Решение по дело №1022/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 1405

гр. Пловдив 28.11.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Пловдивският окръжен съд Х^-ти граждански състав в открито заседание на  деветнадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                           Председател: Румяна Андреева

                                                                                           Членове: Пламен Чакалов

                                                                                                           Бранимир Василев

                   

при участието на секретаря Бояна Гълъбова като разгледа докладваното от съдия Чакалов в. гр. д. № 1022 по описа на 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Обжалвано е решение №1254/02.04.19г. на Пловдивския районен съд, ХVІІ^-ти гр. с., поставено по гр. д. № 819/18г., с което се признава за установено, че Д.Д.С. с ЕГН ********** с адрес: *** дължи в полза на „Райфайзенбанк България“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Никола Вапцаров № 55, ЕКСПО 2000 чрез юрк. Р.К. сумите за които е била издадена заповед по чл. 410 ГПК № 9032/26.09.2017г. по ч.гр.д. № 14958/2017г. по описа на РС – Пловдив както следва: главница в размер на 10,537.21 лева по договор за потребителски кредит от 20.06.2014г., вземанията по който са обявени за предсрочно изискуеми считано от 24.08.2017г. за което обстоятелство длъжникът е уведомен с писмо с №  ИЗХ-001-86690 получено на 24.08.2017г. получено от баща му; редовна лихва в размер на сумата от 403.41 лева – съгласно чл. 4.1 от договора за периода от 20.01.2017г. до 23.08.2017г. вкл. наказателна лихва в размер на сумата от 176.15 лева съгласно чл. 4.6 от договора за потребителски кредит за периода от 20.02.2017г. до 17.09.2017г. вкл.ведно със законната лихва за забава върху главницата считано от датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК – 25.09.2017г. до окончателното изплащане на сумата.

Жалбоподателят Д.Д.С., чрез особения си представител адвокат Н.Р. моли съда отмени решението на районния съд, по съображения подробно изложени в жалбата, и постанови друго, с което отхвърли иска.

Въззиваемата страна „Райфайзенбанк България“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно и моли съда да го остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 450лв.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

„Райфайзенбанк България“ ЕАД претендира заплащането на процесните суми на основание договор за потребителски кредит № 1406180864076521 от 20.06.2014 г., по отношение на който е обявена предсрочна изискуемост, считано от 24.08.2017 г. За същите суми Пловдивският районен съд, ХІV гр. състав по ч.гр.д. № 14958/2017 г. е издал заповед № 9032/26.09.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Както в отговора по исковата молба, така и във въззивната жалба Д.С., чрез особения си представител адв. Н.Р., възразява против допустимостта на иска, като твърди, че същият е недопустим, понеже е просрочен; не е надлежно обявена предсрочната изискуемост на кредита, понеже съобщението за това е получено от неговия баща, а самият С. не е запознат със съдържанието на това уведомление; не е доказано предаването на сумата по заема; не е ясно какви суми са постъпвали по сметката на жалбоподателя и липсва яснота относно движението по неговата сметка.

По допустимостта на предявения иск:

След издаването на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с разпореждане от 29.11.2017 г., съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от съобщението, което е получено от „Райфайзенбанк България“ ЕАД на 11.12.2017 г. На 15.01.2018 г. заявителят е представил доказателства, че е предявил иска в законния срок. С разпореждане от 20.09.2018 г. съдът е посочил, че искът е допустим, защото срокът за предявяване на иска не е пропуснат.  Срещу този извод на съда длъжникът възразява като твърди, че месечният срок за подаване на исковата молба изтича на 11.01.2018 г., а настоящата искова молба е подадена на 15.01.2018 г.

Правилен е изводът на съда относно подаването в срок на исковата молба, тъй като към месец януари 2018 г. е била в сила нормата на чл. 61, ал. 2 от ГПК, която е била отменена от 07.08.2018 г. и според която сроковете спират да текат през дните обявени за официални празници по смисъла на чл. 154, ал. 1 от КТ, а в настоящия случай в този срок следва да се включат дните 24, 25 и 26 декември 2017 г. и 1 януари 2018 г., през които дни срок за подаване на исковата молба не е текъл. Ето защо исковата молба е подадена в срок и спорът следва да се разгледа по същество.

По същество:

Няма спор, а и от представения договор за потребителски кредит от 20.06.2014 г. се установява, че „Райфайзенбанк България“ ЕАД е отпуснала на кредитополучателя С. 15 273,11 лв. кредит с краен срок на погасяване 20.06.2021 г. Понеже кредитополучателят е допуснал забава в изплащането на 7 вноски, кредиторът, на основание чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, е обявил кредита за предсрочно изискуем. Съобщението за това е получено с известие получено на 24.08.2017г. от бащата на кредитополучателя Д. Н. С.. Тук жалбоподателят възразява против начина по който е уведомен кредитополучателя, а именно чрез неговия баща. Не се прави възражение, че бащата не е предал съобщението на адресата.

Съдът намира това възражение за неоснователно. Няма забрана в законодателството уведомления, изпратени от банка, чрез препоръчани писма с обратни разписки да бъдат връчвани на пълнолетен член от домашните. Бащата на жалбоподателя попада в тази категория лица /чл. 46, ал. 2 от ГПК/. Ето защо уведомяването на длъжника е редовно и поражда целените от кредитора последици.     

Приета е съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице Х.Д., от която се установява, че банковата сметка на кредитополучателя е заверена със

-стр.3 от решение по в. гр. д. № 1022/19г. на ПдОС-

сумата 15 273,11 лв., което означава, че уговорената по договора сума е получена от кредитополучателя. В същото заключение е посочено, че при справка в счетоводството на Банката е отразено наплащане в размер на 250лв., извършено на 03.10.2017 г., с което са погасени разноски и част от законна лихва. Следователно възраженията на жалбоподателя, че сумата не му е преведена, както и че не е отразено движението по банковата му сметка, са неоснователни.

От първоначалното и допълнителното заключение на счетоводната експертиза се установява, че непогасената част от отпуснатия кредит възлиза на 10 537,19 лв., а размерът на възнаградителната лихва до получаване на съобщението за предсрочна изискуемост е 403,41 лв., а уговорената в чл. 4, т. 6 от Договора наказателна надбавка за периода 20.01.-23.08.2017 г. е 176,15 лв. От така приетото заключение се налага изводът, че исковете са основателни относно дължимата главница в размер на 10 537,19 лв. и възнаградителна лихва от 403,41 лв., като главницата се дължи със законна лихва от датата на подаване на заявлението – 25.09.2017 г. до окончателното й изплащане.

Неоснователен обаче е искът за заплащане на сумата от 176,15 лв., тъй като начисляването и присъждането на подобно вземане е в противоречие с т. 2 от ТР № 3/27.03.2017 г., постановено по тълк. дело № 3/2017 г.на ОСГТК на ВКС, където е указано, че при предсрочна изискуемост на договор за кредит, размерът на вземането следва да се определя само в размер на непогасения остатък от главницата и законната лихва върху нея.  Указано е още, че уговорената в договора лихва е възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната сума за срока на договора, а при настъпване на предсрочна изискуемост отпада занапред действието на погасителния план, поради което лихва не се дължи.

С оглед изложеното решението на районния съд следва да се потвърди в частта, с която са присъдени главница и възнаградителна лихва, а в частта, с която е присъдена наказателна лихва за забава, същото решение ще се отмени, като вместо това се постанови ново, с което се отхвърли този иск.

С оглед крайния изход на спора жалбоподателят следва да заплати разноски на въззиваемото дружество в общ размер на 2650,12лв. като след приспадане на присъдените с първоинстанционното решение 1 786.62лв. с въззивното решение следва да се присъдят още 863,50лв.

            Воден от горното съдът

 

 Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №1254/02.04.19г. на Пловдивския районен съд, ХVІІ^-ти гр. с., поставено по гр. д. № 819/18г. в частта, с която се признава за установено, че Д.Д.С. с ЕГН ********** с адрес: *** дължи в полза на „Райфайзенбанк България“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Никола Вапцаров № 55, ЕКСПО 2000 чрез юрк. Р.К. сумите за които е била издадена заповед по чл. 410 ГПК № 9032/26.09.2017г. по ч.гр.д. № 14958/2017г. по описа на РС – Пловдив както следва: главница в размер на 10,537.21 лева по договор за потребителски кредит от 20.06.2014г., вземанията по който са обявени за предсрочно изискуеми считано от 24.08.2017г. за което обстоятелство длъжникът е уведомен с писмо с №  ИЗХ-001-86690 получено на 24.08.2017г. получено от баща му; редовна лихва в размер на сумата от 403.41 лева – съгласно чл. 4.1 от договора за периода от 20.01.2017г. до 23.08.2017г. ведно със законната лихва за забава върху главницата считано от датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК – 25.09.2017г. до окончателното изплащане на сумата.

ОТМЕНЯ решение №1254/02.04.19г. на Пловдивския районен съд, ХVІІ^-ти гр. с., поставено по гр. д. № 819/18г. в частта, с която се признава за установено, че Д.Д.С. с ЕГН ********** с адрес: *** дължи в полза на „Райфайзенбанк България“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Никола Вапцаров № 55, ЕКСПО 2000 чрез юрк. Р.К. сумата за която е била издадена заповед по чл. 410 ГПК № 9032/26.09.2017г. по ч.гр.д. № 14958/2017г. по описа на РС – Пловдив, а именно наказателна лихва в размер на 176.15 лева съгласно чл. 4.6 от договор за потребителски кредит № 1406180864076521 от 20.06.2014г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХЪВРЛЯ иска за признаване за установено, че Д.Д.С. с ЕГН ********** с адрес: *** дължи в полза на „Райфайзенбанк България“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Никола Вапцаров № 55, ЕКСПО 2000 чрез юрк. Р.К. сумата 176.15 лева съгласно чл. 4.6 от договор за потребителски кредит № 1406180864076521 от 20.06.2014г.за която е била издадена заповед по чл. 410 ГПК № 9032/26.09.2017г. по ч.гр.д. № 14958/2017г. по описа на РС – Пловдив.

ОСЪЖДА Д.Д.С. с ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на „Райфайзенбанк България“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Никола Вапцаров № 55, ЕКСПО 2000 чрез юрк. Р.К. сумата 863.50 (осемстотин шестдесет и три лева и петдесет стотинки) разноски.

            Решението е окончателно.

 

 

 

Председател:                                  Членове:1.                        

 

 

                                                                                   2.