Районен съд - Благоевград |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Владимир Ковачев | |
намира следното: Ищец в настоящото съдебно производство е г-жа П. Й. Б. (К.), ЕГН *, С. адрес Б. К. на адвокат Г. Ю.. Ответници са г-н В. Ц. И., ЕГН *, и г-н И. Б. Б., ЕГН *, и двамата със С. адрес Б. Предявени са искове с правни основания чл.45 и чл.86, ал.1, изр.1 от Закона за задълженията и договорите. Ищцата желае да се постанови съдебно решение, с което отв.И. бъде осъден да й заплати паричната сума от 6 000 лв. (шест хиляди лева), представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат на необоснованото обвинение пред Районна прокуратура Б. - надлежен орган на властта, че същата е извършила престъпление от общ характер, а именно - че се е възползвала при упражняването на професията фармацевт от неистинска диплома (обективирано в сигнал В.№ 2351/15.10.2002 г. до Районна прокуратура Б., подаден именно от страна на г-н В. И.), заедно с дължимата мораторна лихва от датата на депозиране на сигнала до Районна прокуратура Б. - 15.10.2002 г., до депозиране на исковата молба - 13.11.2006 г., в размер на 250 лв. (двеста и петдесет лева), както и дължимата законна лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда - 13.11.2006 г., до окончателното изплащане на цялата дължима сума. Освен това, претендира се осъждане на всеки от ответниците да заплати на ищцата по 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева), представляващи обезщетение за причинените й неимуществени вреди от отправените по неин адрес и в нейно присъствие на 03.06.2002 г. от отв.И. и Б. обидни думи и квалификации - крадла, измамница и алчна, мораторна лихва от по 100 лв. (сто лева) от всеки един ответник за периода 03.06.2002 г. - 13.11.2006 г., както и законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба - 13.11.2006 г., до окончателното изплащане. Ответниците оспорват исковете. По делото са събрани писмени доказателства. Изслушани са свидетели и вещи лица. Съдът смята, че исковете са допустими и трябва да бъдат разгледани по същество. По казуса се изяснява следното от фактическа страна: През 2002 г. ищцата имала договорни отношения с Образцови аптеки и Търговска лига-Национален аптечен център . Ответникът И. работел в първото дружество, а ответникът Б. - във второто. Дружествата снабдявали с лекарства аптеката, в която тогава като фармацевт работела ищцата. В края на май 2002 г. отношенията им се влошили, в резултат на което търговските контакти между тях били преустановени. Ищцата твърди, че на 03.06.2002 г. в Б. ответниците я нарекли измамница, крадла и алчна. Тези обидни думи и квалификации били изречени в нейно присъствие, с цел тя да бъде обидена и психологически и психически наранена. Впоследствие, на 15.10.2002 г. отв.И. депозирал в Районна прокуратура Б. писмен сигнал, в който твърдял, че дипломата на ищцата за магистър фармацевт, издадена от Медицински университет С., била неистинска. За това си твърдение, отв.И. се позовал на писмо изх.№ 327/29.08.2002 г. от Фармацевтичния факултет на Медицинския университет С., в което се казва, че въпросната диплома не е издадена от посочения университет и не е истинска. Прокуратурата образувала проверка. В хода на същата станало ясно, че в споменатата диплома на ищцата били допуснати технически грешки в изписването на факултетния номер и на регистрационния такъв, но иначе сгрешената диплома отговаряла на изискващите се към времето на издаването й (1995 г.) реквизити. След установяването на техническите грешки, дипломата била обявена за невалидна и била унищожена, а на нейно място на ищцата била издадена нова. В крайна сметка, наказателното производство спрямо ищцата било прекратено с прокурорско постановление от 12.03.2003 г. От своя страна, ищцата през 2002 г. завела срещу ответниците наказателно дело от частен характер - № 1049/2002 г. на БлРС, което било прекратено през 2006 г. поради изтекла погасителна давност. Прекратяването е потвърдено от БлОС. Също през 2002 г. Търговска лига-Национален аптечен център , в което работел отв.Б., завело срещу ищцата, в качеството й на , гражданско дело по чл.79, ал.1 от ЗЗДог. Образувано било гражданско дело № 833/2002 г. на БлОС. На първа инстанция претенциите на дружеството били отхвърлени, на втора - уважени. ВКС потвърдил решението на САС. В крайна сметка, ищцата (ответник по делото пред БлОС) е осъдена да заплати на Търговска лига-Национален аптечен център сумата от 37 294 лв. във връзка с правоотношенията им през първата половина на 2002 г. около продажбата и снабдяването с лекарства на аптеката, в която ищцата работела. С присъда по НОХД № 286/2004 г. на БлРС ищцата била призната за виновна в това, че за периода 03.06.2002 г. - 17.06.2002 г. в Б. противозаконно присвоила чужди движими вещи – пари в размер на 37 382.41 лв., собственост на Търговска лига-Национален аптечен център , С., които владеела, като присвоената сума е в големи размери, с което от субективна и обективна страна, при условията на пряк умисъл, осъществила състава на престъплението по чл.206, ал.3, предл.1 вр. ал.1, предл.1 от НК, поради което и на основание чл.36, чл.54 и чл.55 от НК й било наложено наказание Лишаване от свобода за срок от 2 години. Присъдата била потвърдена през 2007 г. от БлОС. С решение на ВКС от 17.05.2008 г. обаче наказателното производство било възобновено, а потвърдителното решение на БлОС - отменено. Делото било върнато на БлОС с указания. На 20.03.2009 г. БлОС постановил нова присъда, с която ищцата е оправдана. Разпитани в заседанието от 11.03.2008 г., свидетелите З. А. и П. Б. споделят, че през 2002 г. ищцата имала големи проблеми с дружествата, представлявани от ответниците; те оказвали натиск върху нея чрез телефонни обаждания и посещения; П. им споделила, че ответниците са отправяли заплахи към нея и децата й, обаждали се на новите й работодатели и ги питали дали знаят, че са наели фармацевт, който не е правоспособен; в резултат на това П. се затворила в себе си, пропускала събиранията с колегите, притеснила се от цялата тази ситуация, страхувала се за себе си и децата си, тъй като постоянно я заплашвали по телефона. Според вещите лица М. и С., при ищцата били налице данни за посттравматично стресово разстройство вследствие на събитията, описани от нея в исковата й молба. Според петорната експертиза, при ищцата няма признаци да има посттравматично стресово разстройство; от психологична гледна точка и от психиатрична такава, такова разстройство при К. (Б.) не е имало нито към предишен, нито към последващ, нито към настоящия момент; вегетативните реакции на ищцата били свързани с възстановяване на тема, неприятна в емоционално отношение за нея, което обаче не означавало, че са признак на някакво клинично манифестирано разстройство; при ищцата към момента на изследването няма настъпили промени в социалното и психичното функциониране, които да бъдат основа на извод, че във времето преди това при нея е имало такова разстройство; смяната на местоработата на ищцата към един минал момент и отказът й да се среща с колеги били нормална психологична реакция, която не покривала критериите на някакво разстройство и била в психологичния диапазон на нормалните реакции; описаното в исковата молба се било отразило върху съзнанието на ищцата, но промените, които са настъпили, са в рамките на нормалната психологична реакция, без да са настъпили патологични промени. Изложеното налага следните правни изводи: Основно задължение на всеки е да не вреди другиму. То произтича непосредствено от закона (чл.45 от ЗЗДог). При неговото неизпълнение за увреждащия възниква задължението да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. При това, трябва да докаже, че неизпълнението не се дължи на причина, която може да му се вмени във вина, т.е. да обори установената в негова тежест презумпция за вина (чл.45, ал.2 от ЗЗДог). Това предпоставя принципа, че субекти на тази отговорност могат да бъдат единствено физически лица. Елементи от фактическия състав на основанието по чл.45 от ЗЗДог, наред с вината, са още противоправно и виновно поведение на дееца, настъпилата вреда, и причинната връзка между тях, която следва да бъде доказана във всеки конкретен случай. Подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането (чл.51, ал.1, изр.1 от ЗЗДог). Те могат да са имуществени или неимуществени. В случаите на увреждания пострадалият понася болки и страдания, които пораждат за него претенцията за обезвреда на неимуществени вреди. След като подложи на преценка и анализ релевантните за решаването на правния спор по делото доказателства, съдът счита, че не са налице елементите от състава на основанието по чл.45 от ЗЗДог. Поведението на отв.И. в случая с подадения от него писмен сигнал до Районна прокуратура Б. не следва да бъде окачествено като виновно. Ответникът изрично се е позовал на официален писмен документ, издаден по надлежния ред от Медицинския университет, С., в който наистина "черно на бяло" е записано, че дипломата на ищцата не е издадена от посочения университет и не е истинска. Едва в хода на самата прокурорска проверка постъпват данни, че в дипломата са налице "технически" грешки при изписването на някои номера. Именно тези, оказали се по-късно "технически", грешки, изрично описани от отв.И. в сигнала му, са го подвели да подаде последния, но за това той няма вина и не следва да носи гражданска (имуществена) отговорност. Що се отнася до другия твърдян деликт - този на 03.06.2002 г., когато според г-жа Б. ответниците я нарекли измамница, крадла и алчна - то следва да се отбележи, че в хода на процеса не се събраха подобни данни. Свид.А. и Б. разказват за заплахи, отправяни към ищцата и децата й, но не споменават тя да е била обиждана с думи като измамница, крадла и алчна. Освен това, не трябва да се игнорира обстоятелството, че ищцата първоначално е била осъдена именно за присвояване на пари в големи размери (37 382.41 лв.), собственост на Търговска лига-Национален аптечен център , С., т.е. за известен период от време спрямо нея е имало влязла в сила присъда точно за деяние, с което се асоциират определения като "измамница", "крадла" и "алчна"; не следва да се пренебрегва и това, че в момента е налице влязло в сила решение, по силата на което ищцата (в качеството на ) е осъдена да заплати на Търговска лига-Национален аптечен център , С., сумата, за чието присвояване е била призната за виновна по НОХД № 286/2004 г. на БлРС, т.е. дори и да се приеме, че ответниците са употребили тези думи спрямо ищцата (за което по делото до този момент не се събраха убедителни доказателства), то впоследствие се е оказало, че това не е било направено без основания (по-късно са постановени надлежни съдебни актове именно в тази насока - присъди по НОХД /макар и отменени впоследствие/ и решения по граждански дела /в сила/), следователно, отново следва да се счете, че липсва виновно поведение на отв.И. и Б. В заключение, исковете подлежат на отхвърляне, като неоснователни. На ответниците се следват разноски. Така мотивиран, съдът РЕШИ: ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от страна на г-жа П. Й. Б. (К.), ЕГН *, С. адрес Б., К. на адвокат Г. Ю., против г-н В. Ц. И., ЕГН *, и г-н И. Б. Б., ЕГН *, и двамата със С. адрес Б., К. на адвокат А. А., с правни основания чл.45 и чл.86, ал.1, изр.1 от Закона за задълженията и договорите, с които ищцата желае да се постанови съдебно решение, с което отв.И. бъде осъден да й заплати паричната сума от 6 000 лв. (шест хиляди лева), представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат на необоснованото обвинение пред Районна прокуратура Б. - надлежен орган на властта, че същата е извършила престъпление от общ характер, а именно - че се е възползвала при упражняването на професията фармацевт от неистинска диплома (обективирано в сигнал В.№ 2351/15.10.2002 г. до Районна прокуратура Б., подаден именно от страна на г-н В. И.), заедно с дължимата мораторна лихва от датата на депозиране на сигнала до Районна прокуратура Б. - 15.10.2002 г., до депозиране на исковата молба - 13.11.2006 г., в размер на 250 лв. (двеста и петдесет лева), както и дължимата законна лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда - 13.11.2006 г., до окончателното изплащане на цялата дължима сума, и, освен това, претендира осъждане на всеки от ответниците да й заплати по 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева), представляващи обезщетение за причинените й неимуществени вреди от отправените по неин адрес и в нейно присъствие на 03.06.2002 г. от отв.И. и Б. обидни думи и квалификации - крадла, измамница и алчна, мораторна лихва от по 100 лв. (сто лева) от всеки един ответник за периода 03.06.2002 г. - 13.11.2006 г., както и законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба - 13.11.2006 г., до окончателното изплащане. ОСЪЖДА г-жа П. Й. Б. (К.), ЕГН *, С. адрес Б., К. на адвокат Г. Ю., да заплати на г-н В. Ц. И., ЕГН *, и г-н И. Б. Б., ЕГН *, и двамата със С. адрес Б.. на адвокат А. А., разноските им по делото, възлизащи на 2 870 лв. (две хиляди осемстотин и седемдесет лева). На страните по делото да се връчат копия от постановеното решение. Същото може да бъде атакувано пред Окръжен съд Б. с въззивна жалба, подадена чрез Районен съд Б. в двуседмичен срок от връчването. РАЙОНЕН СЪДИЯ: |