Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 05.07.2017 г.

 

                                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

VІ – 9 СЪСТАВ,

в закрито заседание на пети юли

две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА

 

 

като изслуша докладваното от съдия Комитова т. д. №1414 по описа за 2017 г.

И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

 

 

ПРОИЗВОДСТВО ПО ЧЛ.38 АЛ.1 ВР. С ЧЛ. 53 И ЧЛ.41 ОТ КОНВЕНЦИЯТА ОТ ЛУГАНО ОТНОСНО КОМПЕТЕНТНОСТТА, ПРИЗНАВАНЕТО И ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА СЪДЕБНИ РЕШЕНИЯ ПО ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ ДЕЛА ( подписана в Лугано на 30.10. 2007 г., обн. L ОВ. бр.147 от 10.06.2009 г.)

Молителят „Ю Б.Е.Ш.” АГ, акционерно дружество- банка, надлежно учредено и съществуващо съгласно .законите на Ш., е адрес на управление в Ц., 8001, Ш., ул. „********, вписано в Търговския регистър под регистрационен № CHE-412.669.376 чрез пълномощника му - адвокат К.С.Ч. от Софийската адвокатска колегия, личен адв.№ **********, с адрес за призоваване и връчване на книжа в България:  Адвокатско дружество „Б.и Ко.”, гр. София, бул. “П. ******, е  подал молба за обявяване за изпълнимо на територията на Република България на Окончателното съдебно решение на Окръжния съд в Лугано, постановено на 29.02.2016 г. по дело OR.2012.262 и Корекция на Окончателното съдебно решение на Окръжния съд в Лугано от 01.03.2016 г., потвърдено от Апелативния съд на Кантон Тичино по дело 12.2016.51 на 06.09.2016 г. , с което съдебно решение, швейцарският съд е уважил частичен иск на Ю Б.Е.Ш. и е осъдил „С.К.“ АД, ЕИК ******, със седалище *** и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор В.К.З., ЕГН **********; и В.К.З., български гражданин, ЕГН **********,***, да му заплатят на при условията на солидарност сумата от 10 000 000 щ.долара плюс лихви в размер на 5%, считано от датата на подаване на исковата молба – 15.12. 2012 г., до изплащане в пълен размер. Претендират се и присъдените с решението разноски.

Съдът, след като взе предвид доводите на молителя, и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа  и правна страна следното:

 

По делото са  представени преписи, извършени от лицензиран преводач, скрепени с печат на МВнР на Република България – Дирекция „Консулски отношения“, на Окончателно съдебно решение на Окръжния съд в Лугано, постановено на 29.02.2016 г. по дело OR.2012.262 заедно с Корекция от 01.03.2016 г.; Решение на Апелативния съд на Кантон Тичино, постановено на 06.09.2016 г. по дело 12.2016.51; Сертификат съгласно стандартния формуляр, посочен в приложение V към Конвенцията от Лугано, издаден на 27.02.2017 г. от Апелативния съд в Лугано по дело 12.2016.51 срещу В.З.; Сертификат съгласно стандартния формуляр, посочен в приложение V към Конвенцията от Лугано, издаден на 27.02.2017 г. от Апелативния съд в Лугано по дело 12.2016.51 срещу В.З.; Сертификат съгласно стандартния формуляр, посочен в приложение V към Конвенцията от Лугано, издаден на 06.03.2017 г. от Окръжен съд в Лугано по дело OR.2012.262 срещу „С.К.“ АД; Сертификат съгласно стандартния формуляр, посочен в приложение V към Конвенцията от Лугано, издаден на 06.03.2017 г. от Окръжен съд в Лугано по дело OR.2012.262 срещу В.З.;

Видно от така представените доказателства, с Решение от 29.02.2016 г. по дело OR.2012.262 заедно с Корекция от 01.03.2016 г. относно промяна във фирменото наименование на дружеството-молител, Окръжният съд на Лугано е осъдил „С.К.“ АД, ЕИК ******, и В.К.З., ЕГН **********, за заплатят по частично предявения иск на „Ю Б.Е.Ш.” АГ, акционерно дружество- банка, вписано в Търговския регистър на Ш., при условията на солидарност сумата 10 000 000 щ.долара плюс лихви в размер на 5%, считано от датата на подаване на исковата молба – 15.12.2012 г. , както и разходите по съдебното производство -  съдебна такса и разноски в общ размер на 45 000 швейцарски франка, както и 200 000 швейцарски франка за експертни хонорари.

Била е подадена въззивна жалба срещу така постановеното решение  от страна на В.К.З., която е призната за недопустима, тъй като не е внесена авансово сума за разноски пред въззивната инстанция. В този смисъл е Решение на Апелативния съд на Кантон Тичино, постановено на 06.09.2016 г. по дело 12.2016.51.

Молителят е представил също така и доказателства за правоспособност и надлежно учредена представителна власт на упълномощения адвокат – пълномощник - Извлечение (от страници 1, 2, 127, 128 и 177) от разпечатка от електронния Търговски регистър на Ц. относно статута на Ю Б.Е.Ш. АГ. От него, и представеното пълномощно,  се установява, че адвокат К.Ч., член на САК, е упълномощена от лицата – представляващи дружеството Кристиан Гаучи, гражданин на Ш., роден на 15 декември 1964 г. и П.Д., гражданин на Ш., роден на 20 август 1972 г., в качеството им на изпълнителни директори на Ю Б.Е.Ш. АГ, на основание пълномощно с нотариална заверка от 21.03.2017 г. на нотариус М.-С.с район на действие в град Ц., Ш.. Посочените две лица, подписали пълномощното, са законни представители на молителя с право на съвместно представителство. В този смисъл е и приложението, наречено „Нотариална заверка“, което нотариус М.-С.е изготвил и подписал на базата на електронно извлечение от същия регистър от 21.03.2017 г.

 

При тези фактически данни съдът приема следното от правна страна:

Приложими в настоящата хипотеза се явяват разпоредбите на  Конвенцията от Лугано относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. Същата е подписана от договарящите страни в Лугано на 30.10. 2007 г.  и е сключена между Европейската общност, Кралство Дания, Република Исландия, Кралство Норвегия и Конфедерация Ш.. Тя заменя Конвенцията от Лугано относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела от 16.09. 1988 г. (Конвенцията от Лугано от 1988 г.  Конвенцията е международен акт, сключен от ЕС въз основа на делегация от държавите-членки в съответствие с чл. 216 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Съгласно тази разпоредба Съюзът може да сключва споразумения с една или повече трети страни или международни организации, когато Договорите го предвиждат или когато сключването на споразумение е необходимо за постигането, в рамките на политиките на Съюза, на някоя от посочените в Договорите цели, или е предвидено в някой от правно обвързващите актове на Съюза, или може да засегне общи правила или да измени техния обхват. Сключените от Съюза споразумения обвързват институциите на Съюза и държавите-членки (ал.2 на същата разпоредба). В този смисъл е и практиката на Съда на ЕС – че международните договори, сключени от Съюза не изискват допълнителен акт по трансформирането им в общностно право, доколкото автоматично се превръщат в интегрална част от същото.

Видно от обсъдените по-горе доказателства, пред компетентния швейцарския съд съобразно правилата на международната компетентност, е било проведено съдебно исково състезателно гражданско производство, с ищец – швейцарско дружество, и ответници – български гражданин (физическо лице) и българско юридическо лице. Досежно зачитането на правната сила на решението от страна на българския съд е приложима Конвенцията от Лугано от 2007 г., тъй като в международното правоотношение участва субект със седалище в Ш., като също така постановеното решение е на швейцарски съд. По смисъла на императивната норма на чл. 33 от Конвенцията, тъй като са изпълнени формалните изисквания на чл. 53 и 55, съдебно решение, като постановено в държава, обвързана с конвенцията, се признава в другата държава, обвързана по настоящата конвенция (каквато е България), без да се изисква каквато и да е специална процедура. При това е недопустимо преразглеждане по същество на чуждестранно съдебно решение – арг. от чл.37 от Конвенцията.

 

Предмет на подадената молба пред настоящия съдебен състав е обявяването за изпълнимо в Република България на съдебното решение, постановено от Окръжния съд в Лугано, постановено на 29.02.2016 г. по дело OR.2012.262, което е влязло в сила и е окончателно съгласно представените писмени доказателства.

Съгласно чл.38  от Конвенцията, съдебно решение, постановено в държава, обвързана по Конвенцията от Лугано, и подлежащо на изпълнение в тази държава, се изпълнява в друга държава, когато по искане на всяка заинтересувана страна то бъде обявено за изпълняемо там. Молбата се подава пред съда или компетентния орган, посочени в списъка в приложение ІІ (в случая за България това е СГС). Предвидено е в чл. 40 от Конвенцията, че процедурата за подаване на молба се урежда от законодателството на държавата, където се иска изпълнението, като към молбата се прилагат документите, посочени в чл. 53 – копие от съдебното решение, което отговаря на необходимите условия за установяване на автентичността му и сертификат, съгласно стандартния формуляр, посочен в приложение V към Конвенцията (чл54). В разпоредбата на чл.41 е предвидено, че съдебното решение се обявява за изпълняемо веднага след завършване на формалностите по чл. 53 без да се прави преразглеждане по членове 34 и 35 (нормите сочат основанията за непризнаване на решението.). Производството се развива без призоваване на страните, тъй като съгл. чл.41 изреч. второ от Конвенцията, страната, по отношение на която се иска изпълнение, няма право през този етап от производството да прави изявления по молбата. Това право възниква за нея едва при евентуално подаване на жалба, която се разглежда по реда на състезателните производства – чл.43 ал.3 от Конвенцията.

 

Предвид изложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че са налице предпоставките за уважаване на молбата. За да бъде допуснато изпълнение на  съдебно решение, постановено в Ш. – страна, участник в Конвенцията от Лугано, която е част от общностното право по силата на чл.216 от ДФЕС, респ. задължителна и с пряко действие за българския съд (в този смисъл е и чл.60 б.“б“ от Конвенцията), следва да са налице следните елементи на сложния фактически състав, съобразно нормите, посочени по -горе: 1. решението да е постановено в друга държава участник в Конвенцията от Лугано, каквато е Ш., по гражданско или по търговско дело, попадащо в предметния обхват на чл.1 от Конвенцията; 2. решението да е влязло в сила и да е изпълняемо в държавата по произход; 3. молбата да е предявена пред компетентния орган на държавата, в която ще бъде изпълнявано решението; 4. Молбата да изхожда от надлежно упълномощен представител; 5. към молбата да са представени документите по чл.53, 54 и 55 от Конвенцията (без да е необходима легализация  - арг. от чл.56). Съобразно разпоредбата на чл.34  от Конвенцията съдебното решение следва на бъде обявено за изпълнимо веднага след завършване на формалностите по чл. 53 без никакъв преглед по чл. чл. 34 и 35. При преценката на необходимите условия за установяване на автентичността  на съдебното решение следва да се  съобрази и разпоредбата на чл.56  от Регламента, която  предвижда,че няма да се изисква каквато и да е легализация или друга сходна формалност по отношение на документите, указани в чл. 53 или в чл. 55 ал.2 от Регламента.

 

Предвид изложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че са налице условията за обявяване за изпълнимо на територията на Република България на Съдебното решение, включващо Окончателно съдебно решение на Окръжния съд в Лугано, постановено на 29.02.2016 г. по дело OR.2012.262 и Корекция на Окончателното съдебно решение на Окръжния съд в Лугано от 01.03.2016 г., потвърдено от Апелативния съд на Кантон Тичино по дело 12.2016.51 на 06.09.2016 г. Процедурата по признаване и допускане на изпълнение на същото се урежда изключително от разпоредбите на Конвенцията от Лугано, като местният закон - Кодексът на международното частно право  и ГПК се прилагат субсидиарно по отношение на процедурните правила за подаването и разглеждането на молбата. Тъй като в чл. 41 и 42 от Конвенцията е предвидено, че компетентният съд, допускащ изпълнението, се произнася с решение, и предвид изрично установеното в чл.41 от Конвенцията непризоваване и неучастие в производството на ответната страна, процесуалният ред на разглеждане е този, установен чл. 530 и 532 от ГПК, като постановеното решение следва да бъде съобщено както на молителя, така и на ответниците съгласно чл. 42 от Конвенцията.

 

Водим от горното, СЪДЪТ

 

 

Р  Е  Ш   И:

 

 

ОБЯВЯВА ЗА ИЗПЪЛНИМО в РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ  по молбата на „Ю Б.Е.Ш.” АГ, акционерно дружество - банка, надлежно учредено и съществуващо съгласно законите на Ш., с адрес на управление в Ц., 8001, Ш., ул. „********, вписано в Търговския регистър под регистрационен № CHE-412.669.376 чрез пълномощника му - адвокат К.С.Ч. от Софийската адвокатска колегия, личен адв.№ **********, с адрес за призоваване и връчване на книжа в България:  Адвокатско дружество „Б.и Ко.”, гр. София, бул. “П. ******, на основание  чл.38 ал.1 вр. с чл. 53 и чл.41 от Конвенцията от Лугано относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела ( подписана в Лугано на 30.10. 2007 г., обн. L ОВ. бр.147 от 10.06.2009 г.), на ОКОНЧАТЕЛНО СЪДЕБНО РЕШЕНИЕ на Окръжния съд в Лугано, постановено на 29.02.2016 г. по дело OR.2012.262 и Корекция на Окончателното съдебно решение на Окръжния съд в Лугано от 01.03.2016 г., потвърдено от Апелативния съд на Кантон Тичино по дело 12.2016.51 на 06.09.2016 г., с което швейцарският съд е уважил частичен иск на Ю Б.Е.Ш. и е осъдил „С.К.“ АД, ЕИК ****** и В.К.З., български гражданин, ЕГН **********, , да заплатят на Ю Б.Е.Ш. при условията на солидарност сумата от 10 000 000 щ.долара плюс лихви в размер на 5%, считано от датата на подаване на исковата молба – 15.12. 2012 г., до изплащане в пълен размер, както и разходите по съдебното производство -  съдебна такса и разноски в общ размер на 45 000 швейцарски франка, както и 200 000 швейцарски франка за експертни хонорари, ПО ОТНОШЕНИЕ на „С.К.“ АД, ЕИК ******, със седалище *** и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор В.К.З., ЕГН ********** и В.К.З., ЕГН **********,***.

ОСЪЖДА „С.К.“ АД, ЕИК ******, със седалище *** и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор В.К.З., ЕГН ********** и В.К.З., ЕГН **********,*** да заплатят на „Ю Б.Е.Ш.” АГ, акционерно дружество- банка, надлежно учредено и съществуващо съгласно .законите на Ш., е адрес на управление в Ц., 8001, Ш., ул. „********, вписано в Търговския регистър под регистрационен № CHE-412.669.376 чрез пълномощника му - адвокат К.С.Ч. от Софийската адвокатска колегия, личен адв.№ **********, с адрес за призоваване и връчване на книжа в България:  Адвокатско дружество „Б.и Ко.”, гр. София, бул. “П. ******, сумата 40 (четиридесет) лв. – разноски пред настоящата инстанция.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му от всяка от страните пред Апелативен съд-София съгласно чл.43 ал.2 от Конвенцията вр. Приложение ІІІ, към нея.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: