Р Е Ш Е Н И Е  №

 

               гр. София, 20.12.2019г.

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ състав,  в закрито заседание на двадесети декември  две хиляди и деветнадесета година, в състав: 

 

                                                                                               Председател: Райна Стефанова

                                                                                                   Членове:  Анна Ненова

         Александър Ангелов

 

като разгледа  докладваното от съдията докладчик Анна Ненова  ч.гр.д. № 16520 по описа за 2019г. и за да се произнесе  взе предвид, следното:

            Производството е по реда  чл. 435, ал. 2 от ГПК.

            Образувано е по жалба вх. № 058087 от 06.12.2019г. на „З. „Б.И.““ АД срещу разпореждане от 27.11.2019г.  на  ЧСИ С.Я., рег. № 844 на КЧСИ, по изп. дело № 20188440402546, с което са потвърдени (отказано е да бъдат намалени) разноските за адвокатско възнаграждение на  взискателите А.Н.А., А.Н.А.и С.Н.А.до размера от  200 лева (за образуване на изпълнителното производство), при пълни приети като дължими по 3 400  лева.

Основните оплаквания на жалбоподателя са, че  липсват данни процесуалният представител на взискателите да е извършвал каквито и да е действия, освен подаване на молба за образуване на делото, възнаграждението е прекомерно при фактическата и правна сложност на делото, няма доказателства за плащането на възнаграждението, както и  жалбоподателят е лицензирано застрахователно дружество, с клонове в много населени места в България, с публични сметки и под контрола на Комисията за финансов надзор и на дружеството не е достъпна възможност нито да се укрива, нито да избягва принудително изпълнение, а е достатъчно да се поиска запор на банкови сметки.

Жалбоподателят иска отмяна на оспореното разпореждане, с присъждане на направените по делото разноски, включително за адвокат в минималните размери по Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. 

Взискателите  А.Н.А., А.Н.А.и С.Н.А.оспорват жалбата като поддържат дължимост на адвокатските възнаграждения.  

Частният съдебен изпълнител в изложени мотиви също оспорва жалбата. Приетите като дължими адвокатски възнаграждения са съответни на минималните размери по Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

И взискателите, и частният съдебен изпълнител се позовават на практика на състави на Софийски градски съд по сходни дела. 

По постъпилата жалба

Изпълнителното производство е било образувано по молба вх. № 052038/14.11.2019г. на  А.Н.А., А.Н.А.и С.Н.А., чрез адв. Г.С.Я.а като пълномощник,  въз основа на изпълнителен лист, издаден на 14.11.2019г. от Софийски апелативен съд, 7 състав, по гр. дело № 3893/2019г.

 Съобразно диспозитива на изпълнителния лист, „З. „Б.И.““ АД е било осъдено да заплати на взискателите суми от по 130 000 лева, със законната лихва от 03.09.2018г., обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на Н.А.А.(техен баща) при пътнотранспортно произшествие от 08.06.2015г.    

С молбата от 14.11.2019г. е било поискано още пристъпване към принудително събиране на вземанията, с налагането на запор върху банковите сметки на длъжника до размера на присъдените суми, с присъждане на разноските по делото.

В последствие от името на взискателите е била подадена нова молба за извършване на допълнителни изпълнителни действия, които са били и предприети от частния съдебен изпълнител.

Към молбата за образуване на изпълнително производство са били приложени договори за правна защита и съдействие,  сключени между взискателите и адвокат  Г.С.Я.а, с предмет образуване и защита по изпълнителното дело на всеки от взискателите, с уговорено възнаграждение от по 3 400 лева. За сумите в договорите е било  удостоверено, че са платени в брой.

Те са били посочени като дължими и в изпратената до длъжника покана за доброволно изпълнение изх. № 054699/15.11.2019г., получена от „З. „Б.И.““ АД на 18.11.2019г.

От дружеството е било извършено плащане на сумите по поканата с кредитен превод от 25.11.2019г. от сметка в „Обединена българска банка“ АД (преводно нареждане за кредитен превод), след като не е било прието негово искане за разсрочено плащане. 

Междувременно с възражение от 22.11.2019г. от длъжника  е било възразено по размера на разноските за адвокатски възнаграждения, освен такива за образуване на делото,  при което е било постановено и оспореното разпореждане.  

При така установените обстоятелства жалбата по делото следва да се приеме допустима – като  подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 435, ал. 2 от ГПК, в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК.

По същество, и при съобразяване на данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства по чл. 437, ал. 3 от ГПК, както и при възприетото от фактическа страна по-горе, съдът, в мнозинството на съдебния състав,   намира жалбата на  „З. „Б.И.““ АД основателна.

В изпълнителното производство взискателите са направили разноски за адвокат по сключени договори за правна защита и съдействие.

Сключването на договорите и уговарянето на  адвокатско възнаграждение е в съответствие със закона (чл. 36, ал. 1 от ЗАдв.), при съществуване на вземания в полза на взискателите в исковото производство пред Софийски апелативен съд. Съгласно направеното отбелязване, възнагражденията за адвокат са били и платени. Те са за процесуално представителство и защита в изпълнителното производство общо.

За същите уговорени в договорите процесуални действия - образуване на изпълнително дело и воденето му,  са предвидени размери на възнагражденията по Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и не се установява конкретно уговореното възнаграждение за образуване на изпълнително дело да е над минимума по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 200 лева.

В случая е имало образуване  на изпълнително производство от името на взискателите, но не и водене на такова. За събиране на дължимите суми от процесуалния представител на взискателите единствено е била подадена молба за образуване на изпълнително производство с посочен начин на изпълнение, част от молбата за образуване на изпълнителното дело (чл. 426, ал. 1 и ал. 2 от ГПК), като всички предявени за събиране суми са били платени от длъжника доброволно, в срока за доброволно изпълнение.

Така на взискателите е дължимо  възнаграждение  за образуване на изпълнителното дело, както се установява  уговорено в минимален размер – по 200 лева,  по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,  но не и по чл. 10, т. 2 от  Наредба № 1 от 09.07.2004г. – за водене на изпълнително дело и за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – ½ от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2.

Адвокатските възнаграждения за взискателите е следвало да бъдат намалени до размерите от по 200 лева.  

По делото няма данни за регистрация на адвоката на взискателите по ЗДДС, за начисляване на такъв данък по договорите, нито в този смисъл има твърдения на взискателите и допълнителна сума от по 40 лева ДДС не се приема дължима.

Подадената по делото жалба е основателна, макар да е неоснователно оплакването, че адвокатските възнаграждения не са били платени от взискателите, както и е без значение  качеството на жалбоподателя лицензирано застрахователно дружество. В случая не се прилага  разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, изискваща преценка за прекомерност на платено адвокатско възнаграждение, тъй като това по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 се приема минимално.

С оглед изхода на делото (уважаване на подадената жалба) на жалбоподателя са дължими разноски за платена държавна такса по жалбата от 25 лева и 48 лева разноски по ТТРЗЧСИ, общо 73 лева, съгласно чл. 78, ал. 1, вр. чл. 81 от ГПК.

Не се установяват разноски за адвокат на взискателя и такива не се присъждат.

Воден от горното съдът    

 

 

                                             Р Е Ш И:

 

 

ОТМЕНЯ,  по жалба вх. № 058087 от 06.12.2019г. на „З.„Б.И.““ АД, с ЕИК *******и със седалище и адрес на управление ***, разпореждане от 27.11.2019г.  на  ЧСИ С.Я., рег. № 844 на КЧСИ, по изп. дело № 20188440402546, с което са потвърдени (отказано е да бъдат намалени) разноските за адвокатско възнаграждение на взискателите А.Н.А., А.Н.А.и С.Н.А.до размера от по 200 лева (за образуване на изпълнителното производство), при пълни приети като дължими по 3 400  лева.

ОСЪЖДА А.Н.А., с ЕГН **********, А.Н.А., с ЕГН ********** и С.Н.А., с ЕГН **********, всички с посочен съдебен адресат гр. София, ул.“*******, надп. офис 3 – Адвокатско дружество Савова, да заплатят на „З.„Б.И.““ АД, с ЕИК *******и със седалище и адрес на управление ***,  сумата от 73 лева (седемдесет и три лева) разноски по делото на основание  чл. 78, ал. 1, вр. чл. 81 от ГПК.

Решението е окончателно.

                                                                       Председател:

                                                                                  

 

                                                                                    Членове:1.                                                                                                                        

 

                                                                                                                 2.

 

Особено мнение по ч.гр.д. № 16520 по описа за 2019г. в частта, в която не са приети разноски за адвокат за водене на изпълнителното производство.

 

Намирам, че следваше да бъде приета като дължима и сума за разноски за адвокат за водене на изпълнителното производство, тъй като такива разноски са били уговорени и  направени от взискателите, без значение процесуалното поведение на длъжника, който е извършил плащане след образуване на изпълнителното производство и при заплаха сумата да бъде събрана в резултат на изпълнителни действия, принудително.

Подадената жалба следваше да бъде оставена без уважение.

 

 

                                                                  Съдия (Анна Ненова)