РЕШЕНИЕ
№ 11663
гр. София, 04.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20231110109511 по описа за 2023 година
Предявен е от ищеца В. К. К., ЕГН .................., адрес: гр. ................., чрез адв. К.
С., отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1
ГПК, срещу ответника „.......... ЕООД, ЕИК ............ със седалище и адрес на
управление: .................. представлявано от управителя ................, за признаване за
установено, че ищецът не дължи на ответника чрез принудително изпълнение, поради
погасяването им по давност, следните суми: 318,36 евро – възнаградителна лихва за
периода 16.05.2011 г. – 25.09.2012 г., както и сумата 91,02 лв. – разноски по делото, за
които е издаден изпълнителен лист на 12.10.2012 г. по ч.гр.д. № 45236/2012 г. по описа
на СРС, 53 с-в, въз основа на който е образувано изп.дело № 2014.............400103 по
описа на ЧСИ ........, рег. №.............
Ищецът В. К. К. извежда съдебно предявените субективни права при
твърденията, че въз основа на изпълнителен лист от 12.10.2012 г. по ч.гр.д.№
45236/2012 г. по описа на СРС, 53 състав, издаден в полза на първоначалния кредитор
............ АД, срещу ищеца е било образувано изпълнително дело № №
2014.............400103 по описа на ЧСИ .............. като вземанията по изпълнителния лист
са прехвърлени на настоящия ответник и същият е конституиран като взискател по
делото. Поддържа се, че изпълнителното производство е образувано на 08.01.2014 г. за
събиране на следните суми: 318,36 евро – възнаградителна лихва за периода
16.05.2011 г. – 25.09.2012 г., както и сумата 91,02 лв. – разноски по делото. Поддържа,
че търсените от ответното дружество вземания са погасени по давност, тъй като
последното изпълнително действие, прекъсващо давността е извършено на 09.09.2014
г. чрез налагане на запор върху банкови сметки на ищеца. След тази дата до 09.09.2016
г. не са извършвани изпълнителни действия, поради което на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 от ГПК изпълнителното дело е било прекратено по силата на закона. С
прекратяването на изпълнителното дело, с обратно действие – от датата на последното
валидно предприето изпълнително действие (09.09.2014 г.) е започнала да тече
петгодишната погасителна давност за вземането, която е изтекла на 09.09.2019 г.
Поради изложените съображения моли искът да бъде уважен и претендира разноски.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника „.......... ЕООД, с който признава предявения иск по отношение фактите и
изложените твърдения.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намери, че са налице предпоставките на чл. 237 ГПК за постановяване на решение при
признание на иска.
С отговора на исковата молба, депозиран по реда на чл. 131 ГПК, надлежно
упълномощеният представител на ответника е заявил, че признава иска. Ищецът е
направил искане за постановяване на решение съобразно заявеното признание. Не са
налице и пречките по чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно – признатото право не противоречи
на закона или на добрите нрави и е такова, с което страната може да се разпорежда.
Предвид гореизложеното, решението по делото следва да се постанови при условията
на чл. 237 ГПК – при признание на иска.
По отношение на отговорността за разноските, съдът намира, че право на такива
има ищецът, доколкото в случая разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК не намира
приложение. Предпоставките за недължимост на разноските по делото от ответника,
когато искът е уважен по арг. от чл. 78, ал. 2 ГПК са две: ищецът да не е дал повод за
предявяване на иска и да го е признал. Тези предпоставки са кумулативни и следва да
се преценяват във връзка с предмета на конкретното дело. Смисълът на разпоредбата е,
че ответникът не трябва да се натоварва с разноски когато неговото поведение нито е
обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата
на ищеца. Когато обаче сезирането на съда е условие за упражняване на субективни
права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи ответника от
отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Такъв именно е и настоящият случай, в който ищецът е предявил иск, с който по
съществото си оспорва правото на принудително изпълнение. След като
изпълнителното дело е висящо, дори ответникът да твърди, че не е предприемал
действия по принудително изпълнени, то същият с поведението си дава повод за
завеждане на иска. Същият би се освободил от отговорността за разноските единствено
в хипотезата на прекратено изпълнително дело и предявен отрицателен установителен
иск от ищеца, но не и в хипотезата на висящо изпълнително дело. Ищецът е направил
своевременно искане за присъждане на разноски съгласно представен списък по чл. 80
ГПК, а именно 50 лв. платена държавна такса и 350 лв. платено адвокатско
възнаграждение. Ответникът своевременно е релевирал възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за неоснователно доколкото
същото е уговорено в минимален размер, съгласно Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й към момента на
сключване на договора за предоставяне на безплатна правна помощ, който е в размер
на 400 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 237 ГПК, настоящият състав на Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ищеца В. К. К., ЕГН ..................,
адрес: гр. ................., чрез адв. К. С., отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, срещу ответника „.......... ЕООД, ЕИК
............ със седалище и адрес на управление: .................. представлявано от управителя
................, че ищецът не дължи на ответника чрез принудително изпълнение, поради
погасяването им по давност, следните суми: следните суми: 318,36 евро –
възнаградителна лихва за периода 16.05.2011 г. – 25.09.2012 г., както и сумата 91,02 лв.
– разноски по делото, за които е издаден изпълнителен лист на 12.10.2012 г. по ч.гр.д.
№ 45236/2012 г. по описа на СРС, 53 с-в, въз основа на който е образувано изп.дело №
2014.............400103 по описа на ЧСИ ........, рег. № .....
2
ОСЪЖДА .......... ЕООД, ЕИК ............ със седалище и адрес на управление:
.................. представлявано от управителя ....................ДА ЗАПЛАТИ на В. К. К., ЕГН
.................., адрес: гр. ................., чрез адв. К. С., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
400 лв. – разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3