№ 15
гр. Разград , 05.02.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на пети февруари, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
СъдебниМЛАДЕНКА ВАСИЛЕВА
заседатели:БОТЕВА
СВЕТА КРАСИМИРОВА
МАРИНОВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Наказателно дело от общ
характер № 20203330200703 по описа за 2020 година
ЗА РРП прокурор Узунова.
ПОДСЪДИМИЯТ редовно призован явява се лично, за него се явяват
адв. Желязков, адв. П. и адв. Н., редовно упълномощени от преди.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
АДВ. Ж. Да се даде ход на разпоредителното заседание.
АДВ. Н.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
АДВ. П.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
СЪДЪТ предоставя възможност на страните да заявят становище по
реда на чл. 248, ал. 1 от т. 1 до т. 8 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че от събраните доказателства до настоящия
1
момент е видно че делото е подсъдно на настоящия съдебен състав. Считам,
че не са налице основания за спиране или прекратяване на наказателното
производство. Считам, че не са допуснати отстраними съществени нарушения
на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия, както и на пострадалите. Доколкото
няма изявление от отсрещната страна считам, че не са налице основания за
разглеждане на делото по реда на особените правила. Считам, че делото не
следва да бъде разгледано при закрити врати. Доколкото имаше прецедент по
настоящото дело, почина единият съдебен заседател, моля съда да разпореди
да бъде назначен резервен съдебен заседател. По отношение на обвиняеми
към настоящия момент няма необходимост от назначаването на преводач,
тълковник и извършване на съдебно следствени действия по делегация.
Взетите мерки за процесуална принуда по време на досъдебното
производство е мярката за неотклонение „Подписка“ и „Забрана за
напускане пределите на страната“ считам, че същите са адекватни да
обезпечат съдебно-следствените действия на досъдебното производство. Към
настоящия момент нямаме искания за събиране на нови доказателства.
Молим делото да бъде насрочено за разглеждане по общия ред, доколкото
няма искане за разглеждане на същото по реда на особените правила, както и
да бъдат призовани лицата посочени в списъка, приложен към обвинителния
акт.
АДВ. Ж. Делото е подсъдно на РРС. Към настоящия момент няма
основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. Не са
налице отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които
да са довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия. Не са
налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила.
Поддържаме искането на прокурора за назначаване на резервен съдебен
заседател. Относно взетите мерки за процесуална принуда моля по
настоящото дело да приемете молба от името на моят подзащитен, да бъде
снета тази мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане на
пределите на Р България“, е от изключително дълго време. Неговата молба е
да бъде снета тази мярка, тъй като с процесуалното си поведение и по
настоящото производство е доказал, че не е ставал причина за отлагане,
отсрочване на делото поради неоснователни причини и доводи, поради което
2
считаме, че тази мярка за процесуална принуда и нейното продължаване
няма да осъществява целите на мерките за неотклонение на НПК. Нямаме
искания за събиране на нови доказателства. Следва делото да бъде насрочено
за разглеждане по общия ред. Да се призоват лицата по списъка приложен
към обвинителния акт. Допълнителни искания в тази насока ще направим
след изслушване на свидетелите, които са призовани.
АДВ. Н.: Поддържам посоченото от колега по т. 1 и 2 на чл. 248 от
НПК. За разлика от него ще маркирам няколко порока на обвинителния акт.
Във светлината на чл. 246 НПК и ТР № 2/2002 г. Факт е, че това производство
приключи с едно отменяване на присъдата от страна на въззивната инстанция
и връщане на делото за ново разглеждане. Към настоящия момент е на първа
инстанция вече 7 г., след инкриминираните събития, което е един
изключително дълъг период. Считам, че отменяването на присъдата на
предходния състав на РРС, до голяма степен се дължеше не на
некачествената работа на съда, а на недостатъчно неиздържания
обвинителен акт, който както всички знаем е рамката на наказателния процес.
Когато не е добре дадена рамката на процеса, трудно процеса протича по
реда на НПК. Да действително в обвинителния акт и в двете му редакции,
сега преработен и предходната редакция има много факти, изобилства от
факти, лица, случки, дати, суми, но не се вижда връзката между фактите и
правото. Аз лично като професионален юрист се затруднявам да разбера този
обвинителен акт, и как описаните действия и бездействия на д-р М. попадат в
състава на чл. 206 и чл. 209 от НК. По отношение на обвинението по чл. 206
от НК, в предходната редакция бяха инкриминирани 39 флакона, сега са
намалени на 20 и се посочва, че той ги е владеел, защото преди не се сочеше
дали ги е владеел или пазел. Обаче в документация по делото и в
медицинската такава, има данни, че тези флакони са приложени спрямо
пациентите. В този смисъл Не виждам състава на присвояване. По отношение
на инкриминираните случаи по чл. 209 от НК, безспорно са разказани едни
събития, но объркан е института на довършеното престъпление и на опита. В
обстоятелствената част на обвинителния акт чл. 18 на няколко места за
пациентите И. А. М. там се сочи, че д-р М. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление чл. 209, ал. във вр. с чл. 18, ал. 1
НК. В диспозитива на обвинителния акт няма думичка за опит. Ние сега по
3
довършено престъпление ли ще се защитаваме? Още при един пациент
имаше случай на чл. 18 от НК. Също така неправилно са посочени сумите,
инкриминираните суми, които са взети и които са искани, но не са взети.
Примерно за пациента Г. И. се сочи, сума 1700 лв., а четейки обвинителния
акт разбираме че тя е платила 360 лв. В диспозитива пише „обвинявам Б. М.,
че е възбудил и поддържал заблуждение Г. И., че за лечението на майка й И.
М. са необходими медицински консумативи, които той лично ще осигури и
постави в тялото й, срещу заплащане в брой лично от него на парична сума в
размер на 1700 лв.“. Аз лично смятам, че трябва да се направи разграничение
между исканите и реално получени пари. Трябва да се направи разграничение
между довършено престъпление и опит, защото в противен случай сме
изправени пред ситуация, ако съдът се произнесе по обвинителния акт в този
му вид, после трябва да прави някакво свое тълкувание на обвинителния акт.
А не е работа на съда да работи по обвинението. Обвинението трябва да се
изготви от прокуратурата, а съда да се произнесе по него със свое ясно и
точно формулиране. Ето защо моля да дадете указания в тази насока на
прокуратурата, чрез връщане на делото за коригиране на тези отстраними
процесуални нарушения, които в никакъв случай не са по същество на
делото, а те дават правната рамка на процеса. Поддържам становището на
колегата за отмяната на тази мярка за процесуална принуда „Забрана за
напускане пределите на Р България“, доколкото делото излезе извън разумни
срокове, процесуалното поведението на подзащитният ни е изрядно и не
следва да търпи такива ограничения 7 г., след събитията, за които в момента
го съдят. Поддържам становището за ангажиране на резервен съдебен
заседател,няма пречки за това и поддържам становището на колегата в
другите точки на чл. 248 от НПК.
АДВ. П.: Изцяло се консолидирам с казаното от колегите до момента.
По отношение предпоставките на чл. 248 от НПК считам, че делото е место
и функционално подсъдно на настоящия съд. Към настоящия момент няма
основание за спиране или прекратяване на наказателното производство. По т.
3 изцяло се консолидирам с казаното от колегата Н. и ще обърна внимание,
само колегата отбеляза съществени пропуски в обвинението и факта, че
обвинителния акт по никакъв начин фактите и правото не си
кореспондират.Както спрямо изискванията на НПК и ТР № 2. Отделно от
4
това считам, че по този начин формиран обвинителния акт, освен тези
отстраними съществени нарушения в основната си светлина не дават
възможност на д-р М. да разбере изцяло, в какво е обвинен и нарушава
правото му на защита, респективно на справедлив процес. Няма да се спирам
на конкретика на ЕС за правата на човека за провеждане на справедлив
процес, а именно тези отстраними пороци в обвинителния акт, ако бъдат
отстранени и ще се проведе един такъв процес, едва тогава могат да
гарантират правото на защита на клиента ни. Искам да обърна внимание, че в
обвинителния акт има изречения „от свидетелските показания става ясно и
ако това се докаже“. Подобни формулировки считам, се са абсолютно
неприемливи, макар и изключително уверен пълен с факти, както колегата
Н. отбеляза пълен с факти, но не кореспондират с правото. На стр. 16 от
обвинителния акт относно случая на П. Т. и С. Т. там е посочено, че „ ако
показанията на свидетелите са достоверни на оператора е заплатена сума за
вложени консумативи и лекарства в операцията, без получаване на платежен
документ“. Считам, че такава формулировка е некоректна, изключително
некоректна тъй като не кореспондира с правните норми и обвинителния акт
не може да почива на предположения, и следва да е изпълнен с факти, за
които следва клиентът ни да се защити, и да докажем нещо в процеса, защото
хипотетично и магинерно, ако много неща се докажат, и са плод просто на
предположения на прокуратурата и този процес, който отнема доста време
на всички, които участват в него не следваше да продължава толкова дълго
време. На последно място за да не отнемам допълнително време на съда,
макар изяснен в обвинителния акт по отношение на обсебването, че д-р М. е
владеел, липсват каквито и да е факти за фактическата власт в отделението в
болницата. Считам, че е съществено отстранимо нарушение, с оглед на което
моля да върнете делото за доразследване и за евентуално нова редакция на
обвинителния акт. По останалите точки по отношение на мярката за
процесуална принуда изцяло се солидаризирам с казаното от колегите. Не се
противопоставям да има резервен съдебен заседател с оглед прецедента,
както заяви прокурор Узунова. По останалите искания поддържам
становището на колегите.
ПРОКУРОРЪТ: Не считам, че така изложените съображения по
отношение на свидетелката Ирфет Осман, че в обстоятелствената част на
5
обвинителния акт няма пояснени от където може да се извадят съждения
защо в обвинението по отношение на сумата от 1700 лева. Описано е
подробно, че част от деянията не са били довършени и са останали във фазата
на опита, тъй като подсъдимия това което е изяснено на досъдебното
производство е направил няколко опита, ксйтовтено. Убеждавал е тя даде по-
голяма сума, но свидетелката е дала по-малка. Доклоктот в съд практика се
доказва овършено престъпление мисля, че няма пречка и не е процесуално
нарушение, че е упомената в диспозитива, общата сума 1700 лв. По
отношение на посочения абзац от обвинителния акт считам, че това не е
некоректо по причина, че всички доказателства се ценят на база определени
доказателства се ценят, като се съпоставят с относимост вна другите
доказателства събрани по време на разследването и ще бъдат събрани в
настоящото производство, дадено е правото на всеки магистрат по вътрешно
убеждение, да преценява когато постановява своите актове дори и написано
уклончиво, когато съм писала този абзац съм имала предвид, че показанията
ще бъдат съответно съпоставени .. ще се вземат предвид другите
доказателства писмени и гласни, както и документи.
АДВ. Ж. Не сме съгласни със становището на прокурорът. Соча пример
очевиден първи обвинителен акт и чисто професионално при тези
обстоятелства не поддържам казаното. Например по отношение свид. Х. Р.
Н. прокуратурата твърди, че д-р М. е искал 960 лв и обстоятелствената
част за да закупи с тези пари лекарствени продукти и инжекции. На
следващия лист по отношение на този свидетел РРП твърди, че в
температурния лист са вписани Соматостатин 3 мл. Пак прокуратурата
твърди, че този продукт е използван еднократно на 05.04.14 г. Не става ясно
на този пациент този лекарствен продукт дори веднъж закупил ли го е д-р М.,
предоставил ли го е на болния и ако го е закупил или е използван само
веднъж в какво го обвинява. Бил вписан 3 мл. В края на краищата 8 ампули ли
е предоставил или 1 ампула използвал на пациента и въвел ли го е в
заблуждение и за колко време. Това не става ясно. То във всички пунктове е
така. Омръзна ми да ги говоря тези неща. Това е 7 години. Солидаризирам се
към становището на колегите. Неясен обвинителен акт, противоречия в
обстоятелствената част и диспозитива.
6
АДВ. Н.: Във връзка с опита, освен на стр. 13 на обвинителния акт за
пациента И. М. и на 23 стр. за пациента Х. Н. отново чл. 18 от НК. Няма
пречка прокуратура да смята, че някои от деянията не са останали
довършени. Това е право на обвинението да преценява, кога да повдига
обвинение за довършено престъпление и кога да повдига обвинение за опит.
Когато повдига обвинение за опит трябва да го има в диспозитива на
обвинителния акт чл. 18 от НК. Аз в диспозитива чл. 18 от НК не го виждам.
Това не е ход по същество, това е с оглед правната квалификация на
деянието, а като нямаме правна квалификация, точна и ясна, как да проведем
наказателен процес свързан с конкретното обвинение. По всичко, което
изтъквам считам този аргумент за абсолютно непреодолим при даване ход на
делото.
СЪДЪТ се оттегли на съвещание.
В 12,20 ч. заседанието продължава с участието на прокурора,
подсъдимия и неговите защитници.
СЛЕД съвещание съдът счита, че по т. 1 на чл. 248 от НПК, делото е
подсъдно на Районен съд гр. Разград. По т. 2 не е налице основание за
прекратяване или спиране на наказателното производство. По т. 3 във връзка
с направените от защитниците на подсъдимия възражения, за това, че на
досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила, съдът след ново прочитане на обвинителния акт
установи, че между обстоятелствената част на обвинителния акт и
диспозитива има противоречие. Същото се изразява в това, че в
обстоятелствената част по отношение на пострадала Г. И. са посочени две
деяния осъществени от подсъдимия - едното за 360 лв. и второ за 1340 лв.,
като първото от тях е посочено като довършено, а второто като опит, поради
което на лист 13, както и посочиха защитниците на подсъдимия действително
е цитиран чл. 18 от НК. Съответно по същия начин по отношение на
пострадалия Илхан Осман във връзка с лечението на неговия тъст Х. Н.,
отново са посочени в обстоятелствената част две деяния, а именно едното за
560 лв., а другото за 1000 лв., като първото се твърди, като довършено
такова, а второто недовършено по отношение на него на стр. 23 е посочен чл.
18 от НК. При това положение съдът счита, че посочването на тези две
7
деяния по отношение на пострадалата Г. И. в диспозитива, като едно деяние и
по отношение на пострадалия И. О. двете деяния в обстоятелствената част,
като две деяние в диспозитива действително водят до объркване при преценка
за това, в какво точно е обвинен подсъдимия, както и с оглед възможността
да бъдат разграничени отделните деяния, за това кои от тях са останали
недовършени и кои са довършени. Останалите твърдения за допуснати
нарушения на защитниците съдът намира, че са обстоятелства по същество.
По отношение на т. 4, 5, 7 и 8 съдът счита, че не следва да вземе отношение, с
оглед направените изводи по т. 3. Съответно по т. 6 във връзка с мярката за
процесуална принуда „Забрана за напускане на страната“, съдът счита, че не
следва да отменя същата, с оглед опасността от укриване на подсъдимия.
Воден от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 703/2020 г. по
описа на Районен съд гр. Разград и връща делото на Районна прокуратура гр.
Разград за отстраняване на горепосочените противоречия между
обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт.
ОСТАВЯ без уважение искането на защитата на подсъдимия за отмяна
на мярката за процесуална принуда „Забрана за напускане на страната“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред
Окръжен съд гр. Разград в едноседмичен срок от днес.
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 12,30 ч.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен днес в съдебно заседание.
Председател: _______________________
8