Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1000 гр. Пловдив, 31.03.2017г
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, VІ гр. с-в в открито заседание на втори март две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕВЕНА
КАБАДАИЕВА
при
секретаря ПЕТЯ КАРАБИБЕРОВА като разгледа докладваното от съдия НЕВЕНА КАБАДАИЕВА гр.дело № 997 по описа за 2016г. и като обсъди:
Предявен е иск с правна квалификация чл.
59, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът Н.Г.М., с адрес *** моли да бъде
постановено решение, с което да бъде осъден всеки от ответниците „ЕВН
Електроразпределение“ ЕАД, седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.
„Христо Г. Данов“ 37 и Община Пловдив, седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, пл. Стефан Стамболов № 1 суми от по 5000 лева, а при условията на евентуалност иска ответникът „ЕВН
Електроразпределение“ ЕАД да му заплати сумата 7000 лева, а ответникът Община
Пловдив – сумата 3000 лева, които суми представляват обезщетение за ползване на собствения на ищеца
недвижим имот, представляващ по одобрената кадастрална карта и кадастрални
регистри на гр. Пловдив поземлен имот с идентификатор 56784.519.864, с площ 93
кв.м. ведно с разположената в имота сграда, отразена в кадастралния регистър
като енергиен обект, с идентификатор 56784.519.864.1, находящ се в гр. П, кв. К., ул. „З“ ** за
периода 01.01.2015г. – 28.01.2016г., ведно със
законната лихва върху сумите от подаването на исковата молба в съда до
окончателното им заплащане. Твърди се, че по силата на закона собственик на
одържавените по ЗОЕГПНС по декларациите на Т.П.К., по която е образувана
преписка 1573/1948г. и по общата декларация на съпрузите К.П.К. и Н.П.Н., по
която е образувана преписка 1574/1948г. била съпругата на ищеца М.Л.П-М.. Този
факт се установявал и от удостоверението за наследници на П.И.К., чийто
наследници били неговата съпруга Т.К. и дъщеря К.К..
Собствеността на П.К. била придобита по нотариален акт 44/1901г.; крепостен акт
375/909г.; нотариален акт 19/1917г.; нотариален акт 20/1917г. и нотариален акт
43/1926г. Ищецът твърди да е собственик на процесния недвижим имот по
реституция по силата на ЗВСОНИ и по наследство от съпругата си М.Л.П-М.. Твърди,
че в процесния недвижим имот се намирала сграда-трафопост и ответникът „ЕВН
България Електроразпределение“ ЕАД бил поканен да сключи договор за наем за
ползване на трафопоста, а също така и да го изкупи, но същият отказал. Това
обстоятелство пораждало правния интерес на ищеца от предявяването на настоящия
иск. По отношение на другия ответник Община Пловдив, ищецът твърди, че правният
интерес на предявения срещу втория ответник иск произтича от обстоятелството,
че Община Пловдив претендира да е собственик на поземления имот с идентификатор
56784.519.864. Ангажира
събиране на доказателства, претендира разноски.
Ответникът
„ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД оспорва предявения иск като
неоснователен. Твърди, че има влезли в сила решения, с които са отхвърлени
исковете за признаване на установено, че ищецът е собственик на процесния
недвижим имот. Посочва съдебна практика. На следващо място твърди, че въпреки,
че е ползвал трафопоста през процесния период не дължи обезщетение, тъй като
право на такова обезщетение имали само собствениците на енергийни обекти, а
ищецът нямал такова качество. Посочва, че трансформаторният пост е част от
електроразпределителната мрежа, която съобразно т. 22 от ДР на ЗЕ
представлявала съвкупност от електропроводни линии и електрически уредби,
служеща за разпределение на електрическа енергия. Посочва, че електрическите
уредби и/или електропроводи били част от електроразпределителната мрежа и били
изключени от гражданския оборот. Не оспорва факта, че владее, поддържа и ползва
процесния недвижим имот, ведно с построената в него сграда-трафопост от
31.05.1994г. до настоящия момент, като владението било осъществено от праводателите му: НЕК-ЕАД-гр. София- от 1994 до 2000г.,
Електроразпределение- Пловдив ЕАД – от 2000 до 2006г. и от 2006г., от ответното
дружество. Позовава се на изтичането на изискуемата придобивна давност по чл.
79 ЗС. В условията на евентуалност оспорва, че ищецът е пропуснал доходи от
наеми, тъй като ползването на трансформаторния пост може да се ползва само по
предназначение и само и единствено лицензираните за тази дейност за съответната
територия електроразпределителни дружества. Предвид изложеното моли за
отхвърлянето на иска. Ангажира доказателства,
претендира разноски.
Ответникът
Община Пловдив оспорва предявения иск. Твърди, че не било налице обогатяване на
даден правен субект, обедняване на ищеца и наличие на причинна връзка. Посочва,
че ищецът не е собственик на процесния недвижим имот, ведно с построената в
него сграда, което обстоятелство било установено с влязло в сила решение № 493
от 11.03.2014г. по в.гр.д. № 3392/2013г. на Окръжен съд Пловдив, с което е потвърдено изцяло Решение №
3251/18.07.2013г. по гр. д. №1779/2011г. на Районен съд Пловдив. Посочва, че
начинът, по който ищецът е определил размерът на обезщетението за лишаване от
ползване бил неясен. Ангажира доказателства, претендира разноски.
Съдът,
като се запозна с твърденията на страните и със събраните по делото
доказателства, намира за установено следното: Относно спора за собствеността на
процесния имот между ищеца Н. М. от една страна и ответниците ЕВН
Електроразпределение и Община Пловдив от
друга, на съда е служебно известно, че е налице влязло в сила Решение № 3251/18.07.2013г. по гр. д. №1779/2011г.
на Районен съд Пловдив, потвърдено изцяло с Решение № 493 от 11.03.2014г. по
в.гр.д. № 3392/2013г. на Окръжен съд Пловдив, с което е разгледан по същество
предявения от Н.М. и Л. М., като
законни наследници на М.П.
– М. /починала в хода на гр.д. №1779/2011г. на ПРС/,
съответно против Община Пловдив, “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД – гр.
Пловдив и “ЕВН България Електроразпеделение” ЕАД –
гр. Пловдив иск с правно основание чл. 108 ЗС.
С посоченото решение е отхвърлен искът за признаване за установено по
отношение на ответниците, че ищците са собственици на недвижим имот – ПИ с
идентификатор № 56784.519.864, в гр.Пловдив, по КККР, одобрени със Заповед №
РД-18-48/03.06.2009 г. на Изп. директор на АГКК, адм. адрес: гр.П., ул.“З” ***, с площ - 92 кв. м., трайно предназначение на
територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10
м/, номер по предходен план - 1011, кв.31, парцел I, ведно с изградената в него
сграда – с идентификатор № 56784.519.864.1, застроена площ - 55 кв. метра, брой
етажи - 1, предназначение - сграда за енергопроизводство,
както и искът да ответниците да предадат владението същия имот и сграда на
ищците. По гр.д. 1779/2011г. на ПРС ищецът се е позовал на реституция по ЗВСОНИ
като правно основание, въз основа на което да е собственик на процесния
недвижим имот. Реституцията представлява способ за превръщане на държавната
собственост в частна, при който принудително отнетата от държавата собственост
се възстановява на бившите собственици или на техните наследници. Съдът вече е
изследвал въпроса за собствеността върху имота на посоченото правно основание,
като с Решение № 3251/18.07.2013г. по
гр. д. №1779/2011г. по описа на Районен съд Пловдив е приел, че не може да се направи извод
за идентичност между ПИ с идентификатор 56784.519.864 и имота принадлежал на
наследодателя П.К., одържавен по реда на
ЗОЕГПНС. В настоящия казус ищецът се позовава отново да е собственик на
процесния недвижим имот въз основа на реституция по ЗВСОНИ и по наследство от съпругата си М.Л.П.-М,
придобит от П.К., въз основа на представените по делото нотариални актове,
одържавен по реда на ЗОЕГПНС. Предвид изложеното съдът счита, че е налице идентитет между основанията, на които ищецът основава
правото си на собственост върху процесния недвижим имот в настоящото дело и в
спора, предмет на влязло в сила съдебно решение. Тъй като ищецът не твърди да е
собственик на процесния недвижим имот на друго основание, то следва да се
приеме, че в отношенията между страните, ищецът не е собственик на процесния
недвижим имот предвид разпоредбата на чл. 299, ал. 1 от ГПК. Изложеното
обуславя извод за неоснователност на претенцията на ищеца, тъй като остава
недоказана една предпоставките за присъждане на обезщетение за ползване на
недвижим имот без правно основание, а именно лицето, което претендира
обезщетението да е собственик на същия недвижим имот. Предвид отхвърлянето на
иска на посоченото основание е безпредметно обсъждането на възражението на
ответника „ЕВН Електроразпределение“ ЕАД за изтекла в негова полза придобивна
давност, както и въпроса относно ползването на имота през процесния период.
Евентуалния иск за осъждането на ответниците да заплатят на ищеца обезщетение
за ползване на имот без основание в размер на следните суми: за ЕВН
Електроразпределение ЕАД сумата 7000 лева, а за Община Пловдив сумата 3000
лева, също е неоснователен поради обсъдените по-горе съображения, в частност,
че в отношенията между страните ищецът не е собственик на процесния недвижим
имот на посоченото основание.
С оглед
изхода на делото на ответниците се дължат направените по делото разноски, а
именно за ответника „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД – 150 лева депозит
за СТЕ /лист 113 д./ и 300 лева юрисконсултско възнаграждение, а за ответника
Община Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Г.М., ЕГН:
**********,*** иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждането на всеки
от ответниците „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД, ЕИК ********* седалище
и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ 37 и Община Пловдив,
ЕИК ********* седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, пл. Стефан Стамболов № 1 да му заплатят суми от по 5000
лева, които суми представляват обезщетение за ползване на собствения на ищеца
недвижим имот, представляващ по одобрената кадастрална карта и кадастрални
регистри на гр. Пловдив поземлен имот с идентификатор 56784.519.864, с площ 93
кв.м. ведно с разположената в имота сграда, отразена в кадастралния регистър
като енергиен обект, с идентификатор 56784.519.864.1, находящ се в гр. П, кв. К, ул. „З” *** за
периода 01.01.2015г. – 28.01.2016г., ведно със
законната лихва върху сумите от подаването на исковата молба в съда до окончателното
им заплащане.
ОСЪЖДА
Н.Г.М., ЕГН: **********,*** да заплати
на „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ 37 разноски по
производство в размер на 450
(четиристотин и петдесет ) лева.
ОСЪЖДА Н.Г.М., ЕГН: **********,*** да
заплати на Община Пловдив, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, пл. Стефан Стамболов №
1 разноски в производството в размер на 300 (триста) лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен
Съд - Пловдив в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
Секретар: П. К.