат да се обособят по следния начин:
От една страна са
показанията на св. С. , св. Г. и св. А. , всеки от който е чул част от репликите сочени в тъжбата и свидетелствува за
тях.
Св. С. е лицето,което в съдебно заседание
твърди,че е чула всяка една от посочените в тъжбата реплики .Нейните показания
обаче съпоставени с останалите гласни доказателства будят съмнение в
достоверността им ,още повече ,че като колега на пострадалия и лице , с което работи в един екип, съдът
има основание да се съмнява в пристрастността й. В тази връзка и за да избегне
всякакво съмнение относно достоверността на показанията й, съдът ги съпостави,
освен с останалите гласни доказателства и с наличната по делото / л.
22/докладна записка изготвена непосредствено след инцидента и подписана лично
от св. С. Видно от това писмено доказателство, обаче сочените реплики са само
въпроса на подсъдимия до тъжителя , не знае ли кой е той и репликата,че може да
не си носи личната карта и, че от утре
няма да е на работа .Други реплики,още повече посочените в тъжбата обидни думи
и изрази не са посочени в Докладната.
Това обстоятелство, ведно с факта, че освен тази свидетелка няма друг свидетел,
който да твърди,че подсъдимият е изрекъл обидните думи и изрази посочени в жалбата мотивира съдът да изключи
показаниятана св. С. от доказателствения материал.
Другите две лица
,които тъжителят сочи като свидетели в подкрепа на повдигнатото спрямо
подсъдимия обвинение са св. А. и св. Г.
. Тези двама свидетели твърдят, че са били спрени като нарушители и са
изчаквали в близост до тъжителя и подсъдимото лице, за да им бъдат съставени
актове. Въпреки това обаче ,в техните показания, съпоставени с тия на св. С. са налице съществени противоречия относно
главния факт на доказване , а именно отправените от страна на подсъдимия спрямо
пострадалия реплики . От една страна св.
А. твърди ,че е чула как подсъдимия на висок глас казва „Некадърници” и
„Некъдърни биячи” употребявайки изразите в множествено число ,чула е израза
„Знаеш ли кой съм аз” и „Ти си срам за полицията „ Св. Г. също твърди, че
стоейки в непосредствена близост до св. А. и до св. С. е чул думите: "некадърник"
,"бияч" и "срам за полицията" ,но в единствено число като и
двамата отричат да са чули заканата за уволнение, за която твърди св. С. За
разлика от нея двамата свидетели твърдят
,че са чули как подсъдимия С. приканва полицейския служител да си извади
оръжието и да го гръмне,каквато реплика не се сочи нито в тъжбата ,нито от
страна на св. С. Така посочените несъответствия ,ведно с твърдението за
произнасяне и на други реплики различни включените в обвинението, мотивира
съдът да приеме ,че показанията на тези двама свидетели са недостоверни и като
такива ги изключи от доказателствения материал.
По делото е налице
и втора група свидетелски показания , а именно служителите на Сектор "Общинска охрана и
СОТ " при Община - гр. Сливен ,всеки от който е бил свидетел очевидец на
случилото се и се е намирал в непосредствена близост до мястото на инцидента, а
именно св. Н. и св. Д.. Двамата
свидетели са категорични ,че подсъдимият
се е държал превъзбудено , говорил е на висок тон и се е опитвал да ги накара
да се застъпят за него. Категорични са и ,че са чули репликата във връзка с
въпроса на подсъдимия до тъжителя ,дали не знае кой е той както и тази във
връзка с уволняване на последния от работа, но нито един от двамата не
свидетелствува относно репликите „некадърник”,”бияч” и израза „ти си позор
аз българската полиция и ми уронваш авторитета”.Показанията на двамата
свидетели кореспондират отчасти и с
признанието на самия подсъдим относно отправените от него реплики както и с
факта ,че се е опитвал да ги убеди да го защитят като потвърдят,че не е
управлявал велосипеда. Предвид това,съдът
кредитира напълно показанията на посочените двама свидетели като отново
ги съпостави с наличното по делото
писмено доказателство , а именно Докладни записки, от всеки един от двамата
свидетели,находящи се на л.19 и л. 20 от
делото. Докладните са изготвени собственоръчно и са съставени на следващия ден
от инцидента като всеки един от свидетелите е посочил реплики,които е чул по време на
проверката.видно от съдържанието на посочените по - горе Докладни записки нито
св. Д.,нито св. Н. посочват
да са чули отправени от страна на подсъдимото лице ,към пострадалия реплики
„бияч”,”некадърник”,”позор за българската полиция”, поради което съдът няма
основание да се съмнява в дадените от тях в хода на съдебното следствие
показания, още повече, че тези свидетели са незаинтересувани от изхода на
делото и не се намират в колегиални или приятелски отношения с нито една от
двете страни.
На последно място
съдът кредитира показанията на св.М. и св. И ,които също са били на мястото на
инцидента и са възприели случващото се лично. Св. И. е лицето, с което
подсъдимият е имал среща в района на НТС.Това той е заявил ,още на 13.07.19г. в
писменото си възражение / л. 21/подадено до Началника на РУ на МВР – Сливен и в
последствие е потвърдено от свидетелката в съдебно заседание. Св.И. и св. М.
са категорични,че са били в близост до
случващото се и не са чули репликите
посочени в обвинението на подсъдимия. Св. М. е чул въпроса относно това дали
полицейския служител познава С. , но отрича да е чул останалите твърдяни в
обвинението реплики. Същите показания дава и св. И ,поради което съдът счита
,че следва да ги кредитира напълно ,още повече ,че двамата свидетели, за
разлика от всички останали посочени по –горе лица/св. С. - колежка на
пострадалия, св. Д. и Н. –колеги работещи в един екип от сектор
„Обществена охрана”-Сливен, св.Г. и св. А. –близки приятели/ дават показания без да се познават помежду си
и напълно самостоятелно един от друг .
На последно място, съдът
кредитира показанията на св.С. –майка на подсъдимия ,доколкото показанията й
съдържат данни за личността на подсъдимото лице и начина, по който той е
възприел ситуацията, във връзка с извършената му проверка и последвалите я
събития.
Съдът кредитира и обясненията на
подсъдимия, тъй като същите не противоречат на събраните гласни писмени
доказателства, които съдът прие за основа за изграждане на фактическата
обстановка по делото.С. не отрича ,че е попитал проверяващия го полицай не знае
ли кой е той както и ,че след това е влязъл в спор с него. Не отрича ,че е бил
афектиран от случващото се и е повишил тон като заявява ,че през цялото време
се е опитвал да го убеди ,че не е управлявал велосипеда.Подсъдимият не отрича и
това ,че е разговарял със служителите на Общинска охрана с цел да го подкрепят
,но е категоричен, че не е отправял спрямо тъжителя посочените обидни думи и
изрази . Неговите обяснения кореспондират освен с тия на свидетелите, чиито показания съдът кредитира
напълно и с написаното във възражението
му подадено на следващия ден до
Началника на РУ на МВР- Сливен.
Съдът по реда на чл. 281 от НПК
присъедини към доказателствата по делото и всички писмени материали събрани в
хода на досъдебното производство и имащи значение за разкриване на обективната
истина по делото,тъй като същите са относими към предмета му.
Въз
основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе
следните правни изводи:
Подсъдимият А.Г.С. не е осъществила от субективна страна
престъпния състав на чл. 148 ал.1 т.3 вр. чл. 146 ал.1 от НК за това, че на
12.07.2018 г. в гр. Сливен, оправил обидни думи и изрази към частният тъжител Д.С.А.
в качеството му на длъжностно лице – полицейски инспектор в РУ-Сливен при
ОД-МВР-Сливен, при изпълнение на службата му, а именно: „Ще видиш кой съм аз!”,
„Ще ти се случи нещо много лошо!”, „Ще бъдеш уволнен!”, „Ти си позор за
българската полиция и ми уронваш авторитета”, „некадърник”, „бияч”.
По делото не се събраха безспорни доказателства
за извършено от страна на подс. С. престъпление
, а съгласно разпоредбата на чл. 301 от НПК присъдата не може да почива на
предположения и съдът следва да признае едно лице за виновно, единствено и
само, когато обвинението е доказано по несъмнен начин.
Безспорно се
установи ,че на инкриминираната дата подсъдимият е бил спрян за проверка както
и ,че по време на същата е попитал полицейския служител – тъжителя А. не го ли
познава. Безспорно се установи и обстоятелството ,че освен тази реплика е
заявил,че тъжителя ще бъде уволнен . За да се приеме
наличие на обида ,обаче следва да се изследва основният елемент на доказване , а
именно характера на използваните от
дееца думи-дали те са от естество да накърнят достойнството на отделната
личност, съобразно съвременните стандарти за неприемливо, унизително и
непристойно отношение.
В
конкретния случай ,съдът счита,че установените като безспорно изречени изрази не
са от такова естество. Макар да е попитал полицейския служител не го ли
познава и да е изрекъл
репликата „Ще бъдеш уволнен „ подсъдимият не е осъществил от обективна и
субективна страна състава на
повдигнатото му обвинение доколкото двете реплики нямат характер на обидна . Словосъчитанието „Ще бъдеш уволнен „ , може да бъде прието като заканително, но
не и такова уронващо авторитета или засягащо личността на тъжителя .
Съдът счита ,че по делото не се събраха достатъчно безспорни доказателства ,че
подсъдимото лице е отправило към полицейския служител думите
„бияч”, „Некадърник” и изразите ”Ще видиш кой съм аз”,”Ще ти се случи нещо лоши
и „Ти си позор за българската полиция и ми уронваш авторитета”, поради което и
като прие ,че присъдата не следва да почива на предположения и следва да
признае едно лице за виновно, единствено и само, когато обвинението е доказано
по безспорен и несъмнен начин, призна подсъдимия С. за невиновен и го оправда
по повдигнатото му обвинение.
Ето защо при наличните доказателства ,съдът призна подсъдимия А.Г.С. за невиновен и го оправда по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл. 148 ал.1 т.3 вр. чл. 146 ал.1 от НК.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ
ИСК :
С оглед
установеното от фактическа страна, съдът прие, че следва да отхвърли предявения
от Д.С.А. против подсъдимия А.Г.С. граждански иск за сумата от 2000 лева,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, в резултат на
престъпното деяние ведно със законната лихва от датата на увреждането като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
В конкретния казус се
установи, че извършеното от подсъдимия не представлява престъпление. За да може
да се реализира гражданската отговорност е необходимо да се установи извършен
граждански деликт. Отговорността за непозволено
увреждане по чл. 45 от ЗЗД се поражда при наличието на причинна връзка между
противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Съдът, след
като прие, че подсъдимият е невиновен и го оправда по повдигнатото му
обвинение,счита, че липсата на виновно и противоправно деяние, не може да
обоснове деликтна отговорност.
На основание чл.
190, ал. 1 от НПК, съдът възложи на Д.С.А. направените по делото разноски в
размер на 500 лв. за адвокатска защита.
Ръководен от гореизложеното съдът, постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: