№ 641
гр. Сливен, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мария Д. Каранашева
при участието на секретаря Добринка Ст. Недкова
като разгледа докладваното от Мария Д. Каранашева Гражданско дело №
20212230101512 по описа за 2021 година
В исковата молба ищецът твърди, че въз основа на сключен договор за мобилни
услуги между Теленор България ЕАД и ответника за предоставяне на мобилни услуги и
ответника е техен абонат.Сочи се, че по силата на договора на ответника е предоставено
мобилно устройство Нокия.Ответникът не е заплатил в срок възникналите си задължения,
съгласно договорите и общите условия.Сочи се, че ищецът е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение, заповед за изпълнение е издадена, поради което предявяват
настоящите положителни установителни искове.Твърди се, че поради неизпълнение на
задължението за заплащане на ползваните мобилни услуги ищцовото дружество е
прекратило договорите си с ответника и ищецът дължи заплащане на ищцовото дружество
на сумата от 62.46лв, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
мобилни услуги от 2.10.2018г. и 160.59лв, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги от 16.11.2018г.
Поискано е, да бъде постановено решение, с което да се признае за установено, че
ищецът дължи заплащане на ищцовото дружество на сумата от 62.46лв, представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги от 2.10.2018г. и
160.59лв, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни
услуги от 16.11.2018г..
Поискано е, да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените разноски в
заповедното и в исковото производство.
Съдът е квалифицирал така предявените два положителни установителни иска за
неустойка, като такива с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т.2 от ГПК,
1
вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.чл.92, ал.1 от ЗЗД.
Указано е на ищеца, че доказателствената тежест по отношение на твърденията му,
че между страните е имало сключени два договора между Теленор България ЕАД и
ответника за предоставяне на мобилни услуги, че ищцовото дружество е издало 3броя
фактури, че с общите условия за взаимоотношенията между Теленор България ЕАД и
ответника, страните са постигнали съгласие стойността на ползваните от ответника услуги
да се определят едностранно, въз основа на договорения тарифен план, дължимостта на
плащанията по фактурите в 18 дневен срок от издаването им, , че общите условия са
действали между страните в процесния период, ползването на услугите от ответника, че
ищцовото дружество правилно е начислило сумите за ползваните от ответника услуги по
договора за предоставяне на мобилни услуги, е негова.
В едномесечния срок за отговор, отговор от назначения особен представител на
ответника е постъпил.
В отговора е заявено, че се твърди се, че исковете са неоснователни.Твърди се, че
клаузата за неустойка, предвидена в ОУ е неравноправна,тъй като е нищожна.
Поискано е да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни и
недоказани.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, представител не се
явява, постъпило е писмено становище да се даде ход на делото и да бъдат уважените
предявените положителни установителни искове.
В съдебно заседание ответника редовно призован, не се явява, вместо него се явява
назначения особен представител, който моли да бъдат отхвърлени предявените искове за
неустойка.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
На 2.10.2018г. е подписан договор за мобилни услуги между Теленор България ЕАД
и АТ. ЯНК. М. по силата, на който страните са се уговорили за срок от 24месеца да се
предоставят мобилни услуги, както и мобилен интернет с месечна абонаментна такса в
размер на 24.99лв.
На 16.11.2018г. е подписан договор за мобилни услуги между Теленор България ЕАД
и АТ. ЯНК. М. по силата, на който страните са се уговорили за срок от 24месеца да се
предоставят мобилни услуги, както и мобилен интернет с месечна абонаментна такса в
размер на 21.99лв.Със същия договор е предоставен мобилен апарат Нокия на стойност
349.90лв и е направена отстъпка от стандартната цена в размер на 149.24лв,. В договора е
посочено, че в случай на прекратяването му през първоначалния срок, потребителят дължи
неустойка в размер на трикратния размер на стандартните месечни абонаменти и неустойка
в размер на разликата между стандартната цена на устройството съгласно ценовата листа,
действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при
предоставянето му.
2
На 16.11.2018 е сключен договор за лизинг между АТ. ЯНК. М. и Теленор България
ЕАД по отношение на мобилен апарат Нокия на стойност 349.90лв, като в договора за
лизинг е посочен погасителния план за изплащане на мобилен апарат Нокия на стойност
158.16лв.
На 16.11.2018г. АТ. ЯНК. М. е подписал декларация съгласие, че са му предоставени
общите условия на Теленор България ЕАД.
На 15.12.2018 г. е издадена фактура на АТ. ЯНК. М. от Теленор България ЕАД, с
която е фактурирана сума за плащане в размер на 298.63 лв., като фактурата е формирана от
разговори, данни и съобщения и други таксувани услуги, месечна еднократна такса и
лизингова вноска. Във фактурата е посочен срок за плащане до 30.12.2018 г.
На 15.01.2019 г. е издадена фактура на АТ. ЯНК. М. от Теленор България ЕАД, с
която е фактурирана сума за плащане в размер на 352.57 лв., като фактурата е формирана от
разговори, данни и съобщения и други таксувани услуги, месечна еднократна такса и
лизингова вноска. Във фактурата е посочен срок за плащане до 30.01.2019 г.
На 15.02.2019 г. е издадена фактура на АТ. ЯНК. М. от Теленор България ЕАД, с
която е фактурирана сума за плащане в размер на 406 лв., като фактурата е формирана от
разговори, данни и съобщения и други таксувани услуги, месечна еднократна такса и
лизингова вноска. Във фактурата е посочен срок за плащане до 2.03.2019 г.
На 15.04.2019 г. е издадена фактура на АТ. ЯНК. М. от Теленор България ЕАД, с
която е фактурирана сума за плащане в размер на 754.36 лв., като фактурата е формирана от
разговори, данни и съобщения и други таксувани услуги, месечна еднократна такса и
лизингова вноска. Във фактурата е посочен срок за плащане до 30.04.2019 г.
В чл. 26 от ОУ е предвидено, че при ползване на услуги чрез индивидуален договор
за плащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава
ежемесечно на името на потребителя. При ползване на предплатени услуги, ползваните
услуги се заплащат в момента на закупуване на ваучер или друго средство за зареждане на
сметката. При сключване на индивидуален договор, всеки потребител, страна по договора
бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването
на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане. В чл. 27 от ОУ е
предвидено, че плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока указан на
фактурата, нож не по-късно от 18 дни след датата на издаването й.
На 5.01.2021 г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение от
Теленор България ЕАД срещу АТ. ЯНК. М. за неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги и неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни
услуги в размер на 223.04лв и направените по делото разноски. В обстоятелства, от които
произтича вземането е посочено, че неустойката е формирана от трикратния размер от
стандартните месечни абонаменти и разликата между стандартната цена на устройството и
заплатената при предоставянето му в брой.
3
На 7.01.2021 г. е издадена заповед за изпълнение, по силата на която е осъден АТ.
ЯНК. М. да заплати на Теленор България ЕАД в размер на 223.04лв , представляваща
неустойка за прекратяване на два договора за мобилни услуги и направените по делото
разноски в размер на 205 лв.
Заповедта е връчена на М. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК на и е указано на
заявителя, че може да предяви иск по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за установяване на
вземанията си.
В едномесечния срок ищецът е предявил два положителни установителни иска,
предмет на разглеждане на настоящото производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т.2 от ГПК,
вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.чл.92,ал.1 от ЗЗД за признаване на установено, че ответника
дължи на ищцовото дружество и неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
мобилни услуги от 16.11.2018г. в размер на 160.59лв, съдът приема предявеният иск за
основателен и доказан. Безспорно се установи в производството, че страните са се
уговорили, че при прекратяване на договора по вина на потребителя, последният дължи
неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни
абонаменти за всяка една сим карта до края на срока, както и неустойка в размер на
разликата между стандартната цена на устройството съгласно ценовата листа, действаща
към момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му. В
договора е посочено, че на ответникът е предоставено устройство Нокия, а отстъпката от
стандартната цена е в размер на 149.24лв.Претендираната от ищцовото дружество неустойка
е в размер на разликата между платената цена и стандартната цена – 149.24лв и част от
месечния абонаментен план.По направеното възражение за прекомерност на неустойката
съдът приема, че възражението е неоснователно.В самия договор е предвидено, че
неустойката при прекратяване на договора е в размер на три месечни абонаментни такси и в
случай, че е предоставено устройство има и неустойка за разликата между стандартната
цена на устройството без абонаментен план и заплатената цена от абоната, която в случая е
149.24лв, а трикратния размер на месечните абонаменти вноски е в размер на 54.96лв.В
исковата молба изрично е посочено, че неустойката за устройство е в размер на 105.63лв, а
неустойката за прекратяване на договора за мобилни услуги е в размер на 54.96лв.С оглед
изложеното предявения иск за неустойка е основателен и доказан и следва да се уважи.
По предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т.2 от ГПК,
вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.чл.92,ал.1 от ЗЗД за признаване на установено, че ответника
дължи на ищцовото дружество неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
мобилни услуги от 2.11.2018г. в размер на 62.46лв, съдът приема предявеният иск за
основателен и доказан. Безспорно се установи в производството, че страните са се
уговорили, че при прекратяване на договора по вина на потребителя, последният дължи
неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни
абонаменти за всяка една сим карта до края на срока.Претендираната от ищцовото
4
дружество неустойка е в размер на три месеченти абонаментни такса.По направеното
възражение за прекомерност на неустойката съдът приема, че възражението е
неоснователно.В самия договор е предвидено, че неустойката при прекратяване на договора
е в размер на три месечни абонаментни такси, а трикратния размер на месечните
абонаменти вноски е в размер на 62.46лв.В исковата молба изрично е посочено, че
неустойката за прекратяване на договора за мобилни услуги е в размер на 62.46лв.С оглед
изложеното предявения иск за неустойка е основателен и доказан и следва да се уважи.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК ще следва да бъде осъдена ответницата да заплати на
ищцовото дружество направените по заповедното и исковото производство разноски в
размер на 485лв.
Така мотивиран, СлРС
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че АТ. ЯНК. М., ЕГН ********** от с. .............. дължи на
Теленор България ЕАД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
ж.к. Младост 4, бизнес парк София, сграда 6, титуляр на банкова сметка: IBANBG 52 CITI
92501000104111 на основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т.2 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1
от ГПК вр.чл.92,ал.1 от ЗЗД сумата от 160.59лв, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги от 16.11.2018г., от които неустойката
за предоставено устройство е в размер на 105.63лв, а неустойката за прекратяване на
договора за мобилни услуги е в размер на 54.96лв.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че АТ. ЯНК. М., ЕГН ********** от с. ..............
дължи на Теленор България ЕАД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к. Младост 4, бизнес парк София, сграда 6, титуляр на банкова сметка: IBANBG 52
CITI 92501000104111 на основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т.2 от ГПК, вр.чл. 124,
ал. 1 от ГПК вр.чл.92,ал.1 от ЗЗД сумата от 62.46лв, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги от 2.11.2018г.
ОСЪЖДА АТ. ЯНК. М., ЕГН ********** от с. .............. да заплати на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК на Теленор България ЕАД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. Младост 4, бизнес парк София, сграда 6, титуляр на банкова
сметка: IBANBG 52 CITI 92501000104111 направените по делото разноски в размер на 485
лв.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред СлОС.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5
6