НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№ ……..
гр. Варна, 26.10.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХІV състав,
в публично заседание на втори октомври през две хиляди и седемнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при
участието на секретаря Светлана
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5952 по описа за 2017 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството се разглежда по реда на чл.
238 ГПК.
Производството по делото е образувано по предявени от „М.ф.м.“ АД срещу М.Е. П. обективно кумулативно
съединяване искове с правно основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите, както следва: 491.09 лева, представляваща незаплатена главница по договора за заем,
264.91 лева - договорна лихва за периода
от 05.10.2012 год. до 30.08.2013 год.,
136.20 лева – лихва за забава, начислена
от датата на настъпване на
предсрочната изискуемост на кредита – 04.01.2013 год. до датата на сключване
на договора за цесия – 14.10.2015 год. и сумата
от 77.26 лева – лихва за забава
в размер на законната лихва за периода от
15.10.2015 год. до
02.05.2017 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.05.2017 год. до
окончателното погасяване на задължението.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът не е подал писмен
отговор.
Първо по делото заседание е проведено на 02.10.2017 год., като редовно
призованият ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие. Ищецът е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в
съдебно заседание.
Ищецът основава
исковите си претенции на следните фактически твърдения: на
04.10.2012 год. М.Е. П. е сключила с „Б.П.П.Ф.” ЕАД договор за потребителски
кредит № CASH-10038294, което
дружество се е задължило да предаде
в собственост на П. заемна сума в размер
на 600 лева. Това свое задължение се твърди дружеството
да е изпълнило в деня на сключване
на договора, като ответникът е удостоверил с подписа си получаването на заемната сума.
От своя страна
ответникът се е задължил да върне
на заемодателя предоставената му в заем сума, ведно
с договорна лихва и сума за финансиране
на покупка за застраховка „Защита на плащанията“,
на 30 равни седмични погасителни вноски всяка в размер на 36 лева.
Твърди се, че ответникът
е заплатил сума по договора за заем
в размер на 324.00 лева за периода
от 15.10.2012 год. до 17.04.2013 год.
Твърди се, че на
14.10.2015 год. с договор за продажба
и прехвърляне на вземания „Б.П.П.Ф.” ЕАД е прехвърлил вземането си по договора за потребителски кредит № CASH-10038294 на ищеца. За продажбата се излага ответникът да не е уведомен,
поради което и прави това с предявяване
на настоящия иск и представеното уведомително писмо. Твърди, че П. не е изпълнила задължението си да заплати сумите, както
следва: 491.09
лева, представляваща незаплатена главница по договора за заем,
264.91 лева - договорна лихва за периода
от 05.10.2012 год. до 30.08.2013 год.,
136.20 лева – лихва за забава, начислена
от датата на настъпване на
предсрочната изискуемост на кредита – 04.01.2013 год. до датата на сключване
на договора за цесия – 14.10.2015 год. и сумата
от 77.26 лева – лихва за забава
в размер на законната лихва за периода от
15.10.2015 год. до
02.05.2017 год.
Ответникът не е оспорил тези твърдения.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на
основанието на претенцията, ищецът е представил писмени доказателства, които
съответстват на твърденията му. Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата
обуславят извода за вероятна основателност на претенциите.
По тези съображения,
съдът установява наличието на предпоставките
за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 ГПК, поради което и претенцията следва да се
уважи по този ред.
С оглед направеното искане и на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски
в размер на 150 лева – заплатена държавна такса и 150 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
По изложените съображения и на осн. чл.239, ал.2 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА М.Е. П., ЕГН **********,***,
да заплати на „М.ф.м.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
сумите, както следва: 491.09 лева /четиристотин деветдесет и един лева и девет стотинки/, представляваща
незаплатена главница по договор за потребителски
кредит № CASH-10038294/04.10.2012
год., сключен с „Б.П.П.Ф.” ЕАД, като задължението е прехвърлено на ищеца с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 14.10.2015
год., 264.91 лева /двеста шестдесет и четири
лева и деветдесет и една стотинки/ - договорна
лихва за периода от 05.10.2012 год. до
30.08.2013 год., 136.20
лева /сто тридесет и шест лева и двадесет стотинки/ – лихва за забава,
начислена от датата на настъпване
на предсрочната изискуемост на кредита – 04.01.2013 год. до датата
на сключване на договора за
цесия – 14.10.2015 год. и сумата от
77.26 лева /седемдесет и седем лева и двадесет
и шест стотинки/ – лихва за
забава в размер на законната лихва
за периода от 15.10.2015 год. до 02.05.2017 год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 04.05.2017 год. до окончателното погасяване на
задължението, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
ОСЪЖДА М.Е. П., ЕГН **********,***, да заплати на „М.ф.м.“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 300.00 лева /триста лева/, представляваща
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
не
подлежи на обжалване, на основание чл. 239
ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: