Р Е Ш Е Н И Е
…/20.01.2019 г., град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 14-ти състав,
в открито съдебно заседание, проведено на 20.12.2019 година,
в
състав:
Районен съдия: Даниела
Павлова
при участието на секретаря
Кичка Иванова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 8995 по опис на съда за 2019 година за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск с пр.осн.чл.49,
вр.чл.45 от ЗЗД от ищец Т.К.Т. с ЕГН ********** *** срещу ответник „Б.п.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, „Академик Стефан Младенов” № 1, бл. 31, представлявано от Деян Стоянов Дънешки за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди в размер
на 824.80 лева, изразяващи се в направени пощенски и транспортни разходи по договор за
доставяне на писмовни пратки от 07.08.2017 г., 14.06.2018 г. и 12.10.2018 г. до
Европейския съд по правата на човека, гр. Страсбург, Франция /след изменение по
реда на чл.214 ГПК/ и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лева, изразяващи се в притеснения
и стрес от недоставяне на пратката до адресата, пропускане на 6-месечен срок за
подаване на жалба и непроизнасяне на ЕС по жалбите на ищеца, свързани с
производствата за имота му в гр.Варна, ул.Драгоман № 19, от което са настъпили
неблагоприятни последици за ищеца. Отправено
е и искане за задължаване на ответника да предвижи преписката за евентуално приемане на
шестмесечния срок от Европейския съд по правата на човека за редовен и че
жалбата е подадена в шестмесечния срок по правилника на същия.
В молбата се
твърди, че на 07.08.2017 г. при лицензирания пощенски оператор Централна поща в гр.София, ищецът е
подал писмовна пратка до ЕСПЧ, гр.Страсбург, Франция с баркод №
000046СР006551386BG, даващ възможност за проследяване движението на пратката и гарантирано
нейното доставяне от пощенските оператори като е заплатил поисканите такси за
препоръчана пощенска услуга с договорено осигуряване срещу рискове от
загубване, кражба и повреда съгласно чл.1.9 от Общите разпоредби на Всемирната
пощенска конвенция на основание Устава на Всемирния пощенски съюз, публикувана
в ДВ бр.3/2015 г. Обезпокоен, че не получава известие за доставяне на писмото
на 12.10.2017 г. ищецът е подал рекламация № Т834 в централна пощенска станция
в гр.София.
На 22.02.2018 г. ищецът
е получил отговор, че пратката му, подадена на 07.08.2017 г. с № 0035 е
експедитирана и доставена приоритетно като пощенската администрация на Франция
е уведомила, че не може да удостовери доставката на пратката и дава съгласие за
плащане на обезщетение. На основание т.63 от Общите условия на договора с
потребителите на универсалната пощенска услуга, „Б.п.“ ЕАД му е превел
обезщетение в размер на 178.91 лева.
На 14.06.2018 г. ищецът е подал писмовна пратка в ПС гр.Варна до ЕСПЧ, гр.Страсбург, Франция
с баркод за проследяването й № RI267758345BG, със заплатена такса на предимство. След
проследяването й е установено, че същата е получена в офиса на получаване на
19.06.2018 г. и е предадена на получателя на 21.06.2018 г. До момента ищецът не
е получил нито известието за доставяне нито произнасяне по жалбата му от ЕСПЧ.
На 12.11.2018 г. ищецът е подал поредна писмовна пратка в ПС гр.Варна до ЕСПЧ,
гр.Страсбург, Франция с баркод за проследяването й № RI273901187BG, със заплатена такса на предимство. След проследяването й е установено,
че същата е получена в офиса на получаване на 17.10.2018 г. и е предадена на
получателя на същия ден. Ищецът е
получил известието за доставяне,
но без попълнени графи за дата на предаване и подпис на получателя. На 19.04.2019 г. ответникът се е произнесъл
по рекламацията му, че чуждата пощенска администрация уведомява, че препоръчаната пратка с № RI273901187BG е доставена на получателя, но на различна дата – 18.10.2018 г. По тази
причина е поискал копия от интернет страниците по движението на пратките му.
Получил отговор, че поради изтичане на 6-месечния срок за рекламация не могат
да отправят питане към чуждата пощенска администрация.
От тези фактически
твърдения ищецът черпи права в производството по предявения от него иск за
вреди срещу ответника.
В срока
за отговор е постъпил такъв от ответното дружество „Б.п.” ЕАД, ЕИК
*********. Оспорва изцяло предявения иск и моли за отхвърлянето му. Сочи, че от
твърденията в молбата не се установява негово виновно противоправно поведение в
резултат на което да са настъпили вреди за ищеца, поради което не следва да
бъде ангажирана отговорността му. Моли за отхвърляне на
предявения срещу него иск.
В съдебно заседание ищецът поддържа
молбата си. Допълва същата като заявява, че поддържа искането до съда, както е направено в
молбата, но моли
за изменение в последната
част на петитума
на иска без
да изменя основанието на предявения иск.
Ответникът чрез
процесуален представител поддържа
отговора.
Съдът като съобрази
становищата на страните, представените доказателства и въз основа на закона
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на производството:
От фактическите
твърдения в молбата, съдът намира, че
предявеният иск за обезщетение за имуществени и за неимуществени вреди намира
основанието си в разпоредбата на чл. 49 ЗЗД, същият е подсъден на РС Варна и е допустим при наличието на правен интерес
за ищеца.
По основателността на
иска:
Между страните няма
спор относно твърдяните в молбата на ищеца Т. обстоятелства относно подаването,
приемането и изпращането на международната му пратка до Европейския съд по
правата на човека в гр.Страсбург, Франция съгласно договор от 07.08.2017 год. Съгласно условията на договора срещу заплатено от него възнаграждение за услугата, което е в размер
на 49.40 лева – доказателство на лист 8 от делото ответникът се е задължил да
приеме и да достави приоритетно международна колетна пратка с баркод № CP- ********* BG на получателя
„Европейски съд по правата на човека“ и да предостави на изпращача подписано от упълномощен служител на
получателя известие за доставяне, което ответника потвърждава в своя отговор.
След като до 12.10.2017 год. ищецът не получил известието е подал рекламация по чл. 86 от ЗПУ с вх.№
031301 Ц. Получил отговор, че пощенската
администрация на Франция не може да удостовери доставката с подпис на
получателя в служебната разносна книга и в известието за доставяне и дава
съгласие за обезщетение.
Ответникът е предложил да заплати обезщетение
за недоставена пратка в размер на 178.91 лева, но ищецът върнал сумата. Пратката била изпратена като непрепоръчена, поради което същата не може да се проследи. Ищецът
е заплатил допълнителна такса за проследяване на пратка.
Ищецът Т. е получил решение на „Европейския съд“ № 65622 от
01.09.2017 год. „Т. срещу България“, че жалбата му няма да бъде разгледана като
изпратена след изтичане на шестмесечния срок на основание „Правилника на съда“
- чл.47, 6а. От представеното в превод от английски на български език решение
по дело „Т. срещу България“ /жалба № 65622/17/ се установява, че жалбата е
приета за недопустима на две основания – първото - че не са били изполвани
напълно възможностите на местния съд по силата на чл.35, ал.1 от Конвенцията и
на второ основание - че решението на местния съд, което е
„окончателно“ по смисъла на чл. чл.35, ал.1 от Конвенцията е взето най-малко 6 месеца преди датата на внасяне на жалбата в Съда по
правата на човека, поради което жалбата е обявена за недопустима.
Видно от
разписка и касов бон от 07.08.2017 г. Ищецът Т. е заплатил
сума в размер на 49.40 лева за пощенска услуга по доставяне на
колет на „Б.п.” ЕАД, както и такса за проследяване на пратка в размер на 11.10 лева и на 34.90
лева.
Приложена по
делото е кореспонденция, водена между „Б.п.” ЕАД и Т.Т. във връзка
с международна пратка 00046/СР00********* от 07.08.2017 г., подадена в
Централна поща, гр.София. След като не получил известие за доставяне на
12.10.2017 г. ищецът е подал рекламация и получил отговор, че в отговор на рекламацията, пощенската
администрация на Франция е уведомила Български пощи, че не може да удостовери
доставката на международен колет с баркод 00046/СР00655138686BG от
07.08.2017 г. и е дала съгласие да бъде изплатено обезщетение.
Преведено е такова в размер на 178.91 лева, но паради несъгласие на клиента с
неговия размер, сумата е била върната по сметка на „Б.п.“ ЕАД на 09.02.2018 г.
- лист 15 от делото.
Получено е известие от
пощенската администрация на Франция, че жалбата на Т.Т.
до ЕСПЧ от 12.10.2018 г. е получена на 18.10.2018 г.
Представени са доказателства за
заплатени такси за пощенска услуга в размер на 49.40 лева, на 11.10 лева и на
34.90 лева във връзка с изпращане на пратката, както и за нейното проследяване – листи 8, 16, 18 от делото.
При така установената фактическа обстановка съдът приема
от правна страна
следното:
В разглеждания казус с твърденията, изложени
в исковата молба, ищецът се е позовал на действия на служители
на ответника по изгубване и непредаване на получателя на писмовна пратка, адресирана
от Тр.Т. до ЕСПЧ гр.Страсбург, Франция.
Ищецът изрично
е посочил, че искът му се
основава на непозволено увреждане и при избора на
местна подсъдност. Петитумът на
исковата молба логически съответства на твърденията, изложени в обстоятелствената част на същата, като
ищецът е посочил, че претендира
обезщетение за имуществени и за неимуществени вреди от непозволено увреждане, извършено от служители
на „Български пощи”. Така посочените факти и обстоятелства водят до извод, че предявеният иск намира правно основание
в разпоредбата на
чл. 49 ЗЗД.
Съгласно същата правна норма
възложителят на
определена работа отговаря
за вредите, причинени от изпълнителя
при или по
повод изпълнението на тази работа.
Отговорността по чл.
49 ЗДД е акцесорна и има
така наречената обезпечително-гаранционна функция,
тъй като тя е отговорност за чужди противоправни и
виновни действия и бездействия – настъпва в резултат на виновно
причинени вреди от страна на
натовареното лице при или по
повод изпълнението на възложената му работа. Наличието на кумулативните предпоставки, водещи до възникване на тази отговорност са настъпила вреда или вреди, причинени
на пострадалия от лице, на
което отговорният по чл. 49 ЗЗД, е възложил някаква работа, същите да са причинени при или
по повод на изпълнението на работата и по
вина на изпълнителя,
наличието на
причинна връзка между вредата и поведението на ответника по иска. Доказателствената тежест за наличието на
деликт, от който да произтича претендираната
щета е изцяло на ищеца, тъй
като той следва да докаже
иска си. Основателността на предявения иск
е в зависимост от доказването на
юридическите факти, които са относими към елементите от фактическия
състав на нормата на чл. 45 от ЗЗД, респ. 49 от ЗЗД, като в тежест
на ищеца е установяването на твърдяните от него
факти. Ищецът следва да
докаже съществуването на материалното правоотношение като предпоставка за уважаване на иска.
Съгласно чл.RL-137, т.5, т.6 от Правилника за
писмовните пратки на „Всемирния пощенски
съюз“ от 2013 год. без
разписано окончателно известие за доставяне,
не може да
се обоснове заключение за редовно
връчване на пратка. От събраните в
производството доказателства, съдът намира, че
не се установиха предпоставките за ангажиране отговорността
на ответното дружество. Не се
доказа по пътя на пълното
главно доказване от ищцовата страна,
че вредите, причинени на Т. от недоставяне на писмовната му пратка до ЕСПЧ във Франция са настъпили именно в резултат на поведение на
служители на „Български пощи”. Напротив, от представените от страните доказателства се установи, че пощенската
администрация на Франция е дала съгласие за изплащане на обезщетение, поради
невъзможност да удостовери получаването й от адресата. В отговор на подадената
рекламация чуждата пощенска администрация е уведомила ответника „Б.п.“ ЕАД, че
международна препоръчана пратка с ИД и баркод RI273901187BG е доставена на получателя на 18.10.2018 г.
Както се посочи по-горе жалба № 65622 от
01.09.2017 год. на ищеца по дело
„Т. срещу България“ е получена в ЕСПЧ и
същата е входирана с дата 01.09.2017 г. ЕСПЧ в
закрито заседание на 16.11.2017 г. в едночленен състав с докладчик съдия Алена Полачкова е приел жалбата за недопустима на посочените в
решението от основания. От това следва, че писмовната
пратка е доставена и предадена на адресата за което са налице официални документи, конкретно съдебен акт от
16.11.2017 г. В молбата не се твърди, че ответникът „Б.п.“ ЕАД П е допуснал
забавяне или изгубване на пратката.
Изложеното води до извод, че в
хода на производството пред РС Варна не се събраха
доказателства, въз основа на които
да се направи извод, че описаните
в исковата молба имуществени и неимуществени
вреди са настъпили
за ищеца Т. от поведението на служителите на ответника „Б.п.“ ЕАД. Не се доказа причинно-следствената връзка
между действия на служителите на дружеството и настъпилите вреди. Липсата на деликтно поведение изключва и гаранционно-обезпечителната
отговорност на възложителя на работата, регламентирана от разпоредбата на чл. 49 ЗЗД. Заявената претенция за
обезщетение за вреди е неоснователна и следва да
се отхвърли. Отхвърлянето на претенцията на ищеца на посоченото основание не го лишава
от правото да заяви правата си за
ангажиране отговорността на ответника на договорно
основание.
Относно молбата
в частта с искане да се
задължи ответника да администрира
преписката по жалбата на ищеца за евентуално приемане от Европейския съд
по правата на човека, че шестмесечния срок за подаване на жалбата е спазен, съдът намира, че
същата се явява недопустима, доколкото
ответното дружество няма правомощията на ЕСПЧ съгласно неговия правилник
относно допустимост на жалби на граждани. В тази част производството следва да
се прекрати, на осн.чл.130 ГПК.
Мотивирана от изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на Т.К.Т. с ЕГН ********** *** срещу „Б.п.” ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, „Академик Стефан Младенов” № 1, бл. 31, представлявано от Деян Стоянов Дънешки за заплащане
на обезщетение за имуществени вреди в размер на 824.80 лева, изразяващи се в направени пощенски и транспортни разходи
по договор за доставяне на писмовни пратки от
07.08.2017 г., 14.06.2018 г. и 12.10.2018 г. до Европейския съд по правата на
човека, гр. Страсбург, Франция и обезщетение за неимуществени вреди в размер на
5000 лева, изразяващи се в притеснения и стрес от недоставяне на пратката до
адресата, пропускане на 6-месечен срок за подаване на жалба и непроизнасяне на
ЕС по жалбите на ищеца, свързани с производствата за имота му в гр.Варна,
ул.Драгоман № 19 от което за него са настъпили неблагоприятни последици, на осн.чл.49, вр.чл.45 ЗЗД.
ПРЕКРАТЯВА производството по молбата на Т.К.Т. с ЕГН ********** ***
с искане да
бъде задължен ответникът „Б.п.”
ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, „Академик Стефан Младенов” № 1, бл. 31, представлявано от Деян Стоянов Дънешки да администрира преписката по жалбата на Т. до ЕСПЧ за евентуално приемане от
Европейския съд по правата на
човека, че шестмесечния срок за нейното подаване е спазен, на осн.чл.130 ГПК.
Решението в отхвърлителната част подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред ВОС в
двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Решението в прекратителната част подлежи на обжалване с частна жалба пред ВОС в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен съдия: