Р Е Ш Е Н И Е
№823/21.10.2020г.
гр.
Пазарджик, 21.10.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети
септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при секретаря Димитрина Георгиева и с
участието на прокурора Живко Пенев, като разгледа докладваното от съдия
Лесенски адм. дело № 682 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.285
от ЗИНЗС и е образувано по искова молба на Т.И.Н., ЕГН **********, в момента в
Затвора Пазарджик, чрез упълномощен адвокат – Г.М., против Главна дирекция
„Изпълнения на наказанията“ гр. София към Министерството на правосъдието с иск
за заплащане на обезщетение в общ размер на 27 000 лв. за причинени
неимуществени вреди по време на четири престоя в пенитенциарни заведения под
юрисдикцията на ответника за периодите: от 03.01.2011 г. до 26.05.2011 г. в
Софийски следствен арест за сумата от 3 000 лв., от 26.05.2011 г. до 01.05.2012
г. в Централен софийски затвор за сумата от 4 000 лв., от 01.05.2012 г. до
30.05.2018 г. в Затвора Пазарджик за сумата от 15 000 лв. и за времето от
19.04.2019 г. до датата на предявяване на исковата молба – 17.06.2020 г. в Затвора
Пазарджик за сумата от 5 000 лв.
Ищецът сочи, че е пребивавал от 03.01.2011 г. до 26.05.2011 г. в Софийски
следствен арест, от 26.05.2011 г. до 01.05.2012 г. в Централен софийски затвор,
от 01.05.2012 г. до 30.05.2018 г. в Затвора Пазарджик и за времето от
19.04.2019 г. до датата на предявяване на исковата молба – 17.06.2020 г. отново
в Затвора
Пазарджик, където изтърпява наказание
„лишаване от свобода“. През цялото време е бил в пренаселени килии с площ,
по-малко от 3,00 м² на човек. Сочи, че в помещенията в ареста
и затвора не
достигал чист въздух,
поради лоша вентилация.
Бил му
осигурен санитарен
възел в лошо състояние – с неработещи казанчета, липса на прегради,
неработещи чешми и умивалници, без да са шумоизолирани. Банята също била
в лошо състояние, понякога само с гореща, понякога само със студена вода, като
се налагало да се къпят по 5-6 човека на душ едновременно. Твърди се, че в
зимните месеци килиите
не се отопляват достатъчно и вътре е студено. Заявява, че
храната в затвора е с лошо качество. Килиите били мръсни, спалното бельо не се сменяло често, което
било предпоставка за развъждане на насекоми, и най-вече дървеници и бълхи. Твърди, че с него
не се води и индивидуална и корекционна работа. За последният период се оплаква
основно от липса на достатъчна жилищна площ, липса на светлина, наличие на
инсектициди и мухъл в килията. Заявява, че в края на месец април 2020 г. му е нанесен побой от друг затворник
– Р. М. М.,
който му причинил лека телесна повреда, като надзирателите не
сторили нищо, за да потушат конфликта.
В съдебно заседание ищецът,
редовно призован, се явява. Явява се и упълномощеният му процесуален
представител – адвокат М.. Поддържа се исковата молба. Ангажират се
доказателства и се излагат доводи по същество.
Процесуалният представител на
ответника - Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ гр. София
- в депозиран писмен
отговор и устно в
съдебно заседание застъпва становище, че исковите претенции са неоснователни и
недоказани. Сочи се, че ищеца търпи своята присъда при условия, не по различни
от условията при които са поставени останалите затворници, като всички те в
изпълнение на съответно наложена санкция са лишени от свобода, но не и от други
права и интереси в местата за лишаване от свобода. Според ответника, не може да
се приеме, че престоят в условията на затвора биха провокирали, твърдените от
ищеца неимуществени вреди. Иска се претенцията за парично обезщетение да бъде
отхвърлена. Прави възражение за изтекла петгодишна абсолютна давност на право
на иска за обезщетение относно периодите пред 2015 г. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура Пазарджик изразява становище, че предявеният иск е
недоказан по основание и размер. Счита, че от събраните доказателства не са
установени настъпили вреди за ищеца. Сочи, че ако съдът приеме, че ищецът е
пребивавал в условията на пренаселеност, да се уважи исковата претенция в
минимален размер.
Административен съд Пазарджик, като
прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа и правна
страна:
Ищецът е пребивавал от 27.01.2011 г. до 19.05.2011 г. в Софийски
следствен арест с МНО „Задържане под стража“, от 19.05.2011 г. до 16.05.2012 г.
в Централен софийски затвор, от 16.05.2012 г. до 22.05.2018 г. в Затвора
Пазарджик и за времето от 19.04.2019 г. до 20.10.2019 г. в Ареста Пазарджик и
от 21.10.2019 г. до датата на предявяване на исковата молба – 17.06.2020 г. отново
в Затвора Пазарджик, където изтърпявал наказание „лишаване от свобода“.
От
събраните по делото писмени доказателства е видно, че ищецът Т.И.Н. е бил настанен
в ареста на бул. „д-р Г. М. Д.” № 42 към сектор „Арести“ при Областна служба
„Изпълнение на наказанията“ - София на 27.01.2011 г. с мярка за неотклонение
„задържане под стража” по ДП № 54/2011 г„ по описа на 07 РПУ - СДВР, с
постановление на СРИ № 1387/2011 г. за престъпление по чл. 198 от НК. Н. е
пребивавал в ареста до 19.05.2011 г., когато е преведен в Затвора - гр. София.
Писмено е декларирал, че е получавал редовно храната и предписаните лекарствени
средства и няма претенции по отношение медицинското обслужване и надзорно -
охранителния състав на ареста (декларацията е приложена към изпратената справка
от ареста). През периода, в който Н. се е намирал в ареста, в спалните
помещения са настанявани до 5 задържани лица. Независимо от разположението,
спалните помещения в ареста са еднотипни като обзавеждане и оборудване, с
приблизителна обща площ от около 16 м2. Различават се по разположението на
санитарния възел - при половината килии той е разположен в лявата вътрешна част
на килията, а при другите - в дясната вътрешна част, в зависимост от
разположението на вертикалните щрангове от ВиК инсталацията. Помещенията разполагат
със собствен санитарен възел с непрекъснат достъп до течаща вода, с чешма,
мивка и тоалетна. Санитарният възел е отделен от останалата част на килията
посредством масивна преградна стена с височина 1,2 м. По този начин се
осигурява възможност за непрекъснато наблюдение на поведението на задържаните
лица в килията от служителите от надзорно-охранителния състав на ареста. Подът
на санитарния възел е изграден с трайно подово покритие — плочки теракота, а
стените са облицовани с фаянсови плочки. По време на исковия период, спалните
помещения са оборудвани с 5 броя самостоятелни легла - едно единично и две
двойни (тип „вишка“). Всяко легло е с размери 77см/187 см, изработени са от
метални тръби и шини. В килията има още метална маса с размери 50 см/50 см и височина
75 см от пода, метален стол с кръгла седалка от метална ламарина с диаметър 24
см и височина 42 см, буферна решетка, отделяща прозорците от килията, в която
са вградени 8 бр. метални шкафчета за съхранение на хранителни продукти и
разрешени вещи от задържаните лица, с размери 47 см/47 см и дълбочина 50 см и
отоплителен елемент от инсталацията за парно отопление, отделен с метална
решетка. Всички изброени предмети в помещението са фиксирани неподвижно към
пода, а решетките - и към стените и тавана на помещението. През периода, в
които Т.Н. е пребивавал в ареста, изкуственото осветление на килиите е
изпълнено със стандартни крушки с нажежаема жичка, с достатъчна мощност за
осигуряване на осветеност на помещението, съгласно установените норми. Елементите
от конструкцията на прозорците и материалите, от които е изграден
стъклопакетът, позволяват достъп на достатъчно естествена светлина и пресен
въздух в помещението, като същевременно изпълняват и изискванията за
енергоефективност. По време на престоя на Н. ***, регулярно е извършвана
санитарно-хигиенна обработка на всички помещения за осигуряване на дезинсекция
и дератизация, съгласно сключен договор между ОСИН - София и лицензирана фирма
ЕТ „ИХА-Ив. Арангелов“.
Лишеният от свобода Т.И.Н. е
постъпил в затвора гр. София на 19.05.2011 г. Настанен първоначално на
територията на 8-ма група- Приемно отделение, впоследствие, от 31.05.2011 г., е
разпределен на територията на 5-та група, която за процесния период е била
обособена за настаняване на обвиняеми и подсъдими лица. На 09.02.2012 г. е
разпределен на територията на 7-ма група. Преведен е в затвора гр. Пазарджик на
16.05.2012 г., като съобразно нормативните извиквания, затворническото досие
също е изпратено в затвора гр. Пазарджик в оригинал. От Затвора София уведомяват
съда, че във връзка със зачестили жалби от страна на лишени от свобода по повод
условията, при които са настанявани на територията на затвора гр. София, със
заповед № Л- 153/27.05.2020 г. на началника на затвора гр. София започнало да
се води документация от инспекторите СДВР относно настаняването на лишените от
свобода по спални помещения. Подобна документация през процесния период не е
била нормативно изисквана и водена. В архивите на затвора гр. София не се
съхранявали и данни относно провеждани мероприятия по дезинфекция и дератизация
за периода 2011г.- 2012 г.
Т.И.Н. *** наказание в размер на
7 години и 8 месеца лишаване от свобода през периода 16.05.2012 г. - 22.05.2018
г. Срокът, определен в Номенклатурата на делата на Главна Дирекция „Изпълнение
на наказанията” за съхранение на списъците за вечерна проверка бил тригодишен,
поради което от Затвора Пазарджик могат да предоставят информация в кои точно
килии е пребивавал само след 01.01.2017 година, а именно:
Спално помещение № 707
разполагащо с 8 двойни вишки с размери 70/190 см., 8 шкафчета с размери 45/40
см., 1 маса с размери 120/50 см. и 2 стола с размери 0.4/0.4м. Отделението, в
което е позиционирано помещението има и общ санитарен възел с течаща и топла
вода, която лишените от свобода ползват във времето от 06.00 ч. до 20.30ч., а в почивни и празнични дни - от 06.30 ч.
до 20.30 ч. Към настоящия момент отделението е основно ремонтирано. Посочено е
по периоди и с колко лишени от свобода е пребивавал Н..
От справката е видно също, че
Т.И.Н. *** на 19.04.2019 г. в 16:30 за срок от 72 часа с Постановление на
РП-Пазарджик. На 22.04.2019 г. с Определение на PC-Пазарджик е с МНО „Задържане
под Стража“. Периода през които е бил задържан в ареста му е от 19.04.2019 г.
до 21.10.2019 г. От 19.04.2019 г. до 18.10.2019 г. е бил настанен в килия № 308
е площ от 13,05 кв. м и санитарен възел от 2,11 кв.м с 3 човека. Килията е
оборудвана е три единични легла е размери 70/190, три нощни шкафчета с размери
45/40,маса за хранене 1,50/50 три броя столове 35/35 и един брой метална
поставка за телевизор укрепена за стената 35/35. На 18.10.2019 г. е преместен в
килия № 307 с площ 21,27 кв.м и санитарен възел площ от 2,05 кв.м. Килията е
оборудвана с пет единични легла е размери 70/190, пет нощни шкафчета с размери 45/40,
маса за хранене 1.50/50, пет броя столове 35/35 и един брой метална поставка за
телевизор укрепена за стената 35/35. Графика за къпане на задържаните в ареста
е всяка сряда и неделя от 15:00 ч. до 16:00 ч. в самостоятелен санитарен възел
в помещението и течаща вода по всяко време. Осветеността в килиите се
осъществява посредством дежурно осветление през нощта и естествена дневна
светлина, проникваща през прозорците на килията. През периода на пребиваване в
ареста не са постъпвали оплаквания от задържания Н. за наличие на хлебарки,
дървеници и гризачи. На 21.10.2019 г. с постановление на РП-Пазарджик е
преведен в Затвора Пазарджик.
Към момента в Затвора Пазарджик
ищецът търпи наказание в размер на 3 години 4 месеца лишаване от свобода за
извършено престъпление по чл. 131а от НК. Постъпил в затвора на 21.10.2019 г.
Настаняван е в следните спални помещения:
Спално помещение № 903
разполагащо с 4 двойни вишки с размери 70/190см., 4 шкафчета с размери 45/40
см., 1 маса с размери 120/50 см. и 1 стол с размери 0.4/0.4м. Отделението, в
което е позиционирано помещението има и общ санитарен възел с течаща и топла
вода, която лишените от свобода ползват във времето от 06.00 ч. до 20.30ч., а в
почивни и празнични дни - от 06.30 ч. до 20.30 ч. Към настоящия момент отделението
е затворено и в него текат основни ремонтни дейности.
Спално помещение № 802 е
разположено в напълно обновеното 08-мо отделение след основен ремонт, който
включва подмяна на старите дограми с 11ВЦ такива, както в спалните помещения,
така и в санитарния възел, нови легла и реновирани шкафчета. Стените са
боядисани в светли и приятни тонове. Подовата настилка е теракота. Във всяко
спално помещение има санитарен възел-тоалетна и душ, където ежедневно могат да
се къпят с течаща топла и студена вода. Подменено е осветлението. Отоплението е
локално парно на газ и се поддържа нужната за живеене температура в спалните
помещения. Монтирани са нови алуминиеви радиатори. До 07.04.2020 година спално
помещение № 802 разполагало с 4 двойни вишки с размери 70/190 см., 4 шкафчета с
размери 45/40 см., 1 маса с размери 100/50с м. и 2 стола с размери 0.4/0.4. От
същата дата започнали да функционират и трите затворени за основен ремонт
отделения: 1-во, 7-мо и 4-то отделение
и капацитетът на 802 килия бил сведен до 5 легла - 2 вишки и 1 единично.
Спално помещение № 703 разполага
с 5 легла - 2 двойни вишки и 1 единично с размери 70/190 см., 3 шкафчета с
размери 45/40 см., 1 маса с размери 100/50 см. и 2 стола с размери 0.4/0.4.
Основният ремонт на 07-мо отделение е напълно идентичен на този в 08-мо
отделение и също включвал подмяна на старите дограми с ПВЦ такива, обновяване
на мебелите, мазилката и подовата настилка и нов санитарен възел - тоалетна с
душ. Посочено е по периоди и с колко лишени от свобода е пребивавал Н. във
всяко едно спално помещение.
Всички спални помещения в затвора
имали достъп до чист въздух и естествена дневна светлина през светлата част на
деня, а в тъмната осветлението е изкуствено. Затворът имал сключен договор с
външна фирма, която извършва дезинсекция и дератизация на всички помещения.
Договорът не бил прекъсван и се отнасял и за визираните по-горе периоди.
Лишеният от свобода не е отправял оплаквания относно видени от него гризачи,
хлебарки и дървеници.
Здравословното състояние на
Т.И.Н. е отразено в изготвената медицинска справка, от която е видно, че има
регистрирани две настанявания в Затвор Пазарджик. Първото обхваща времето от
16.05.2012 г. до 21.05.2018 г. Постъпва след превод от Затвор София. При
първоначалния преглед не е имал съществени оплаквания. Съобщил е за старо
счупване на носа. На 03.04.2013 г. е консултиран от УНГ специалист, с диагноза
перфорация на тъпанчето - след побой. Проведена консервативна терапия с добър
ефект. По същия повод на 04.04.2013 г. е направена рентгенография на гръден кош
- без съществена находка. На 03.08.2015 г. проведена нова УНГ консултация, с
диагноза Запушване на евстахиевата тръба. До 2016 г. посещенията на Медицинския
център са били редки, по банални поводи. Не са се налагали консултации,
хоспитализации. Не са регистрирани хронични заболявания. На 22.06.2016 г.
обявява гладна стачка. През целия период са следени жизнените показатели.
Поради влошаването им, на 02.08.2016 г. е настанен в Стационара за наблюдение.
От 09.08.2020 г. до 12.08.2020 г. е осъществено парентерално хранене. Скоро
започва и захранване с течнокашава храна. В последствие, стачката е продължена.
Стигнало се до значително влошаване на общото състояние, с ацетонурия и лимфна
стаза в долни крайници. Стачката била прекратена на 17.08.2016 г. и след
постепенно захранване състоянието се подобрило. До освобождаването му на
21.05.2018 г. не е имал съществени оплаквания. Второто настаняване на Н. е на
19.04.2019 г., когато постъпва в Ареста към Затвор Пазарджик. Не е имал
съществени оплаквания и до превода му в затвора на 21.10.2019 г. не са
констатирани съществени здравословни проблеми. При първоначалния преглед
/21.10.2019 г./ отново не е дал оплаквания. Във връзка с нанесен побой на
15.11.2019 г. е осъществена рентгенография на гръден кош - без констатирани
травматични изменения. В тази връзка, по негово настояване е бил изведен за
издаване на съдебномедицинско свидетелство. В последствие и до днес посещава
рядко МЦ, основно по повод леки и преходни зравословни проблеми. Не се е
налагало да бъде консултиран и/или хоспитализиран. Понастоящем е без оплаквания
и работил.
В справката от Затвора Пазарджик
е посочено още, че Н. е с ниски интелектуални възможности и многократно
завишени очаквания и изисквания спрямо околните. На практика бил неграмотен,
тъй като е повтарял два пъти 4-ти клас и не е успял да завърши началното си
образование. Категорично отказвал да се включи в образователния процес и да
придобие начално образование. По тези причини не отговарял на условията за
придобиване на професионална квалификация, тъй като изискванията за тези
курсове са да има налично минимум основно образование. Възможностите за успешна
ресоцоализация били крайно стеснени. Като успешна зона за интервенция се явява
зоната, свързана с трудовата заетост. При предишното изтърпяване на наказанието
е работил към две външни фирми - за производство на дамски накити и за
зачистване на елементи от термоактивна пластмаса. Производството към втората
фирма му е добре познато и по настоящата присъда, от 10.02.2020 г. по негова молба
е устроен отново там. От 29.10.2016 г. е назначен на работа в производствен цех
„АББ”, където изпълнява поставените му трудови норми на средно ниво. Работи с
желание, но трудовите норми са все още недостижими за него. Не е безразличен
към спортните програми. Награждаван е два пъти за призово класиране в турнирите
по табла и веднъж за добросъвестно отношение към труда.
По време на предишното
пребиваване в затвора е подавал две молби до Президентството за помилване,
съответно през 2012 г. и 2014 г. Молбите му са оставени без уважение. През м.
03.201 7 г. Окръжен съд гр. Пазарджик е оставил без уважение негова молба за
условно-предсрочно освобождаване.
В съдебно заседание бяха
изслушани показанията на свидетелите Г.А.Г. и С.Д.Л.. И двамата са лишени от
свобода към момента и търпят наказанията си в Затвора Пазарджик. Свидетелят Г.
заяви, че е от 2014 г. е в Затвора Пазарджик. Познават се с Н. от времето в
Осми отряд. Там условията били под всякаква критика - дюшемето било надупчено,
пълно с хлебарки, а нощно време дървениците им били по слабините. Прозорците
били твърде високо, отдолу се получавало сумрак и не се виждало. Имало тоалетна
с клекало. Ако някой се изходил до тоалетната, миришела цялата килия. В
столовата се разхождали плъхове. Храната била под всякаква критика, все едно
ядеш трева. Нямало никаква вентилация. На прозорците била изметната дограмата и
зимно време било много студено, а пък лятото жегата била непоносима. Във всички
килии било много тясно, нямало пространство. Били са и по 16 човека в килия,
имало е случаи и да са били по 6 човека в килия, но тя била тясна.
Свидетелят
Л. заявява, че познава ищеца от 2012 г. в Затвора Пазарджик. Потвърждава
изнесеното от свидетеля Г. във връзка с условията в затвора и дава показания за
нанесения на ищеца побой от друг лишен от свобода – Р. М. М.. Разказва, че Н.
дошъл при него в неговата килия, за да го извика, но лишеният от свобода Р. М.
станал и го ударил, затова че вдига шум. Двамата се сбили, „полицаите“ се
развикали и те спрели. Този конфликт продължил около 1 минута максимум. След
това писали обяснения.
По делото е постъпило от Затвора
Пазарджик писмо вх. № 30.07.2020 г. с приложено към него Заповед № Л-495 от
23.04.2020 г. на началника на Затвора Пазарджик и преписката по издаването
ѝ, касаещи въпросния инцидент. От тези материали е видно, че действително
на 19.04.2020 г. лишеният от свобода Р. М. М. е упражнил физическо насилие
спрямо ищеца, като го е ударил в лицето, заради възникнал между двамата
конфликт. В тази насока са приложените 5 броя писмени обяснения на лишени от
свобода и докладна записка на надзирател в Затвора Пазарджик. Въз основа на тях
е издадена горепосочената Заповед № Л-495 от 23.04.2020 г. на началника на
Затвора Пазарджик, с която на М. е наложено дисциплинарно наказание.
Въз основа на тези факти, съдът счита предявения иск
за допустим.
Според чл. 205 от АПК, искът за
обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от
чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Според
чл. 12, ал.1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото ръководство и контролът върху
дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се
осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която е юридическо
лице към министъра на правосъдието със седалище София и е на бюджетна издръжка,
като съответно затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са
териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Исковата
претенция е за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от
незаконосъобразна дейност на администрацията на Софийски следствен арест,
Централен софийски затвор и Затвора Пазарджик, всички към Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“. При това положение, възведените в обстоятелствената
част на исковата молба твърдения за
допуснати нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване на МНО
„Задържане под стража“ и наказание „лишаване от свобода“ на ищеца в Софийски следствен арест,
Централен софийски затвор и Затвора Пазарджик за посочените в исковата молба
периоди определя като пасивно, материално и процесуално правно легитимирана
страна по заявената искова претенция именно Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, София.
Разгледан по същество искът е частично основателен.
Според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС,
осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на
жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съответно, според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност. Според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място
за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и
други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за
поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото
достойнство на задържаните лица. В чл.
43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването, минималната жилищна площ в
спалното помещение за всеки лишен от свобода не може да е по-малка от 4,00
м². Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента
на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни
възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения се
определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 21, ал. 1 от ППЗИНЗС
е конкретизирано, че спалните помещения се обзавеждат с отделни легла за
настанените лица, снабдени със спални принадлежности, шкафчета за лични вещи,
маса, столове, осветителни и отоплителни тела, като се осигуряват условия за
пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване.
В
конкретния случай според представените подробни справки се установява, че
ищецът Т.И.Н. е бил настанен в ареста на бул. „д-р Г. М. Д.” № 42 към сектор
„Арести“ при Областна служба „Изпълнение на наказанията“ - София на 27.01.2011
г. с мярка за неотклонение „задържане под стража” и е пребивавал в ареста до
19.05.2011 г.
Лишеният
от свобода Т.И.Н. е постъпил в затвора гр. София на 19.05.2011 г. и е преведен
в затвора гр. Пазарджик на 16.05.2012 г.
Т.И.Н.
*** наказание лишаване от свобода през периода 16.05.2012 г. - 22.05.2018 г.
Т.И.Н.
*** на 19.04.2019 г. Периодът, през които е бил задържан в ареста, е от
19.04.2019 г. до 21.10.2019 г., след което е приведен в Затвора Пазарджик,
където се намира и към момента.
Съотнесени
към исковите претенции по периоди е видно, че в периодите 03.01.2011 г. –
26.01.2011 г. и 23.05.2018 г. – 30.05.2018 г. ищецът въобще не е пребивавал в
пенитенциарни заведения под юрисдикцията на ответника, поради което искът за
тези периоди следва да се отхвърли изцяло.
За
останалите периоди в исковата молба в съответствие със събраните доказателства
по делото следва да се приеме, че помещенията, в които е обитавал ищецът при
изтърпяване на наложеното му наказание, са били обзаведени с отделни легла,
снабдени със спални принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса, столове,
осветителни и отоплителни тела, като е осигурен пряк достъп на дневна светлина
и възможност за проветряване. Доказателства за противно се съдържат в
показанията на разпитаните свидетели по отношение на светлината и температурите
в килиите, но съдът счита, че следва да кредитира с особено внимание тези
показания, тъй като са дадени от лица, които също търпят наказания „Лишаване от
свобода“ и се установи, че на свой ред са подали искови молби срещу ответника.
По отношение на твърденията, че в помещенията има плъхове и инсекти, по делото
се посочиха конкретни данни за извършвани дезинфекция, дератизация и
дезинсекция, които не бяха оспорени от страна на ищеца и съответно
доказателства за противното не се представиха. Не се доказаха и твърденията, че
в банята тече или само студена, или само топла вода. Не се доказаха и
твърденията, че спалното бельо не с е сменя често.
На
следващо място, от данните по делото не е възможно да се направи еднозначен и несъмнен
извод, че при нанесения удар на 19.04.2020 г., на ищеца противоправно са били
причинени телесни повреди, липсват доказателства за това по делото, макар и в
исковата молба да е посочено, че ищецът разполага с медицинско свидетелство,
което обаче не е представено по делото, а съдът е посочил в определението си за
насрочване, че именно върху ищецът лежи доказателствената тежест да докаже
твърденията си в тази насока. Нещо повече, дори и да се приеме, че е налице
лека телесна повреда, то твърденията в исковата молба, че администрацията на
затвора е бездействала, не само не се доказаха, но и точно обратното – именно
ангажираният от ищеца свидетел Л. заяви в съдебно заседание, че боят е
предотвратен след намесата на надзирателите. Взето е отношение и в впоследствие
на случилото се, като е издадена заповед от началника на затвора Пазарджик,
видно от която е дисциплинарно наказан лишеният от свобода Р. М.. Всички тези
доказателства накуп сочат, че твърденията за неимуществени вреди от бездействия
на администрацията в тази част на исковата молба са неоснователни.
Неоснователни
се оказаха и твърденията в исковата молба, че с ищеца не се води индивидуална и корекционна
работа. Видно от справката по делото, причините за това се коренят в самия
ищец, а не в администрацията на затвора. Не се ангажираха доказателства за
противното от ищеца.
Така
по същество всички твърдения в исковата молба, разгледани по-горе, са
неоснователни. Исковата претенция е частично основателна обаче по отношение на
твърденията за пренаселеност в килиите. Според чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС,
минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода не може
да е по-малка от 4 м².
От
представените по делото справки се констатира, че за периода от 27.01.2011 г.
до 19.05.2011 г. в ареста в София на площ от около 16 кв. м. са били настанени
до 5 лица. Това, при липсата на каквито и да е други данни, ще рече, че на
всеки един от пребиваващите в килията 5 човека е било осигурено 3,20 м²
жилищна площ, което дори и при пълен капацитет, е малко под изискваните 4 кв.
м. Ето защо за този период съдът счита исковата претенция за основателна и
следва да бъде уважена, но не и в претендирания размер от 3 000 лв.
За
периода от 19.05.2011 г. до 01.01.2017 г. липсват данни по периоди в какви
килии и с колко други лишени от свобода е пребивавал ищецът. В определението си
за насрочване на делото съдът е указал на ответника, че доказателствената
тежест лежи върху него за предоставяне на информация от значение за правилното
установяване на фактите по делото. Ето защо при липса на такава информация и
при условията на чл. 284, ал. 3, изр.2 от ЗИНЗС, при неизпълнение на тези
задължения, съдът е указал на ответника, че може да приеме за доказани
съответните факти, заявени от ищеца. В конкретната ситуация следва да се
приеме, че исковата молба за този период е основателна и минималната жилищна
площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода е била по-малка от 4
м².
От
представените справки е видно, че за периода от 01.01.2017 г. до 26.07.2017 г.
ищецът е пребивавал в спално помещение № 700 в условията на пренаселеност. На
площ от 44,31 кв.м. са били настанени над 11 души. Този факт е достатъчен за да
се приеме, че в този период от време, администрацията е поставила изтърпяващия
наказание Н. в неблагоприятно положение по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС.
При това положение, правилото на чл. 284, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС,
налага да се приеме, че ищеца е претърпял твърдените от него неимуществени
вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически
състояния.
Не
така стоят нещата за периода 27.07.2017 г. – 18.09.2017 г., когато лишените от
свобода са били по-малко от 11 човека. За този период искът е неоснователен.
За
периода от 19.09.2017 г. до 11.01.2018 г. ищецът е пребивавал в спално помещение
№ 700 в условията на пренаселеност. На площ от 44,31 кв.м. са били настанени
над 11 души. Този факт е достатъчен за да се приеме, че в този период от време,
администрацията е поставила изтърпяващия наказание Н. в неблагоприятно
положение по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. При това положение, правилото на
чл. 284, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС, налага да се приеме, че ищецът е
претърпял твърдените от него неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в
исковата молба негативни психически състояния.
За
периода 12.01.2018 г. до 31.01.2018 г. искът е неоснователен, тъй като лишените
от свобода са били отново по-малко от 11 човека.
За
периода от 01.02.2018 г. до 21.05.2018 г. ищецът е пребивавал в спално
помещение № 700 в условията на пренаселеност. На площ от 44,31 кв.м. са били
настанени над 11 души. Този факт е достатъчен за да се приеме, че в този период
от време, администрацията е поставила изтърпяващия наказание Н. в
неблагоприятно положение по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. При това положение,
правилото на чл. 284, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС, налага да се приеме,
че ищецът е претърпял твърдените от него неимуществени вреди, изразяващи се в
описаните в исковата молба негативни психически състояния.
За
периода 19.04.2019 г. – 20.10.2019 г. искът е неоснователен. Ищецът е бил в
килия с размер 13,05 кв. м и санитарен възел от 2,11 кв.м с 3-ма човека до
18.10.2019 г., а за периода от 18.10.2019 г. е преместен в килия с площ 21,27
кв.м и санитарен възел площ от 2,05 кв.м. с 5 човека.
Искът
се явява основателен за периода 21.10.2019 г. до 20.01.2020 г., когато ищецът е
пребивавал в спално помещение № 903 в Затвора Пазарджик в условията на
пренаселеност. На площ от 21,86 кв.м. са били настанени над 5 души. Този факт е
достатъчен за да се приеме, че в този период от време, администрацията е
поставила изтърпяващия наказание Н. в неблагоприятно положение по смисъла на
чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. При това положение, правилото на чл. 284, ал. 5 във
връзка с ал. 1 от ЗИНЗС, налага да се приеме, че ищецът е претърпял твърдените
от него неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба
негативни психически състояния.
Искът
е неоснователен за периода 21.01.2020 г. до 28.01.2020 г., когато лишените от
свобода са били до 5 души.
Искът
се явява основателен за периода 29.01.2020 г. до 10.02.2020 г., когато ищецът е
пребивавал в спално помещение № 802 в Затвора Пазарджик в условията на
пренаселеност. На площ от 20,77 кв.м. са били настанени над 5 души. Този факт е
достатъчен за да се приеме, че в този период от време, администрацията е
поставила изтърпяващия наказание Н. в неблагоприятно положение по смисъла на
чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. При това положение, правилото на чл. 284, ал. 5 във
връзка с ал. 1 от ЗИНЗС, налага да се приеме, че ищецът е претърпял твърдените
от него неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба
негативни психически състояния.
Искът
е неоснователен за периода 11.02.2020 г. до 19.02.2020 г., когато лишените от
свобода са били до 5 души.
Искът
се явява основателен за периода 20.02.2020 г. до 06.04.2020 г., ищецът е
пребивавал в спално помещение № 802 в Затвора Пазарджик в условията на
пренаселеност. На площ от 20,77 кв.м. са били настанени над 5 души. Този факт е
достатъчен за да се приеме, че в този период от време, администрацията е
поставила изтърпяващия наказание Н. в неблагоприятно положение по смисъла на
чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. При това положение, правилото на чл. 284, ал. 5 във
връзка с ал. 1 от ЗИНЗС, налага да се приеме, че ищецът е претърпял твърдените
от него неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба
негативни психически състояния.
Искът
е неоснователен за периода 07.04.2020 г. – 17.06.2020 г., тъй като ищецът е
пребивавал в спално помещение № 703 в Затвора Пазарджик и на площ от 26,85 кв.м.
са били настанени до 6 души.
Съобразно
правилото на чл. 52 от ЗЗД, конкретният размер на обезщетението за
неимуществени вреди за периодите, за които съдът намира искът за основателен,
следва да бъде определено по справедливост. Спазването на принципа на справедливостта,
като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните
вреди, изисква размерът на обезщетението да бъде определен от съда с оглед на
всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната
административна дейност се е отразила на увреденото лице и при отчитане
икономическия стандарт в страната към момента на увреждането. Следва да бъде
съобразено и Решение на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по делото „Нешков и други срещу
България“, съгласно което паричната компенсация като форма на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, не трябва да бъде в неразумен размер в равнение
с присъжданията за справедливо обезщетение, определени от ЕСПЧ по силата на чл.
41 от Конвенцията в подобни случаи, като насока в това отношение могат да
служат принципите, изложени от ЕСПЧ в пилотното решение, а именно
фундаменталния характер на правото на всяко лице да не бъде подлагано на
нечовешко или унизително отношение от една страна, а от друга - времето, през
което лишеният от свобода е бил поставен в условия на нечовешко и унизително
отношение по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧОС, като най-важният фактор за оценка на
претърпените вреди. В случая, като се отчетат обстоятелствата, съставляващи
проявления на нарушението на чл. 3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС; периода на
исковата претенция, интензитета на породените страдания и негативни
преживявания, без налице да бъде конкретно увреждане на физическото здраве на
ищеца в резултат на действия или бездействия на администрацията, при
прилагането на чл. 284, ал.2 от ЗИНЗС, настоящата инстанция приема, че исковете
следва да бъдат уважени при определяне на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, както следва:
За
периода заявен в исковата молба от 03.01.2011 г. до 26.05.2011 г. в Софийски
следствен арест, искът следва да бъде уважен за времето след 27.01.2011 г. и за
сумата от 120 лв. Установи се, че законово определената жилища площ е
надхвърлена минимално. За разликата до претендираните 3 000 лв. искът
следва да се отхвърли като неоснователен.
За
периода заявен в исковата молба от 26.05.2011 г. до 01.05.2012 г. в Централен
софийски затвор, искът следва да бъде уважен за сумата от 480 лв. За разликата
до претендираните 4 000 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен.
За
периода заявен в исковата молба от 01.05.2012 г. до 30.05.2018 г. в Затвора
Пазарджик искът следва да бъде уважен за времето до 22.05.2018 г. и без
периодите от 27.07.2017 г. – 18.09.2017
г. и от 12.01.2018 г. до 31.01.2018 г., за сумата от 2 800 лв. За разликата до
претендираните 15 000 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен.
За
заявения в исковата молба период от 19.04.2019 г. до датата на предявяване на
исковата молба – 17.06.2020 г. в Затвора Пазарджик, искът следва да бъде уважен
за времето от 20.10.2019 г. и без периодите от 21.01.2020 г. до 28.01.2020 г.,
от 11.02.2020 г. до 19.02.2020 г. и от 07.04.2020 г. до 17.06.2020 г. за сумата
от 200 лв. За разликата до претендираните 5 000 лв. искът следва да се отхвърли
като неоснователен.
Следва
да се отбележи, че възражението за изтекъл давностен срок за предявяване на иск
за времето преди 2015 г. на процесуалния представител на ответника, е
неоснователно. Давностният срок за предявяване на иск срещу ГД „ИН“ София
съгласно нормата на чл.110 ЗЗД, вр. с § 1 от ДР на ЗОДОВ и дадените разрешения
в Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г.
на ОСГК, не е изтекъл, тъй като в т. 4 на ТР е прието, че когато вредите
произтичат от незаконни действия или бездействия на административните органи,
началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за заплащането
им, е от момента на преустановяването им. За конкретните периоди – началният
момент за претенциите за времето от 03.01.2011 г. до 30.05.2018 г. е от
22.05.2018 г., когато ищецът е освободен след изтърпяване на наказанието си
лишаване от свобода в размер на 7 години и 8 месеца.
По
разноските:
По
делото е представено адвокатско пълномощно, в което е посочено, че
процесуалното представителство е безплатно. Претендира се с исковата молба
присъждането на адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ по реда на
чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА. При това положение и с оглед на обстоятелството, че
макар и спрямо ищеца да не е признато за установено по делото, че не разполага
със средства, но липсва оспорване на твърденията за осъществяване на безплатна
правна помощ и за наличие на материална затрудненост на ищеца от ответната
страна, респективно съдът не следва служебно да осъществява такава преценка, в
полза на адв. М. ще следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 500.00
лв., съобразно чл. 8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Водим
от горното, Административен съд Пазарджик, VII състав
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Изтърпяване на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр.
София да заплати на Т.И.Н., ЕГН **********, сумата в общ размер на 3 600 (три
хиляди шестстотин) лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди на ищеца по време на четири престоя в пенитенциарни заведения под
юрисдикцията на ответника по периоди както следва: сумата в размер на 120 (сто
и двадесет) лв. за периода от 27.01.2011 г. до 26.05.2011 г., сумата в размер
на 480 (четиристотин и осемдесет) лв. за периода от 26.05.2011 г. до 01.05.2012
г., сумата в размер на 2 800 (две хиляди и осемстотин) лв. за периода от
01.05.2012 г. до 22.05.2018 г., без периодите от 27.07.2017 г. – 18.09.2017 г.
и от 12.01.2018 г. до 31.01.2018 г. и сумата в размер на 200 (двеста) лв. за
периода от 20.10.2019 г. до 17.06.2020 г., без периодите от 21.01.2020 г. до
28.01.2020 г., от 11.02.2020 г. до 19.02.2020 г. и от 07.04.2020 г. до
17.06.2020 г., като
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен предявения иск от Т.И.Н., ЕГН ********** против Главна
дирекция „Изтърпяване на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София
за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за разликата над 3
600 лв. до пълния предявен размер от 27 000 лв., както и за периодите от
03.01.2011 г. до 26.01.2011 г., от 27.07.2017 г. до 18.09.2017 г., от
12.01.2018 г. до 31.01.2018 г., от 23.05.2018 г. до 30.05.2018 г., от
19.04.2019 г. до 19.10.2019 г., от 21.01.2020 г. до 28.01.2020 г., от 11.02.2020
г. до 19.02.2020 г. и от 07.04.2020 г. до 17.06.2020 г.
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Изтърпяване на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр.
София да заплати в полза на Г.Г.М. ***
сумата в размер на 500 (петстотин)
лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на
Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването на страните за
неговото изготвяне.
СЪДИЯ: /П/
Решение № 84
от 10.02.2021 г. на Адм. съд Пазарджик , десети с-в, по кад № 1365/2020 г.
- Оставя в сила Решение № 823/21.10.2020 г., постановено по административно
дело № 682/2020 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, едночленен
състав, с което е уважен частично до размер 3 600 лв., предявеният от Т. И. Н.
против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ иск за неимуществени вреди,
по отношение на периодите от 27.01.2011 г. до 22.05.2018 г. и от 20.10.2019 г.
до 17.06.2020 г. (с изключение на периодите от 27.07.2017 г. до 18.09.2017 г.,
12.01.2018 г. до 31.01.2018 г., от 21.01.2020 г. до 28.01.2020 г., 11.02.2020
г. до 19.02.2020 г. и от 07.04.2020 г. до 17.06.2020 г.), през които е
пребивавал в пенитенциарни заведения под юрисдикцията на дирекцията, във връзка
с установеното от съда незаконосъобразно бездействие на ответника да осигури на
ищеца минимална жилищна площ от 4 кв.м., като в останалата му част, над
уважения размер от 3 600 лв. до претендирания размер от 27 000 лв. искът е
отхвърлен.
Решението е окончателно.