Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр.Каварна, 10.10.2014г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
КАВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД в публично
заседание на единадесети септември, през две хиляди и четиринадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА УЗУНОВА
при секретаря Е.Ш., като разгледа
докладваното от съдията Гр.д. №713/2013г. по описа на КРС и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по чл.108 и чл.109 от ЗС.
Предявена е искова молба с вх.№4365/21.10.2013г. от „Б.”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от
управителя В.А.П., съдебен адрес: ***, чрез адв.М.К.
– ДАК, срещу Т.П.Н. с ЕГН ********** ***.
В молбата се излага, че ищцовото
дружество е собственик на недвижим имот, придобит по силата на НА за покупко-продажба №***г. на РС
Каварна от *** гр.Каварна. Имота представлявал дворно място с площ от 2440
кв.м., ведно с двуетажна масивна сграда с изба, представляваща хотел-ресторант,
находящи се в с.Б., общ.Каварна, урегулирано в парцел ІІ, квартал 46 по
регулационния план на с.с., одобрен със Заповед №РД-18-7/19.02.2008г. на ИД на
АГКК и представляващ имот с идентификатор ****. Съгласно скица от СГКК имота по
предходен план е с № ****, парцел ІІ. Излага още, че съгласно приложен акт на
правоприемника им **** горния имот бил описан с този номер и с тази площ.
Излага, че ответника Т.Н. е собственик на имот с
идентификатор ****, съгласно НА ****г., ****г. и НА №****., и е съсед на ищеца
откъм западната му граница. Счита, че площта на имота на ответника по НА била
по-малка от площта по скицата от кадастъра. Ответника бил построил в тази
югозападна част стопанска постройка, която навлизала в имота на ищеца. Твърди,
че се образувало едно вклиняване в имота на ищеца с около 120 кв.м., и което
към 1995-1997г. при закупуването на имота от ищеца не е съществувало. Ищеца
твърди още, че тази постройка била незаконно построена преди няколко години и
дори не била нанесена в кадастъра. По -късно, когато ищеца наел техници, за да
направят необходимите измервания и нанасяне на границите между имотите,
постройката била премахната, но след година отново построена. При направена
справка в техническа служба при общината и кадастъра, ищеца установил, че
границата била променяна и ответника бил навлязъл в неговия имот. Твърди, че за това изменение на плана не е бил
уведомен, а и в тази постройка се отглеждали домашни животни – прасета, от
които се разнасяла лоша миризма, което пък пречело за упражняване на бизнеса
му.
Излага, че въпреки многократните срещи и разговори с
ответника същия не е предприел действия по премахването на постройката,
навлизаща в имота на ищеца.
С оглед на горното, моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответника, че е собственик на
недвижим имот – ПИ с идентификатор ****, целия с площ от 2440 кв.м. по НА и да
осъди ответника да му предаде владението на частта от около 120 кв.м., заета
неоснователно от него. Освен това, моли съда да осъди ответника да премахне със
собствени средства и за собствена сметка незаконно построената в имота му
стопанска постройка, представляваща паянтова сграда за отглеждане на домашни
животни, която му пречи да упражнява в пълен обем правото му на собственост.
Моли за присъждане на разноски. В с.з. ищеца, представляван от адв.М.К. поддържа исковата молба.
Ответника Т.П.Н., в срока по чл.131 от ГПК представя
писмен отговор. Счита предявените обективно съединени искове за допустими, но
неоснователни и недоказани. Оспорва твърдението на ищеца, че тези 120 кв.м.,
които били част от неговия имот с идентификатор **** по КККР
на с.Б. не е завзел неправомерно. Оспорва и твърдението на ищеца, че имал
изградена постройка в имота на ищеца и в тази постройка се отглеждали прасета.
Твърди, че той е собственик на ПИ с идентификатор ****, целия с площ от 1062
кв.м. и това било обективирано в нотариални актове:
НА ****г. на Каварненски околийски съд за 320 кв.м.; ****.
на КРС и НА №****. на КРС
за 580 кв.м.; **** на КРС за 85 кв.м.; Договор за продажба
на недвижим имот частна общинска собственост ****. на СВ
Каварна за 77 кв.м., или общо 1062 кв.м., колкото била площта на неговия имот.
Освен на правни основания, въз основа, на които е станал собственик, ответника
се позовава и на изтекла в негова полза придобивна
давност по чл.79 от ЗС. Твърди, че процесното
складовото помещение било изградено много преди да придобие имота по регулация
и било собственост на неговия наследодател и отчуждена от Община Каварна.
Твърди, че притежава строително разрешение №***. за извършване на ремонт на
съществуващо складово помещение. Счита, че помещението е построено изцяло в
неговия имот и на законно разстояние от границата на ищеца. Но и дори незаконно
построено, само това обстоятелства не обосновавало основателност на ищцовата претенция. Освен това твърди, че от 1998г. в това
помещение прасета не се отглеждат. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане
на разноски.
Каварненският районен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа страна следното:
Видно е от НА ****. на РС
Каварна, че *** гр.Каварна е продала на „Б.” ЕООД, дворно място с площ от 2440
кв.м., урегулирано **** плана на с.Б., при съседи: улица, парцел ****, заедно с
двуетажна масивна сграда с изба, представляваща хотел-ресторант.
От нотариален акт за собственост на недвижим имот,
придаден по регулация ****. се установява, че *** гр.Каварна е призната за
собственик по регулация върху следния имот: дворно място с площ от 1301.00
кв.м., представляващо част от общинско място в ** в с.Б., което по силата на
Заповед на Кмета на гр.Каварна №010 от 15.01.1997г. за утвърден регулационен
план на с.Б., се придава по регулация към парцел ІІ в ** по плана на с.с.
От договора за замяна, сключен на 24.02.1994г. между
Кмета на Община Каварна и *** гр.Каварна се установява, че кооперацията е предоставила
в собственост на общината свой собствен имот в с.Б. и представляващ пл*** по плана на селото с площ от 1145 кв.м. и масивна
стопанска сграда, като в замяна общината е предоставила общински дворни места,
находящи се в с.Б., върху които има изградени масивни търговски сгради,
собственост на ***.
Към исковата молба е приложена скица на поземлен имот
№5860/10.04.2012г. на СГКК гр.Добрич, извадка от отменения регулационен и
кадастрален план и удостоверение за данъчна оценка на имота на ищеца.
От НА за собственост **** на КРС
е видно, че наследниците на П.Т.П – А.Я.Н., Т.П.Н. и Д.П.Й. са собственици по
наследство и давност върху следния недвижим имот: дворно място с площ от 580
кв.м., представляващо част от пл*** по плана на с.Б..
Установява се от НА за продажба на недвижим имот,
срещу задължение за издръжка и гледане, акт №***., че А.Я.Н. и Д.П.Й. са продали
на своя син и брат Т.П.Н. следния свой недвижим имот: ¾ ид.ч. от дворно място, цялото с площ от 900 кв.м.,
представляващо пл.№432 в ** по плана на с.Б., от които 700 кв.м. са урегулирани
в *** в с.Б., заедно с ¾ ид.ч. от лятна кухня с
площ от 20 кв.м. и ¾ ид.ч. от наторно помещение със застроена площ от 36 кв.м., построени
върху същото дворно място, срещу задължението на купувача Т. Н. да се грижи за своята майка А.Я.Н. до края на
живота й, като й осигури издръжка, гледане и спокоен живот.
Представения НА за собственост на недвижим имот придобит
по регулация ***г. на КРС установява, че Т.П.Н. е
собственик на 85 кв.м., придадени по регулация към неговия собствен парцел на
основание Писмо №РД-08-3558 от 27.07.1998г. на Община Каварна и чл.134, ал.2 от
ЗТСУ, като в акта е вписано, че мястото което се придава е от общински имот.
С отговора на исковата молба ответника е представил НА
за покупко-продажба ***, дело №89/1943г., с който наследодателят му П.Т. П. е
закупил от Я.Н.Б. правото на собственост на една къща с две стаи, салон с двор
от 320 кв.м. при съседи…за 40 000 лева.
От Договор за продажба на недвижим имот, частна
общинска собственост от 22.11.2013г. става ясно, че Община Каварна е продала на
Т.П.Н., А. Т. Н. и П.Т. Н. поземлен имот – частна общинска собственост с площ
от 77 кв.м., представляващ част от имот с идентификатор **** по КККР на с.Б., общ.Каварна, стар идентификатор, **, целия с площ
от 1062 кв.м., в който собственикът участва с 985 кв.м. Представена е скица на
ПИ с идентификатор ****.
Представени са като доказателство Заповедите по отчуждаване
на имотите на ответника за обществено строителство – ресторант, оценителите
протоколи, акта за частна общинска собственост от който се придават по
регулация на ответника 77 кв.м. От тях се установява, че през 1981г. е взето
решение част от имота на наследодателя на ответника да бъде отчужден за
построяването на ресторанта.
От изготвената и приета по делото съдебно-техническа
експертиза се установява, че към момента на закупуване на имота от ищеца е
действал регулационен план от 07.03.1973г., одобрен със Заповед №623/1973г. и площта
на парцел ІІ в ** е била 2 440 кв.м. При одобряване на КК имота на ищеца с
идентификатор 1005 не е съществувал и по-късно е нанесен по тяхно искане с
нанасянето на парцел ІІ в **, но във вида след извършената промяна на
регулационния план през 1998г. С тази Заповед №179/05.06.1998г. е променен
действащия план, като част от парцел ІІ е придаден към парцела на ответника, но
това изменение не било обявено на заинтересованите лица. Според вещото лице
площта на имота на ищеца е 2 440 кв.м. и площта, с която е променен регулационния
план е около 100 кв.м. Вещото лице е констатирало, че част от пристройката към
гаража на ответника е построена в имота на ищеца. За тази надстройка имало
издадено разрешение за строеж, което е издадено след промяната на плана, т.е. след
като част от имота на ищеца е придаден към имота на ответника. При изследване
на плановете, вещото лице е достигнало до извода, че тази сграда е съществувало
още през 1973г., защото е била нанесена на плана, а при изменението на плана
остава в **.
От разпитания свидел на ищцовата
страна В.В. С. се установява, че при закупуването на имота от ищеца той не е
бил ограден. Огради е имало на другите дворове, но техния е нямал. Имало идея
собствениците да правят санаториум, но поради неуредиците, не успели да осъществят
тази идея. Свидетеля разказва, че през зимата на 1998г., след като почистили
хотела, наоколо изникнала една ограда и свинарник. Свидетеля твърди, че отишъл
при съседа Т. и му казал, че по тяхната скица няма такова нещо, а той му отговорил,
че е узаконил всичко. Сигнализирали прокуратура, защото от прасетата мръсната
вода се изливала в действащ кладенец, а по-късно прасетата изчезнали. Според
показанията на свидетеля П.И.С., воден от ответника се установява, че също е съсед
на страните. Имота на ответника бил ограден от всички страни и в него имало
изградени постройки. Според него откъм страната на ресторанта имало изградена
складова постройка и била там поне 15-16 години. Била масивна с покрив и се
използва за склад. Откъм ресторанта имало ограда, телена мрежа. В постройката Т.
гледал прасета, до към 1984-1995г., след това не е гледал, не гледа и към
настоящия момент.
Свидетеля А.Р.А., твърди, че е израснал с Т. и
разказва, че преди да е бил построен ресторанта на ищеца имало масивна ограда,
но когато започнало строителството на ресторанта оградата била съборена и
поставена телена мрежа. Свидетеля твърди, че оградата не е местена през
годините. Имал Т. килер, като лятна кухня и като малки играели там, имало
огнище и канапе. През 1998г. тази кухня била съборена, но после възстановена.
Според показанията на свидетеля там гледали прасета до преди 15 години.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявени са искове по чл.108 и чл.109 от ЗС.
Негаторният иск по чл. 109, ал. 1 от ЗС е средство за правна
защита на собственика, респ. съсобственикът на вещта срещу всяко пряко и/или
косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над
обекта на правото на собственост, което ограничава, смущава и му пречи да
упражнява своето право според предназначението на имота или в съответния обем
на правото. При упражняването му ищецът следва да докаже правото си на
собственост, респ. съсобственост и основанията, които са предизвикали
потърсената съдебна защита и намеса, т. е., че това негово право е нарушено от
ответника с посегателства, които, без да отнемат владението върху имота,
ограничават и/или пречат на собственика да осъществява спокойно и в пълен обем
своите правомощия.
От събраните в хода на настоящото производство писмени
и гласни доказателства се установи по безспорен начин, че въпросната стопанска
сграда / лятна кухня/, която по твърдение на ищеца била построена в неговия
парцел е строена много преди той да закупи своя имота и е била построена от праводателя на ответникай. Освен
това самия факт на твърдение, че е незаконно построена не е достатъчен, за да
се приеме, че негаторния иск по чл.109 от ЗС е основателен
и помещението /стопанска сграда, лятна кухня/ следва да бъде премахнато.
Необходимо е да се установи негативното въздействие върху възможността ищецът
да упражнява в пълен обем правото си на собственост. Както се установи от
свидетелските показания, то е съществувало в годините преди ответника и ищеца
да придобият собствеността върху имотите и е съществувало при действието на плана
от 1973г. А твърдението на ищеца, че понастоящем в тази сграда се отглеждат
прасета и с миризмата си смущават упражняването му на собствеността в пълен
обем, остана недоказано.
Негаторния иск е средство за правна защита на собственика срещу
всяко неоснователно действие /бездействие/ или създадено състояние, което му
пречи да упражнява своето право според предназначението на имота си или в
съответствие с обема на това право. В случая ищецът не доказа по несъмнен начин
твърденията си, че сградата построена в имота на ответника му пречи да
упражнява правото си на собственост върху своя имот, поради което и искът е
неоснователен.
Съдът счита за неоснователен и искът по чл.108 от ЗС.
За да бъде уважена ревандикационната
искова претенция, в процеса следва да се докаже кумулативното наличие на
следните материалноправни предпоставки: на първо
място ищецът да притежава право на собственост върху недвижимия имот; на второ
място ответната страна да упражнява фактическа власт върху него със
субективното намерение, че й принадлежи или да държи имота за другиго и на
трето място, че тези фактически действия ответникът извършва без наличие на
законно правно основание.
От събраните доказателства се установи, че ответника
владее процесните 120 кв.м. от имота на ищеца, на
правно основание. Освен това той ги е владял непрекъснато през годините, като
същите са владяни и от неговия наследодател. Установи
се и, че площта на имота на ищеца и преди той да го закупи е бил 2440 кв.м. в
зависимост от изследваните актове за собственост. Т.е ищеца и не твърди да
владее по-малка част от своя имот, а само твърди, че ответника му е завзел 120
кв.м., за да си „построи” стопанската сграда , която се установи, че е била
построена към 1973г. Искът е неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне.
В зависимост от изхода на спора на ответниците се
дължат сторените по делото разноски, които ищецът следва да заплати, и които са
в размер на 600.00 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Б.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр.***, представлявано от управителя В.А.П., съдебен
адрес: ***, чрез адв.М.К. – ДАК, срещу Т.П.Н. с ЕГН **********
***, чрез адв.Г.Г. - ДАК, искове по чл.108 и чл.109
от ЗС за признаване на установено, че ищецът е собственик на недвижим имот с
идентификатор ****, целия с площ от 2440 кв.м. като ответника му предаде
владението на 120 кв.м., завзети неоснователно от него, както и да премахне със
собствени средства и за собствена сметка незаконно построената в имота му постройка
/кухня, стопанска сграда/, като неоснователни.
ОСЪЖДА „Б.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.***, представлявано от управителя В.А.П., съдебен адрес: ***,
чрез адв.М.К. – ДАК, да заплати на Т.П.Н. с ЕГН **********
***, чрез адв.Г.Г. – ДАК, сумата от 600.00 /шестстотин/
лева, разноски в производството.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от получаване на съобщаването за изготвянето му,
пред Окръжен съд Добрич.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:………………