Решение по дело №15839/2017 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

7388/27.11.2018г.

 

гр.София, 27.11.2018г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Софийски градски съд,  гражданско отделение,  ІІ-Д въззивен състав в публичното заседание на пети октомври  две хиляди и осемнадесета  година в състав: 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ДАМЯНОВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ: РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

                                                                   Мл.с. ИВА НЕШЕВА

 

При  секретаря Илияна Коцева и прокурора......................., като разгледа докладваното от съдия МАЯ ДАМЯНОВА гр.д.№15839/2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

                 Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

                 С  решение от 10.07.2017г. по гр. дело № 54397/2013г., СРС, 79 състав  е отхвърлил предявения от Сдружение „С.А.С.в МВР”,  против „М.” ЕАД, иск с правно основание чл.82 от ЗЗД за заплащане на сумата от 2000 лв. /обезщетение за пропусната полза, поради неизпълнено задължение по чл.4.1, вр чл.З от допълнение към Приложение №4 договор от 31.01.2012г., изразила се в невъзможност да се ползва отстъпка от 10% върху стойността на общата фактура за всички номера през периода 25.02.2013г.-31.01.2014г./, ведно със законната лихва от 30.12.201Зг. до окончателното изплащане, както и  предявения от Сдружение „С.А.С.в МВР” против „М.” ЕАД иск с правно основание чл.82 от ЗЗД за заплащане на сумата от 8000 лв. /обезщетение за пропусната полза за неизпълнено задължение по чл.4.1, вр чл.З от допълнение към Приложение №4 договор от 31.01.2012г., вр чл.1 от Допълнение към договор от 31.01.2012г., изразила се в невъзможност да натрупа бюджет от 8000лв. за новозакупени 200 нови СИМ карти, който бюджет да използва за закупуване на предмети от асортимента на оператора на същата стойност/, ведно със законната лихва, считано от 30.12.201Зг. до окончателното изплащане.

                 Срещу така постановеното решение е подадена  въззивна жалба от „С.А.С.в МВР”ООД. Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно  и незаконосъобразно, като излага доводи, по съществото на спора. Твърди, че ответника не го е информирал, че непреставянето на заявените 200 бр. СИМ карти е в резултат на упражняване на някоя от предвидените в чл.13 от ОУ възможности., поради което ответника не е упражнил правото си да на отказ от сключения договор. Моли съда да отмени решението на СРС и постанови друго, с което да уважи изцяло предявените от него искове. Претендира разноски.

               Ответникът по жалбата „А1Б." ЕАД (предишно наименование -  „М.” ЕАД оспорва същата по съображения изложени в писмен отговор. Моли съда ад потвърди обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

                СРС е сезиран с иск субективно кумулативно съединени искове, предявени от Сдружение „С.А.С.в МВР”,срещу „А1Б." ЕАД (предишно наименование -  „М.” ЕАД: По с правно основание чл.82 от ЗЗД за заплащане на сумата от 2000лв., представляваща обезщетение за пропусната полза, изразила се в невъзможност за ищеца да ползва отстъпка от 10% върху стойността на общата фактура за ползвани мобилни услуги през периода 25.02.2013г.-31.01.2014г  и с правно основание чл.82 от ЗЗД за заплащане на сумата от 8000лв., представляваща обезщетение за пропусната полза, изразила се в невъзможност за ищеца да натрупа бюджет от новозакупени 200 СИМ карти, който бюджет да използва за закупуване на предмети от асортимента на оператора.

Софийски градски съд обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.   Атакуваното  съдебно решение е и правилно. Правилността на атакувания съдебен акт е предмет на въззивното обжалване само в рамките на посоченото във въззивната жалба /чл. 269 от ГПК/ - изложените по – горе доводи на въззивника за необоснованост и нарушения на закон. Въззивният съд напълно споделя мотивите на СРС досежно предявените на горепосоченото основание искове и на осн.чл.272 от ГПК препраща към тях. От приетите по делото писмени доказателства се установява, че  между страните  на 31.01.2012г. е сключен договор за предоставяне на електронни услуги чрез съобщителни мрежи и допълнения към него от  31.01.2012г.. В чл.4.1, вр.чл.3 от подписаното допълнение към приложение №4 към договора, страните са договорили при активиране на 200 нови СИМ карти ищецът да ползва отстъпка от 10 % върху общата фактура за всички номера. А съгласно чл.1 от  допълнение към договора от 31.01.2012г, за всяка ново закупена СИМ карта от първоначално активираните в рамките на първия календарен месец, на ищеца се полага бюджет от 50лв./без ДДС/, а за всяка последваща по 45лв./без ДДС/, които се усвояват под формата на предмети-телефони, таблети, лаптопи и др. комуникационни устройства всеки месец. От приетото по делото основно и допълнително заключение на ССЕ се установява, че ищеца  не е изпълнявал в срок задължението си за заплащане на стойността на предоставената му от ответника услуга, и поради просрочие последния  е спирал достъпа по отделни карти до телекомуникационната мрежа. Съгласно чл.13.2 от общите условия за взаимоотношенията между „М.” ЕАД и потребителите на обществени мобилни наземни услуги на „М.” ЕАД , които са част от сключения между страните договор,  операторът има право да откаже сключването на договор за услуги, свързване на абонат към съответна мрежа или възстановяване на спрян достъп на абонат до мрежата, когато лицето, поискало това има просрочени задължения или други нарушения по същия или друг договор, сключен с М.. С оглед на ангажираните от страните по делото доказателства въззивният съд намира, че е правилен извода на първоинстанциониня съд, че не се установява наличието на елементите на договорната отговорност за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи, претендирани от ищеца, вследствие неизпълнение на договорно задължение от ответника, нито част от тях. Следователно предявените искове следва да се отхвърлят като неоснователни.              

                  В  съответствие с гореизложеното първоинстанционното решение като  валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено.

                  На осн.чл.78 ал..3 вр.ал.8 от ГПК на въззиваемия следва да се присъдят разноските по делото направените пред въззивната инстанция за процесуално пердставителство-100лв.-юрисконсултско възнаграждение.

                Така мотивиран, Софийски градски съд

           

Р  Е  Ш  И :

 

                  ПОТВЪРЖДАВА решението от 10.07.2017г. по гр. дело № 54397/2013г., СРС, 79 състав.

                  ОСЪЖДА Сдружение „С.А.С.в МВР”, ЕИК ******** да заплати на „А1Б." ЕАД (предишно наименование -  „М.” ЕАД/, ЕИК ********  на основание чл.78, ал.З от ГПК сумата 100лв.-юрисконсултско възнаграждение.

                  Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                            2.