О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№368
гр. Пловдив, 08.04.2020 год.
Окръжен
съд Пловдив, наказателно отделение, в закрито заседание на осми април две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВА БОЗЕВА
като разгледа ЧНД
№ 580/2020г. по описа на Окръжен съд Пловдив, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
243, ал.3 от НПК.
Постъпила е жалба от адв. Н.С.,
като повереник на Р.Б.Т., М.Е.М. и В.Х.С. – родственици на Д.М.М. /починал/,
против Постановление на Окръжна прокуратура - Пловдив от 11.03.2020г., с което
е прекратено производството по сл.д. № 165/2019г. по описа на ОСО при Окръжна
прокуратура Пловдив, водено за престъпление по чл. 123, ал.1 от НК.
Жалбата е ДОПУСТИМА – подадена при наличие на правен
интерес /към същата е приложено пълномощно за адв. С./, в законоустановения
срок.
Наказателното производство е било
водено за това, че на 07.06.2019г. в гр. ***, обл.
Пловдивска, в „***“ ЕООД, поради незнание или немарливо изпълнение на правно
регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, е
причинил смъртта на Д.М.М. – престъпление по чл. 123,
ал.1 от НК. В хода на разследването не е било привлечено обвиняемо лице.
В обжалваното постановление
прокурорът е възприел следната фактическа обстановка:
Починалият Д.М.М. бил назначен на работа в „***“ АД гр. Лъки с трудов
договор № ***/29.04.2004г. на длъжност работник обслужване на руднични ЖП
линии. Рудникът, в който се осъществявала дейността му, се стопанисвал от „***“
ЕООД Лъки. От 07.04.2010 година длъжността на М. била „ученик миньор подземен“,
а от 01.07.2010 година – „подземен миньор“. В задълженията му влизало
извършване на всички видове минни работи при прокарване на минни изработки и
добив на полезни изкопаеми.
На 07.06.2019 година около 3,30
часа пострадалият Д.М. бил на работа в рудника в качеството си на подземен
миньор, като смяната му била трета – от
24,00 часа до 06,00 часа на същия ден. Конкретно работата, която той извършвал
същия ден, била в района на хоризонт 1211 в метазалеж
60, където работел заедно с колегата си Б.П.. При подготовката за провеждането
на взривни дейности, разпъване на електричен шнур, от тавана на мината с височина от около 3
метра настъпило внезапно откъртване на скална маса, която се стоварила върху М.
и предизвикала тежки наранявания по тялото и главата му, в резултат на което
настъпила и смъртта му. Преди смяната се състояли провежданите редовно
инструктажи на пострадалия и на другите работещи там, както и задължителното им
снаряжаване с каска с лампа и маска. Виждайки
настъпването на инцидента, свид. П. повикал помощ,
като на място пристигнали свид. М.П. и С.С. – минни спасители при РМСК „***“ ЕООД, които
констатирали смъртта на пострадалия. Уведомен бил и управителят на дружеството,
което стопанисвало рудника – „***“ ЕООД свид. Е.П..
На произшествието се отзовали и работещите в същата смяна в съседство в мината
свидетели А.В. и Д.К., които били повикани там от свид.
Б.. Свид. М.К. – *** н Дирекция „Главна инспекция по
труда“ дал показания, че при проверката, която е извършил по случая, е стигнал
до извода, че описаното откъсване на скална маса в големи размери било случайно
събитие, защото работещите там твърдели,
че многократно мястото било оглеждано и не е имало каквито и да било следи, че
ще се откъсне скален къс. Същите обстоятелства се потвърждавали и от
показанията на свид. С., който също работел в
посочената мина и то в предходната за инцидента смяна, като той не бил
забелязал нищо подозрително по галериите, през които преминавал.
Била назначена съдебно-медицинска експертиза,
според чието заключение на пострадалия било причинено при произшествието пълно
разкъсване на аортата, кръв в лява и дясна гръдна половина, счупване на ребра
двустранно, счупване на таза, разкъсно-контузни рани
челно и теменно, кръвонасядане в меките черепни
обвивки, мозъчен и белодробен отток. Смъртта се дължи на остра кръвозагуба-2800
мл кръв в гръдната кухина, в следствие на тотално разкъсване на аортата –
увреждане, несъвместимо с живота. Смъртта се намира в пряка причинно –
следствена връзка с настъпилия инцидент на 07.06.2019 година.
Била назначена и експертиза по
безопасни условия на труда, според чието заключение причините за възникналата
трудова злополука не е в резултат на отклонение от нормалната дейност на
производствения процес, а в резултат на нелепа случайност – откъсване на голям
къс руда - над 10 м3. Според експерта трудно може да се установи за обрушване процесния къс скала
предвид съществуващата технология за диагностика на опасностите при разработване
на подземни минни находища. Не са били установени нарушения, които да са в
пряка и непосредствена връзка със станалата злополука с Д.М.. Според експерта
възприетият метод за обрушване при минни разработки,
осигурено чрез наблюдение, оценка и редовна проверка на състоянието на
работната среда на участъците за установяване на съществуващите опасности или
вероятности за тяхната поява не гарантира 100 процента сигурност за живота на
миньорите, което поставя и професията като професия с висок професионален риск,
а подземните, минно и геопроучвателните работи не са
дейности с повишена опасност, но са с висок производствен риск. Дейността,
извършвана от Д.М., не представлява дейност с повишена опасност.
Въз основа на така посочените
доказателства, прокурорът е извел правни изводи, че деяние по чл. 123, ал.1 от НК не е осъществено от обективна страна, тъй като липсва пряка
причинно-следствена връзка между поведение на лице /човешко действие или
бездействие/ при отклонение на
изискванията и правилата на производствения процес и настъпилия съставомерен резултат, а смъртта на Д.М. се дължи на
непредвидимо случайно събитие. Наред с това, позовавайки се на последно
споменатото експертно заключение, е посочил, че дейността в мината не е била
източник на повишена опасност, не са налице и доказателства да осъществяване на
престъпление по чл. 122, ал.1 от НК /убийство по непредпазливост в обикновената му форма/.
Поради изложеното на основание
чл. 243, ал.1, т.1 вр. с чл. 24, ал.1, т.1 от НПК
прокурорът е прекратил производството, водено за престъпление по чл. 123, ал.1
от НК.
В жалбата се възразява, че
постановлението на прокурора е необосновано, като се сочи недостатъчно изяснена
фактическа обстановка. Изтъква се липсата на задълбочен анализ на задълженията,
вменени на отговорните служители, както и евентуалната им корелация с
настъпилата смърт на М.. Оспорва се изводът на прокурора, че изпълняваната от
М. дейност не била източник на повишена опасност; че били неглижирани
посочените в протокола на ИА „Главна инспекция по труда“ за разследване на
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд от страна
на работодателя. В жалбата се излага становище, че в прокурорското
постановление не е посочено точното място на настъпилата злополука, като доказателствата
сочели, че се е намирало на „кръстовище“; същевременно не било установено
отговаряло ли е на нормативните изисквания безопасното укрепване на мястото,
извършвани ли са били проверки, съобразно разписаното в Правилника за БТРРННПН
от съответните длъжности лица на състоянието на крепежа
и отразявано ли е било състоянието в книгата. Възразява се, че не е била
приобщена и скицата на маркшайдера, съставена в деня
на злополуката. Отправя се искане за
назначаване на комплексна миннотехническа експертиза,
като вещите лица да отговорят дали са били допуснати нарушения на Правилника по
безопасност на труда при разработване на рудни и нерудни находища по подземен
начин, на ЗЗБУТ, Правилника по безопасност на труда при взривни работи или
други нормативни актове и дали констатираните нарушения са в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилата смърт на Д.М..
Разгледана по същество,
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът, като се запозна с
обжалваното прокурорско постановление, с доводите в жалбата и събраните
доказателства, с оглед правомощията си по чл. 243, ал. 4 от НПК да провери
изцяло прокурорския акт, намира, че прокурорът е постановил прекратяване на
досъдебното производство без да е изяснена по несъмнен начин обективната истина
по делото. Не са извършени следствени действия и събрани всички възможни
доказателства, които да доведат до категоричен извод относно това дали
настъпването на леталния изход за Д.М. е в причинно-следствена връзка с
поведението на конкретни лица. Прокурорът безкритично е възприел заключението
на експертизата по безопасност на труда, макар заключението на експерта да не е
задължително /чл. 154, ал.1 от НПК/, при това без да се установи от експерт в
съответната област конкретната причина за откъсване на скалната маса.
Първо, основателно е възражението
в частната жалба, че не е установено по несъмнен начин състоянието на мястото
на злополуката, в частност – състоянието на изработките, крепежа
и разположението на анкерите. Следва да се установи
изпълнен ли е бил крепежът на мястото на произшествието
съобразно нормативните изисквания и изготвения проект; ако периодични проверки
на работната среда там са били извършвани от съответните длъжности лица
/съобразно изискванията на Правилника по безопасност на труда при разработване
на рудни и нерудни находища по подземен начин /, удостоверявани ли са били
резултатите от тези проверки в съответната книга за преглед на крепежа и състоянието на изработките, като копие от същата
се приложи към делото, както и изготвеният работен проект, за който говори свид. П.. Изследването на горните обстоятелства не е лишено
от смисъл, доколкото и в показанията на П. се сочи, че за всяка дейност,
включително при разкриване на метазалеж и прокарване
на галерии за допроучване и разкриване, предварително
се изработват подробни локални работни проекти, в които е описана цялата
последователност за отработването на рудата и прокарването на галериите. Като
проектите се изработват от главен инженер, охрана на труда, маркшайдер
и геолог, които и следят за изпълнението на проекта. Не са приобщени и
посочените от свидетеля ежедневно сведение, което да описва работата по бригади
за смяната, конкретно за смяната на пострадалия М..
Вярно е, че в показанията на част
от свидетелите /Б.П., В., К., Б./ се посочва, че същите не са констатирали пукнатини
или индикации за проблемен участък, но следва да се има предвид, че от тях само
първите двама посочват да са преминавали през участъка през последните няколко
смени на работа, а изобщо по делото не е изследвано доколко отговорните
длъжностни лица са извършвали проверка на място за техническото състояние на
участъка и безопасна среда. Изследването
на тази въпрос не е лишено от смисъл и поради факта, че при извършената
проверка от страна на контролните органи в лицето на свид.
К. – *** в ИА „ГИТ“/ са били констатирани нарушения, включително такива,
касаещи неокопаването на тавана на изработката проучвателна галерия за метазалеж 60 изток ниво 1211, където се сочи да е станала
злополуката, както и неизграждането на предвидената в част „Вентилация“ в
„Проект за проучване на метазалеж 60 изток“ нагнетаталена инсталация за местно проветряване на
работното място, квалифицирани като нарушения на Правилника за безопасност на
труда при разработването на рудни и нерудни находища по подземен начин /В-01-02-04/.
Отразени са и в протокола за извършена проверка на ИА ГИТ, както и в протокола
на НОИ от 19.08.2019г., като следва да се подложи на анализ и доколко същите са
относими към настъпилата злополука. В тази връзка и
след като се събере съответната документация в тази насока, редно е да се
назначи комплексна експертиза, която да отговори на въпросите : къде е точното
място на злополуката, има ли изискванията към изграждането на крепежа на това място и какви са те; има ли неспазване при
монтиране на крепежа, съобразно основния проект
/евентуално в частта, касаеща управление на скалния
натиск/, има ли нарушаване на крепежа на мястото на
злополуката; на какво се дължи /ако има такова нарушаване/; т.е. да се отговори
налице ли е било пълно съответствие между задълженията по технологичния паспорт
и действителното положение в рудника на процесното
място. И в случай, че са налице несъответствия – допринесли ли са същите за
инцидента. Редно е да се установи и извършвани ли са били в същата смяна
взривни дейности, кога и къде и според утвърдения график ли са били извършвани,
респективно – повлияли ли са същите на откъсването на скалния участък в мястото
на злополуката. От значение е характерът /геоложкият строеж/ на участъка и
респективно – предвидими ли са били откъсването на скални участъци /предвид
данните за наличието на глинест слой между скалните участъци и липса на
монтирана вентилация/. Това са задачи както от областта на геологията и минната
технология, така и от областта на безопасност на труда, поради което следва
експертизата да е комплексна.
Изводите на представената по
делото техническа експертиза по безопасност на труда са почти изцяло
възпроизведени в обжалваното постановление, включително за това, че причината
за откъсване на скалния блок е „нелепа случайност“. Така на практика дължимите
от прокурора собствени изводи за фактически установеното въз основа на съвкупно
преценените доказателствени източници са заместени с
експертните такива. Но липсва изследване по делото на въпроси от геоложко
естество, отговорът на които би способствало за правилното разрешаване на
делото.
Необходимостта от назначаване на
комплексна минно-техническа експертиза, в чийто състав задължително да се
включи специалист в областта на геологията и минната технология, е продиктувана
и от факта, че на този етап от разследването изводът на вещото лице за
непредвидимост на процесното
откъсване на скален участък следва да се приеме за необоснован. Защото на първо
място, липсва изследване или посочване на геоложкия строеж на находището –
доколко същият благоприятства подобни процеси, освен това липсват и писмени
данни за целенасочени наблюдения на масива. Така в заключението на експерта по
безопасност на труда се сочи, че според свидетелските показания ежесменно са били оглеждани и проверявани стените и тавана на галерията, но не са приобщени
каквито и да било писмени доказателства за така извършваните проверки; завършва
с това, че „трудно може да се установи за обрушване процесния къс скала, предвид съществуващата технология за
диагностика на опасностите при разработване на
подземни минни находища“. Така направения извод на експерта /по въпрос
3/, не дава отговор на поне два съществени въпроса – има ли и каква е
нормативно утвърдената или възприета в практиката /ако липсват нормативни
изисквания/ технология за диагностика на скалните участъци, респективно – за
преценка дали следва да бъдат обрушвани; и с какво се
характеризира „процесния“, както го квалифицира
експерта, къс скала и какво поражда трудност за диагностицирането
му като възможно опасен. Нормативната база ясно е посочила, че сред
задълженията на работодателя са и постоянното наблюдение на движението на
пластовете и предприемане на мерки за укрепване на подземните минни изработки,
освен в случаите, когато се ползват методи
за контролируемо обрушване
/чл.5, т.3, б.“а“ от Наредба № 9/1997г./, но както се посочи, в случая не се
установява несъмнено дали е било организирано постоянно наблюдение на
движението на пластовете, както и осъществяван ли е бил постоянен контрол на техническото състояние на крепежите в рудника, вменено като задължение на
началник-участъка според програмата за намаляване на рисковете в „***“ ЕООД
/том 2, л.89/ - точка 16 от същата.
На изследване подлежи въпросът
дали конкретно лице или лица, по непредпазливост при изпълнение на дейността
си, не е обусловило с поведението си настъпването на смъртта на М., респективно
– дали дейността на това лице/лица е източник на повишена опасност. Дейността
по добив на суровини в подземни рудници съставлява източник на повишена
опасност, но следва във всеки конкретен случай да се преценя конкретно
възложената задача. Няма спор, че работата по добив на полезни изкопаеми в
подземни рудници е пример за правно регламентирана дейност, доколкото е
подчинена на правила и норми, обезпечаващи максималната й безопасност и
обективност. От друга страна, бланкетният характер на
чл. 123, ал.1 от НК трябва да е изпълнен от съдържание на конкретни правила, за
да се прецени има ли отклонение от предписанията им. Но изискването за правна
регламентация на тази дейност не може да се сведе до строго подчинение на
нормативно утвърдени методи, тъй като е възможно при специфични условия на
извършване на работата да липсва всеобхватна нормативна уредба на конкретно
дължимо поведение във всеки конкретен случай. Затова и съдържанието на същото
би могло да се запълни и от други неписани правила и норми на дължимо
професионално поведение, които са възприети за общоприети принципи.
Ето защо, поради необходимостта
от специални познания в областта на геологията и минната технология и
естеството на възникващите въпроси въз основа на установените по делото факти
относно инцидента, при който е причинена смъртта на пострадалия, несъмнено
експертните отговори биха били решаващи за евентуалното наличие на
разследваното престъпление от общ характер. Конкретните и ясни отговори на тези
въпроси от страна на експертите и приобщаването на относимата
документация би позволило да се направи всеобхватен анализ на основни елементи от фактическия състав на
чл. 123, ал.1 или на друг състав от НК. Тогава ясен отговор би могъл да се даде
и на правния въпрос - дали смъртта на М. е била обусловена от незнание или
немарливо изпълнение на дейност, която е правнорегламентирана
и източник на повишена опасност.
Предвид изложеното, настоящият
състав намира постановлението на ОП Пловдив за прекратяване на воденото
досъдебно производство за постановено прибързано, при неизяснена фактическа
обстановка. Това налага връщане на делото за допълнително разследване, поради
което и на основание чл. 243, ал.5, т.3 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ
Постановление на Окръжна прокуратура - Пловдив от 11.03.2020г., с което е
прекратено производството по сл.д. № 165/2019г. по описа на ОСО при Окръжна
прокуратура Пловдив, водено за престъпление по чл. 123, ал.1 от НК.
ВРЪЩА
делото на Окръжна прокуратура Пловдив.
Определението подлежи на
обжалване и протест в 7-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му пред ПАС.
Препис от определението да се изпрати
на жалбоподателите и на ОП Пловдив.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: