№ 130
гр. К. , 25.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и девети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Стефан М. Стойков
при участието на секретаря Д. П. М.
като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Гражданско дело №
20211850100042 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от ищеца С. К. Г. от гр. К.,
срещу ответника С. А. Й. също от гр. К., с която предявява иск за прекратяване на брака
между тях, поради дълбоко и непоправимо разстройство, без произнасяне по въпроса за
вината.
Твърди се в исковата молба, че на 14.01.2001 г. ищеца и ответницата са сключили
граждански брак, като по време на брака е роден пълнолетния в момента Л.С.Г.. Твърди, че
от три години съпрузите са във фактическа раздяла, като ищеца ползва семейното жилище,
намиращо се в гр. К., ул. „Л.Ш.“ № 71, което е негова собственост, и е напуснато от
ответницата. Твърди, че са се появили се недоразумения между съпрузите, а впоследствие
отношенията са охладнели. Твърди, че любовта и взаимното уважение са изчезнали.
При изпълнение на процедурата по чл. 131 от ГПК не е представен отговор от
ответницата.
В съдебно заседание ищеца и ответницата се явяват лично, както се явява и
упълномощен от ищеца процесуален представител – адвокат В.Т. от САК, като заявяват
желание за прекратяване на брака между тях по взаимно съгласие. Представят споразумение
по чл. 51 от СК.
С протоколно определение, постановено в с.з. на 29.04.2021 г. е постановено
преминаване към развод по взаимно съгласие.
1
Производството е по чл. 330 от ГПК във вр. с чл. 50 от СК.
След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните съдът намира
следното от фактическа и правна страна:
Видно от удостоверение за граждански брак серия УС-0 № 228557 от 14.01.2001 г.,
издадено от населено място гр. К., Община К., област С., С. К. Г. и С. А. Й. са сключили
граждански брак на 14.01.2001 г., за което е съставен акт за брак № 1 от същата дата на
населеното място гр. К.. Видно от представеното удостоверение за раждане съпрузите са
родители на пълнолетния в момента Л.С.Г., роден на 23.07.2001 г.
От изложеното от молителите в съдебно заседание и от споразумението се
установява, че страните са се споразумели относно всички последици от прекратяването на
брака. Постигнали са съгласие, че семейното жилище ще се ползва от съпруга С.Г., като
съпругата го е напуснала. Съпрузите нямат имуществени претенции един към друг, няма да
си дължат издръжка, като придобитото по време на брака МПС – л.а. „А. А4 А.“ с рег. №
СО 2884 ВН, рама WAUZZZ8E04A175847 остава в изключителна собственост на съпруга
С.Г..
Съпрузите са постигнали и съгласие за фамилното име, като съпругата ще възстанови
предбрачното си фамилно име Й. след прекратяване на брака.
При тези факти съдът намира молбата за допустима и основателна. Налице са
предпоставките на чл. 50 и чл. 51 от СК за допускане на развод по взаимно съгласие,
молителите са изразили сериозното си и непоколебимо взаимно съгласие за прекратяване на
брака, постигнали са споразумение, отговарящо на законовите изисквания (чл. 51 от СК), с
което уреждат изцяло личните и имуществените си отношения след развода, като нямат
други претенции един към друг, споразумението не противоречи на закона и същото следва
да бъде утвърдено от съда.
Следва да бъде определена окончателна държавна такса за производството по делото
в размер на 40 лв., като с оглед обстоятелството, че при предявяване на молбата е внесена
сумата от 25 лева, то останалата част от 15 лева следва да бъде възложена на двамата
съпрузи в равни части, предвид изричната клауза в споразумението.
На съпруга С.Г. следва да бъде възложено заплащане на дължимата държавна такса
за придобиваното в дял МПС, определена като 2% от застрахователната стойност, която
съгласно представеното удостоверение възлиза на 2 880 лева, тоест дължимата ДТ е в
размер на 57.60 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
2
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА брака, сключен на 14.01.2001 година с акт № 1 от същата дата, на
гр. К., Община К., област С., между С. К. Г., ЕГН ********** и С.А. Г.А, ЕГН
********** ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между съпрузите споразумение по чл. 51 от СК,
както следва:
1. Семейното жилище, представляващо къща, находящо се в гр. К., обл. С., ул.
„Л.Ш.“ 71 се предоставя за ползване на мъжът – С. К. Г., ЕГН **********, като
жената С.А. Г.а, ЕГН ********** го е напуснала и освободила към настоящия
момент.
2. Придобитото по време на брака в режим на съпружеска имуществена общност
МПС, представляващо л.а. „А. А4 А.“ с рег. № СО 2884 ВН, рама
WAUZZZ8E04A175847 остава м изключителна собственост на мъжът - С. К. Г.,
ЕГН **********.
3. Молителите заявяват, че са си разделили извънсъдебно движимите вещи,
придобити по време на брака им, като заявяват че по време на брака нямат
придобити парични влогове, движими вещи със значителна стойност,
регистрирани фирми като ЕТ, акции или дялови участия в други търговски
дружества съпружеска имуществена общност и нямат никакви имуществени
претенции помежду си.
4. Молителите заявяват, че не си дължат издръжка помежду им след прекратяване
на брака. Им.
5. След прекратяване на сключения помежду им брак, жената С.А. Г.а ще носи
предбрачното си фамилно име – Й. и в бъдеще ще се именува С. А. Й..
6. С така постигнатото споразумение страните декларират, че са напълно
удовлетворени и нямат претенции един към друг и ликвидират окончателно
всички лични и имуществени взаимоотношения във връзка с брака и
прекратяването му, считат се за напълно удовлетворени и нямат претенции един
към друг.
7. Разноските по производството по прекратяване на брака се поемат от молителите
поравно.
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса в размер на 40 /четиридесет/ лева,
като:
ОСЪЖДА С.А. Г.А, ЕГН ********** да заплати по сметка на РС К. сумата от
7.50 /седем лева и петдесет стотинки/ лева, представляваща половината от дължимата
част от окончателната държавна такса.
3
ОСЪЖДА С. К. Г., ЕГН ********** да заплати по сметка на РС К. сумата от
64.10 /шестдесет и четири лева и десет стотинки/ лева, в това число сумата от 7.50 лева,
представляваща половината от дължимата част от окончателната държавна такса и
сумата от 57.60 лева, представляваща дължимата държавна такса за придобиваното в
изключителна собственост МПС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
4