№ 1146
гр. София, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело
№ 20211000500313 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 89 от 16 октомври 2020г. по гр. д. № 63/2020г. Окръжен
съд - Монтана е осъдил ЗАД "Армеец" на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ да
заплати на М. Д. Б. по посочена банкова сметка сумата 150 000 лева /сто и
петдесет хиляди лева/ - обезщетение за неимуществени вреди и сумата 1294
лева /хиляда двеста деветдесет и четири обезщетение за имуществени вреди,
търпени от смъртта на А. В. Б., настъпила в резултат на ПТП, реализирано на
09.04.2018 г. по вина на водача на лек автомобил „Ситроен С 3“ с рег. № ***,
чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника, ведно със
законната лихва върху горните суми, считано от 13.02.2020г. до
окончателното изплащане, като отхвърлил предявения иск за заплащане
обезщетение за неимуществени вреди над уважения до предявения размер от
200 000 лева като неоснователен; осъдил ЗАД "Армеец" на основание чл.
432,ал. 1 от КЗ да заплати на В. А. Б. по посочена банкова сметка сумата 180
000 лева / сто и осемдесет хиляди лева/ - обезщетение за неимуществени
вреди , търпени от смъртта на А. В. Б., настъпила в резултат на ПТП,
реализирано на 09.04.2018г. по вина на водача на горепосочения лек
1
автомобил, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника,
ведно със законната лихва, считано от 13.02.2020г. до окончателното
изплащане, като отхвърлил предявения иск за заплащане обезщетение за
неимуществени вреди над уважения до предявения размер от 250 000 лева
като неоснователен; осъдил ЗАД "Армеец" на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ
да заплати на М. А. Б. по посочена банкова сметка сумата 180 000 лева /сто и
осемдесет хиляди лева/ - обезщетение за неимуществени вреди, търпени от
смъртта на А. В. Б., настъпила в резултат на ПТП, реализирано на 09.04.2018
г. по вина на водача на горопосочения лек автомобил, чиято гражданска
отговорност е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва,
считано от 13.02.2020г. до окончателното изплащане, като отхвърлил
предявения иск за заплащане обезщетение за неимуществени вреди над
уважения до предявения размер от 250 000 лева, като неоснователен; осъдил
ЗАД "Армеец" на основание чл. 432,ал. 1 от КЗ да заплати на М. Л. И. по
посочена банкова сметка сумата 120 000 лева / сто и двадесет хиляди лева/ -
обезщетение за неимуществени вреди , търпени от смъртта на А. В. Б.,
настъпила в резултат на ПТП, реализирано на 09.04.2018г. по вина на водача
на горепосочения лек автомобил, чиято гражданска отговорност е била
застрахована при ответника, ведно със законната лихва, считано от
13.02.2020г. до окончателното изплащане, като отхвърлил предявения иск за
заплащане обезщетение за неимуществени вреди над уважения до предявения
размер от 150 000 лева като неоснователен; осъдил ищците да заплатят на
ответника разноски по делото в размер на 227.50 лева; осъдил ответника да
заплати на основание чл. 38,ал. 1 от Закона за адвокатурата на адвокат Е. В.
Х., АК Монтана адвокатско възнаграждение в размер на 18 745.88 лева;
осъдил ответника да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на ОС - Монтана на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата 25 251.76 лева -
държавна такса, както 5 лева държавна такса при служебно издаване на
изпълнителен лист.
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на „ЗАД
Армеец“ АД срещу решението по гр. д. № 63/2020г. на ОС – Монтана в
неговите осъдителни части. С доводи за нарушение на чл. 51, ал. 1, чл. 52 и
чл. 51, ал. 2 ЗЗД, иска отмяна на решението в тези части и вместо това
отхвърляне на предявените искове.
М. Д. Б., В. А. Б., М. А. Б., действащ със съгласието на М. Д. Б., и М. Л.
2
И. са оспорили въззивната жалба на ответника.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че
в полза на ищците е възникнало вземане срещу ответника, застраховал
гражданската отговорност на осъдения от наказателния съд делинквент, за
обезщетение за вреди от смъртта на съпруга, бащата и сина на ищците в
размер на 150 000, на по 180 000 лв. и 120 000 лв., както и вземане на
съпругата за обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 294 лв. Съдът е
приел още, че няма основание за намаляване на обезщетенията, тъй като
възраженията за съпричиняване на вредоносния резултат са неоснователни, а
предходните заболявания на пострадалия не са в причинна връзка със смъртта
му, причинена едниствено от травматизма при ПТП.
Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на
правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в
ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че
обжалваното решение е валидно; то е и допустимо в обжалваните части, а
като косвен резултат от решаващата си дейност счита същото за правилно.
Застраховането срещу гражданска отговорност е правоотношение, по
силата на което застрахователят се задължава да обезпечи застрахователна
закрила срещу риска от възникване на гражданска (деликтна) отговорност в
тежест на застрахования, като при настъпване на застрахователното събитие,
плаща дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети
лица. Застрахователното събитие при тази застраховка, като проекция на
застрахователния риск, е възникването на гражданска отговорност в тежест на
застрахования. Отговорността на застрахователя възниква на основание
застрахователно правоотношение, а отговорността на причинителя на
непозволеното увреждане, на основание деликт. Т. н. пряко право на
увредения срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ за изплащане на
застрахователното обезщетение, предявено в настоящия процес, и правото му
да търси обезщетение на деликтно основание, възникват в един и същи
момент – този на настъпването на застрахователното събитие (в случая ПТП),
при което е причинено непозволеното увреждане.
За упражняване на прякото право на увреденото лице не е необходимо
гражданската отговорност на застрахования да бъде установена със сила на
пресъдено нещо, но в случая посоченият като причинител на ПТП като
3
застрахователно събитие и на смъртта на близкия на ищците е осъден с влязла
в сила присъда по НОХД № 485/219г. на ОС – Враца. С присъдата Ц. П. П. е
призната за виновна в това, че на 09.04.2018 г., около 11. 40ч. на път Е-79 в
района на км. 132+300, община Враца, с посока на движение от гр.Монтана
за гр. Враца, при управление на лек автомобил "Ситроен", модел " С 3" с рег.
№ ***, собственост на П. Д. П., е нарушила правилата за движение на ЗДвП,
а именно: чл. 20, ал. 1, чл. 42, ал. 1, т. 2 и чл. 42, ал. 2, т. 3 ЗДвП, вследствие
на което, без да се е убедила, че има видимост, свободен път и разстояние,
достатъчно за изпреварване, предприема маневра изпреварване на автобус
марка " Сетра С 315 ХД" с рег. № ***, със скорост от около 128 км/ч, която
не е безопасна, за да може да завърши изпреварването за кратко време, като с
рязко навиване на волана надясно за навлизане в полагащата й се лента е
загубила контрол върху автомобила, връща се в насрещната лента и блъска
челно правомерно движещия се автомобил " Форд Галакси" с рег. № ***,
собственост на "Йоел" ЕООД, гр.Монтана и по непредпазливост е причинила
смъртта на три лица, сред които и водачът на лекия автомобил А. В. Б., както
и телесни увреждания на две лица.
На първо място жалбоподателят оспорва доказаността на причинно –
следствената връзка между ПТП и леталния изход за А. Б.. В тази връзка се
позовава на факта, че пострадалият е страдал от редица хронични заболявания
, като тежкото увредено състояние следва да се отчети евентуално и при
определяне на размера на търсените обезщетения за неимущуствени вреди.
Посочените доводи срещу обжалваното решение, основани на
правоизключващи отговорността на ответника възражения, релевирани и в
срока за отговор на исковата молба, са неоснователни. Както е приел и
първоинстанционният съд, настъпването на процесното ПТП и участието на
лицето, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника,
съответно противоправното му, вредоносно и виновно поведение е
установено по делото със задължителен за гражданския съд акт на
наказателния съд. Съгласно чл. 300 ГПК (вж. и чл. 413, ал. 2 и ал. 3 НПК)
влязлата в сила присъда на наказателния съд (акт с правните последици на
присъда), е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца му (в наказателните процесуални
закони се говори за друг обективен елемент, от значение за този процес –
4
наказуемостта на деянието, - докато за гражданския процес и декларативната
му функция да установява права е от значение елементът противоправност).
Следователно присъдата е задължителна и за това, доколко е извършено
деянието от подсъдимия по наказателното дело – застрахован при ответника
по настоящото производство водач на превозно средство със застраховка
„Гражданска отговорност“. При акт на наказателния съд, задължителен за
гражданския съд, законът ограничава свободната преценка на доказателствата
относно факти, чието осъществяване или неосъществяване е установено с
акта на наказателния съд и задължава съда относно фактите, чието
осъществяване или неосъществяване е установено от наказателния съд, да
съобразява акта му. Относно посочените обстоятелствата той се ползва със
сила на пресъдено нещо. Тази сила трябва да бъде зачетена от всички
съдилища и не може да бъде оборвана, докато е в сила. Обвързващата сила на
присъдата предпоставя тъждество между деянието, предмет на присъдата, и
деянието, което е предмет на доказване в исковия процес. Няма значение дали
се касае за деяние на страна по гражданското дело, или за деяние на трето
лице, което е от значение за отговорността на страната. Задължителната сила
на присъдата се отнася до всички елементи на престъпния състав, като е без
значение неучастието на пострадалия/увредения като страна в наказателния
процес. И в този случай присъдата може да му се противопостави. Правилото
на чл. 300 ГПК (чл. 413 НПК) не е поставено в зависимост от участието или
неучастието на пострадалия като страна в наказателното дело срещу
извършителя на деянието, т. е. задължителната сила на присъдата касае
всички, а не само страните в наказателното производство. Следователно и в
приложение на чл. 413, ал. 2 НПК (чл. 300 ГПК), както е приел и
първоинстанционният съд, съдът е длъжен да приеме, че Ц. П. е извършила
деянието, описано в присъдата, че то е противоправно и виновно извършено,
като от него са причинени и описаните съставомерни вреди. Ето защо,
доводите на жалбоподателя – ответник, с които обосновава неправилност на
обжалваното решение поради прието за доказано основание на исковете
откъм осъществяване на твърдяното непозволено увреждане на застрахования
при него водач, са неоснователни. Ответникът не може да упражнява
успешно защитата си чрез отричане на противоправност и виновност на
поведението на застрахования при него водач, установено с влязла в сила
присъда, с възражение, че пострадалият е починал от наличните си
5
заболявания.
От друга страна по делото не е доказано и наличие на връзка между
заболяванията на пострадалия Б. и леталния изход от ПТП. От заключението
на изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза, изготвено въз
основа на съдържащите се в приложеното НОХД № 485/19 на ОС - Враца
документи, е установено по делото, че причина за смъртта на А. Б. в резултат
от процесното ПТП е остра сърдечно съдова и дихателна недостатъчност,
причинена от тежка съчетана гръдно-коремна травма с тежки засягания на
жизнено важни органи и системи, ведно с множество счупвания на ребра,
тазови кости и долен крайник. Вещото лице е установило наличие на
предходни хронични заболявания на починалия – хронична обструктивна
белодробна болест, атеросклеротично променени съдове, индиректни данни
за хронична артериална хипертония, както и такива за исхемична болест на
сърцето – ритъмна форма предвид наличие на изкуствен водач на сърдечния
ритъм; хистолигични данни за пиелонефрит и за хроничен възпалителен
процес на чернодробния паренхим. Няма причинно-следствена връзка между
тези заболявания и смъртта, настъпила бързо в резултат на автомобилен
травматизъм. Вещото лице счита, че във връзка с установените травми може
да се направи извод, че пострадалият е бил с поставен колан, а при липса на
такъв уврежданията биха били по-тежки. В съдебно заседание ищците са
признали, че пострадалият е пътувал без предпазен колан, но поддържат, че
това му поведение е било продиктувено от медицински причини – сърдечно
заболяване и инплатниран електронен кардиостимулатор. Във връзка с
представената епикриза от август 2017г., в която е записано, че на пациента
се имплантира постоянен електрокардиостимулатор, вещото лице е пояснило
при приемане на заключението на СМЕ, че пейсмейкърът задава постоянен
ритъм на сърцето; поставянето на предпазен колан от шофьор с пейсмейкър
би създало неудобство, неприятни усещания в областта на поставянето, но
това не би създало опасност за живота. Възможен е, при силен натиск при
задействане на колана, риск от счупване на имплантираното устройството и
тогава ще се създаде някаква опасност за живота, но това зависи от натиска,
който се създаде. Ако е толкова силен натискът, че да се притисне до такава
степен самия пейсмейкър и да причини счупване или прекъсване на
електрода, тогава отпада неговата функция, т.е. спира се подаването на ритъм
на сърцето, но сърцето няма да спре веднага. Няма да настъпи остра сърдечна
6
недостатъчност, но ще има някакъва опасност. Вещото лице е уточнило още,
че установените след ПТП множество фрактури е много вероятно да настъпят
и при наличие на поставен предпазен колан, същото се отнася и за
сътресението на вътрешните органи, което щеше да се получи и при поставен
колан с оглед високата скорост на директния удар от над 117,9 км/ч.
Прогноза за средна продължителност на живот след поставяне на пейсмейкър
вследствие на сърдечно заболяване експертът е посочил, че не може да се
даде еднозначно, тъй като това зависи от много фактори - спецификата на
заболяването, дълготрайността на заболяването, от вида лечение, от
профилактиката, от начина на живот и физиологични критерии, т.е. от самия
човек, другиту му заболявания, теглото му, ръст, наличие на други вредни
навици. От заключението на авто-техническата експертиза също се
установява, че с оглед голямата кинетична енергия на удара, резултата от
високата сумарна скорост от около 190 км/ч и масата на автомобилите, дори и
при правилно поставен предпазен колан е можело да настъпи летален изход
за водача Б..
За установяване на търпените неимуществени вреди от съпругата М.,
децата В. и М. и майката на пострадалия М., са събрани гласни доказателства
чрез разпит на свидетелите Д., К. и Н.. Приетите въз основа на тях фактически
положения не са оспорени, оспорена е оценката, дадена от
първоинстанционния съд, на отношенията между пострадалия и близките му с
доводи, че установените обичайни семейни отношения и други изтъкнати от
жалбоподателя факти не дават основание за определяне на обезщетения като
присъдените с обжалваното решение.
От показанията на св. Д. - съпруга на брат на ищцата, подлежащи на
преценка по реда на процесуалното правило на чл. 172 ГПК, е установено по
делото, че свидетелката познава семейството на М. още от създаването му от
1997г. Семействата на брата и сестрата били близки, често се събирали заедно
по празници. М. и А. имали сплотено, задружно семейство. А. бил стожерът в
семейството, чакали неговото решение, одобрение и съвети за всяко свое
действие. Живеели заедно в апартамент в ЖК „Младост“ в Монтана. След
смъртта на А. животът им коренно се променил, всички били в шок,
изпитвали и все още изпитват неописуема мъка. Децата не могат да приемат
загубата на баща си, избягват социални контакти. Мъката на децата още
повече се събуждала, когато виждали, че техния баща го няма, а братовчедите
7
им имат бащата /децата на свидетелката/. Те не могат да понесат и не вярват,
че баща им го няма. Нямало ден, в който в социалните мрежи В. да не
споделял нещо за бащите изобщо и за своя баща. И колкото и да им се
казвало, че той ги гледа някъде отдалече, това не ги успокоявало. След
смъртта на А. за възпитанието и отглеждането на децата се грижи майка им и
баба им М.. Често преди М. казвал на брат си „не се страхувай бати, няма кой
да ни бутне, тати е силен, той работи, пази ни“, тримата правили и планове в
бъдеще да създадат транспортна фирма, които рухнали безвъзвратно.
От показанията на св. К. - близък на ищцата М.Б. от детинство, с
която продължил да се вижда и семейно след брака й с А., е установено, че
семейството на М. живеело в апартамента на леля М. заедно с нея,
отношенията им били като в едно нормално семейство, децата не били
лишени от нищо, ходили на танци и на екскурзии с танците. А. се грижил за
издръжката на семейството, преди работел като шофьор в чужбина, имал
добри доходи, но по празници винаги бил със семейството си. След смъртта
на А. животът им се променил коренно, децата останали без подкрепа,
семейството трудно се справяло финансово. Децата се затворили, станали
унили.
В показанията си св. Н. е разказал, че е бил в приятелски отношения с
А. от дете, свидетелят му е съдействал да си намери работата в
„хемодиализата“; познава и семейството му, което потвърждава, че живеело в
един апартамент заедно с майката на А.. След смъртта му знае, че М. се
затворила и не излизала навън често, не контактувала със съседите; имала
здравословни проблеми и разчитала на А. за всичко и на доктор да я заведе.
Дъщеря й живеела в Стара Загора и си идвала веднъж на две-три години, на
нея М. предоставила парите от продажбата на своя къща, а апартамента си
предназначила за А..
От приложените по делото фактури от 13.04.2018г. и от 02.10.2018г. е
установено и това не е спорно на етапа на въззивното производство, че
ищцата М.Б. е сторила разходи за погребение и изработка и монтаж на
паметник от мрамор в общ размер 1 294 лв.
Спорно във въззивното производство, съобразно посоченото по-горе
за оплакванията на жалбоподателя, - след като съдът прие, че по делото е
установено със задължителен в настоящото производство акт на наказателния
8
съд причиняването на смъртта на А. Б. при ПТП от 09.04.2018г., причинено
от застрахован (неоспорен факт) при ответника водач, - е какъв е размерът на
обезщетението, предназначено да възмезди страданието и загубата на
морална опора и подкрепа, понесени от ищците. Изводите на съда относно
дължимия размер на обезщетението по същество се оспорват като
необосновани, съотв. поддържа се неправилно като резултат приложение на
материалния закон – чл. 52 ЗЗД. Жалбоподателят изтъква, че ищците и
починалия са живели в „едно нормално семейство“, в това число починалият
е работил дълги години като международен шофьор, което предпоставя
продължителното му отсъствие, а М. имала и друго дете, на което е
представила пари от продажба на собствен имот; сочи, че относно
психическото състояние на съпругата на починалия не са събрани
доказателства по делото. Спорен е и въпросът налице ли е доказан принос на
пострадалия към вредоносния резултат поради неизползване на предпазен
колан.
Съгласно ППВС № 4/1968г. при определяне на размера на
неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства,
обуславящи тези вреди и то не само чрез посочването им, но и при отчитане
на тяхното значение за размера на вредите. При определяне на справедливо
обезщетение за неимуществени вреди при причиняване на смърт, от значение
са възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между
пострадалия и близкия, претендиращ обезщетението, както и обстоятелствата,
при които е настъпил вредоносният резултат. Съобразно приетото за
установено по-горе, въз основа на цялостна оценка на всички релевантни към
размера на претендираните обезщетения обстоятелства, преценени в тяхната
конкретика откъм значимостта им за размера на вредите, въззивният съд
отчете стреса от настъпилата при трагични обстоятелства внезапна смърт на
съпруга и дългогодишен партньор на ищцата (на 43г.), на бащата на
момчетата на 12г. и 15г. и на сина на другата ищца (на 68г.), на когото тя е
възлагала надеждите си, който е бил в разцвета на силите си на своите 45
години; взе предвид степента на преживените негативни емоции, трайната и
дълбока скръб от загубата, вкл. и обстоятелството, че близките продължават
и ще продължават да изпитват и в бъдеще страдание от загубата на своя
близък, от чиято морална опора и житейска подкрепа са лишени; отчете
отражението на травматичното събитие върху живота и емоционалното
9
състояние на ищците, установено от гласните доказателства, в това число
съобрази поведенческите им прояви, израз на скръб и осъзната житейска
загуба. Въззивният съд взе предвид действителното фактическо съдържание
на отношенията между пострадалия и търсещите обезщетения за
неимуществени вреди, а не изхожда от обичайните отношения от същия тип,
и в тази връзка съобрази, че отношенията между ищците и починалия са били
изключително близки, характеризирали са се с обич, разбирателство и
привързаност и в този смисъл действително могат да бъдат охарактеризирани
като в едно „нормално семейство“. Без значение за направената оценка на
характера на взаимоотношенията ищци - пострадал, е, че починалият е
престирал работната си сила и извън пределите на страната известно време
преди смъртта си, което дефенитивно в никакъв случай не може да бъде
преценявано през призмата на липса на достатъчна близост; няма значение
като придаденото от жалбоподателя и, че майката на починалия, с когото е
живяла в едно домакинство, има и дъщеря, както и че психоемоционалното
състояние на съпругата не е изследвано от специалист-психолог.
Неблагоприятните последици от настъпилата загуба не могат да бъдат
оценени в пари, но по справедливост може да се определи обезщетение за
вредите по смисъла на чл. 52 ЗЗД. И въззивният съд намира, възприемайки
мотивите на пръвоинстанционния съд, че в конкретния случай, като се изходи
от страданията и покрусата като установената по делото от непоправимата
загуба на починалия, справедливото обезщетение за понесените от ищците
болки и страдания по повод загубата на близкия им е в размер на 150 000 лв.
за съпругата, по 180 000 лв. за синовете му и 120 000 лв. за неговата майка.
При причиняване на смърт за определяне на обезщетението за неимуществени
вреди от значение са освен посочените по-горе обстоятелства, така и
специфичните за всеки случай конкретни обстоятелства (ППВС № 4/1968г.),
както и, според формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС, и
общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на
самото общество. В този смисъл, както се отбеляза, и въззивният съд изхожда
от конкретиката на случая и поддържаните силни връзки между членовете на
семейството и домакинството на починалия, от негативните последици от
безвъзвратната внезапна загуба на А. Б. (като здравословното му състояние не
е обуславяло близък летален изход), причинена при нелепи обстоятелства от
ПТП, който фактически е заемал съществено място в живота на своите близки
10
(определен е като „стожер“ на семейството), чието страдание има траен
резултат и отражение върху поведенческите им прояви. При определяне на
дължимото обезщетение съдът отчита в пълна степен и конкретните
икономически условия, а като ориентир и съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението
момент, индиция за икономическите условия. С оглед развитите по-горе
съображения, доводите във въззивната жалба, касаещи нарушение на чл. 52
ЗЗД, са неоснователни. Както се посочи, при определяне в конкретната
хипотеза на обема на отговорността на делинквента, съответно на
застраховалия гражданската му отговорност, съдът счете, че по делото не е
доказано наличие на връзка между заболяванията на пострадалия и леталния
изход от ПТП, така че да приеме, че вредоносният разултат е предпоставен от
съвкупното въздействие на множество явления/събития, само едно от които е
соченото в процеса за вредоносно събитие – деликт. Върху определените
обезщетения следва да се присъди и законната лихва от 13.02.2020г., както е
сторено, и този приет момент на забавата не е оспорен (това е датата на
уведомяване за настъпването на застрахователното събитие от увредените
лица ; вж. чл. 429, ал. 2, т. 2 вр. ал. 3 вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ).
По възражението за съпричиняване:
Съпричиняване на вредоносния резултат има, когато поведението на
пострадалия е било в причинна връзка с вредоносния резултат. Релевантен за
допринасяне за настъпването на вредите е доказан (а не предполагаем)
конкретен фактически принос на пострадалия към вредоносния резултат, а не
само негово формално нарушение, необуславящо вредоносния резултат.
Вината също няма отношение към съпричиняването. Ето защо, при
обсъждането на възражението за съпричиняване (в смисъл на допринасяне за
настъпване на вредите) съдът изхожда именно от фактическия принос на
пострадалия към вредоносния резултат. В случая е признато от ищците, че
пострадалият водач не е използвал предпазен колан при настъпването на
ПТП. Независимо дали, за да намали риска от увреждане чрез ограничаване
на подвижността на тялото си, пострадалият е бил адресат на задължение да
използва колан с оглед поставения му пейсмекър и разясненията, дадени от
вещото лице, изготвило заключение на СМЕ, във връзка с предназначението
му и евентуалната опасност при натиск върху устройството (чл. 137а, ал. 2, т.
2 ЗДвП), съдът намира, че това възражение за съпричиняване е неоснователно
11
с оглед установения механизъм на ПТП. Както е прието и в обжалваното
решение, ответникът, чиято е тежестта на доказване на възражението, с което
цели намаляване на отговорността си (чл. 51, ал. 2 ЗЗД), не е провел
необходимото пълно доказване, че при високата скорост при удара
пострадалият водач фактически щеше да оцелее, като е бил с поставен
предпазен колан (чл. 154, ал. 1 ГПК). Следователно доводът във въззивната
жалба, с който се обосновава неправилност на обжалваното решение, че
поведението на пострадалия поради неизползване на обезопасителен колан е
във връзка с причинния процес на конкретния вредоносен резултат е
неоснователен.
При така приетото от въззивния съд се налага извод, че решението,
предмет на инстанционен контрол, е правилно и подлежи на потвърждаване и
чрез препращане към мотивите, изложени към него, кореспондиращи на
приетото от въззивния съд (чл. 272 ГПК). По отношение на решението, с
което е уважен искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди въз
основа на представените доказателства за разходи, не са направени
самостоятелни оплаквания, поради което и предвид разгледаните и приети за
неоснователни доводи на жалбоподателя, решението и в тази част подлежи на
потвърждаване като правилно. При този изход на спора, чл. 78, ал. 1 ГПК вр.
чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА, с оглед искането да се определи адвокатско
възнаграждение на база материалния интерес по делото в полза на
представителя по пълномощие на ищците, оказал им безплатна правна помощ
за въззивното производство, съдът присъжда сумата 16 768, 82 лв. –
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 89 от 16 октомври 2020г. по гр. д. № 63/2020г.
на Окръжен съд – Монтана.
ОСЪЖДА „ЗАД Армеец“ АД, ЕИК *********, да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА, на адв. Е. Х.
адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ в размер на 16 768, 82
лв. - за защита във въззивното производство.
12
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му пред ВКС на РБ.
Председател: Членове:1. 2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13