Решение по дело №59465/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 13888
Дата: 15 юли 2024 г.
Съдия: Георги Илианов Алипиев
Дело: 20231110159465
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 октомври 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 13888
гр. София, 15.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20231110159465 по описа за 2023 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1,
пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът [***] е подал искова молба срещу О. Н. Ц. с ЕГН: ********** и З.
Н. Ц. с ЕГН: **********, с която претендира да му заплатят при равни квоти,
по 1/2-ра следните суми, както следва: сума в общ размер на 5031.72лв., от
които 4164.41лв. - главница представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2020г. - м.04.2022г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до изплащане на
вземането, както и 861.09лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до
16.10.2023г„ както и сума за дялово разпределение в размер на 4.76лв. -
главница за периода от м.09.2020г. до м.10.2020г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането и 1.46лв. -
мораторна лихва за забава върху главницата за извършена услуга дялово
разпределение от 15.11.2020г. до 16.10.2023г.
Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на
общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че
ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил
дължимата цена. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени
в заповедното производство. Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба,
чрез особения представител на ответниците, с който се оспорва предявените
искови претенции като неоснователни и недоказани. Твърди се, че
ответниците не са потребители на топлинна енергия през процесния период.
Излага доводи, че не е налице титул за собственост за процесния недвижим
имот, който се сочи, че е топлоснабден. Поддържа, че няма доказателства, че
индивидуалните средства за техническо измерване са редовно въведени в
експлоатация, че са били технически изправни при въвеждането им в
експлоатация и периодично са преминавали изискуемата метрологична
проверка. Моли съда да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира
разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца „[***]” . не оспорва
предявените искове.
Съдът, като обсъди доказателствата, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ:
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия
ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между
страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за
процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докажат
положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване.
В настоящия случай, ищецът, чиято е доказателствената тежест, до
приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция не е ангажирал
доказателства, от които да се установява, че през процесния период между
2
страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна
енергия – подадена молба-декларация от ответника за откриване на партида
при ищеца или документ за собственост на топлоснабдения имот, от който да
е видно, че същият е собственик или ползвател на имота. Единственото
ангажирано от ищеца доказателство по делото за установяване правото на
собственост на процесния топлоснабден имот е постъпилото въз основа на
издаденото на ищеца съдебно удостоверение писмо от Столична община,
отдел „[***]“, от което е видно, че процесният имот е деклариран с декларация
с вх. №[***]/26.03.1998г. от лицето Н. З. Ц., което се установява от
приложеното удостоверение за наследници, че е баща на ответниците О. Ц. и
З. Ц.. По делото липсват твърдения, а и доказателства това лице да е
праводател на ответниците, доколкото по делото липсва титул за собственост,
от който да се удостоверява, че Н. Ц. е бил собственик на процесния
недвижим имот, находящ се в гр. София, жк. „[***]-1“, бл. [***]. От приетите
по делото документи, касаещи собствеността на ЖСК „[***]“, за процесния
недвижим имот се установява, че същият е придобит от П. Н. А.
Предвид гореизложеното, ищецът не успя да докаже при условията на
пълно и главно доказване, че ответниците са собственици на имот, находящ се
в гр. София, жк. „[***]-1“, бл. [***], придобит по наследство от техния баща,
доколкото други доказателства в тази връзка не са ангажирани, поради което
исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
Предвид правните изводи за липса на главен дълг за цената на доставена
топлинна енергия и за извършена услуга дялово разпределение на адреса на
процесния имот, следва да се отхвърлят изцяло и исковете за акцесорните
вземания за лихва за забава.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски
има ответникът в размер на 800 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение, което е действително заплатено от ответника на адв. В.В.,
видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие.
3
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от [***], ЕИК [***], срещу О. Н. Ц. с ЕГН:
********** и З. Н. Ц. с ЕГН: **********, искове с правно основание чл.79,
ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, за заплащане на сумите при равни
квоти по 1/2-ра всеки, както следва: сума в общ размер на 5031.72лв., от които
4164.41лв. - главница представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия /ТЕ/ за периода м.05.2020г. - м.04.2022г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането, както и
861.09лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до 16.10.2023г„ както и
сума за дялово разпределение в размер на 4.76лв. - главница за периода от
м.09.2020г. до м.10.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба до изплащане на вземането и 1.46лв. - мораторна лихва за
забава върху главницата за извършена услуга дялово разпределение от
15.11.2020г. до 16.10.2023г.
Решението е постановено при участието на „[***]” . като помагач на
страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4