Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260162
02.10.2020г., гр. Пловдив
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VІІ състав,
в открито съдебно заседание на осемнадесети септември
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
при участието на секретаря Ангелина
Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Илиев въззивно
гражданско дело №1417/2020г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Делото е образувано
по въззивни жалби на
„Алфа сот България“ ООД,
със седалище и адрес
на управление гр. Пловдив,
ул. „Братя Бъкстон“
№134, ЕИК *********,
чрез пълномощника му по
делото адв. Х. Д.,
и С. А. М. ***, ЕГН **********, и В. М. М. ***,
ЕГН **********, чрез
пълномощника им по делото
адв. М. А., против Решение №508 от 17.02.2020г., постановено по
гр.д. №19417/2018г., по описа на Районен съд-
Пловдив, ХVІI
гр.с.
С жалбата
на „Алфа сот България“
ООД решението се
обжалва в частите му, с които дружеството
е било осъдено да заплати
на С.А.М., ЕГН **********, сумата
от 400 лв., а на В. М. М., ЕГН
**********, сумата от 500
лв., представляващи обезщетение за причинените на всеки
от тях неимуществени вреди, които
се изразяват в претърпени болки и
страдания в резултат на нанесен от служители на ответното дружество
побой на 15.04.2018г. в кафе-аперитив „Студиозус“ гр. Пловдив. В
жалбата се излагат доводи за неправилност
на решението в обжалваните
му осъдителни части,
като се иска отмяната
му в посочените части
и отхвърляне изцяло
на предявените искове.
Постъпил
е писмен отговор на
въззивната жалба от
насрещните страни по нея-
С.
А. М. ***, ЕГН **********, и В. М. М. ***, ЕГН **********,
чрез пълномощника им по делото
адв. М. А., с който
същата се оспорва
и се иска
оставянето й без
уважение.
С
жалбата на С. А. М.
и В. М. М. решението
се обжалва в
частите му, с
които са били
отхвърлени претенциите на всеки
от тях за разликата
над уважените размери
от 400 лв.-
за С. А. М. и 500
лв.- за В. М. М.
до претендирания от всеки
от тях размер от
1250 лв., представляващи частична
претенция от сумата
от 2500 лв.-
обезщетение за причинените
на всеки
от тях неимуществени вреди, които
се изразяват в претърпени болки и
страдания в резултат на нанесен от служители на ответното дружество
побой на 15.04.2018г. в кафе-аперитив „Студиозус“ гр. Пловдив. В
жалбата се излагат доводи за неправилност
на решението в обжалваните
му отхвърлителни части,
като се иска отмяната
му в посочените части
и уважаване изцяло
на предявените искове.
Не е
постъпил отговор на
въззивната жалба от насрещната
страна по нея
„Алфа сот България“ ООД,
като в проведеното пред
въззивния съд съдебно
заседание дружеството, чрез
пълномощника си адв. Х.
Д., оспорва същата
и иска оставянето
й без уважение.
Пловдивският окръжен съд, след като
провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по
чл.269 от ГПК, прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивните
жалби
са подадени в срок, от страни, които
имат право да
обжалват и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което се явяват процесуално допустими.
При извършената
служебна проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр.
първо от ГПК съдът
намери, че същото
е валидно и
допустимо. Предвид горното и
на основание чл.269, изр.2
от ГПК следва
да бъде проверена
правилността на решението съобразно посоченото в жалбите
и при служебна
проверка за допуснати
нарушения на императивни материалноправни норми.
По
отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка следва да се
посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи, за които във
въззивната жалба и отговора към нея липсват оплаквания, т.е. настоящата
инстанция не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без
нарочни възражения в този смисъл от страна на жалбоподателя или въззиваемата
страна.
Първоинстанционният
съд е бил
сезиран с искове
с правно основание
чл.49 във връзка
с чл.52 от
Закона за задълженията
и договорите, предявени
от С. А. М. и В. М. М. против
„Алфа сот България“ ООД, за заплащане на
обезщетение за неимуществени
вреди, настъпили в
резултат на нанесен на
всеки от ищците на 15.04.2018г. в
кафе-аперитив „Студиозус“ в гр. Пловдив побой
от служители на ответното
дружество. От фактическа страна
по делото няма спор
между страните, че на
15.04.2018г. ищците са се намирали
в кафе-аперитив „Студиозус“ в гр. Пловдив,
което съгласно сключен
договор се охранява от
ответното дружество, както
и че по
повод пререкания на ищците
с персонала на
заведението и подаден сигнал
служители на ответника са
посетили същото. Ищците твърдят, че
пристигналите на място служители
на ответника са
ги извели чрез използване на
физическа сила /удари,
бутане и блъскане/ извън заведението, където са продължили да им нанасят
удари по тялото.
Тези твърдения са основателни
и се установяват от показанията
на св. В. М.- сервитьор в заведението, съгласно
които между ищците
и служителите на ответното
дружество /първоначално
двама, към които впоследствие
са се присъединили още трима
или четирима/ е
започнала разправия, която
свидетелката не е
наблюдавала, тъй като отишла в кухнята,
но оттам чула
обиди, ругатни, падане
на предмети, блъскане и
удряне по бара. След
приключване на инцидента
свидетелката видяла ищците извън
заведението, като двамата видимо били бити.
Св. М. има преки впечатления за твърдените
от нея обстоятелства и
не е заинтересована от
изхода на делото, поради което показанията й,
от които се
установява, че служителите
на ответното дружество
са използвали физическа
сила спрямо ищците,
в резултат на което последните
са имали следи от насилие,
следва да бъдат кредитирани. Обстоятелството, че
след процесния инцидент на 15.04.2018г.
ищците са имали следи
от нанесен им
побой се установява и
от показанията на
свидетелите С. Ш.
и Р. М.- Й., които
имат впечатления за състоянието
им същия ден. От
приложените по делото съдебно-
медицински удостоверения на ищците, издадени
съответно на 16.04.2018г.
и 17.04.2018г., т.е. на следващия
и по- следващия ден след инцидента, се
установява, че на
ищеца С.А. М.
са били причинени кръвонасядане
по горния и
долен клепач на ляво око,
кръвонасядане в дясна слепоочна
област, кръвонасядане по лява
коленна става, а на
ищеца В.
М. М. са
били причинени контузия на главата,
контузия на дясното
коляно, кръвонасядания по
лицето, охлузвания и
кръвонасядане по крайниците, охлузване
в поясната област. Според
издалите удостоверенията лекари описаните в тях
травматични увреждания са причинени по механизма на удар
или притискане с или върху твърд тъп предмет и
отговарят по място и време да са възникнали така, както съобщават ищците, а именно при нанесен им побой.
При така събраните
по делото доказателства следва
да се приеме, че описаните
в съдебно- медицинските удостоверения
на ищците травматични
увреждания са им били причинени от
служителите на ответното
дружество при инцидента на
15.04.2018г. По делото не са
били ангажирани каквито
и да са доказателства от страна
на ответника ищците да са
получили констатираните им в съдебно- медицинските удостоверения
увреждания при друг
инцидент, различен от
процесния, поради което
изложените в този смисъл доводи
във въззивната жалба не
могат да бъдат споделени. Съгласно разпоредбата на
чл.49 от ЗЗД този,
който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите,
причинени от него при
или по повод изпълнението
на тази работа. Предвид горното
ответното дружество, в
качеството му на работодател на
своите служители, носи
отговорност за вредите, причинени
от тях на ищците. От страна на ответника не
се твърди и
не се ангажират
доказателства служителите му
да са използвали
физическа сила при условията на
чл.59, ал.1 във връзка с
чл.58, ал.1 от Закона
за частната охранителна
дейност, а именно- при задържане на ищците,
тъй като такова не е било
осъществено. Не се твърди и да са
действали при условията на неизбежна отбрана, макар
че по делото
има данни за агресивно поведение на
ищците спрямо пристигналите на място служители на ответника. Ето защо
следва да се приеме, че
липсват основания за
освобождаване на ответника от
отговорност за причинените от служителите му
на ищците вреди и
последният следва да
ги обезщети за
същите. От показанията
на св. С. Ш. се установява,
че след инцидента В.М.
куцал, бил стресиран и
треперел. Един месец
ходел трудно и тъй
като окото му
било подпухнало прикривал лицето си с шапка
и очила. От показанията на св. Р. М.- Й.- майка
на ищеца С. М.,
се установява, че
след инцидента той имал
синини по очите, челото
и коленете и
едва вървял, тъй
като му се виело свят. Свидетелката му
слагала лед и му дала
обезболяващи лекарства. Дълго време
изпитвал болки, бил притеснен
и не излизал.
Така
установените от доказателствата по делото болки,
страдания и неблагоприятни психически преживявания, претърпени
от ищците, съставляват
неимуществени вреди, които се
намират в пряка причинна
връзка с извършените от служителите на ответното дружество действия, поради което последното следва
да им заплати обезщетение,
определено по справедливост
съгласно разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД. Според настоящия
състав на съда справедливото
обезщетението за така
установените по делото
неимуществени вреди следва
да бъде в
размер на по 1250 лв. за
всеки от ищците. Предвид
горното исковите им претенции
за сумата от
по 1250 лв. са изцяло основателни и следва
да се уважат, поради което в частта
му, с която същите са
отхвърлени за разликата
над уважените
размери от 400
лв.- за С. А. М.
и 500 лв.-
за В. М. М. до
претендирания от всеки от тях
размер от 1250
лв. обжалваното решение
следва да бъде отменено, като
вместо това се постанови
осъждане на ответника да
заплати на ищеца С. А. М.
сумата от още
850 лв., а
на В. М.М.-
сумата от още
750 лв. В частта
му, с която
исковете са били
уважени за сумата
от 400 лв.-
за С. А. М. и
500 лв.- за В. М. М. обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
С оглед
изхода на делото
в полза на
ищците следва да се присъди пълния
размер на направените пред двете
инстанции разноски. Ето защо
ответното дружество следва
да бъде осъдено да заплати
на С.А. М.
разноски за първата инстанция
в размер на още
301 лв., както
и разноски за въззивната инстанция в размер на
325 лв., а на В. М. М.- разноски за първата
инстанция в размер
на още 251 лв.,
както и разноски
за въззивната инстанция в размер
на 25
лв. В частите му, с
които С.
А. М. е бил
осъден да заплати на „Алфа сот България“ ООД
разноски в размер
на 220 лв.,
а В. М. М.- разноски
в размер на 190
лв., обжалваното решение следва
да бъде отменено.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №508
от 17.02.2020г., постановено по гр.д. №19417/2018г., по описа на Районен
съд- Пловдив, ХVІI гр.с., в
частите му, с
които „Алфа сот България“
ООД, със седалище
и адрес на управление
гр. Пловдив, ул. „Братя
Бъкстон“ №134, ЕИК
*********, е осъдено
да заплати на С.А.М., ЕГН **********, сумата от 400 лв., а на В. М. М.,
ЕГН **********, сумата
от 500 лв., представляващи обезщетение за причинените на всеки
от тях неимуществени вреди, които
се изразяват в претърпени болки и
страдания в резултат на нанесен от служители на ответното дружество
побой на 15.04.2018г. в кафе-аперитив „Студиозус“ гр. Пловдив, както
и в частите му, с
които „Алфа сот България“
ООД, със седалище
и адрес на управление
гр. Пловдив, ул. „Братя
Бъкстон“ №134, ЕИК
*********, е осъдено
да заплати на С.А.М., ЕГН **********, сумата от 150
лв.- разноски, а на В. М. М., ЕГН
**********, сумата от 200
лв.- разноски.
ОТМЕНЯ Решение №508
от 17.02.2020г., постановено по гр.д. №19417/2018г., по описа на Районен
съд- Пловдив, ХVІI гр.с., в
частите му, с
които са били отхвърлени
исковете на С. А. М.
и В. М. М. против
„Алфа сот България“ ООД за разликата над
уважените размери от
400 лв.- за С. А. М. и
500 лв.- за В. М. М. до
претендирания от всеки от тях
размер от 1250
лв., представляващи частична
претенция от сумата
от 2500 лв.-
обезщетение за причинените
на всеки
от тях неимуществени вреди, които
се изразяват в претърпени болки и
страдания в резултат на нанесен от служители на ответното дружество
побой на 15.04.2018г. в кафе-аперитив „Студиозус“ гр. Пловдив, както
и в частите му,
с които С. А. М.
е осъден
да заплати на „Алфа сот
България“ ООД сумата
от 220 лв.- разноски,
а В. М. М. е осъден
да заплати на „Алфа сот
България“ ООД сумата
от 190 лв.- разноски,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Алфа сот България“
ООД, със седалище
и адрес на управление
гр. Пловдив, ул. „Братя
Бъкстон“ №134, ЕИК
*********, да заплати на С.А.М.,
ЕГН **********, сумата от още 850 лв., а
на
В. М. М., ЕГН
**********, сумата от още
750 лв., представляващи обезщетение за причинените на всеки
от тях неимуществени вреди, които
се изразяват в претърпени болки и
страдания в резултат на нанесен от служители на ответното дружество
побой на 15.04.2018г. в кафе-аперитив „Студиозус“ гр. Пловдив.
ОСЪЖДА „Алфа сот България“
ООД, със седалище
и адрес на управление
гр. Пловдив, ул. „Братя
Бъкстон“ №134, ЕИК
*********, да заплати на С.А.М.,
ЕГН **********, сумата от още 301 лв.-
разноски за първата
инстанция, и сумата
от 325 лв.-
разноски за въззивната
инстанция, а на В. М. М., ЕГН
**********, сумата от
още 251 лв.-
разноски за първата
инстанция, и сумата
от 25 лв.-
разноски за въззивната
инстанция.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.