Решение по дело №334/2019 на Районен съд - Павликени

Номер на акта: 250
Дата: 11 декември 2019 г. (в сила от 9 февруари 2021 г.)
Съдия: Евелина Петкова Карагенова
Дело: 20194140100334
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 май 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                    Р Е Ш Е Н И Е                                                

                                Гр..Павликени.......11.12.2019г.

                                 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

Павликенският районен съд гражданска колегия в публичното заседание на дванадесети ноември през две хиляди и  деветнадесета  година в състав:

                                                 Районен съдия: ЕВЕЛИНА КАРАГЕНОВА

При секретаря  Венка Миланова и  като разгледа докладваното от съдията

ГрД № ...........334.............. по описа за .........2019............год ,за да се произнесе съдът взе предвид следното:

  Постъпила е искова молба от  ЗК“Лев Инс“АД гр.С.  против З.Н.Т. *** по  обективно съединени установителни искове по чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК вр.чл.86 от ЗЗД по издадена заповед по чл.410 от ГПК по Чгд № ***/2019г на ПРС .В исковата молба се твърди,че по подадено заявление от ЗК“Лев инс“ АД гр.С. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумите 955.20лв. главница, представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение по щета №*** и 291.07лв. мораторна лихва от 11.02.2016г до 11.02.2019г, ведно със законната лихва върху главницата до изплащане на вземането и направени по заповедното производстство разноски.След подадено възражение от длъжника и в изпълнение на разпореждане  по ЧГРД№***/2019г , получено на 12.04.2019г, е подаден настоящата искова молба за установяване на вземанията. Твърди се,   19.02.2015г около 05.10ч на главен път I -*** /***/ при км ***  на територията на  Община *** товарен автомобил марка МАН модел *** с рег №***, собственост на „***“АД и управляван от В.И.Г. поради намалена видимост и необозначен с обезопасителен триъгълник принудително спрял лек автомобил марка „Опел „ модел „***“ с рег №***, собственост на З. Н. Т., не успява да намали скоростта и реализира ПТП с материални щети по лявата  странична част на лекия автомобил. За ПТП е съставен протокол за ПТП №***/19.02.2015г, където е отбелязано, че З.Т. е управлявал лекия си автомобил в пияно състояние с1.2 промила алкохол. На последния са съставени 2бр. АУАН за административни нарушения. Към датата на ПТП за лекия автомобил е имало сключена застраховка „ГО“ в ЗК „Лев инс“ АД по застрахователна полица №*** със срок на валидност 09.01.2015г-09.01.2016г. Във връзка с настъпилото застрахователно събитие пред ищеца е образувана щета №*** по имуществена застраховка „Каско“ на МПС, полица №*** със срок на валидност от 28.11.2014г-27.11.2015г на товарен автомобил МАН ***. При извършен оглед на товарния автомобил са констатирени щети, за които  на собственика му ТД „***“ АД е изплатено обзещетение от 1890.40лв. с преводно нареждане от 16.03.2015г. С покана за доброволно изпълнение от 16.04.2015г  ответникът по делото е поканен да възстанови  сумата от 945.20лв., представляваща 1 /2 част от изплатеното  обезщетение от ищеца поради отчетено съпричиняване на ПТП от страна на товарния автомобил, получена на 21.04.2015г.Във връзка с изплатеното обезщететие   ищецът епридобил право на регрес за изплатено застрахователно обезщетение от 945.20лв. и 10лв. ликвидационни разходи поради 50% съпричиняване на ПТП, както и поради неплащане от длъжника и на право да претендира лихва за  забата от 291.07лв. за периода от 11.02.2016г до 11.02.2019г. Моли съдът да приеме за установено , че ответникът дължи на ищеца сумите: 955.20лв. главница, включваща  сумата от 945.20лв. заплатено застрахователно обезщетение за имуществени вради по горепосочената щета и 10лв. ликвидационни разходи, 291.07лв. мораторни лихви за посочения по-горе период ,ведно със законната лихва върху главницата от подавен заявлението  по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане.  Претендира за направени по делото и по заповедното производство разноски.

         Писмен отговор от ответника  е постъпил чрез упълномощен процесуален представител. Твърди, че исковата претенция е недопустима. Ищецът е заплатил сумата на друго основание, а не соченото в исковата молба. Оспорва  представеното преводно нареждане като неавтентичен документ и неистински-липсва подпис на документа, сумата платена на друго основание. В отговора се твърди, че ответникът не е управлявал лекия автомобил, не е употребил алкохол . Твърди, че ответникът не е уведомен надлежно за извършеното от ищеца плащане, оспорва твърдяното от ищеца съпричиняване въобще,евентуално  в размер на 50%. Твърди,че  ответникът е стоял в паркирания си автомобил и отзад го удря товарния автомобил, собственост на „***“ АД, управляван от В.Г.. Твърди,че няма вина за ПТП. Евентуално ако съдът приеме, че е налице съпричиняване, то да се намали процентът на съпричиняване.Оспорва дължимостта на претендираната лихва за забава.Оспорва размера на експертната оценка, тъй като счита, че  същата е завишена. Твърди, че ОУ не са подписани от ответника и не са относими към спора. Оспорва представените от ищеца писмени доказателства като неистински.

         Като взе предвид становищата на страните и представените по делото  доказателства, съдът намира за установено следното:

   Въз основа на заявление от ЗК“Лев инс“ АД гр.С. е образувано Чгр.д.№  ***/2019г. на ПРС и е издадена заповед № ***/27.02.2019г., в която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя сумата от 955.20лв. регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение по щета№*** и 291.07лв. мораторна лихва от 11.02.2016г до 11.02.2019г, ведно със законната лихва върху главницата от 25.02.2019г до изплащане на вземането и направени по заповедното производстство разноски в размер на 75лв.След подадено възражение и разпореждане на съда, заявителят е предявил настоящите обективно съединени установителни  искове по чл.415 ал.1 вр.чл.422 от ГПК, вр.чл.274 ал.1 т.1 от КЗ/отм/ , вр.чл.86 от ЗЗД.

     Съдът намира предявените искове за процесуално допустими, предявени пред компетентния съд- РС Павликени, в съдебния район в който е постоянния адрес на ответника. В производството по чл.422 от ГПК ищецът следва да докаже фактите, от които произтича вземането му.

Безспорно по делото се установява,че на  19.02.2015г на  главен път I *** /***/ при км *** на териоторията на община *** е настъпило ПТП между товрен автомобил МАН модел *** с рег №***, собственост на „***“АД и управляван от В.И.Г. и лек автомобил „Опел „ модел „***“ с рег №***, собственост на З. Н. Т..Не се спори, че товарният автомобил е имал застраховка в ЗК“Лев инс“ гр.С. по застраховка „Каско“ като спорни са механизма на ПТП, вината на водачите, наличието на съпричиняване, размера на щетите, изплатеното обезщетение, дължимостта на лихвата за забава.

По делото е представен протокол  за ПТП от 19.02.2015г, в който е посочено,че на същата дата в 05.10часа е настъпило ПТП на главен път I -*** /***/ при км ***  на територията на  Община ***, в който е посочено, че водачът на лекия автомобил не е обозначил с обезопасителен триъгълник принудително спряното МПС, а водачът на товарния автомобил при избиране скоростта на движение не се съобразява с конкретните условия и видимостта и го блъска. При удара и двата автомобила са получили механични повреди. И двата автомобила са имали валидно сключени застраховки „ГО“ в ЗК „Лев инс“ АД като за лекия автомобил е имало сключена застраховка „ГО“по застрахователна полица №*** със срок на валидност 09.01.2015г-09.01.2016.В  протокола за ПТП е отбелязано ,че собственик и водач на лекия автомобил е бил З. Н. Т. ***, който е правоспособен водач, употребил алкохола 1.2 промила, а водач на товарния автомобил е бил В.И.Г. ***,правоспособен водач, неупотребил алкохол като  собственок на товарния автомобил е „***“АД гр.С. Представено е уведомление за настъпило застрахователно събитие по полица №*** от представител на собственика на товарния автомобил във връзка с реализираното ПТП на 19.02.2015г Представена е застрахователна полица „Каско“ на МПС №*** ,сключена на 20.11.2014г за товарния автомобил МАН с рег №***.Представен е доклад  по щета №***във връзка с процесното ПТП, в който е прието, че застрахователното обезщетение е 1890.40лв., което да се изплати на  „***“ АД и че реграсната претенция срещу З.Н. Т.  ведно с 10 лв. ликвидационни разходи възлиза на 955.20лв. с отбелязване наличие на алкохол за водача на лекия автомобил.Представена е експертиза по процесната щета като експертната оценка е за 1804лв. нови части, 74.40лв. труд демонтаж и монтаж и 12лв.  труд. Видно от представената сравнителна експертиза по процесната щета са сменени с нови части за товарния автомобил преден десен калник,облицовка предна броня,дясна степенка, ъгъл кабина преден десен,мигач преден десен, халоген десен, фар десен,резервоар хидравлична течност и е възстановена дясна степенка въз основа на представен опис-заключение и талон на оглед на  товарния автомобил.Представено е свидетелство за регистрация  на товарния автомобил, удостоверение за техническа изправност на същия по извършен преглед на 15.10.2014г. Представени са ксерокопия на лична карта и СУМПС  на водача на товарния автмобил, както и снимков материал относно товарния автомобил. Представено е преводно нареждане от 16.03.2015г за кредитен превод  от 1890.40лв. на „***“АД по посочената щета. Представена е и проверка за сключена  застраховка „ГО“ за лекия автомобил. Представена е покана за доброволно плащане от 16.04.2015г от ищеца до ответника за сумата от 955.20лв., представляваща  изплатена щета от 945.20лв. и 10лв. обичайни ликвидационни разходи, ведно със законната лихва от поканата до окончателното изплащане, получена на 21.04.2015г . По делото е представена справка за лихвен калкулатор, както и ОУ за застраховане при ЗК“Лев Инс“ АД. грС..

По делото е представен АУАН №***/15  от 19.02.2015г по отношение на  В.И.Г., подписан от последния без възражения и издадено въз основа на него НП №15-0319-000093/27.02.2015г, за нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДвП с наложена глоба  по чл.179 ал.2 от ЗДвП, необжалвано от лицето. Представен е АУАН №***/15 от 19.02.2015г   по отношение на З.Н.Т., подписан от последния без възражения и издадено въз основа на него НП №15-0319-000138/20.03.2015г , че не е обозначил  превозното средство, спряло принудително с предупредителен светлоотразителен триъгълник или по друг подходящ начин, така, че да бъде забелязано от водачите на приближаващите ППС и става причина за възникване на ПТП с материални щети. Посочено е,че водачът след настъпване на ПТП е употребил 200гр. ракия като е проверен с техническо средство „Дрегер 7410+“№ARSK ***, отчел 1.17 промила на хиляда,- нарушения по чл. 97 ал.3 от ЗДвП и чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, за което са му наложени глоби по чл.185 от ЗДвП и чл.183 ал.1 т. пр.2 от ЗДвП, необжалвано от ответника.

По делото са събрани гласни доказателства:

Св.В. Г. дава показания, че на 19.02.2015г е участвал в ПТП около 5.00часа по тъмно по главен път ***, сух път, на прав участък, като се движел от гр.С. в посока гр В.Т. с товарен автомобил  камион ***, служебен на фирма „***“АД гр.С. и при разминаване с друг камион,насрещно движещ се, видал лек автомобил спрял до мантинелата в храстите. На място дошли  служители от КАТ и съставили протокол за ПТП, който  той подписал.

Св.В.В., живуща във фактическо съжителство с ответника, дава показания,че пътували в лек автомобил „Опел Корса“, собственост на З.  от гр.*** до гр.В.Т. като тя управлявала лекия автомобил, а З. пътувал на предната седалка вдясно. Имало проблем с показателя за гориво и тя отбила автомобила вдясно на банкета.Излязла от автомобила и започнала да звъни на познати да й донесат гориво. По това време  се появил   познат К. Н., който идвал с колата си  от гр.В.Т. за гр.***, отбил и спрял в тяхната лента за движение като тя и Н. тръгнали с неговата кола за гр.*** за гориво. Съжителя й спял в автомобила. Забавили се около час и като се върнали на място видяла З. уплашен, прав до колата откъм шофьорската седалка, който казал, че камион го ударил  отпред вляво. Повикали  пътна помощ.Твърди,че като излязла от лекия автомобил пуснала аварийни светлини.

Св.Кр.Н. твърди,че  пътувайки от гр.В.т. за гр.*** след с.К. на прав път бидял автомобила на познатия му З.  отбит, спрял в своята лента , пуснал аварийни светлини и  отишъл да види какво е станало като говорел и с двамата. Видял В. на шофорската седалка, а автомобилът е бил с включени аварийни светлини.По това време З. бил прав до колата. С В. тръгнали за  гориво към гр.***. Като се върнали  З. бил изплашен. Обадили се на Пътна помощ. Твърди,че там участъка е прав, видимостта е добра, главен път е, няма дървета и храсти.

По делото е изготвена ССчЕ и вещото лице дава заключение, че  сумата от 1890.40лв. е преведена на „***“АД по разплащателна сметка на „***“АД с основание №*** / номера на щетата/ с наредител ЗК“Лев Инс“ АД, т.е сметката  е заверена, парите са получени от получателя.

По делото е изготвена САТЕ и вещото лице дава заключение, че на  19.02.2015г около  лекият автомобил  преустановява движението си вдясно по посока на движението си в района на ПП I-*** гр.*** при км.*** в района на надлез над жп линия гр.Р., гр.Г. О. и в 05.10часа товарния автомобил, движещ се по същия път, в същата посока, върху полагащата му се дясна пътна летна предизвиква ПТП  въпреки предприето спиране чрез удар с предна дясна ъглова част на товарния автомобил в лява страница на лекия автомобил. При наличие на спирачни следи от 11.5м, времето от момента на възприемане опасността от страна на водача на товарния автомобил до достигане на максималното спирачно закъснение е 1.5сек и следователно товарният автомобил се е движел със скорост 42.3км/ч. Необходимоно разстояние за спиране на товарния автомобил при тази скорост е 29.1м.  При това положение при движение в тъмна част от денонощието, минималното разстояние, на което водача на товарния автомобил би възприел опасността при движение  на прав пътен участък, при липса на ограничена видимост, на къси светлини и необозначен спрял лек автомобил при невключени габаритни и аварийни светлини и непоставен светлоотразителен триъгълник,  водача би възприел опасността на разстояние минимум 50м, а при включени габаритни и аварийни светлини- минимум 150м и при двата случая водачът на товарния автомобил ще има възможност да спре преди да настъпи сблъсъка. При разминаването на водача на товарния автомобил с насрещно движещ се камион, последният би осветил спрелия автомобил и водачът на товарния автомобил  би имал  възможност да възприеме опасността на по-ранен етап. Вещото лице дава заключение, че увредените и унищожени части  по товарния автомобил:предна броня, десен фар, десен халоген, преден десен мигач, дясна степенка, стойка на степенката, преден десен калник, десен ъгъл кабина, резервоар за хидравлична течност са във възможна причинно-следствена  връзка с механизна на настъпилото ПТП. Пазарната стойност на настъпилите щети по товарния автомобил с предвидено овехтяване , т е   с части втора употреба е 711.58лв., а имуществените щети по средни пазарни оценки по цени  в ново състояние без овехтяване на товарния автомобил е 1890.40лв.

Съдът намира, че за да възникне регресно право на застрахователя по застраховка „ГО“  спрямо застрахованото лице следва първо да се установи, че  е сключена задължителна валидна застраховка, в изпълнение на която  застрахователят да е изплатил на увреденото лице застрахователно обезщетение. В случая ищецът доказва при пълно и главно доказване  нанесените щети по товарния автомобил вследствие на процесното ПТП. Видно от заведената щета, са сменени  увредени или унищожени чадти на товарния автомобил с нови такива като изплатеното застрахователно обезщетение се равнява на посочената от вещото лице по САТЕ средна пазарна стойнос в размер на 1890.40лв. По делото се доказа, че сумата е преведена от застрахователя по сметка на собственика на увредения автомобил. Съдът намира, че  съгласно разпоредбата на чл.274, ал.1, т.1 и ал.2 от КЗ /отменен понастоящем, но приложим в случая на основание §22 от ДР на КЗ – нов/, застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ има право да получи платеното обезщетение от лицето, управлявало моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или без свидетелство за управление. По делото се събраха писмени доказателства: протокол за ПТП, АУАН, подписан без възражение и издаден въз основа на него НП против ответника по делото, в които ответникът е посочен като водач на лекия автомобил и като такъв същият е поел своята административнонаказателна отговорност във връзка с ПТП, а именно непоставянето на светлоотразителен триъгълник при принудителното спиране на лекия автомобил. Събраните гласни доказателства-показанията на св. В. и св.Н. противоречат  на събраните писмени доказателства относно кой е бил водача на лекия автомобил и сами на себе с по отношение на детайли  като наличие или не на дървета и храсти  при спрения автомобил,  така и относно къде е бил ответника: спящ на предната дясна седалка или прав извън колата. По тези причини ксъдът не кредитира показанията на тези свидетели като приема, че ответникът е бил водач на лекия автомобил, принудително спрял вдясно по посока на движението си, на банкета. Относно дали ответникът е управлявал МПС след употреба на алкохол. Не се събраха  такива доказателства. В НП, издадено на ответника изрично е посочено, че ответникът е употребил алкохол преди пристигането на органите на полицията и същият не е наказан за нарушение във връзка с употребата на алкохол.Безспорно се доказа, че  лекият автомобил е бил спрял без да бъде  поставен предупредителен светлоотразителен триъгълник.

Съдът  с оглед събраните по делото доказателства намира, че единствена причина за настъпилото ПТП се явява закъснялата реакция на водача на товарния автомобил. Същият е имал възможност да възприеме  опасността-спрелия вдясно по посока на движение лек автомобил и да спре без да предизвика ПТП. Автомобилът е бил с включени габаритни и аварийни светлини, имало е насрещно движещ се камион, който е отразявал с фаровете си пътя, самия път е бил прав участък без ограничена видимост и макар в тъмната част на денонощието, водачът е имал възможност както да възприеме опасността, така и да избегне ПТП. Не се доказа посочения от ищеца механизъм на ПТП, не се доказа водача на лекия автомобил да е употребил алкохол при осъществяване на ПТП. Въобще не се доказа  твърдяното от ищеца съпричиняване 50% от страна на водача на лекия автомобил. Следва предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Следва да бъде отхвърлен и иска за заплащане на мораторна лихва като неоснователен и недоказан, както и претенцията за законна лихва върху главницата от  подаване на заявлението в съда 25.02.2019г до изплащане на вземането.

По отношение на направените по делото разноски:  Ищцовата страна претендира разноски по делото. По отношение на разноските по исковете по чл.422 от ГПК в заповедното и исковото производство, съдът намира, че такива не следва да се уважават, поради отхвърлянето на установителните искове.  Ответникът  претендира за направени по делото разноски . Съдът намира, че на основание чл. 78 ал.3 от ГПК следва ищецът да заплати на ответника направените от него разноски съразмерно отхвърлената част от иска. Ответникът е направил разноски за адвокатско възнаграждение от 600лв. по представен списък по чл.80 от ГПК и с оглед изцяло отхвърлените претенции на ищеца, следва поледният да заплати на ответника  всички направени от него разноски по настоящото производство.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

   

 ОТХВЪРЛЯ предявените от   ЗК“Лев Инс“АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.С. ,бул „***, представлявано от изпълнителните директори М. С. М.-Г. и П. В. Д. чрез процесуален представител юк Н.Г.  обективно съединени искове по чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК вр.чл.274 ал.1 т.1 от КЗ, вр.чл. 86 от ЗЗД против З.Н.Т. с ЕГН  ********** *** за установяване на вземане за сумите  955.20лв. главница, представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение по щета №*** от 945.20лв. и 10лв. ликвидационни разходи  и 291.07лв. мораторна лихва от 11.02.2016г до 11.02.2019г, ведно със законната лихва върху главницата от 25.02.2019г до изплащане на вземането, както и направени  разноски по настоящото дело и  по заповедното производство по Чгрд.№***/2019г на ПРС, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 от ГПК ЗК“Лев Инс“АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.С. ,бул „***, представлявано от изпълнителните директори М. С. М.-Г. и П. В. Д. да заплати на З.Н.Т. с ЕГН  ********** *** сумата от 600лв. /шестотин лева/ направени по делото разноски по делото.

         Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                          

                                             

                                                                                       Районен съдия:   

 

            Вярно с оригинала!

            ИИ