Р Е Ш Е Н И Е
ГР.БЕРКОВИЦА, 14.07.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание
на 30 юни…………………………………………… през две хиляди двадесет
и първа година…………….………………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ел.ФИЛИПОВА
при секретаря Св.Петрова………………………………и
в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело
484 по описа за 2020 г…………..…………………..и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото се развива на основание чл.422 от ГПК и има за
цел да установи съществуването на вземането на ищеца към ответника, за което
вече му е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.826 по описа на БРС за 2018
година.
Ищците в производството твърдят, че по силата на договор за кредит от
06.05.2017 година Банка ДСК предоставила на ответника сума в размер на
1 493.22 лева под формата на стоков кредит. Поради неиздължаване към
крайния падеж Банката предявила правата си в заповедно производство. На
07.12.2018 година по ч.гр.д.826 по описа на РС – Берковица за 2018 година съдът
издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумите : 418.14
лева главница, дължима ведно със
законната лихва, считано от 05.12.2018 година до изплащането й; 143.77 лева
договорна лихва за периода 28.01.2018 до 04.12.2018 година; 28.93 лева
наказателна лихва за периода 28.01.2018 до 04.12.2018 година и 120.00 лева
разходи при изискуем кредит.
Ищецът предявил правата по издадения изпълнителен лист за събиране от
ЧСИ, който не успял да връчи на длъжника ПДИ. При условията на чл.415, ал.1,
т.2 ГПК съдът е указал на заявителя възможността да предяви правата си по реда
на чл.422 ГПК и е постановил спиране на изпълнителното производство. Това
обосновава правния интерес на ищеца да предявят иск за установяване на
вземането си в посочените размери.
Претендира заплащане и на направените в настоящото и заповедното
производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът К.И.П. *** не взема становище по
предявения иск.
В съдебно заседание страните не изпращат свои представители. Ищецът
поддържа исканията и твърденията си в писмени становища.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства и е
изслушано заключение по назначена
съдебно – икономическа експертиза, което съдът възприема изцяло като обективно
и професионално изготвено. Последното не е оспорено от страните. От
доказателствата се установи следното :
Съгласно договор за стоков кредит № 262879 сключен на 06.05.2017 г.
банката е предоставила на ответника стоков кредит в размер на 1493,22 лева.
Банката е изпълнила задължението си е предоставила на кредитополучателя
договорената сума. Кредитът е следвало да се погасява с вноски дължими на всяко
28-мо число на месеца. Крайният срок за погасяване на задължението бил
06.05.2018 г. Кредитът не е погасен на краен падеж. Поради невнасяне на всички
погасителни вноски, Банката предявила правата си в заповедно производство. На
07.12.2018 година по ч.гр.д.826 по описа на РС – Берковица за 2018 година съдът
издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумите : 418,14
лева главница, 120,00 лева разходи при изискуем кредит, 143,77 лева договорна
лихва за периода 28.01.2018 г.- 04.12.2018 г., 28,93 лева лихвена надбавка за
забава за периода 28.01.2018 г.- 04.12.2018 г.
При връчване на поканата за доброволно изпълнение ЧСИ не открил
длъжника. След получено уведомление, съдът е указал на ищеца да предяви иск за
установяване на вземането си и е спрял изпълнителното производство.
Настоящият състав намира предявения иск за допустим, предявен в
предвидения от закона срок от активно легитимиран ищец.
Безспорно е установено, че ответникът е сключил договор за целеви
потребителски кредит за закупуване на стока и заплащане на услуга, по който не
е извършвал редовни плащания за погасяване на задължението. Вещото лице е дало
заключение, според което задължението на ответника по договора към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е именно сумата,
посочена в исковата молба. Ответникът не е правила вноски за погасяване на
задължението в периода след издаване на заповедта за изпълнение, нито са налице
принудително събрани такива. Ответникът, който е получил лично съобщението за
образуваното срещу него производство по настоящото дело, не ангажира
доказателства за реализирани плащания, поради което и предявените искове се
явяват основателни и следва да бъдат уважени. На ищеца следва да бъдат
присъдени и разноските, направени в настоящото и заповедното производство.
По горните съображения съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено вземането на БАНКА ДСК АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. Московска № 19 срещу К.И.П., с ЕГН ********** *** за сумата от 418,14 лева
главница, дължима ведно със законната лихва, считано от 05.12.2018 г. до
окончателното изплащане, 120,00 лева разходи при изискуем кредит, 143,77 лева
договорна лихва за периода 28.01.2018 г.- 04.12.2018 г., 28,93 лева лихвена
надбавка за забава за периода 28.01.2018 г.- 04.12.2018 г., за които е издадена
заповед за изпълнение на парично изпълнение по ч.гр.д. 826/2018 година.
ОСЪЖДА К.И.П., с ЕГН
********** *** ДА ЗАПЛАТИ на БАНКА ДСК АД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. Московска № 19 сумата от 675,00 лв. направени разноски в настоящото производство и
75.00 лева разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Монтана в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :