Присъда по дело №946/2018 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 ноември 2018 г. (в сила от 21 февруари 2019 г.)
Съдия: Никола Георгиев Маринов
Дело: 20182230200946
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 27 юли 2018 г.

Съдържание на акта

                                   П Р И С Ъ Д А 

 

                                гр. Сливен 14.11.2018 година

 

                      В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение VІІ-ми наказателен състав на четиринадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в открито съдебно заседание, в следния състав:

                                                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА МАРИНОВ

                                                                    П.Ч.

                               СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

                                                                      Т.К.      

                                               

при участието на секретар ХРИСТИНА ПАНАЙОТОВА и прокурора ХРИСТИНА БЛЕЦОВА разгледа докладваното от р. съдия НОХД № 946 по описа за 2018 г.,                          П Р И С Ъ Д И:                    

 

ПРИЗНАВА подс. К.Г.Г. роден на ***г***, български гражданин, със средно образование, неженен, не работи, осъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 28/29.05.2018г. в гр. Сливен в условията на опасен рецидив, чрез използване на неустановено техническо средство извършил кражба на чужди движими вещи – спортен велосипед „BYOX”, модел „Versus” 18 скорости, 20 цола и велоключалка-спирала на обща стойност 238 лв., собственост на М.С.А. ***, поради което и на осн.чл. 196, ал.1, т.2, вр.чл. 195, ал.1, т.4, предл.2, вр.чл. 29, ал.1, б.”а”, вр.чл. 54, ал.1 от НК му налага наказание „Лишаване от свобода” за срок от ПЕТ години, което да изтърпи при първоначален СТРОГ режим.

ОСЪЖДА подс. Г. да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР Сливен сумата от 29,33 лв., представляваща направени разноски по време на досъдебното производство. 

ОСЪЖДА подс. Г. да заплати в полза на съдебната власт по сметка на СлРС сумата от 20 лв., представляваща направени разноски по време на съдебното производство.

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15 дневен срок от днес пред СлОС.

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                    1.

                                               СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

                                                                                     2. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда №149/14.11.2018г. по НОХД №946/2018г., изготвени на 20.12.2018г.

 

         С. районна прокуратура е внесла обвинителен акт против подсъдимия К.Г.Г. за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4, предл.2, вр. чл.29, ал.1, б. „а” и „б” от НК.

         В разпоредително заседание пострадалата се явява лично и заявява, че не желае да се конституира в качеството на частен обвинител и не желае да предявява граждански иск. Придържа се към казаното от прокурора по отношение на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК.

         РП- С. изпраща в разпоредително заседание свой представител, който дава отговори на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК.

         В разпоредително заседание подсъдимият се явява лично и с упълномощен защитник, който дава отговори на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК.

         Съдът след като изслуша страните в разпоредително заседание счете въпросите по чл.248, ал.1 от НПК за изяснени и насрочи съдебно заседание.

         Подс. Г. в съдебно заседание не се признава за виновен, дава обяснения и лично и чрез защитника си моли да бъде оправдан по повдигнатото обвинение. Алтернативно защитникът на подсъдимия предлага ако бъде признат за виновен неговия доверител да му бъде определено наказание „Лишаване от свобода” в минимален размер от ТРИ години.

         Представителят на РП- С. в съдебно заседание поддържа обвинението като го счита за доказано по безспорен начин. Предлага на подс. Г. да се наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок от ТРИ години, което да се изтърпи при първоначален СТРОГ режим.

 

         ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

От събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Св. М.А. на 06.04.2018г. закупила за сумата от 269 лева спортен велосипед марка „BYOX”, модел „Versus” с 18 скорости и 20 цолови джанти. Този велосипед бил използван от едно от децата й.

На 28.05.2018г. около 19 часа двете деца на св. А. оставили на стълбищната площадка във входа на блока, в който живеели- гр. С., кв. „Ст. Заимов” бл.83 велосипедите си. Единият велосипед бил стар с изпуснати гуми, а другия марка „BYOX”, модел „Versus” като той бил заключен с велоключалка-спирала.

За времето от 19,00 часа на 28.05.2018г. до 01,00 часа на 29.05.2018г. подс. Г. влязъл във входа на блока. Използвайки неустановено техническо средство срязал велоключалката и взел велосипеда марка „BYOX”, модел „Versus”.

В 01,01 часа на 29.05.2018г. подс. Г. се обадил от своя телефон №********** на св. Н.Т., който ползвал телефон с №**********. Предложил да му продаде един велосипед. Св. Т. работел като таксиметров шофьор и познавал подсъдимия като клиент, който е ползвал неговите услуги. Той отказал да купи велосипеда, тъй като не му трябвало колело. Няколко минути след това св. П.Й. се обадил на таксиметровия шофьор, св. Н.Т. и го извикал да го вземе от Новоселския мост. Св. Т. отишъл и след като св. Й. се качил в таксиметровия автомобил в 01,17 часа звъннал телефона му. Св. Т. разговарял отново с подс. Г. и междувременно попитал св. Й. дали не иска да купи от подс. Г. велосипед. Св. Й. предложил да отидат да го видят, а подсъдимия казал, че се намира до заведение „Бос” в кв. „Дружба” до ХІ- то СОУ. Двамата свидетели отишли до въпросното място, слезли от таксито, св. Й. харесал велосипеда и се разбрал да плати на подс. Г. сумата от 30 лева за него. След това подс. Г. разглобил велосипеда като свалил предната му гума, за да може да влезе на задната седалка на таксито. Св. Т. закарал св. Й. до дома му и той се прибрал с колелото.

На 04.06.2018г. св. Й. предал на служител от РУ на МВР- С.с протокол за доброволно предаване въпросния велосипед като вписал в протокола, че го е закупил от К.Г. за сумата от 30 лева. Срещу разписка от 05.06.2018г. велосипедът бил върнат на собственичката, св. М.А..

По делото е изготвена съдебно- оценителна експертиза, от заключението на която е видно, че стойността на въпросния велосипед възлиза на сумата от 229 лева, а велоключалката- спирала възлиза на сумата от 9 лева, или общо вещите предмет на инкриминираното деяние възлизат на сумата от 238 лева.

        

         ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

         Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на показанията на свидетелите Н.Т., П.Й. и М.А., протокола за доброволно предаване, разписката за върнати вещи, разпечатките от телефонния оператор за проведените разговори между подс. Г. и свид. Т.,  както и от заключението на вещото лице по изготвената съдебно- оценителна експертиза, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.

         Съдът дава вяра на показанията на разпитаните по делото свидетели Н.Т. и П.Й., тъй като същите са последователни, логични, безпротиворечиви и относими към предмета на делото. Те кореспондират и с останалите събрани по делото доказателства, а именно с разпечатките от мобилния оператор за проведените телефонни разговори между подс. Г. и св. Т.. От тези разпечатки е видно, че действително телефона, от който подсъдимият Г. е разговарял се е намирал към клетка, намираща се в кв. „Дружба”, както съобщават и двамата свидетели Й. и Т.. Точно там и те са отишли да се срещнат с подсъдимия, за да продаде на св. Й. откраднатия велосипед.

На показанията на тези свидетели Й. и Т. противоречат обясненията на подсъдимия Г.. Съдът приема, че обясненията на подсъдимия представляват негова защитна теза и с тях той цели да бъде оневинен. Освен това следва да се отбележи и че тези негови обяснения противоречат на останалия, събран по делото доказателствен материал. Те не кореспондират и с разпечатките от мобилния оператор за проведени телефонни разговори между подсъдимия и св. Т.. Ето защо съдът не следва да кредитира обясненията на подсъдимия.

         Съдът кредитира и показанията на пострадалата А., тъй като те също кореспондират с останалите, събрани по делото доказателства.

         Съдът кредитира всички писмени доказателства, събрани в хода на наказателното производство и присъединени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.

Съдът дава вяра и на заключението на вещото лице по изготвената съдебно- оценителна експертиза, тъй като същото не бе оспорено от страните, а и съдът няма основание да се съмнява в добросъвестността и професионалната компетентност на експерта.

 

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът изведе следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

          С деянието си подс. К.Г.Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4, предл.2, вр. чл.29, ал.1, б. „а” от НК, затова че на 28/29.05.2018г. в гр. С. в условията на опасен рецидив, чрез използване на неустановено техническо средство извършил кражба на чужди движими вещи- спортен велосипед „BYOX”, модел „Versus”, 18 скорости, 20 цола и велоключалка- спирала на обща стойност 238 лева, собственост на М.С.А. ***.

          Деянието е извършено от подс. Г. с пряк умисъл, тъй като той е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Подсъдимият е знаел, че като отнема вещите, предмет на инкриминираното деяние от стълбищната площадка във входа на блок №73 в кв. „Стоян Заимов”  извършва деянието кражба, за което е обвинен. Наясно е бил и с това, че като отнема тези вещи ще настъпят вредни последици за собственика им, но въпреки това е извършил инкриминираното деяние и е увредил пострадалата М.А..

         Деянието подс. Г. е извършил след като е използвал неустановено по делото техническо средство с което е срязал велоключалката и е взел въпросния велосипед. Ето защо следва да се приеме, че правилно му е било повдигнато обвинение по т.4 на чл.195, ал.1, т.4, предл.2 от НК. 

         От приложената по делото справка за съдимост на подс. К.Г. е видно, че той е осъждан многократно. С определение по ЧНД №1858/2015г. С. районен съд му е определил едно общо наказание по влезли в сила присъди по НОХД №№1016/2015г., 790/2015г., 1391/2015г., 1393/2015г., 1565/2015г. и 1453/2015г. всички на С. районен съд, а именно най- тежкото от тях „Лишаване от свобода” за срок от ДВЕ години, което да изтърпи при първоначален СТРОГ режим в затворническо общежитие от ЗАКРИТ тип. Това определение е влязло в сила на 25.02.2016г. и постановеното общо наказание е изтърпяно на 21.05.2017г. Всяко едно от тези деяния по присъдите включени в тази съвкупност е за престъпление кражба, извършена от подс. Г. в условията на опасен рецидив. По всяко едно от тях наказанието му е „Лишаване от свобода” над една година, което да изтърпи ефективно. Видно е, че се касае за едно осъждане по ЧНД №1858/2015г. за тежко умишлено престъпление, за което му е наложено наказание „Лишаване от свобода” не по- малко от една година, а именно общото наказание е за срок от ДВЕ години и изпълнението на това общо наказание не е отложено по чл.66 от НК. От изтърпяването на наказанието 21.05.2017г. до извършването на деянието по настоящото производство 28/29.05.2018г. не е изтекъл предвидения в разпоредбата на чл.30, ал.1 от НК петгодишен срок. Съдът счита, че правилно РП- С. е повдигнала на подс. Г. обвинение за извършено престъпление в условията на опасен рецидив, съгласно разпоредбата на чл.29, ал.1, б. „а” от НК.

От събраните по делото доказателства е видно, че подс. Г. е с лоши характеристични данни. Видно е и от справката му за съдимост, че подс. Г. е с утвърдени престъпни навици, което обосновава по- висока степен на обществена опасност  независимо от ниската стойност на предмета на престъплението.

         Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението съдът намира в ниската правна култура на подсъдимия и в стремежа му за облагодетелстване по непозволен от закона начин.   

          Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прие ниската стойност на предмета на престъплението.

         Съдът констатира отегчаващи отговорността обстоятелства, а именно лошите характеристични данни на подс. Г. и предишните му осъждания, освен тези изброени по- горе, които обуславят опасния рецидив.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подс. Г. съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанията. Делото се разгледа по общия ред. Съдът счете, че на подс. Г. е най- подходящо да се наложи наказание „Лишаване от свобода”. За извършеното от него престъпление по чл.196, ал.1, т.2 от НК се предвижда наказание „Лишаване от свобода” за срок от ТРИ до ПЕТНАДЕСЕТ години. Съдът счита, че предложеното наказание от прокурора и защитника на подсъдимия „Лишаване от свобода” за срок от ТРИ години е занижено и с него не биха се постигнали целите на генералната и специалната превенция. Видно от характеристичните му данни, а така също и от приложената по делото справка за съдимост, че подсъдимия е с трайно утвърдени престъпни навици. Явно не се поправя, а продължава да извършва престъпления. Видно е от присъдите включени в общото наказание по последната му съвкупност определена по ЧНД №1858/2015г., че се касае за шест деяния, всичките представляващи кражби извършени в условията на опасен рецидив. От тези присъди е видно следното: По присъда по НОХД №1016/2015г. С. районен съд му е наложил наказание „Лишаване от свобода” за срок от ТРИ години, което да изтърпи при първоначален СТРОГ режим. Делото е било разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие и това наказание е било намалено с ЕДНА година. По присъда по НОХД №790/2015г. наказателното производство също се е развило по глава 27 от НПК, съкратено съдебно следствие и съдът му е наложил наказание „Лишаване от свобода” за срок от ТРИ години, което е намалил на основание чл.58А, ал.1 от НК с ЕДНА година и намаленото наказание ДВЕ години „Лишаване от свобода” е постановил да се изтърпи при първоначален СТРОГ режим. С протоколно определение по НОХД №1391/2015г. С. районен съд е одобрил споразумение между РП- С. и защитника му като му е наложил наказание „Лишаване от свобода” за срок от ДВЕ години, което да изтърпи при първоначален СТРОГ режим. С протоколно определение по НОХД №1393/2015г. С. районен съд също е одобрил споразумение между РП- Сливен и защитника на подсъдимия като му е било наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от ЕДНА година, което да изтърпи при първоначален СТРОГ режим. С присъда по НОХД №1565/2015г. Сливенски районен съд му е наложил наказание „Лишаване от свобода” за срок от ТРИ години и тъй като и то е било разгледано по реда на съкратеното следствие на основание чл.58А, ал.1 от НК това наказание е било намалено с ЕДНА година. Намаленото наказание „Лишаване от свобода” за срок от ДВЕ години съдът е постановил подсъдимия да изтърпи при първоначален СТРОГ режим. С присъдата по НОХД №1453/2015г. разгледано също по реда на съкратеното съдебно следствие му е било наложено от С. районен съд наказание „Лишаване от свобода” за срок от ТРИ години, което също било намалено с една година поради това, че делото е било разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие. Намаленото наказание „Лишаване от свобода” за срок от ДВЕ години било постановено да се изтърпи при първоначален СТРОГ режим. Както бе посочено по- горе по ЧНД №1858/2015г. С. районен съд е определил на подс. Г. по всички тези присъди едно общо наказание най- тежкото от тях „Лишаване от свобода” за срок от ДВЕ години, което да изтърпи при първоначален СТРОГ режим. Видно е, че това наказание не е изиграло своята роля за поправянето на подс. Г., напротив година и 7 дни след излизането му от затвора той извършва деянието по настоящото производство. Видно е, че достатъчно пъти съдът е бил снизходителен, но подс. Г. явно не се поправя, поради което следва да му бъде определено по- тежко наказание. С оглед постигане целите на генералната и специалната превенция съдът счита, че е най- подходящо наказанието, което следва да наложи на подс. Г. да бъде за срок от ПЕТ години. Това наказание той следва да изтърпи ефективно при първоначален СТРОГ режим, тъй като последното изтърпяно от него наказание по ЧНД №1858/2015г. на С. районен съд е изтърпяно на 21.05.2017г. Ето защо на основание чл.57, ал.1, т.2, б. „б” от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража съдът му определи първоначален СТРОГ режим за изтърпяване на наказанието. Съдът счита така определеното наказание за справедливо и отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието и дееца.  

С оглед правилата на процеса съдът осъди подс. Г. да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР- С. сумата от 29,33 лева, представляваща направени разноски по време на досъдебното производство.

Съдът следва да осъди подс. Г. да заплати и в полза на съдебната власт по сметка на С.районен съд сумата от 20 лева, представляваща направени разноски по време на съдебното производство.

         Ръководен от гореизложеното съдът постанови присъдата си.

                                                       

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: