№ 243
гр. София, 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20211110151396 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на М.Ш. срещу /фирма/, с която
са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване съществуването на
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
27993/2021г. по описа на СРС, а именно: 400,00 евро, представляваща обезщетение по
чл. 7 от Регламент № 261/2004г. за закъснение с повече от 3 часа на полет № LB226 от
02.06.2018г. с маршрут летище М., В. - летище Б., ведно със законната лихва от
19.05.2021г. до изплащане на вземането, и 230,14 лева, представляваща лихва за забава
върху главницата за периода от 07.06.2018г. до 30.04.2021г.
Ищецът твърди, че между страните по делото е сключен договор за въздушен
превоз, по силата на който ответникът се задължил да го превози с полет LB226 по
направление М. – Б. на 02.06.2018г. с планиран час на кацане 14:00ч. местно време на
02.06.2018г. Ищецът се явил навреме за полета и преминал надлежно всички
контролни и регистрационни процедури. Поради виновно неизпълнение на договора от
страна на ответника, полетът пристигнал със закъснение повече от 3 часа, а именно в
06:37ч. на 03.06.2018г. Твърди, че ответникът извънсъдебно признал вземането.
Поддържа, че разстоянието между летище В., М. и летище Б. е 1611 км. Предвид това
счита, че има право на обезщетение по чл. 7, пар. 1, б. „б“ от Регламента в размер на
400 евро.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъдат
уважени предявените искове. Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок.
Оспорва истинността и авторството на представеното адвокатско пълномощно, поради
което процесуалният представител на ищеца нямал надлежна представителна власт и
производството следвало да бъде прекратено. Оспорва исковете и по същество, като
твърди, че пътникът не се е явил навреме за регистрация. Твърди, че не е налице
извънсъдебно признание на задълженията от страна на ответното дружество,
доколкото кореспонденцията е водена с лица, които не са служители на дружеството и
1
нямат правоотношения с него. Прави и възражение за изтекла погасителна давност за
вземанията.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 7, пар. 1, б. „б“
от Регламент № 261/2004г. и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Възражението на ответника за липса на представителна власт на процесуалния
представител на ищеца с оглед направеното оспорване на пълномощното е
неоснователно и не може да се отрази на развитието на производството. Както е прието
в Решение № 296/05.04.2017г., постановено по гр. д. № 1776/2016г., IV ГО на ВКС,
което се споделя изцяло от настоящия съдебен състав, пълномощникът се легитимира
като такъв с представянето на писмено пълномощно, отговарящо на изискванията на
чл. 33 от ГПК. Пълномощното се прилага към исковата молба и въз основа на него
съдът извършва проверка за наличието на представителна власт на предявилия иска
пълномощник и за обема на същата. Тази проверка обаче е ограничена само до
установяващото се от съдържанието на пълномощното, като съдът не може да
извършва проверка дали удостовереното с него изявление на упълномощителя
действително е направено. Същевременно пълномощното удостоверява изявление на
страна по спора, което е насочено към възникването на представителна власт на
пълномощника, но не и изявления и/или факти, които са от значение за съществуването
на спорното право и за основателността на предявения иск. Извършените от
пълномощника процесуални действия обвързват само представляваната от него страна
и пораждат действие само по отношение на нея. Затова пълномощното нито обвързва,
нито вреди на другата страна в производството. Съществуването на
упълномощителната сделка е от значение за отношенията между упълномощителя и
пълномощника, но не и за спорните отношения между далата пълномощното страна и
насрещната такава. Затова пълномощното не се преценява от съда при постановяване
на решението му по съществото на спора. Поради това за насрещната страна не
съществува правен интерес да оспорва съществуването на упълномощителната сделка
чрез оспорване на съдържанието на пълномощното или на положения от
упълномощителя подпис. Интерес от отпадането на обвързващата сила на извършени
от пълномощник без представителна власт действия има само лицето, за което се счита
за обвързано от тях. Това е лицето посочено като упълномощител в пълномощното по
чл. 33 от ГПК. По силата на чл. 42, ал. 2 от ЗЗД това лице може както да се позове на
това, че действията на пълномощника са извършени без представителна власт и не са
породили действия за него, така и по своя преценка да потвърди същите. Правото на
потвърждаване принадлежи само на лицето, от чието име са извършени действията без
представителна власт и затова само то може да се позовава и на липсата на
представителна власт на извършилия действията пълномощник. Трети лица не могат да
се позовават на липсата на представителна власт и да искат да се прилагат последиците
от нея, тъй като по този начин би се стигнало до невъзможност на упълномощителя да
потвърди действията. В този смисъл в т. 2 от ТР № 5/12.12.2016 година, постановено
по тълк. д. № 5/2014 година на ОСГТК е посочено, че договор, сключен от лице,
действало като представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща
недействителност и не поражда целените с него правни последици. Същите настъпват,
ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2
от ЗЗД. При липса на потвърждаване, на недействителността може да се позове само
лицето, от името на което е сключен договорът или неговите универсални
2
правоприемници. Даденото тълкуване се отнася до действието на договорите,
сключени от пълномощник без представителна власт, но даденото с него разрешение е
принципно и следва да намери приложение във всички случаи попадащи в приложното
поле на чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, какъвто е и този за липса на представителна власт в
исковото производство.
По делото не е спорно, а и същото се установява от представените в превод на
български език, както изисква процесуалния закон, електронен билет и маршрутна
квитанция, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор
за въздушен превоз, по силата на който превозвачът е следвало да извърши полет с №
LB226 на дата 02.06.2018г. с маршрут М. – Б. с планиран час на кацане 14:00ч. Не е
спорно и е отделено за такова с доклада по делото, че разстоянието между двете точки
е над 1500км. С определението по чл. 140 ГПК ответникът е задължен да представи
списък на всички пасажери, допуснати на полета, като е предупреден, че при
неизпълнение ще бъдат приложени последици на чл. 161 ГПК. Същият не е изпълнил
указанието на съда, въпреки че следва да разполага с този документ, поради което
съдът намира, че същият е създал пречки за събиране на допуснати доказателства и
следва да се приложат неблагоприятните последици на разпоредбата, като се приеме за
доказан фактът, че ищецът е бил пасажер на полета, тоест качил се е своевременно на
него. Това от своя страна обуславя и извод, че навреме се е явил за регистрация, като е
спазил задълженията си по Регламента в качеството на пътник.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ответната страна по спора
е да докаже положителния факт на пълно и точно изпълнение на задълженията си по
сключения договор за въздушен превоз, а именно че е извършил полета на уговорените
дата и час на излитане и същият е пристигнал в крайната дестинация навреме с оглед
уговорения час на кацане. На основание чл. 146, ал. 2 ГПК с определението от
09.11.2021г. съдът му е указал, че не сочи доказателства за тези факти, като ответникът
не е предприел активно поведение по установяването им, а е бездействал. С оглед на
това, съдът следва да приложи неблагоприятните последици при неизпълнение на
процесуалното задължения на страна в процеса да установи чрез пълно доказване
фактите, за които носи тежестта, и да ги приеме за ненастъпили. В случая, това
означава, че по делото не е установено полетът да е извършен от превозвача точно във
времево отношение. Още повече, че от представения документ на л. 7 /гръб/ от делото
се установява, че полет с № LB226 от 02.06.2018г. е бил с планиран час на кацане
14:00ч. и действителен час на кацане 06:37ч. или е изпълнен със закъснение повече от
3 часа.
В Решение на СЕС от 19.11.2009г. по съединени дела C‑402/07 и C‑432/07 е
разяснено, че членове 5, 6 и 7 от Регламент № 261/2004 трябва да се тълкуват в смисъл,
че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени
полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и че така те могат да се
позовават на правото на обезщетение по член 7 от този регламент, когато поради
закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа,
с други думи — когато достигат своя краен пункт на пристигане три часа или повече
след предварително планираното от въздушния превозвач време за пристигане по
разписание.
В чл. 7 от Регламент № 261/2004г. размерът на обезщетението е фиксиран и за
всички полети с разстояние над 1500км. същото е в размер на 400 евро.
С оглед изложеното съдът приема, че ищцата има право на обезщетение за
закъснението на процесния полет и съответно в нейния патримониум е възникнало
вземане в размер от 400 евро спрямо ответното дружество.
Ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност, което съдът
3
намира за неоснователно. Разпоредбата на чл. 135 ЗГВ в относимата за спора редакция
(преди изменението с ДВ бр. 16/23.02.2021г.) предвижда специален давностен срок.
Систематичното тълкуване на нормата, която се намира в Глава единадесета
"Констативни протоколи, рекламации, давност" обуславя извод, че посоченият
двугодишен давностен срок е приложим единствено към случаите, за които законът
предвижда рекламационно производство, каквито са тези при липси и повреди на
багажи или товари, но не и случаите на обезщетения по Регламент № 261/2004 при
закъснели полети. Това следва и от чл. 137 ЗГВ, според който сроковете по чл. 135 ЗГВ
се спират със започване на рекламационното производство, а такова се провежда само
при липси и повреди на багажа или товара на правоимащия. Доводи за обратното не
могат да бъдат извличани от мотивите на законодателя за последващо изменение на
закона, нито от измененията и допълненията на чл. 135 ЗГВ с ДВ бр. 16/23.02.2021г.
Новите ал. 2 и ал. 3 на чл. 135 не са тълкувателни норми и съответно нямат обратно
действие, а в относимата за спора редакция на закона отговорността на въздушния
превозвач по чл. 7, § 1, б. "б. " от Регламент (ЕО) № 261/2004г. не попада в приложното
поле на чл. 135 ЗГВ. Поради това приложение в разглежданата хипотеза следва да
намерят общите правила, уредени в ЗЗД. Отговорността на въздушния превозвач за
обезщетяване на пътник, чийто полет е закъснял с повече от три часа, има договорен
характер. Претендираните вреди са пряка и непосредствена последица от неточното
изпълнение от страна на въздушния превозвач. Следователно, при липсата на
специални норми, които да изключат приложението на чл. 111, б. „б“ от ЗЗД,
вземането за обезщетение на ищеца е следвало да бъде предявено в рамките на три
години, считано от 02.06.2018г. – датата, на която полетът е бил изпълнен.
Следователно, при липса на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване
теченето на давностния срок, вземането за обезщетение на ищеца е следвало да бъде
предявено по съдебен ред до 02.06.2021г. В случая заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение, откогато на основание чл. 422, ал. 1 ГПК се счита предявен
искът и на основание чл. 116, б. „б“ ЗЗД се счита прекъсната давността, е подадено на
19.05.2021г., тоест преди изтичане на 3-годишния давностен срок. В изложения смисъл
е и установената съдебна практика - Решение № 3502/15.05.2019г. по в. гр. д. №
16115/2018 г. на СГС, IV-Б състав, Решение № 262286/06.04.2021г. по в. гр. д. №
346/2020г. на СГС, II-В състав, Решение № 266070/11.10.2021г. по в. гр. д. №
7764/2020г. на СГС, IV-A състав, и др., която се споделя от настоящия съдебен състав.
С оглед изложеното, вземането на ищеца не се явява погасено по давност, а
предявеният установителен иск за главницата следва да бъде уважен изцяло.
По иска за лихва за забава:
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение,
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл.
84, ал. 2 ЗЗД е предвидено, че когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът
изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В настоящия случай
задължението няма предвиден падеж, поради което ответникът изпада в забава след
покана. Такава покана е изпратена по ел. път на 07.06.2018г. /л. 8 и л. 52/ до ответното
дружество, като последното не доказва да е изпълнило задължението си за плащане,
поради което е изпаднало в забава от следващия ден – 08.06.2018г. и дължи законна
лихва, чийто размер възлиза на претендирания от ищеца, изчислен на основание чл.
162 ГПК с помощта на интернет калкулатор.
По изложените съображения, изцяло основателен се явява и акцесорния иск за
лихва.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на присъждане
4
на сторените разноски има ищецът, който е доказал направата на такива в заповедното
производство в размер на 25лв. за държавна такса и 300лв. за адв. възнаграждение или
общо 325лв. За исковото производство е доказал разноски в размер на 75лв. за
държавна такса и 300лв. за адв. възнаграждение или общо 375лв. Ответникът е
направил възражение за прекомерност на адв. възнаграждение, което е неоснователно,
тъй като същото е в минималния размер по Наредба № 1/2004г.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 7, пар. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на
Европейския Парламент и на Съвета и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от М.Ш., гражданин на Руската
федерация, родена на **********, срещу /фирма/, ЕИК: ***********, със седалище и
адрес на управление: /адрес/, че ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 27993/2021г. по описа на
СРС, а именно: 400,00 евро, представляваща обезщетение по чл. 7 от Регламент №
261/2004г. за закъснение с повече от 3 часа на полет № LB226 от 02.06.2018г. с
маршрут летище М., В. - летище Б., ведно със законната лихва от 19.05.2021г. до
изплащане на вземането, и 230,14 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата за периода от 08.06.2018г. до 30.04.2021г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК /фирма/, ЕИК: ***********, със
седалище и адрес на управление: /адрес/, да заплати на М.Ш., гражданин на Руската
федерация, родена на **********, сумата от 325лв. – разноски в заповедното
производство и 375лв. – разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5