№ 64534
гр. София, 02.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Частно гражданско
дело № 20241110123003 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК, депозирано от „ГЕА СТРОЙ“ ООД срещу „ЗИТА БИЛД 2023“ ООД за
сумата от общо 32765,96 лева, от която: 27 473,40 лева с ДДС главница,
представляваща заплатени средства за изпълнение на неизпълнени СМР и за
отстраняване на некачествено изпълнени СМР съгласно договор от 21.04.2023 г. и
сумата от 5292,56 лева с ДДС, представляваща неустойка за забава, уговорена в чл. 13,
ал. 1, б. “а“ от договора.
Съдът намира следното:
Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК кредиторът може да поиска издаване на заповед
за изпълнение на вземане за парична сума срещу длъжника по реда на чл. 410 ГПК, но
само когато искът за вземането е родово подсъден на районния съд. Съгласно чл. 104,
т. 4 ГПК, исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25000,00 лева са
подсъдни като първа инстанция на окръжните съдилища. Съгласно чл. 104, т. 6 ГПК,
исковете, независимо от тяхната цена, съединени в една искова молба с иск, подсъден
на окръжен съд, ако подлежат на разглеждане по реда на същото производство, също
са подсъдни на съответния окръжен съд като първа инстанция.
Доколкото в заявлението се иска издаване на заповед за изпълнение за главница
от 27 473,40 лева, то искът за нея е подсъден на окръжните съдилища, съответно
заповедното производство при това вземане е неприложимо и недопустимо (арг.
Решение № 81/20.07.2015 г. - т.д.1823/2014 г.- І г.о., ВКС). Не е налице нито една от
хипотезите, предвидени в специални закони, допускащи издаването на заповеди за
изпълнение по чл. 410 ГПК и за вземания над 25000,00 лева, нито пък производството
е инициирано по реда на чл. 417 - 418 ГПК. Недопустимо е с оглед принципа на
диспозитивното начало (чл. 6, ал. 1 и ал. 2 ГПК), съдът да дава указания на страната да
изменя размера на претенцията си, съответно предмета на делото и обема на търсената
защита и съдействие, нито да й посочва правилния съдопроизводствен ред за
реализиране на правата ѝ.
Поради изложеното съдът намира, че заявлението следва да бъде отхвърлено, а
на заявителя дадени указания на основание чл. 415, ал.1, т.3 ГПК, че в едномесечен
срок може да предяви иск за вземането си, като довнесе дължимата държавна такса. С
предвидената възможност за предявяване на иск, заявителят ще се ползва от платената
в заповедното производство държавна такса.
1
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 128511/17.0.2024 г. по описа на СРС, подадено
от „ГЕА СТРОЙ“ ООД, ЕИК ********* срещу „ЗИТА БИЛД 2023“ ООД, ЕИК
*********.
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителни искове за вземанията, по
отношение на които заявлението е отхвърлено, пред компетентния да го разгледа съд, в
едномесечен срок от съобщението, като довнесе държавна такса, съгласно чл.1 от
Тарифа за таксите, които се събират от съдилищата по ГПК.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис от него на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2