№ 29461
гр. София, 20.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Частно гражданско
дело № 20241110135000 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „..........“ ЕАД срещу К. Ц. П., ЕГН **********, за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите:
19071,49 лева – представлява част от вземане в общ размер на 51862,67 лева за
главница по Договор за потребителски кредит № PLUS-.......... от 26.07.2019 г., сключен с
„..........“ С.А., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на
вземането и 3293,64 лева – обезщетение за забава за периода от 24.01.2024 г. до 10.06.2024 г.
След извършена служебна справка, съдът констатира, че между същите страни са
налице още две дела, с предмет част от вземане за главница по Договор за потребителски
кредит № PLUS-.......... от 26.07.2019 г., съответно за 15996,99 лева и за 16794,19 лева.
Производството по ч. гр. дело № 35003/2024 г. по описа на СРС е приключило и в
полза на заявителя е издадена Заповед № 20194 за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК от 01.07.2024 г., за сумата от 16794,19 лева, представляваща главница по
договор за потребителски кредит № .......... от 26.07.2019 г., обявен за предсрочно
изискуем, за периода от 20.07.2027 г. до 20.07.2029 г.
Съгласно разясненията, дадени в т. 3 от ТР № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, когато
между същите страни, на същото основание и за една част от вземането е предявен частичен
иск, по който делото е висящо, останалата част от вземането може да бъде предявена в друг
исков процес. В този случай е налице изключението, предвидено в разпоредбата на чл. 126,
ал. 1 ГПК. Ако в съда има две висящи дела между едни и същи страни, на едно и също
основание, но претенцията е за различни части на едно и също вземане, не е налице
идентитет между двете дела. Необходимо е в първоначалната искова молба изрично да бъде
посочено, че се претендира част от вземането, а в последващата искова молба да е
конкретизирано, че претенцията е за друга част или за остатъка от вземането, произтичащо
от същото право. В този случай производството по последващия частичен иск следва да
бъде спряно до влизане в сила на съдебното решение по първоначално предявения
частичен иск на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
Ако първоначално предявеният частичен иск бъде уважен, съдът следва да възобнови
спряното производство и да зачете СПН, с която се ползват установените с решението по
частичния иск общи правопораждащи факти на спорното право. Ако частичният иск бъде
отхвърлен като неоснователен, производството по последващия частичен иск следва да бъде
прекратено като недопустимо, тъй като със СПН се отрича цялото спорно материално право.
Ето защо, доколкото заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 01.07.2024 г. не е
влязла в сила, т.е. е налице неяснота дали и в какъв размер съществува вземането,
1
производството по настоящото дело следва да се спре до приключване с влязъл в сила акт по
делото, по което вече е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК производството по ч. гр. дело №
35000/2024 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 87 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Препис от определението да се докладва по ч. гр. дело № 34999/2024 г. и
35003/2024 г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2