Присъда по дело №23/2024 на Районен съд - Враца

М О Т И В И към присъда №17 по НОХД 23/2024 год. на ВРС

Срещу подсъдимия К.Р.К., от град Враца е повдигнато обвинение за това, че: за
времето от месец декември 2022г. до месец октомври 2023г. включително в
с.**********, обл.Враца, след като е осъден с Решение на РС- Враца /протоколно
определение №836/31.05.2022г. за одобряване на спогодба,/ влязло в законна сила на
08.06.2022г. по гр.дело № 324/2022г. по описа на PC-Враца да издържа свои низходящи
– малолетните си деца Д.К.К.,с ЕГН **********, роден на 26.07.2015г. и Л.К.К., с
ЕГН **********, роден на 13.08.2019г., съзнателно не е изпълнил това свое
задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно общо 11 /единадесет/
месечни вноски в размер на 187,50 лв. за всяко дете, или общо дължими вноски за
двете деца в размер на 4125 лв. /четири хиляди сто двадесет и пет лева/ с остатък
общо 130 лв. платени за месец ноември 2022 г. - престъпление по чл.183 ал.1 от НК.
Съдебното производството се движи по реда, на глава 27 от НПК – в
хипотезата на чл.371, т.2 от НПК /съкратено съдебно следствие/ – при признание
изцяло на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, без да се
събират доказателства за тези факти.
Участващият по делото представител на държавното обвинение пледира за
доказаност на обвинителната теза. Счита, че същата напълно кореспондира и се
подкрепя от доказателствената съвкупност по делото и извършената оценка на същата.
С оглед събраните доказателства се предлага, подсъдимия да бъде признат за виновен,
в извършване на престъплението по чл.183, ал.1 НК, като му се наложи наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства
за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, намалено с 1/3 предвид особената процедура по която се
движи делото, което като краен резултат да е в размер на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.
Подсъдимият К.Р.К., в хода на съдебното следствие лично се признава за
виновен по предявеното му обвинение, като признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителният акт и изразява съгласие да не се
събират доказателства за тези факти, като в последната си дума се признава за
виновен.
ПОДСЪДИМИЯТ К.Р.К. лично и чрез определеният му служебен защитник
адв.Данаил Костов от АК – Враца се признава за виновен по предявеното му
обвинение и признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителният акт, като изразява съгласие да не се събират доказателства за тези
факти.
Служебният защитник адв.Данаил Костов пледира за доказаност на
предявеното на подзащитният му обвинение, като моли съда при определяне на
наказанието на подзащитният му съобразно условията на чл.58а ал.1 от НК, същото да
бъде по вид лишаване от свобода, а не пробация.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, които поотделно и в
съвкупност дават основание на съда да приеме за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимият К.Р.К. e роден на ********** в с.**********, обл.Враца,
българин, български гражданин, живущ с.**********, общ.Борован, обл.Враца,
**********, неженен, неосъждан, без образование /грамотен/, безработен, с ЕГН
**********.
1

Между свидетелката А.Д.Т. и подсъдимият К.Р.К. не е налице сключен
граждански брак, но същите живели във фактическо съжителство, от 2014 г. до 2022 г.,
като в началото на връзката им отношенията между тях били нормални, след което
започнали да се влошават. През пролетта на 2022 г., двамата се разделили, като от
съвместното си съжителство двамата имат родени две малолетни деца - Д.К.К., което
дете видно от представеното по делото Удостоверение за раждане от 29.07.2015г.,
издадено въз основа на Акт за раждане № 1541/29.07.2015 г., е родено на 26.07.2015г. с
ЕГН ********** на 8 години/към настоящият момент, и Л.К.К., което дете видно от
представеното по делото Удостоверение за раждане от 13.08.2019г., издадено въз
основа на Акт за раждане №0306/13.08.2019г., е родено на 13.08.2019г. с ЕГН
********** на 4 години/към настоящият момент
След раздялата на родителите, грижите по отглеждането на децата полагала св.
А.Д.Т., която заедно с децата си останала да живее в дома на родителите си: в
обл.Враца, с.**********, ул.**********, където се грижела сама за тях. Малко след
раздялата на двамата родители св. А.Д.Т. подала молба против подсъдимия за
решаване на въпросите по чл.127 ал.2 от СК. С отговор на насрещната искова
претенция свидетлката майка на децата поискала съдът да се произнесе временно по
въпросите относно упражняването на родителските права по отношение на децата,
както и да бъде присъдена ежемесечна издръжка в размер на по 180 лева за всяко едно
от децата. С Определение № 626 от 20.04.2022 г. по Гражданско дело № 324/2022 г.
по описа на Районен съд - гр. Враца, по привременни мерки подсъдимият **********
бил осъден да заплаща издръжка в размер на 180 лева по отношение на всяко от двете
деца. Впоследствие с Протоколно Определение № 836 от 31.05.2022 г. по
Гражданско дело № 324/2022 г. по описа на Районен съд - гр.Враца, била одобрена и
постигната спогодба между св. ********** и подсъдимия К.Р.К., въз основа на която
подсъдимият бил осъден да заплаща издръжка в размер на 187.50 лева по отношение на
всяко от двете деца - малолетните Д.К.К. и Л.К.К., като родителските права върху тях
са предоставени на майката, а бащата – подсъдим по настоящото дело, бил осъден да
заплаща на св. А.Д.Т. в качеството и на майка и законен представител на децата
определената издръжка, считано от влизане на решението в законна сила на
08.06.2022г., а за бащата – подсъдим бил определен режим на лични отношения с
децата.
След влизане в сила на съдебните решения по привременните мерки от
20.04.2022 г. и протоколното Определение №836 от 31.05.2022г. по Гражданско дело
№324/2022г., подсъдимият започнал да заплаща дължимата от него издръжка, като
обаче я пращал неритмично и в непълен размер до м. 02.2023 г., като за този период
същият изплатил св.А.Д.Т. общо сума в размер на 2350 лева. С част от посочената
сума на стойност 720 лева била изплатена издръжка, дължима от подсъдимия за
предходен период за месеците май и юни на 2022 г., която била на стойност по 180
лева за всяко дете. Остатъкът от сумата в размер на 1630 лева послужили за изплащане
на дължимата издръжка за още 4 месеца от дължимата сума за двете деца от общ
размер 1500 лева или по 187,50 лева за всяко дете за месеците юли, август, септември и
октомври на 2022 г., с остатък общо на 130 лева, които следва да се приемат, че са
заплатени за м. ноември 2022 г. с остатък за доплащане същия месец в размер на 245
лева.
Поради невъзможността на подсъдимия К.Р.К. да дава издръжката за двете си
деца, последният преустановил да изпълнява тези си задължения, като не изплатил
нито една от фиксираните по издръжката на децата си парични вноски, считано от
2

месец декември 2022 г. до месец октомври 2023г. с оправданието, че останал без
доходи, като по този начин натрупал задължения в размер на 4125 лева
представляващи 11 месечни вноски всяка в размер от 187.50лв. месечно -
обстоятелства, които се констатират от събраните по делото доказателства -
свидетелски показания и обяснения на подсъдимия.
Подсъдимия К.Р.К. оправдава бездействието си с липсата на работа и финансови
средства, то обаче е мотивирало вече бившата му партньорка - свидетелката А.Д.Т. да
се обърне за съдействие към РП - Враца, подавайки жалба против неправомерното му
поведение.
Самият подсъдим изнася данни, за причините обусловили не изплащането на
определената издръжка, като единствено твърди, че те са финансови, поради
невъзможността да си намери постоянна работа, което е и основаната причина да не е
изплатил натрупаните суми.
Така възприетата от съда фактическа обстановка се установява безспорно
от събраните по делото доказателства – а именно – показанията на свидетелката
А.Д.Т., както и обясненията на подсъдимият, които съдът прецени съобразно с
останалите доказателства по делото. В подкрепа на установената по делото фактическа
обстановка са и приобщените по реда на чл.283 НПК писмени доказателства, а именно:
постъпилите ведно с досъдебно производство №621/2023г. на РУ-Враца, ДП
№3933/2023г. на ВРП, обясненията на подсъдимият, справка съдимост, справка от
РУП-Враца, жалба от **********, писма от прокуратурата, Определение № 626 от
20.04.2022г. по Гражданско дело № 324/2022 г.,Определение №836 от 31.05.2022г. по
Гражданско дело № 324/2022 г. по описа на Районен съд - гр.Враца, Удостоверение за
раждане от 29.07.2015г., издадено въз основа на Акт за раждане № 1541/29.07.2015 г. и
Удостоверение за раждане от 13.08.2019г., Акт за раждане №0306/13.08.2019г.,
Справка съдимост, Справка характеристика, Справка от община Криводол,
Телеграма за обявяване на ОДИ, при ОД на МВР-Враца и др.
От така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Подсъдимият К.Р.К. - за времето от месец декември 2022г. до месец октомври
2023г. включително в с.**********, обл.Враца, след като е осъден с Решение на РС-
Враца /протоколно определение №836/31.05.2022г. за одобряване на спогодба,/ влязло в
законна сила на 08.06.2022г. по гр.дело № 324/2022г. по описа на PC-Враца да издържа
свои низходящи – малолетните си деца Д.К.К.,с ЕГН **********, роден на
26.07.2015г. и Л.К.К., с ЕГН **********, роден на 13.08.2019г., съзнателно не е
изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно
общо 11 /единадесет/ месечни вноски в размер на 187,50 лв. за всяко дете, или общо
дължими вноски за двете деца в размер на 4125 лв. /четири хиляди сто двадесет и
пет лева/ с остатък общо 130 лв. платени за месец ноември 2022 г. - престъпление по
чл.183 ал.1 от НК.
Издръжката цели да задоволи ежедневни нужди на конкретен кръг от лица
изрично посочени в чл.183, ал.1 от НК. В настоящият казус това са двете низходящо
деца – синове на подсъдимият, които са малолетни, като освен това, те са и в
неработоспособна възраст и не могат да се издържат от имуществото си. Задължение е
на подсъдимият да заплаща периодично определената издръжка, след като е бил
осъден с Решение на гр.съд за това, с цел да се избегнат неблагоприятните последици
от нейното забавяне за този, който следва да я получава. Поради именно това, че
издръжката цели да задоволява ежедневни нужди на лицата, които са
3

неработоспособни и не могат да се издържат от личните си имущества тя е изискуема
през течение на целият месец, за който се отнася.Именно не плащането на присъдената
издръжка в продължение на повече от две месечни вноски представлява
престъплението по чл.183, ал.1 от НК.
По отношение авторството на деяние – и с оглед събраните по делото
доказателства съдът приема, че същото е извършено от Подсъдимият К.Р.К., на
когото именно е вменено задължението да заплаща издръжка, освен това и съгласно
нормата на чл.183 ал.1 от НК, субект на престъплението е всяко наказателно
отговорно лице, осъдено да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ и т.н., какъвто
настоящият подсъдим безспорно е по отношение на малолетните си деца.
Престъплението по чл.183, ал.1 от НК е престъпление, на просто извършване и
за неговата съставомерност не се изисква нищо друго освен не плащането на
присъдената издръжката.При това то е от категорията на така наречените продължени
престъпления.
От обективна страна то се характеризира с това, че през периода на
бездействие, деецът осъществява непрекъснато състава на престъплението, което се
преустановява или с предприемане на дължимото активно поведение или с
преустановяване на престъпното състояние поради независещи от извършителя
обстоятелства. За съставомерността на деянието е достатъчно да е налице
неизпълнение на две или повече месечни вноски, каквото неизпълнение в случая е
безспорно установено и то за 11 месечни вноски от по 187,50 за всяко от двете деца
тоест по 2062.50 лева за всяко от децата и в общ размер на 4125 лв .
В случая налице е влязъл в сила съдебен акт на граждански съд -
836/31.05.2022г. за одобряване на спогодба,/ влязло в законна сила на 08.06.2022г. по
гр.дело № 324/2022г. по описа на Районен съд - гр.Враца, с което подсъдимият е осъден
да издържа своите низходящи – малолетните към датата на постановяване му и
влизането му в законна сила деца.
Съгласно чл.143, ал.2 от СК, родителите са длъжни да дават издръжка на своите
не навършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си, и тази издръжка се дължи, даже и да съставлява особено
затруднение за родителите. Това означава, че за посочения период подсъдимият не е
изпълнявал своите задължения на родител, от които не може да бъде освободен, дори
да няма никакви доходи. За горепосочения период подсъдимият не е заплатил
дължимите ежемесечни издръжки за синовете си, а през цялото това време за здравето,
лечението, отоплението и всичките други потребности на децата се е грижела майката
– свидетеля А.Д.Т..Задължението за издръжка е основно и безусловно задължение и
възниква за родителите от правопораждащият юридически факт от категорията на
юридическите събития, който в случая е раждането на дете. От този момент, за всеки
един от двамата родители възниква задължение да издържат децата си. Предвид факта,
че се касае за издръжка на малолетни деца не е налице ограничението, свързано със
затрудненията, които се създават на правно задълженото лице. Обстоятелството, че
интересите на децата са от първостепенно значение във всички действия, отнасящи се
за децата, както и че същите са основна грижа за родителите е видно и от разпоредбите
на чл.3, т.1 и чл.18, т.1 от Конвенция за правата на детето приета от ОС на ООН на
20.11.1989г. Ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от
23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г.
Съдът споделя донякъде изложеното от подсъдимият в насока, че състоянието
4

му на трайно безработен в процесният период обективно е затруднило възможностите
му своевременно да заплаща дължимите издръжки, но въпреки това намира, че
подсъдимият се е отнесъл безотговорно към вмененото му от Закона и с влязлото в
сила съдебно решение - задължение да издържа децата си - малолетните Д.К.К. и
Л.К.К..
Изпълнителното деяние на престъплението подсъдимият К.Р.К. е осъществил
чрез бездействие, изразяващо се в съзнателно неизпълнение на задължението за
издръжка в размер на повече от две месечни вноски – за общо единадесет месечни
вноски в общ размер на 4125 лева, установено безспорно от събраните по делото
гласни и писмени доказателства.
От субективна страна деянието е осъществено с пряк умисъл, тъй като
подсъдимия К.Р.К. е съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал е
неизбежното не плащане на дължимата от него издръжка в размер на повече от две
месечни вноски и пряко е целял това.
Както се посочи по – горе ПОДСЪДИМИЯ К.Р.К. роден на роден на
********** в с.**********, обл.Враца, българин, български гражданин, живущ
с.**********, обл.Враца, у**********, неженен, неосъждан, без образование
/грамотен/, безработен, ЕГН **********, но с добри характеристични данни по
местоживеене, критичен към извършеното и съжалява за което.
При тези съображения се налага извода, че в конкретния случай са установени
всички обективни и субективни признаци на престъплението, за което му е повдигнато
обвинение, което мотивира съда да постанови присъдата си.
При индивидуализацията на наказанието и наказателната отговорност на
подсъдимия за престъплението по чл.183, ал.1 НК, съдът определяйки вида и размера
на наказанието на подсъдимия се ръководи от правилата на чл.57, ал.1 и 2 от НК, като
взе предвид степента на обществената опасност на деянието обуславяща се както от
обстоятелството, че с него са засягат пряко обществените отношения свързани с брака
и семейството - осигуряване на адекватни грижи за отглеждане и възпитания на две
малолетни деца негови синове, за което осъдения на издръжка родител се е
дезинтересирал за указания период от време, така и от динамиката на този вид
престъпление в страната към настоящия момент и невисока степен на обществена
опасност на дееца, предвид факта на чистото му съдебно минало, а така същи размерът
на увредените блага, времето и мястото на извършване на деянието, подбудите за
извършването му, степента на вината и всички останали обстоятелства по делото,
както и целите на наказанието, предвидени в чл.36 от НК.
В тази връзка съдът отчете, че децата не са получавали издръжка в периода от
време от 11 месеца, а от друга и че към настоящият момент същите не са погасени от
подсъдимият.
Съгласно закона за деяние по чл.183 ал.1 от НК се предвижда наказание
Лишаване от свобода до една година или пробация. Въз основа на изложеното по
горе, настоящият съдебен състав приема, че адекватното наказание за този подсъдим
следва да е ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
След като определи вида на наказанието на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
съдът приложи правилото на чл.54 НК като индивидуализира размера му при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно чистото съдебно минало
на подсъдимия, положителните характеристични данни, младата възраст – 31г.,
5

социалния и имуществен статус - безработен, без данни за налично имущество и
доходи и чистото му съдебно минало, самопризнанието на подсъдимия би могло да се
отчете за смекчаващо отговорността му обстоятелства, но тъй като то фактически се
отчита при приложението на съкратеното съдебно следствие по чл.373 ал.2 от НПК,
то и е законово недопустимо повторно да се преценява при облекчаване правното му
положение, каквато е съдебната практика, над отегчаващите обстоятелства -
безотговорното отношение към собствените му две малолетни деца и немалкият
размер на непогасените месечни издръжки.
Изложеното мотивира съда да определи наказание на подс. К.Р.К. в среден
размер, а именно - ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което след
редукцията му с 1/3 по реда на чл.58”а” ал.1 от НК, да е като краен резултат в размер
на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Затова и на основание чл.58а, ал.1 от НК, вр.чл.54 ал.1 от НК съдът ОСЪДИ
подс. К.Р.К., като му наложи наказание в размер от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, чието изтърпяване следва да бъде отложено съгласно
чл.66 ал.1 от НК за срок от три години.
По този начин на изпълнение биха се постигнали в максимална степен целите в
визирани в чл.36 НК, както на личната така и на генералната превенция.
Причини и условия за извършване на деянието са безотговорно отношение на
подсъдимия, свързано с подсигуряване на необходимите парични средства за
издръжката на децата си и недостатъчност на чувство за родителски дълг.
В хода на наказателното производство не са направени разноски, поради и което
такива не следва да бъдат възлагани в тежест на подсъдимия.
По изложените съображения съдът постанови горната присъда.
6

Номер на акта:	17
Дата:	27 март 2024 г. (в сила от 12 април 2024 г.)
Съдия:	Искра Петьова Касабова

Дело:	20241420200023
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	5 януари 2024 г.

Присъда по дело №23/2024 на Районен съд - Враца

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите