РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 08.01.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на шести ноември две хиляди и
седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА
БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 14892/2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. № 142077/18.11.2015 г., предявена от Ф.М.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***,А. Р.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
и Р.Р.С., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, против
“Д.З.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***.
Ищците
твърдят, че на 28.07.2014 г., на главен път ІІ-19, в посока от гр. Банско, към
гр. Разлог, П.Н.М., при управление на лек автомобил „БМВ 520 Д“, с рег. № ********,
нарушил правилата за движение по пътищата, в резултат на което реализирал
пътно-транспортно произшествие (ПТП) с насрещно движещия се мотоциклет „Хонда“,
с рег. № ********, при което загинал Р.Р.С. – водач на мотоциклета.
По
случая било образувано ДП № 192/2014 г. по описа на РУП–Банско, пр.пр. № 3304/2014 г. по описа
на ОП – Благоевград.
В
исковата молба се сочи, че ищците са наследници по закон на починалия Р.Р.С..
Приживе, той бил основна морална и материална опора за семейството си. Със
съпругата си Ф.М.С. имали дългогодишен и щастлив брак, обичали се и се
поддържали като сплотено семейство. Заедно отглеждали и възпитавали двете си
деца – ищцитеА. Р.С. и Р.Р.С., които го
обичали и за които той бил изключително близък. Мъката на цялото семейство от
загубата на Р.Р.С. била постоянна и неизмерима, а децата му изживели
изключително тежко смъртта на своя баща.
Ищците
твърдят, че към датата на увреждането, ответникът е застраховал гражданската
отговорност на лицата, управляващи правомерно лек автомобил „БМВ 520 Д“, с рег.
№ ********, включително и на водача П.Н.М..
Предвид
изложеното, ищците молят, да бъде постановено решение, с което ответникът да
бъде осъден да им заплати сумата от по 140 000 лева за всеки един, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, ведно
със законната лихва, считано от датата на настъпване на увреждането – 28.07.2014г. до окончателното изплащане на
сумите.
В
срока по чл. 367 ГПК, ответникът „Д.З.” АД е депозирал отговор на исковата
молба. Ответникът не оспорва, че към датата на процесното ПТП е застраховал
гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно лек автомобил „БМВ
520 Д“, с рег. № ********, включително и на водача П.Н.М.. Ответникът оспорва
исковете с възражението, че са неоснователни. Оспорва описания в исковата молба
механизъм на ПТП, както и че същото е настъпило по вина на водача П.Н.М..
Евентуално,
ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на Р.Р.С., поради извършени от негови страна нарушения на чл. 15, ал. 1 ЗДвП,
предвиждаща, че водачът на пътно превозно средство се движи възможно
най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна
маркировка, използва най-дясната свободна лента, чл. 20, ал. 2 ЗДвП, предвиждаща, че водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, както и без да носи
предпазна каска, съгласно чл. 189 ППЗДвП.
Ответникът оспорва и размера на
претендираните обезщетения, като сочи, че същите са силно завишени и не
отговарят на реално претърпените вреди, както и на съдебната практика.
В
допълнителната искова молба, ищците поддържат предявените искове.
В
допълнителния отговор, ответникът заявява, че поддържа възраженията си.
На
08.11.2017 г., ищците са представили по делото писмена защита, в която излагат
съображения, че причина за настъпване на ПТП е предприетото от водача на лек
автомобил „БМВ 520 Д“, с рег. № ******** изпреварване и навлизането му в лентата
за насрещно движение. Сочат, че при настъпване на процесното ПТП, на Път ІІ-19,
в процесния участък, е била извършвана рехабилитация на пътя и изпреварването
не е било разрешено.
На
09.11.2017 г., ответникът е представил по делото писмена защита, в която се
сочи, че участъкът от пътя, където е настъпило процесното ПТП, е бил с положена
нова асфалтова настилка и без каквато и да е пътна маркировка (вертикална и
хоризонтална) и забрана за изпреварване не е имало. Излага доводи в подкрепа на
възраженията си за съпричиняване на вредоносния резултат, като сочи, че преди
ПТП мотоциклетистът се е движил със скорост 160-170 км./ч., която е била
превишена и несъобразена, не се е движил най-вдясно по платното си за движение
и не е отдал нужното внимание при шофиране, с което сам се е поставил в
невъзможност да избегне настъпването на ПТП.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правна квалификация чл. 267, ал.1 КЗ, вр. чл. 226, ал.1 КЗ–отм., но приложим съгласно § 22 о КЗ, обн., ДВ, бр. 102
от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г.
Съгласно чл. 226, ал. 1, КЗ (отм.), увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал.
2 на чл. 226 КЗ (отм.), може да прави
възраженията, които произтичат от договора и
от гражданската отговорност на застрахования. Видно от
законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва да бъде установено
наличието на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”
между ответника - застраховател и делинквента относно управлявания от последния
автомобил. Наред с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя,
следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на
чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован за
обезщетяване на причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е
функционално обусловена от отговорността на застрахования деликвент и има
вторичен характер – застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото
застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината се
предполага – чл. 45, ал.2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в
тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
В
настоящия случай не се спори по делото, че към 28.07.2014 г. (датата на
процесното ПТП), по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключен във формата на застрахователна полица № 08113002143928, „Д.З.”
АД е застраховало гражданската отговорност на лицата, правомерно управляващи лек
автомобил „Ровер 45“, с рег. № ********, включително и на водача П.Н.М.. Този
факт е отделен като безспорен и ненуждаещ се в отношенията между страните по
делото (с определението от 11.07.2016 г.).
Установяват
се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти,
представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:
По
делото е приет протокол за оглед на пътно – транспортно местопроизшествие от 28.07.2014
г., съставен в съответствие с чл. 129 и сл. НПК. Протоколът има характера на
официален свидетелстващ документ, с обвързваща съда доказателствена сила,
съгласно чл. 179 ГПК относно установените обстоятелства при огледа на
произшествието.
По
случая е било образувано ДП № 192/2014 г. по описа
на РУП–Банско, пр.пр. № 3304/2014 г. по описа на ОП – Благоевград, по която няма данни да е внесен Обвинителен акт в съда, нито досъдебното производство да е
прекратено.
Въз
основа на използваните данни от
протокола за оглед на местопроизшествието, както и от
представените по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, съставен
на 01.08.2014 г., Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 11 от
05.08.2014 г. и Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 11 от
05.08.2014 г., по делото са приети заключенията по Комплексната съдебномедицинска
и автотехническа
експертиза и по повторната Автотехническа
експертиза.
И от двете заключения се установява следният механизъм на
развитие на произшествието:
На
28.07.2014 г., по второкласен път ІІ-19, в района на км. 37+600, в посока от гр. Банско, към гр. Разлог, в
дясната пътна лента се е движил лек автомобил „БМВ 520 Д“, с рег. № ********,
управляван от П.Н.М., със скорост около 50 кв./ч. Пред него се е движил със
същата скорост л.а. „Опел Астра“, с рег. № *******,
с водач Б.Г., а зад л.а. „БМВ 520 Д“ се е движил микробус.
В
същото време, мотоциклет „Хонда“, с рег. № ********, управляван от Р.Р.С., се е
движил в пътната лента за насрещно движение за л.а. „БМВ 520 Д“ и в обратната
посока, със скорост от около 152 км./ч.
Водачът
на л.а. „БМВ 520 Д“ предприел изпреварване на л.а. „Опел Астра“, със скорост 74
км.ч. Преди да се върне в дясната пътна лента е настъпил удар с
насрещнодвижещия се мотоциклет.
ПТП
е настъпило около 13.00 ч., в светлата част на денонощието, при слънчево
осветление и добра видимост.
При
настъпване на ПТП, водачът на мотоциклет „Хонда“ е бил с предпазна каска (видно
от съдебно-медицинската експертиза на труп (л. 96), предвид голямата сила и
вида на удара в конкретния случай, наличието или липсата на предпазни средства
не би оказала значение относно тежестта на травмите и смъртния изход от тях).
Процесното
ПТП е било предотвратимо и от гл.т. на водача на водача на л.а. „БМВ 520 Д“ и
от гл.т. на водача на мотоциклет „Хонда“.
Тези
факти безпротиворечиво са посочени и в двете заключения по АТЕ и съдът ги
приема за установени по делото.
Различия
в двете заключения има относно това, че ВЛ по повторната експертиза сочи, че
преди удара, водачът на мотоциклет
„Хонда“ също е изпреварвал неизвестен автомобил и се е прибрал в своята дясна
лента, както и че с цел да предотврати удара с мотоциклета, водачът на л.а.
„БМВ 520 Д“ е предприел завиване наляво за да навлезе в левия банкет и в
процеса на завиване е настъпил удара. Съдът кредитира заключението по
повторната автотехническа експертиза, тъй като същото е по-задълбочено,
обосновано и мотивирано. Въз основа на заключението по повторната АТЕ съдът
приема за установени посочените факти, а именно, че преди удара, мотоциклетът също е изпреварвал, както и че
водачът на л.а. „БМВ 520 Д“ е предприел завиване наляво. В процеса на завиване
наляво на л.а. „БМВ 520 Д“ е настъпил удар, при който мотоциклетът се е врязал
в предния десен калник, достигнал е предната дясна колона в основата й, където
е настъпил най-силният и разрушителен удар. Мястото на този удар е бил на около
3 метра преди ориентира, а по широчина на около
5.90 м. вляво от десния край на платното за движение или на 1.6 м. от левия
край (стр. 13 от повторната АТЕ). При този удар, предната част от
мотоциклета се е откъснала от рамата, отблъснала се е назад и се установила
малко след линията на ориентира в дясната лента. Основната част от мотоциклета
се е повдигнала нагоре от ротацията и се е ударила в предната част на л.а.
„Опел Астра“ (изпреварван от л.а. „БМВ 520 Д“). Мястото на втория удар между
задната част на мотоциклета и л.а. „Опел Астра“ е било около средата на пътната
лента в посока гр. Разлог, а по дължина – в момента, в който л.а. „Опел Астра“
е бил на около 10 м. преди ориентира.
В
заключението по повторната АТЕ е посочено, че водачът на л.а. „БМВ 520 Д“ е имал възможност да вижда пространството
в дясната пътна лента пред изпреварвания л.а. „Опел Астра“ и да види
мотоциклета в дясната си лента, когато главата на водача на л.а. „БМВ 520 Д“ е
била над средната разделителна линия и след като е изминал първите 17 метра за
1.22 сек. от началото на предприетото завиване наляво за маневра изпреварване.
В този момент, л.а. „БМВ 520 Д“ е бил на 97 метра преди мястото на удара и при
опасна зона за спиране 44 метра, водачът на л.а. „БМВ 520 Д“ е имал възможност да спре преди мястото
на удара и да не допусне ПТП. Мотоциклетът в този момент е бил на 231 м. преди
мястото на удара и при опасна зона за спиране 203 метра, мотоциклетът също е имал възможност да спре и да
предотврати удара.
В
открито съдебно заседание на 06.11.2017 г. (л. 314), ВЛ по повторната АТЕ
заявява, че ако мотоциклетът е бил в процес на изпреварване и се е движел в
лентата на лекия автомобил, водачът на л.а. „БМВ 520 Д“ е имал пряка видимост
към мотоциклета в процеса на завиване наляво и заемане на позиция около
средната разделителна линия. Тогава водачът е имал възможност да вижда изцяло
дясната лента, вкл. и мотоциклета и до момента, в който предната броня на л.а. „БМВ 520 Д“ се е изравнила със задната
броня на изпреварвания автомобил, л.а. „БМВ 520 Д“ е могъл да се прибере
обратно в своята лента. ВЛ е посочило също, че в процеса на изпреварване, водачът на л.а. „БМВ 520 Д“ е имал
възможност да прецени, че скоростта на мотоциклета е висока.
ВЛ
по повторната АТЕ е приело, че при скорост на мотоциклета 152 км./ч., и с оглед
страничното разстояние между л.а. „БМВ
520 Д“ и мотоциклета, не е било възможно безопасно разминаване между трите ПМС,
ако л.а. „БМВ 520 Д“ се е доближил максимално до л.а. „Опел Астра“, тъй като не
са достигали 0.99 метра по широчина. Ударът
е могъл да се избегне, ако и мотоциклетистът се е отклонил предварително в
дясно по посоката си и се е движел в дясната част на своята пътна лента. В
този случай между лявата страна на л.а. „БМВ 520 Д“ и левия край на платното за
движение е щяло да има 2.48 м., които са били достатъчни за безопасно
преминаване на мотоциклетиста, както при скорост 152 км./ч., така и при
допустимата скорост от 80 км./ч.
По
делото, Агенция „Пътна инфраструктура“ е представила документи по повод
рехабилитация на път ІІ-19 в общините Разлог, Банско, Гоце Делчев и Хаджидимово,
включващи проекти, количествени сметки, Заповед № РД-01-22/11.04.2014 г. на Директора
на ОПУ-Благоевград (относно временната организация на движението и по път
ІІ-19, участък от км. 36,570 до км. 53,761, в който е реализирано процесното
ПТП), Разрешение за ползване от 03.02.2016 г на ДНСК, касаещо и рехабилитацията
на път ІІ-19, Разлог- Банско-Гоце Делчев-Садово, участък от км. 36 + 570 до км. 53 +761 и
писмо от 12.06.2017 г. от председателя на УС на АПИ.
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Ш. Ю.Х..
Свидетелят е бил приятел на Р.С.. Свидетелят научил за инцидента в същия ден, в
който станал. Отишъл на мястото на инцидента на следващия ден, но предишния ден
минал от там. Свидетелят сочи, че въпросната отсечка от пътя е била в ремонт и
в посока от Банско към Разлог, от дясната страна, е имало ограничение 30 км./ч.
Пътното платно се е правело и нямало разделителни ленти по него. Свидетелят не
е сигурен дали е имало поставен знак „Забранено изпреварването“, но е сигурен
за ограничението на скоростта. Видимо било, че пътното платно е в ремонт –
отстрани имало машини, работели работници. След деня на произшествието нямало
работници, но си стояла табелата с ограничението. Мястото на произшествието
било в рамките на ремонтирания пътен участък, нямало маркировка по пътя. Свидетелят заявява, че този път се е маркирал
преди една година от Разлог до Илинден (свидетелят е разпитан на 12.06.2017 г.,
л. 228)
Свидетелят
И.А.С. също е отишъл на мястото на ПТП, след настъпването му. Свидетелят сочи
(л. 102), че пътят на мястото на инцидента е бил с нова настилка и е нямало
маркировка. Свидетелят заявява, че не е гледал точно пътните знаци.
При
съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът
приема за установено по делото, че към датата на процесното ПТП, на път
ІІ-19, района на км. 37+600, е бил ремонтиран пътен участък, с нова пътна
асфалтова настилка, без хоризонтална маркировка, както и че в района на ПТП са
извършвани ремонтни дейности.
Видно от Комплексната съдебномедицинска и
автотехническа експертиза травматичните увреждания, които Р.Р.С. е получил при
процесното ПТП, са несъвместими с живота и са в пряка и непосредствена
причинно-следствена връзка с настъпилата смърт.
Видно
от съдебно-медицинска експертиза на труп, извършена от съдебен лекар в СМО към „МБАЛ-Благоевград“ АД
е посочено, че пробите са показали отрицателен резултат за наличие на
посочените упойващи и наркотични вещества.
Видно
от представеното по делото удостоверение за наследници, ищците са наследници по
закон на Р.Р.С., като първата ищца е негова съпруг, аА. Р.С. и Р.Р.С. – негови
деца.
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията
по чл. 45, ал.2 от ЗЗД не беше
опровергана. Събраните по делото писмени и доказателства и
доказателствени средства установяват предпоставките
от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД. Безспорен се установи и, че
процесното ПТП е настъпило в резултат на виновните действия на водача на л.а.
„БМВ 520 Д“, който е нарушил разпоредбите на чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 5, ал. 2,
т. 1 ЗДвП, предвиждащи, че всеки участник в движението по пътищата, с
поведението си не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и че
водачът на пътно превозно средство е длъжен, да бъде внимателен и предпазлив
към уязвимите участници в движението, каквито са водачите на двуколесни пътни
превозни средства (каквото е мотоциклета - § 6, т. 13 ЗДвП); чл. 42, ал. 1, т. 2 ЗДвП, предвиждащ, че водач,
който ще предприеме изпреварване, е длъжен да се убеди, че има видимост,
свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да заеме
място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство; и чл.
42, ал. 2, т. 2 ЗДвП, съгласно който, водач, който изпреварва, е длъжен,
когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното
движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се
по нея; С оглед нарушаването на тези императивни разпоредби, съдът намира, че
поведението на водача на увреждащият лек автомобил е било противоправно и
представлява деликтно поведение, съгласно изискванията на чл. 45 от ЗЗД. На основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.),
застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" „Д.З.” АД дължи да заплати обезщетение
за доказаните неимуществени вреди на увредените лица, каквито се явяват ищците по делото
(чл. 265, ал. 2 и ал. 1 КЗ-отм.). Съгласно
формираната с ППВС № 4/1961 г., ППВС № 5/1969 г. и ППВС № 2/1984 г.
задължителна съдебна практика, ищците са в кръга на лицата,
легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди от смъртта
съответно на съпруга и баща си.
Що
се отнася до размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът
намира следното:
Видно
от представеното по делото удостоверение за наследници, ищците са наследници по
закон на Р.Р.С., като първата ищца е негова съпруг, аА. Р.С. и Р.Р.С. – негови
деца.
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените страдания от ищците от
смъртта на Р.Р.С., който е бил съпруг на
първата ищцата, и баща на втория и третия ищец, и паричната престация,
законодателят е дал възможност на увредените да претендират парично обезщетение за неимуществени вреди,
като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ,
че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за определяне на този размер са
възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени
вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението.
Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като
обезвреда за цялостните последици от претърпените от ищците страдания, в
каквато насока е константната съдебна практика на всички съдилища в Република
България, вкл. и указанията, дадени с Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС и
с Постановление № 17/63г. на Пленума на ВС.
В
тази връзка по делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на
свидетеля И.А.С., който е чичо на втория
и третия ищеца. Свидетелят сочи, че заедно с Р.Р.С. (който е бил негов брат) са
били в чужбина 6 месеца, прибрали се в България, през 2000 г. си направили малък автосервиз и
започнали да работят в него заедно. Били в добри отношения. Свидетелят сочи, че
брат му бил добър и работен човек, държал на семейството си, възпитавал децата
си, искал да им остави нещо. Той бил глава на семейството, осигурявал
прехраната на семейството и то разчитало на него. Всички живеели в един дом.
Семейството на Р.Р.С. много трудно понесло „произшествието“. Съпругата му не
била добре с нервите и до ден-днешен (свидетелят е разпитан на 28.11.2016 г.).
Свидетелят сочи, че „преди 20 дни“ е закарал племенника си Р. в болницата, тъй
като получил нервна криза, вероятно от това, че двамата със свидетеля посетили
местопроизшествието. Племенницата на свидетеля също била много привързана към
баща си.
Съдът
приема въз основа на показанията на разпитаният
свидетел, степента на родство, младата възраст на починалия
– 48 г., емоционалната близост между ищците и починалия, фактът, че
са били в много добри отношения и от житейска гледна точка съобразявайки се с
принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, че
претърпените от ищците неимуществени вреди ще бъдат възмездени чрез парично
обезщетение от по 120 000 лева за всеки един от ищците. Неимуществените вреди от загубата на
съпруг, респ. баща са неизмерими с пари – какъвто и размер на обезщетение да
бъде определен, той няма да компенсира вредата. Размерът на обезщетението не е
стойността на човешкия живот, нито оценява загубата на ищеца. За целите на
реализиране на отговорността обаче следва да се определи размер на
задължението, съобразен с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Този критерий
включва освен обективно установените по делото факти и обществената мяра за
справедливост, произтичаща от конкретните икономически условия и обективирана в
съдебната практика като ориентир за размерите на обезщетенията. Настоящия състав
приема, че сумата от по 120 000 лева за всеки ищец отговаря на така
посочените критерии за справедлива компенсация за претъпените неимуществени
вреди.
При
това положение, съдът следва да разгледа евентуалното възражение на ответника
за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия ищец.
По
обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата
съдебна практика – т.7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика по
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК
практика (решение № 45/ 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение
№ 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от
12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т.
д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г.
на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение №
169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. №
316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно
е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на
основание чл. 51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия
по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в
причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият трябва обективно
да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не
се изисква. Или, от съществено значение
е конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия, което
съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на деликвента) до увреждането като неблагоприятен
резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на
обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на
произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава
изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Както в т. 7 на ППВС № 17/63
г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение
№ 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. №
286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение
№
98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от
28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн.
други) е прието, че изводът за наличие
на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения.
Освен
това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от
страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се
намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните
последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия
състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Т.е. във всички случаи на предявен иск по чл.45 ЗЗД срещу
деликвента или по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) срещу застрахователя съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по
чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
В
Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г., ОСГК на ВС се приема, че за
прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не е необходимо увреденият да е допринесъл
виновно за настъпването на вредите, а е достатъчно наличието на причинна връзка
между неговото действие или бездействие и вредоносния резултат. В постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т.
о. и решение № 44/26.03.2013г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е
прието, че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и
да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия
са правно ирелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
По
делото е установено, че при настъпване на ПТП, водачът на мотоциклет „Хонда“ е
бил с предпазна каска. Това възражение на ответника са съпричиняване е неоснователно. Така или иначе, предвид голямата сила и вида на удара в
конкретния случай, наличието или липсата на предпазни средства не би оказала
значение относно тежестта на травмите и смъртния изход от тях (видно от СМЕ на
труп, л. 96).
Останалите
нарушения на правилата за движение, обаче, допуснати от водача на мотоциклета,
се намират в причинна връзка и са
допринесли за настъпване на вредоносните последици.
И
двамата водачи (на л.а. „БМВ 520 Д“ и на мотоциклета) са имали пряка видимост
един към друг (на прав участък и при ясна видимост). И двамата водачи са имали
възможност да спрат и да предотвратят удара. Процесното ПТП е било предотвратимо
и от гл.т. на водача на водача на л.а. „БМВ 520 Д“ и от гл.т. на водача на
мотоциклет „Хонда“. Това е несъмнено е установено от АТЕ.
Установено
е по делото, че мотоциклет „Хонда“, с рег. № ********, управляван от Р.Р.С., се
е движил, със скорост от около 152 км./ч., която във всички случай е била над
разрешената.
Установено
е, че към датата на процесното ПТП, на път ІІ-19, района на км. 37+600,
е бил ремонтиран пътен участък, с нова пътна асфалтова настилка, без
хоризонтална маркировка.
Свидетелят
Ш. Ю.Х.сочи, че въпросната отсечка от пътя е била в ремонт и в посока от Банско
към Разлог и от дясната страна е имало ограничение 30 км./ч.
В
писмото от 12.06.2017 г. от председателя на УС на АПИ е посочено, че в участъка
от „Разлог-Банско“, „по време на извършване на
строително-монтажните дейност, към месец юли 2014 г. …. не е било
разрешено изпреварването“.
Съдът
приема, че както показанията на свидетеля, така и посоченото в писмото на АПИ,
са твърди общи и от същите не може да се установи със сигурност, че касаят
именно участъка от пътя, където е реализирано процесното ПТП. Дори и да се
приеме обратно, обаче, от тези доказателства се установява и че пострадалият е
извършил нарушение на въведените забрани, тъй като освен че е управлявал със
скорост от около 152 км./ч., преди удара, водачът на мотоциклет „Хонда“ също е изпреварвал
неизвестен автомобил и след това се е прибрал в своята дясна лента. Това му
поведение е в причинна връзка с настъпилото ПТП, тъй като ако се беше движил
само в своята лента за движение, водачът на л.а. „БМВ 520 Д“ щеше да го
забележи по-рано (още при изнасяне на осевата линия).
Видно
от повторната АТЕ, след като е изпреварил неизвестен автомобил, водачът на мотоциклет „Хонда“ се е
прибрал в своята дясна лента и се е
движел на около 5.90 м. вляво от десния край на платното за движение или на 1.6
м. от левия край, където е настъпил мястото на удара с лекия автомобил „БМВ“,
което е в нарушение на разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ЗДвП, предвиждаща, на пътя
водачът на пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за
движение. Ако се е движил „възможно най-вдясно“ в своята пътна лента, ударът между двете МПС е могъл да се избегне.
Видно от АТЕ, в този случай, разстоянието между л.а. „БМВ 520 Д“ и левия край
на платното за движение е щяло да бъде 2.48 м., които са били достатъчни за
безопасно преминаване на мотоциклетиста.
Следователно,
поведението на пострадалия е в причинна връзка с настъпването на злополуката и
основание за приложение на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД за намаляване на
обезщетението.
При
този извод, съдът следва да съобрази степента на приноса за настъпването на
вредите. Това предполага съпоставяне на поведението на увредения с това на
делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до
настъпване на вредоносния резултат. Паралела и сравнението на поведението на
участниците в движението, с оглед задълженията, които всеки е длъжен да
съблюдава, ще обоснове конкретната за всеки случай преценка за реалния принос и
разпределянето на отговорността за причиняването на деликта (решение №
117/08.07.2014 г. по гр.д. № 3540/2013 г. на ВКС, І ТО).
В
настоящия случай, и двамата водачи са допуснали едни и същи нарушения - чл. 5,
ал. 1, т. 1 ЗДвП, и чл. 42, ал. 1, т. 2 ЗДвП, а ако е имало забрана за изпреварване – и двамата са я нарушили.
Установената скорост на мотоциклета, обаче, сочи на по-голям принос за
настъпване на вредите. Скоростта от 152 км./ч., с която пострадалият е
управлявал мотоциклета, не само значително надхвърля разрешената, но е и
повлияла върху възможността на останалите участници в движението (вкл. на
водача на л.а. „БМВ“) да преценят ситуацията и да предприемат съответното
поведение. Тази скорост е била безразсъдна и самонадеяна и е поставила в
опасност всички участници в движението. При по-ниска скорост на мотоциклета, обективната
възможност на водача на лекия автомобил да избегне сблъсъка и да предотврати
произшествието е била много по-голяма. В о.с.з. на 06.11.2017 г., ВЛ по
повторната АТЕ заявява, че към момента, когато водачът на лекия автомобил е
завил наляво за изпреварване, мотоциклетът е изглеждал като „точка“ и в първите
1-2 секунди, водачът на л.а. „БМВ“ не е бил в състояние да прецени скоростта му
(но в процеса на изпреварване е могъл), както и че ако мотоциклетът се е движел
със скорост от 80 км.ч., удар не би настъпил, тъй като л.а. „БМВ“ щеше да
завърши спокойно изпреварването. Това дава основание да се приеме, че
допуснатите от пострадалия нарушения на правилата за движение са по-тежки и приносът
на пострадалия за настъпването на вредите следва да бъде определен в размер на 60%,
с колкото и на основание чл.51, ал.2 ЗЗД, следва да бъдат намалени определените
застрахователни обезщетения.
Поради
изложеното, исковете са основателни и доказани за сумата от по 48
000 лева, а за разликата до пълните предявени размери, исковете следва да
се отхвърлят
Съгласно чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на прекия причинител на увреждането, поради което същата е
функционална и застрахователят се смята в забава с оглед привилата на
непозволеното увреждане. При задължение от непозволено увреждане длъжникът се
смята в забава и без покана, поради което върху определеното обезщетение се
дължи
лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД - от деня на увреждането (аргумент от чл. 84, ал. 3 ЗЗД). В този смисъл е
и постоянната практика на ВКС – решение № 6/28.01.2010г. по т.д. № 705/2009г.
на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 45/15.04.2009г. по т.д. № 525/08г. на ВКС, ТК,
решение № 72/30.04.09г. по т.д. № 475/08г. на ВКС, ТК, решение
№594/17.10.2006г. по т.д. № 192/2006г. на ВКС, ТК и др. Следователно присъдените
обезщетение за неимуществени вреди са дължими от ответника, ведно със законната
лихва от датата на увреждането –28.07.2014
г. (без това да представлява отделен иск).
Относно разноските:
На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ищците следва да се
присъди сумата от 345.10 лева от
общо направените разноски в размер на 1015 лева (1015 лева х 0.34), в т.ч.:
депозит за експертиза (600 лв., л. 75), депозит за експертиза (400 лв., л. 292)
и ДТ за съдебни удостоверения (15 лв.)
На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се
присъди сумата от 132 лева от общо
направените разноски в размер на 200 лева (200 лв. х 0.66) - депозит за АТЕ. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.8/2017/, вр. чл.
37, ал.1 от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането
на правната помощ, на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 300 лева. Съразмерно на отхвърлената част от иска на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника следва да се присъди
сумата от 198 лева (300
х 0.66) за юрисконсултско
възнаграждение.
На
основание чл. 78, ал.1 от ГПК,
вр. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА,
вр. чл. 7, ал. 2
от Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца
– адв. А.Л.Б., сумата от 4464.20 лева, съразмерно на уважената
част от исковете (13 130 лв. х 0.34). Възражението на ответника, че ДДС върху сумата не се дължи е неоснователно.
Съгласно Определение № 306 от 06.06.2017 г. по ч. т. д. № 2559/2016 г., т. к.,
ІІ т. о. на ВКС, при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС,
дължимото възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА вр. § 2а от ДР на Наредба №
1/2004 г. следва да включва ДДС.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената
част от иска, ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на Софийски градски
съд, сумата от 5760 лева –
държавна такса, от внасянето на които съдът, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, е
освободил ищците.
Така
мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА “Д.З.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
да заплати на Ф.М.С., с ЕГН: **********,
с адрес: ***,А. Р.С., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, и Р.Р.С., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, сумата от по 48 000 лева
на всеки от ищците, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени от ищците неимуществени вреди, вследствие на смъртта на Р.Р.С.,
настъпила вследствие на пътно – транспортно произшествие, реализирано на
28.07.2014 г., на главен път ІІ-19, ведно със законната лихва, считано от 28.07.2014 г. до окончателното
изплащане на сумите, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 345.10 лева – разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 267, ал.1, вр.
чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), за разликата над 48 000 лева до пълните
предявени размери от по 140 000 лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА Ф.М.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***,А. Р.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
и Р.Р.С., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, да заплатят на “Д.З.” АД,
ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 132 лева –
разноски по делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, и сумата от 198 лева - юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА “Д.З.” АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, да
заплати на адвокат А.Л.Б., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона
за адвокатурата, сумата от 4464.20 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА “Д.З.”
АД,
ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление:***, да
заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на основание
чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 5760 лева –
държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: