М О Т И В И
Към присъда по НОХД № 443/2012 г. по
описа на КРС
По отношение на подсъдимият М.М.М. е
повдигнато обвинение и внесен обвинителен акт за това, че на 15.04.2012 г. в
землището на с. Р., обл. Пловдивска, местността „****”, отдел 200- горски фонд,
стопанисван от ****** гр. С.- Териториално Поделение „*****”- с. Р., без
редовно писмено позволително е транспортирал незаконно добит от другиго дървен
материал- 0,40 пространствени кубически метра дърва за огрев от дървесен вид-
зимен дъб на стойност 20 лв. - престъпление по чл. 235, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
Районна прокуратура Карлово,
представлявана от прокурора Свилен Братоев поддържа внесения обвинителен акт в
съдебно заседание, като пледира на подсъдимият да се наложи наказание по реда
на чл.78 А от НК, с оглед наличие на маловажен случай.
Подсъдимият М., лично и с адв. Т.-
служебен защитник правят искане за разглеждане на делото при условията на
чл.372 ал.2 от НПК, като подсъдимият признава изцяло фактите, отразени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират
доказателства за тях. Пледират за налагане на административно наказание по реда
на чл.78 А от НК, с оглед маловажност на деянието.
Съдът, на основание чл.372 ал.4 от НПК е
обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на
подсъдимия без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 15.04.2012 г. служителите при ТП ДГС
с. Р.- свидетелите Х.И., Н.П. и Н.П. извършвали обход в землището на с. Р.,
местността „****”. Пътували със служебен автомобил и се движили по черен
коларски път. Свидетелят. И. оставил колегите си в отдел 200 и продължил със
служебния автомобил. Н.П. и Н.П. тръгнали пеша през гората към река „Б.”, като
по черния път забелязали следи от каруца и кон. И., както се движел със
служебния автомобил марка „Лада”, модел „Нива” срещнал подсъдимият М.М., който
излизал от гората. Х.И. спрял подсъдимият М., който водел кон с каруца, в която
имало прясно отсечени дъбови дърва за огрев. И. се обадил по мобилния си
телефон на колегите си Р. и П. и им обяснил, че е спрял М. *** с кон и каруца и
че същият е транспортирал с каруцата сурови дъбови дърва, немаркирани с
контролна горска марка и без превозен билет. П. и Р. веднага се отправили към
свидетелят И. и подсъдимият М.. Дървата в каруцата били от дървесен вид-зимен
дъб, дърва за огрев и същите били измерени от служителите на ДГС с. Р., като се
оказало, че те са 0,40 пространствени кубически метра. Същите били с дължина
2,40 м. с различен диаметър, като най-дебелото дърво било около 10-12 см. и по
тях нямало никаква контролна горска марка. Срезовете им били гладки и
най-вероятно са били отрязани с лък. Подсъдимият М.М. не дал никакви обяснения
за тези дърва на служителите на ТП ДГС с. Р., като същият не представил никакъв
документ за тяхното добиване, извозване и транспортиране. На М. било
разпоредено да закара каруцата с дървата в ТП ДГС с. Р., където били оставени
каруцата с дървата, като впоследствие дървата били транспортирани до горския
разсадник на гр. К., където били оставени на съхранение, както дървата, така и
каруцата и конската амуниция. Н.П. съставил констативен протокол за установеното
нарушение, като подсъдимият М. подписал този протокол. На 17.04.2012 г. на М.
бил съставен АУАН № ****** /л.7/ за това, че е транспортирал дъбови дърва без
превозен билет, като акта бил подписан от същия без възражения.
От обясненията на подсъдимият М.М. се
установява, че на 15.04.2012 г. отишъл сам в гората край с. Р., местността „****”
около 10:00 ч., като бил с кон и каруца. В гората забелязал клони от дървета- зимен
дъб, които не били много дебели, като измежду тях имало и по-дебели дървета,
които били вече отрязани. По клоните и дърветата нямало никаква маркировка. М.
започнал да кастри клоните и дърветата и същите ги натоварил на каруцата си,
като дървата му били необходими за готварската печка, на която жена му готвела.
М. знаел, че трябва да има документ за тези дърва, издаден му от ДГС с. Р., за
да ги събира и транспортира. Същият не знаел от кого тези дърва били отрязани.
След като натоварил каруцата, М. тръгнал да се прибира към с. Р. с натоварените
в каруцата дърва, когато бил срещнат от служителите на ТП ДГС с. Р.. Според
подсъдимият иззетите каруца и амуниция бил на неговия братовчед А.Л.Г..
На 09.06.2012 г. бил извършен оглед на
веществените доказателства, задържани с констативен протокол от 15.04.2012 г.
/л.18/, от полицейски служител на РУ "Полиция"- гр. Карлово, на който
с постановление от 05.06.2012 г. било възложено това действие по разследването
/л.40/.
От събраните по делото доказателства се
установява, че по отношение на подсъдимият М. са били издадени и влезли в сила
НП № ***/2003 г., № **/2006 г., № ***/2006 г., ***/2006 г., № ***/2007 г., № **/2008
г., № **/2008 г., № ***/2008 г., № ***/2010 г., № ***/2010 г. и № ***/2011 г.
От заключението на изготвената по
делото съдебно стоково- оценъчна експертиза се установява, че стойността на
0,40 куб. м. дъбови дърва е в размер на 20
лв. Съотношението между стойността на инкриминираната дървесина и
минималната работна заплата за страната към момента на деянието- 15.04.2012 г.
е в размер на 0,074.
От приложената по делото справка за
съдимост се установява, че подсъдимият М. е неосъждан.
Горната фактическа обстановка се
установява от събраните по делото гласни доказателства- обяснения на подсъдимия,
които представляват, както средство за защита, така и доказателствено средство,
и които съдът кредитира изцяло при постановяване на присъдата си, тъй като са
непротиворечиви с останалия доказателствен материал. Ползва изцяло показанията
на свидетелите Р., И. и П., които са обективни и пряко относими към предмета на
доказване по делото. Ползва и писмените доказателства по делото- разписка за
отговорно пазене, АУАН № ***/17.04.2012 г., констативен протокол,, оглед на
местопроизшествие и приложен към него фотоалбум, договор за управление, справка
за съдимост, характеристична справка и справка от АИС „БДС”, 11 бр. копия от
наказателни постановления, тъй като същите са събрани по реда на НПК и в
изискуемата форма, като същите са относими към предмета на доказване по делото.
Също така ползва и изготвената стоково- оценъчна експертиза, която е изготвена
от компетентно в съответната област лице, което е отговорило ясно и напълно на
поставените му въпроси.
При така установената и приета
фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият М. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.235, ал.6 във вр.
с ал.2, във вр. с ал.1 от НК, тъй като на 15.04.2012 г. в землището на с. Р.,
обл. Пловдивска, местността „****”, отдел 200 – горски фонд, стопанисван от ******
гр. С. – Териториално Поделение „*****” – с. Р., без редовно писмено
позволително е транспортирал незаконно добит от другиго дървен материал – 0,40
пространствени кубически метра дърва за огрев от дървесен вид – зимен дъб на
стойност 20 лв. като деянието представлява маловажен случай.
От обективна страна състава на престъплението по чл. 235, ал. 2 от НК
подсъдимият е осъществил, като е транспортирал
дървен материал, който не е бил маркиран по установения в Закона за горите ред.
На М. не е издавано позволително за сеч, събиране, добиване и извозване на
дървета или части от тях от държавната горска територия, стопанисвата от ТП ДГС
Р. през 2012 г. Отдел 200 в землището на с. Р. представлява горски
фонд, стопанисван от Териториално поделение „*****” – Р..
С оглед стойността на дървения
материал настоящият състав намира, че деянието представлява маловажен случай,
по смисъла на чл. 93, т.9 от НК, доколкото в конкретния случай вредните
последици от 20 лева се явяват незначителни, а
и деецът не е с висока степен на обществена опасност, доколкото е с чисто
съдебно минало, поради което деянието следва да бъде квалифицирано като такова
по чл. 235, ал.6 вр. с ал.2 вр. с ал.1 от НК.
Престъплението е извършено умишлено, при форма на вина
пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал, че без да има разрешение за това да
извозва от горския фонд дървета, го е сторил и е целял този резултат.
Предвид изложените съображения съдът призна подсъдимият за виновен в извършване на престъпление
по чл. 235 ал. 6 във вр. с ал. 1 от НК.
При определяне вида и размера на наказанието, съдът взе
предвид, че за престъплението по чл.235
ал. 6 във вр. с ал. 2 вр. с ал. 1 от НК е предвидено налагането на наказание
лишаване от свобода до една година, пробация или глоба от 100 до 300 лв.,
подсъдимият М. е неосъждан и спрямо него не са прилагани друг път
административни наказания по реда на чл.78 А от НК, причинените имуществени
вреди от престъплението са възстановени, тъй като дървеният материал, предмет
на престъплението е оставен на съхранение на Териториално поделение „*****” – Р..
По изложените съображения, съдът намира, че по отношение на подсъдимият М.
са налице основанията на чл.78 А от НК за освобождаване от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание глоба.
При определяне размерът на наказанието, съдът отчете обстоятелството, че
подсъдимият е в тежко здравословно състояние, тъй като е инвалид, направеното
признание на вината, както и изключително ниската стойност на дървения
материал, транспортиран от него- 20 лв., или в съотношение 0,74 към минималната работна заплата. Поради
изложеното, съдът намира, че по отношение на подсъдимият М. следва да бъде
наложено административно наказание глоба в минималния, визиран в НК размер, а
именно от 1000 лева. Обстоятелството, че М. е наказван по административен ред
за единадесет други нарушения по Закона за горите, съдът отчита като лоши
характеристични данни, които обаче не биха могли да променят извода за налагане
на наказание в минимален размер, тъй като същият е с влошеното здравословно и
материално положение, което го е и подбудило да извърши престъплението.
Наложеното наказание глоба в размер на 1000 лева се явява справедливо и способстващо за изпълнение целите на
наказанието, визирани в чл.36, ал.1 от НК и по-специално ще се въздейства
превъзпитателно и възпиращо спрямо подсъдимия към извършване на престъпни
деяния в бъдеще.
Следва да бъдат върнати на ****** гр. С.
– Териториално Поделение „*****” – с. Р. 0,40 пространствени кубически метра
дърва за огрев от дървесен вид – зимен дъб, оставени на съхранение в Горски
разсадник – К.- предмет на престъплението.
Тъй като по делото се установи, че
подсъдимият М. не е собственик на иззетите веществени доказателства- един брой
каруца и един амуниция, а същите принадлежат на неговия роднина- А.Л.Г., то
същите следва да бъдат върнати на последния.
На основание чл.189 ал.3 от НПК и
предвид установената от съда вина на подсъдимия в извършване на престъплението
по чл.235 ал. 6 във вр. с ал. 2 вр. с ал.
1 от НК в тежест на същия следва да бъдат оставени направените по делото
разноски в размер на 30 (тридесет) лева, представляващи възнаграждение на вещо
лице.
Мотивиран от горното,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МТ