№ 332
гр. Бл. , 21.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Бл., ВТОРИ СЪСТАВ в публично заседание на шести
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Лилия Масева Гражданско дело №
20201200101114 по описа за 2020 година
Първоинстанционното исково производство е образувано въз основа на
искова молба, подадена от В. Р. ДЖ., с постоянно местожителство и адрес в
с.С., обл.Бл., ул.“Т.“ №7, ЕГН – **********, против Прокуратурата на
Република България, с адрес за призоваване гр.С. 1000, бул.“В.“ №2.
В исковата молба се твърди, че с постановление за привличане на обвиняем
от 08.01.2014г., ищецът е бил привлечен в качеството на такъв по ДП
№13/2014г. по описа на РУП- гр.Г.Д., като му е повдигнато обвинение за
извършено престъпление по чл.122 ал.1 НК. Сочи се, че с постановление на
прокурора, същият е бил задържан за срок от 72 часа и му е била извършена
„унизителна“ полицейска регистрация, изразяваща се във фотографиране,
вземане на отпечатъци и вписване на личните данни в полицейските регистри.
С определение на Районен съд - гр.Г.Д., по искане на прокуратурата на
10.01.2014г. била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Твърди се още, че ищецът бил задържан под стража до 18.03.2014г., когато с
определение на САС мярката за неотклонение била изменена от „Задържане
под стража“ в „парична гаранция“ в размер на 2000лв. Сочи се още, че на
19.03.2014г. с постановление на Окръжна прокуратура - гр.Бл., на В.Д. била
наложена и мярка за процесуална принуда „забрана за напускане пределите
на РБ в рамките на една година и осем месеца, като същата била отменена от
1
Окръжна прокуратура - гр.Бл. с постановление от 19.11.2015г., както и
мярката за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 2 000лв. Твърди се
още в исковата молба, че след приключване на досъдебното производство,
срещу ищеца и лицето Ф.С.Ф., бил внесен обвинителен акт в БлОС за
извършено престъпление по чл.124 ал.1 предл.1 НК вр. чл.128 ал.2 предл.
последно, във вр. ал. 1 НК. По внесения обвинителен акт било образувано
НОХД №201/2016г. по описа на БлОС и след проведени съдебни заседания и
изясняване на делото от фактическа и правна страна, била постановена
присъда №5705/13.11.2017г. , с която същият бил признат за невиновен в
извършване на престъплението, за което бил предаден на съд. С Решение
№264/27.06.2018г. на САС ,нак.отд-е VI-ти състав,постановено по в.н.о.х.д
№217/2018г. по описа на САС, била потвърдена изцяло присъдата на БлОС,
постановена по н.о.х.д №201/2016г. Оправдателната присъда, постановена по
отношение на Д. е влязла в законна сила на 18.01.2019г. след окончателното
произнасяне на ВКС по КНОХД №915/2018г по описа на ВКС. В исковата
молба се навеждат подробни съображения за изживяното негативно влияние
върху ищеца от воденето на наказателното производство, както и за вида и
интензитета на понесените имуществени и неимуществени вреди, претърпени
вследствие на образуваното и водено наказателно производство, повдигането
на обвинение за извършване на изключително тежко престъпление, за което
впоследствие същият бил оправдан, за причинения стрес, дискомфорт,
ограничаване на социални контакти, свързани с това наказателно
производство, задържането му под стража, налагането на забрана за
напускане пределите на Република България, извършване на полицейска
регистрация и стресът, изживян при явяването му както пред органите на
досъдебното производство, така и пред съдебните състави в съдебната фаза на
процеса, както и от отразяването на случая в публикации на вестник „С.“. С
оглед горните съображения се моли да бъде постановено решение, с което да
бъде осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на В. Р. ДЖ.
сумата от 12 800лв. за причинените му имуществени вреди, представляващи
заплатени адвокатски хонорари в досъдебното производство,
първоинстанционното и въззивното производство по водения наказателен
процес,завършил с оправдателна присъда ,влязла в сила на 18.01.2019г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 18.01.2019г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 100 000лв. за причинените му
2
неимуществени вреди ведно със законната лихва върху тази сума , считано от
18.01.2019г. /датата на влизане в сила на присъдата срещу ищеца/ до
окончателното й изплащане заради причинените му неимуществени вреди.
Претендира се и присъждането на сторените в настоящето производство
разноски.
Ответникът – Прокуратурата на Република България, оспорва ищцовата
претенция като неоснователна и недоказана. Поддържа се, че самото
постановяване на оправдателна присъда не е основание за ангажиране
отговорността на държавата по реда на ЗОДОВ, изисква се да са налице и
претърпени вреди като пряка и непосредствена последица от деликта по чл.2
от ЗОДОВ. Посочено е в отговора, че предявената претенция за
неимуществени вреди от 100 000 лева е силно завишена и не е съобразена с
разпоредбата на чл.52 ЗЗД, с трайната съдебна практика, както и с
обществено-икономическите условия в страната, като се сочи и че
претенцията за репариране на имуществени вреди, представляващи заплатени
разходи за адвокатска защита в наказателното производство в размер на 12
800 лева, е неоснователна, тъй като делото по ЗОДОВ не е с правна и
фактическа сложност, поради което, ако съдът присъди адвокатския хонорар,
същият не следва да надвишава определения минимум по Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Навеждат се подробни съображения за законосъобразност на действията на
прокуратурата, както и че същите не са причинили претендираните от ищеца
имуществени и неимуществени вреди. Моли се да бъде отхвърлен иска като
неоснователен, както и да бъдат присъдени сторените разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата на страните, приема за
установена следната фактическа обстановка по делото:
От приложените по делото доказателства се установява, че с Постановление
на Районна прокуратура гр. Г.Д. от 08.01.2014г. обвиняемия Д. е бил
задържан до 72 часа, считано от 14,30 часа на 08.01.2014г. , а обвиняемия
Филипов е бил задържан до 72 часа , считано от 15,20 часа на 08.01.2014г.
С Определение на Районен съд гр. Г.Д. от 10.01.2014 г. спрямо обвиняемите е
взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
3
С Определение на Софийски апелативен съд от 18.03.2014 г. взетата по
отношение на обвиняемите В. Р. ДЖ. и Ф.С.Ф. мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ е изменена в „Парична гаранция“ в размер 2000 лева
за всеки един от двамата.
С Постановления от 19.03.2014г. Окръжна прокуратура – гр. Бл. е наложила
спрямо обвиняемите мярка за процесуална принуда „ Забрана за напускане
пределите на Р България „.
Съгласно чл.234 ал.8 НПК мерките за неотклонение „Парична гаранция„ и
наложените мерки за процесуална принуда „ Забрана за напускане пределите
на Р България „. са отменени с Постановления на Окръжна прокуратура – Бл.
от 19.11.2015г.
Пред Окръжен съд е образувано НОХД №201/16 г. по внесен от Окръжна
прокуратура – Бл. обвинителен акт за извършено от В. Р. ДЖ. и Ф.С.Ф.
престъпление по чл. 124, ал. 1, пр. 1 от НК, във вр. с чл. 128, ал. 2, пр.
последно във вр. с ал. 1 от НК за всеки от тях. Според държавното обвинение
двамата подсъдими следвало да бъдат признати за виновни в извършване на
следното:
- В. Р. ДЖ. е обвинен за това, че на 04.01.2014 год., около 05,00 часа, в гр.
Г.Д., в района на паркинга на „К.д.”, пл. „М.” №1, при условията на
независимо съпричинителство с Ф.С.Ф., следствие на умишлено нанесена
тежка телесна повреда, изразяваща се в тежка черепно-мозъчна травма,
представляваща постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота,
получена след нанасяне на удари с юмруци и метален бокс в областта на
главата и с последващо падане и удар на тилната част на главата в настилката
на паркинга, причинил по непредпазливост смъртта на Б.Р.Б. с ЕГН - ,,,,, от
гр. М., настъпила на 06.01.2014 год. в „Т.Б.“ С. - престъпление по чл. 124, ал.
1, пр. 1 от НК, във вр. с чл. 128, ал. 2, пр. последно във вр. с ал. 1 от НК.
- Ф.С.Ф. е обвинен за това, че на 04.01.2014 год., около 05,00 часа, в гр. Г.Д.,
в района на паркинга на „К.д.”, пл. „М.” №1, при условията на независимо
съпричинителство с В. Р. ДЖ., следствие на умишлено нанесена тежка
телесна повреда, изразяваща се в тежка черепно-мозъчна травма,
представляваща постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота,
4
получена след нанасяне на удари с юмруци и метален бокс в областта на
главата и с последващо падане и удар на тилната част на главата в настилката
на паркинга, причинил по непредпазливост смъртта на Б.Р.Б. с ЕГН - ,,,,, от
гр. М., настъпила на 06.01.2014 год. в „Т.Б.“ С. - престъпление по чл. 124, ал.
1, пр. 1 от НК, във вр. с чл. 128, ал. 2, пр. последно във вр. с ал. 1 от НК.
Н.О.Х.Д.№201/16 г. по описа на БлОС било финализирано с присъда, с която
подсъдимият В. Р. ДЖ., роден на 05.09.1993 година в гр.Г.Д., живущ в с. С.,
обл. Бл.ска, ул.“Т.„ №7, българин, български гражданин, със средно
специално образование, неженен, неосъждан, с ЕГН – **********, е бил
признат за невиновен в това, че на 04.01.2014 година, около 05,00 часа
сутринта, в гр. Г.Д., в района на паркинга на К.д., пл.„М. „№1, при условията
на независимо съпричинителство с Ф.С.Ф., вследствие на умишлено
нанесена тежка телесна повреда, изразяваща се в тежка черепно-мозъчна
травма, представляваща постоянно общо разстройство на здравето, опасно за
живота, получена след нанасяне на удари с юмруци и метален бокс в
областта на главата и с последващо падане и удар на тилната част на главата
в настилката на паркинга, причинил по непредпазливост смъртта на Б.Р.Б. с
ЕГН - ,,,,, от гр. М., настъпила на 06.01.2014 година в „Т.Б.“ С. като на
основание чл.304 от НПК го оправдава по повдигнатото му обвинение в
извършване на престъпление по чл. 124, ал.1, пр. 1 от НК, във вр. с чл.128,
ал.2, пр. последно във вр. с ал.1 от НК. Същата е влязла в законна сила на
18.01.2019 г., след окончателното произнасяне на ВКС по К.Н.О.Х.Д.№915/18
г. на ВКС.
От справка с вх.№5491/14.06.21 г., издадена от РУ- Г.Д. се установява, че на
08.01.2014 г. в РУ- гр.Г.Д., на лицето В.Д. е извършена криминалистична
регистрация с рег.№4989/14г. по чл. 122 от НК, като към настоящия момент
същата е налична.
От справка с вх.№5380/10.06.21 г. на ОД на МВР- гр.Бл., че по отношение на
В.Д. е налична полицейска регистрация с рег.№4989/14г. по чл. 122 от НК.
От писмо на Окръжна Прокуратура- гр.Бл. се установява, че по отношение на
Д. са били взети следните мерки за процесуална принуда по ДП 9/14 г. по
описа на ОСлО при ОП- гр.Бл. - С Определение на Софийски апелативен съд
от 18.03.2014 г. взетата по отношение на обвиняемите В. Р. ДЖ. и Ф.С.Ф.
5
мярка за неотклонение „Задържане под стража“ е изменена в „Парична
гаранция“ в размер 2000 лева. С Постановления от 19.03.2014г. Окръжна
прокуратура – гр. Бл. е наложила спрямо обвиняемите мярка за процесуална
принуда „ Забрана за напускане пределите на Р България „.
С оглед изясняване на обстоятелствата по делото са допуснати и събрани
гласни доказателства.
Според показанията на ангажирания от ищцовата страна свидетел А.К. по
време на наказателното производство: В. учел в България до втори клас, след
втори клас отишъл в Португалия, всяко лято си идвал и играели със
свидетеля. Същия сочи още: “Знам, даже аз бях човека , когато В. го
задържаха бяха го обвинили че бяха били някой на мен ми звънна най напред
аз му занесох дрехи и храна. След около 3-4 месеца след задържането му го
видях отново. В. не беше същия, В. беше направо от едно лъчезарно момче
беше направо потъмнен. Аз винаги му звънях да го изведа, обаче той се беше
затворил у тях, беше потънал от срам, много рядко може да си излее душата.
Ние в селото имаме много цехове, обаче никъде не го искаха В. за работа. Не
го искаха заради тази случка с прокуратурата. Нашето село не е много
голямо, народа като излезе на кафе сутрин само се обсъжда. То по
телевизията го даваха, по вестници, то е малко село там, то всичко се знае.
Много тичане, много мъки е макар на него, макар на родителите и те се
прибраха от Португалия, заради това, много тичане и много мъки“.
Според показанията на другия ангажиран от ищцовата страна свидетел – Р.Д.
– В. е учил до втори клас в България, а после с родителите му е заминал в
Португалия. Сочи, че знае за някакво сбиване, което е станало през 2014 г. и
бил задържан. Посочва още, че видял ищеца след като го били пуснали от
прокуратурата и от весело момче станал изплашено такова. Свидетелят сочи,
че в селото се говорело много негативно за този случай. Д. бил затворен и
изобщо не искал да излиза, отказвали му работа, избягвали го дори и
приятелите.
При така установеното от фактическа страна и след съобразяване на
приложимите разпоредби на закона, съдът намира за установено следното от
правна страна:
6
Настоящият първоинстанционен съд е сезиран с предявени против
Прокуратура на Република България при условията на обективно
кумулативно съединяване искове за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 100 000 лв. и обезщетение за претърпени
имуществени вреди в размер на 12 800 лв., в резултат на неоснователно
повдигнато обвинение в извършване на престъпление, като ищецът бил
оправдан с влязла в сила присъда, с правно основание чл.2, ал.1, т.3, ЗОДОВ.
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3, предл. второ ЗОДОВ държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи,
прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако
лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че
извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното
производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено
по давност или деянието е амнистирано. Действията по повдигане и
поддържане на обвинение се считат за незаконни ако лицето бъде оправдано
или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради
това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано. В тези случаи обезщетението за неимуществени вреди обхваща
и неимуществените вреди от незаконно задържане под стража. Ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено или приключи с
влязла в сила оправдателна присъда обезщетението за неимуществени вреди
от незаконно задържане под стража се поглъща от обезщетението за
неимуществени вреди по чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ (отм.), сега чл.2, ал.1, т.3 от
ЗОДОВ – в този смисъл вж.т.13 от Тълкувателно решение №3 от 22.04.2004
г. на ВКС по тълк.гр.д.№3/2004 г., ОСГК, докладчик съдията Ж.Н.. Ето защо,
с оглед изложените от ищеца обстоятелства, че неимуществените вреди,
които твърди да е претърпял се дължат на незаконно повдигане и поддържане
на обвинение за извършенo престъплениe, за което е бил оправдан с влязла в
сила присъда, съдът квалифицира иска по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в
гражданския процес по чл.154, ал.1 от ГПК за основателността на иска по
7
чл.2, ал.1, т.3, предл.1 от ЗОДОВ ищцовата страна по делото следва да докаже
кумулативната наличност на следните предпоставки: 1) ищецът да е бил
привлечен като обвиняем в извършване на престъпление/я от общ характер;
2) наличие на влязла в сила акт, с който ищеца е оправдан; 3) да е претърпял
вреда (вреди) и техния размер; 4) между незаконното действие на
правозащитните органи и неблагоприятните неимуществени последици
(вредите) да е налице причинно следствена връзка. В тежест на ответника по
делото е да докаже, при условията на насрещно доказване, отсъствието на
горните предпоставки.
С оглед установените по делото фактически данни и обстоятелства, съдът
приема, че по делото е безспорно установено и доказано, че е осъществен
фактическия състав визиран в чл.2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ –отговорността на
държавата за дейността на правозащитните й органи, тоест че иска е доказан
по основание.
Безспорно се установи, на първо място, а и няма спор по делото по това, че
ищеца В. Р. ДЖ. е бил обвинен и привлечен като обвиняем за това, че на
04.01.2014 год., около 05,00 часа, в гр. Г.Д., в района на паркинга на „К.д.”,
пл. „М.” №1, при условията на независимо съпричинителство с Ф.С.Ф.,
следствие на умишлено нанесена тежка телесна повреда, изразяваща се в
тежка черепно-мозъчна травма, представляваща постоянно общо
разстройство на здравето опасно за живота, получена след нанасяне на удари
с юмруци и метален бокс в областта на главата и с последващо падане и удар
на тилната част на главата в настилката на паркинга, причинил по
непредпазливост смъртта на Б.Р.Б. с ЕГН - ,,,,, от гр. М., настъпила на
06.01.2014 год. в „Т.Б.“ С. - престъпление по чл. 124, ал. 1, пр. 1 от НК, във
вр. с чл. 128, ал. 2, пр. последно във вр. с ал. 1 от НК.
Безспорно установено е на следващо място, че с влязла в сила присъда,
постановена по н.о.х.д.№201/2016 г. по описа на ОС – Бл., ищеца е признат за
невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено от него
престъпление.
Досежно останалите две предпоставки – наличието на вреди и причинна
връзка между тях и незаконното обвинение, съдът приема, че същите са
установени от събраните по делото гласни доказателства. Установи се, че в
8
резултат на воденото срещу ищеца наказателно производство, същият се е
променил, станал е затворен и „направо потъмнен“. Разпитаните по делото
свидетели установяват безпротиворечиво така изложените факти, поради
което съдът кредитира свидетелските показания и намира, че тези факти са
доказани.
Следователно наказателното производство е дало отражение върху
поведението и начина на живот на ищеца, който след процесния случай се е
променил.
Съдът намира, че така установените неимуществени вреди са в пряка и
непосредствена последица от повдигнатото незаконно обвинение и следва да
бъдат обезщетени от ответника по делото – Прокуратура на Република
България.
Налице са всички елементи на фактическия състав, водещ до възникване на
правото за обезщетение за неимуществени вреди, поради което искът се явява
доказан по своето основание.
По размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът намира
следното:
Размерът на обезщетението за неимуществените вреди се определя при
спазване на принципа, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД – от съда по
справедливост. „Справедливостта“ по смисъла на цитирания нормативен
регламент не е абстрактно понятие, а е свързана с преценката на редица
конкретни факти, които са обективно съществуващи при всеки отделен
случай (вж. т.11 от диспозитива и раздел II от мотивите на Постановление №4
от 23.12.1968 г., Пленум на ВС, както и т. 11 от Тълкувателно решение №3 от
22.04.2005 г. по тълк. дело №3 от 2004 г., ОСГК на ВКС). При исковете по
чл.2, ал.1, т.3, предл.2 ЗОДОВ такива правнорелевантни обстоятелства са:
тежестта на повдигнатото обвинение; дали то е за едно или за няколко
престъпления; продължителността на наказателното производство (и
причините за нея); видът на взетата мярка за неотклонение; наличието на
други ограничителни процесуални мерки; начинът, по който всичко това се е
отразило на ищеца (конкретните негови преживявания и изобщо цялостното
отражение на предприетото наказателно преследване върху живота му
9
/семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр./); съдебното минало
на ищеца (доколкото интензитетът на негативните изживявания поначало е
различен при лица, спрямо които никога не е била упражнявана процесуална
принуда, и при такива, които са били обект на наказателно преследване и вече
са били осъждани за други престъпления); общото ниво на социално-
икономическо благосъстояние и стандарт на живот в страната (вж. изрично в
този смисъл Решение № 166 от 08.06.2016 г. по гр. д. № 631/16 г., IV г. о. на
ВКС, Решение № 200 от 16.06.2016 г. по гр. д. № 1019/16 г., IV г. о. на ВКС,
Решение № 236 от 19.10.2016 г. по гр. д. № 1543/16 г., IV г. о. на ВКС,
Решение № 140 от 14.12.2017 г. по гр. д. № 919/17 г., III г. о. на ВКС и
Решение № 275 от 15.12.2017 г. по гр. д. № 5174/16 г., IV г. о. на ВКС). При
това, в следва да се изтъкне, че е нормално да се приеме, че по време на едно
наказателно производство всяко неоснователно обвиненото лице изпитва
типичните при подобна ситуация неудобство, унижение, притеснение и
несигурност, като за негативни последици, по-големи от обичайните, трябва
да бъдат ангажирани конкретни доказателства (вж. в този смисъл Решение
№180 от 01.12.2017 г. по гр. д. № 715/17 г., III г. о. на ВКС).
В случая от данните по делото се установи, че: ищеца е привлечен като
обвиняем за престъпление по чл. 124, ал. 1, пр. 1 от НК, във вр. с чл. 128, ал.
2, пр. последно във вр. с ал. 1 от НК, което по своя правен характер е тежко
престъпление по смисъла на НК; наказателно преследване е продължило и
приключило с влязъл в сила съдебен акт в рамките на около пет години, което
включва в себе си и досъдебна и съдебна фаза; по отношение на ищеца е
приложена мярка за неотклонение „Задържане под стража“, която била
изменена в „гаранция в пари“ в размер на 2000 лв., като задържането на Д.
било в рамките на 70 дни. С Постановления от 19.03.2014г. Окръжна
прокуратура – гр. Бл. е наложила спрямо обвиняемите мярка за процесуална
принуда „ Забрана за напускане пределите на Р България „; по отношение на
ищеца не са прилагани други мерки на процесуална принуда по реда на НПК;
конкретният психически и емоционален стрес и проблемите от лично
естество и в приятелския кръг, които ищецът е изживял, не се отличават с
интензитет, който да е значително по-голям от обичайния, нито пък имат
траен характер.
От свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели се
10
установява, че същият се е затворил в себе си, чувствал се е зле, станал е по -
срамежлив. Не се установи обаче по делото, че ищеца е претърпял
неимуществени вреди извън така описаните и в размер, който да е по – голям
от обичайния.
Няма данни душевният дискомфорт и притесненията от конкретното
наказателно производство да са предизвикали необратими негативни
последици върху здравословното състояние, доброто име и професионалната
реализация на ищеца. Тук следва да се посочи, че в рамките на процеса не
бяха ангажирани доказателства досежно поддържаното от ищеца твърдение,
че в резултат на разглежданото по делото наказателно производство същият
не е намирал работа, доколкото липсват каквито и да е други доказателства в
тази насока, освен твърденията на свидетелите. Ангажираните по делото
свидетели обаче също не установяват ищеца да е търсил работа и съответно
да не е могъл да работи при конкретен работодател именно заради воденото
срещу него наказателно производство, а и в крайна сметка ищеца сам твърди,
че работа е намерил, макар и извън родното му място. Дори и така посоченото
обстоятелство да се приеме за обективна трудност, то тя не е нетипична
такава и не е възпрепятствала лицето да намери работа.
От значение също е и факта, че до процесното привличане към наказателна
отговорност ищеца В. Р. ДЖ. не е бил осъждан.
Съдът приема за доказан факта, че посочените по-горе действия на органи на
ответника са довели до дискредитиране доброто име на ищеца в различни
кръгове на обществото: в широк семеен кръг и приятели.
Съдът приема за доказан факта, че наказателното производство, образувано и
водено от органи на ответника срещу ищеца е продължило общо около пет
години, който срок, предвид тежестта на разследването не бил необичайно
неприемлив, ищецът е бил обвинен в извършването на изключително тежко
престъпление. Несъмнено, процесното наказателно поризводство,
продължило около пет години е довело до негативни последици за психиката
и емоционалността на ищеца, които съставляват претърпени вреди по см. на
ЗОДОВ, но тези вреди не са били тежки и с непреодолим характер, още
повече, че в исковата молба не се твърдят настъпили конкретни увреди на
здравето на ищеца, които да са били надлежно диагностицирани като
11
заболявания от различен характер, тежест и преходност. Съдът приема, че
съществува причинно-следствена връзка между претърпените от ищеца
вреди, приети за доказани по-горе и действията на органите на ответника.
Изпълнен е ФС на нормата на чл.2 ал.1 т.З предл. второ на ЗОДОВ и
отговорността на ответника следва да бъде ангажирана.
Обезщетението по правило се присъжда заради възможността да бъдат
поправени нанесените вреди. Обезщетението на неимуществените вреди
представлява известно компенсиране на загубеното, което не може да бъде
възстановено, т.к. се отнася до претърпени негативни емоции и
преживявания. Основни критерии при определяне на страданията, претърпени
от ищеца са характерът на обвинението, срокът и продължителността на
водените следствени и процесуални действия, както и конкретните
обстоятелства, свързани с негативните изживявания на ищеца и създаването
на обективни трудности в обичайния й живот, по време на воденото
наказателно производство. При определяне размера на обезщетението следва
да се съобрази и обществено-икономическата обстановка в страната, както и
обичайния стандарт на живот, въпреки че се отнася до обезщетение на
претърпени негативни емоции, които е трудно да бъдат оценени от обективна
страна в материални блага.
Съобразявайки всички тези обстоятелства, оказващи влияние при определяне
на дължимото обезщетение и спазвайки принципа на справедливостта по
чл.52 от ЗЗД, съдът намира, че справедливия паричен еквивалент на
причинените увреждания - неимуществени вреди, възлиза на сумата от 4000
лв. /четири хиляди лева/. Съдът намира, че този размер е достатъчен за да
възмезди претърпените от ищеца неимуществени вреди, в резултат на
процесното наказателно производство срещу него. Над така определения
размер до пълния предявен размер иска за неимуществени вреди следва да се
отхвърли като неоснователен.
Съгласно чл.68, ал.1 и ал. 3 ЗМВР, полицейските органи извършват
полицейската регистрация на лица, които са привлечени като обвиняеми за
извършено престъпление от общ характер, като за целите на регистрацията
полицейските органи събират за лицата личните им данни, дактилоскопират и
фотографират лицата и изземват образци за ДНК профил на лицата, а
12
съгласно чл. 68, ал.5 ЗМВР, когато лицето не съдейства за извършване на
регистрацията, то тя се извършва принудително. Полицейската регистрация
се снема, когато е извършена в нарушение на закона, наказателното
производство е прекратено, приключило е с влязла в сила оправдателна
присъда или с освобождаване от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание, както и когато лицето е починало – чл.68, ал. 5
ЗМВР. Регистрацията е част от мерките, които се предприемат срещу лицето,
привлечено като обвиняем за извършено умишлено престъпление от общ
характер, поради което, когато наказателното преследване е приключило с
оправдателна присъда или с прекратяване на производството поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано, полицейската регистрация се снема на основание чл.68, ал.6
ЗМВР.
Видно е обаче от разпоредбата на чл.18 от Наредбата за реда за извършване и
снемане на полицейската регистрация, че в случаите на прекратяване на
наказателното производство, полицейската регистрация се снема служебно
или след писмено мотивирано искане на регистрирания или наследниците му.
Следователно дадена е възможност за снемане на полицейската регистрация и
по писмено искане на регистрирания, респ. на неговите наследници, а не само
служебно.
Цитираната по – горе наредба, е предоставила на ищеца възможността и сам
да поиска снемане на полицейската регистрация от регистрите на МВР,
поради което за неговото бездействие в тази насока, също така не може да се
държи единствено отговорна Прокуратурата на Република България.
В този контекста, така изложените от ищеца доводи и съображения /дори и да
се ангажират доказателства за същите/ не може да се вземат предвид от съда
при определяне обезщетението за неимуществени вреди.
В този контекста, така изложените от ищеца доводи и съображения /дори и да
се ангажират доказателства за същите/ не може да се вземат предвид от съда
при определяне обезщетението за неимуществени вреди.
13
В заключение на изложеното съдът намира, че предявения иск за
неимуществени вреди, следва да се уважи за сумата от 4000 лв., ведно със
законната лихва, считано от 18.01.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането, а в останалата предявена част до сумата от 100 000 лв., следва да
се отхвърли като неоснователен.
По претенцията за имуществени вреди съдът приема следното:
Несъмнено е, че разноските, извършени в рамките на наказателното
производство, са имуществена вреда по чл.2, ал. 1 ЗОДОВ, доколкото са
пряка и непосредствена последица от неоснователното наказателно
преследване. В тези разноски се включва и адвокатското възнаграждение,
заплатено за защитата по наказателното дело (вж. в този смисъл Решение
№255 от 02.11.2015 г. по гр.д.№1011/15 г., III г. о. на ВКС). Това разрешение
почива на разбирането, че заплатеното адвокатско възнаграждение е вид
разход за оправдания подсъдим, както и от липсата на възможност то да му
бъде присъдено по реда на НПК (вж. Решение №843 от 23.12.2009 г. по гр. д.
№ 5235/08 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 126 от 10.05.2010 г. по гр. д. №
55/09 г., IV г. о. на ВКС и Решение № 457 от 25.06.2010 г. по гр. д. № 1506/09
г., IV г. о. на ВКС). Следователно адвокатското възнаграждение в
наказателното производство представлява имотна вреда, подлежаща на
обезщетяване, но когато е действително заплатено, защото едва тогава ще е
налице и реално засягане в отрицателен аспект на имущественоправната
сфера на ищеца.
С цел доказване на основанието и размера на заявените имуществени вреди
ищцовата страна се позовава на договор за правна защита и съдействие серия
В и №********** от 02.05.2018 г., както и Договор за правна помощ и
съдействие от 25.05.16 г. От съдържанието им е видно, че са били сключени
между ищеца В.Д. и адв. М.М. и имат за предмет предоставяне на правна
защита и съдействие във връзка с наказателното производство срещу първия.
В графата, отнасяща се до договореното адвокатско възнаграждение, е
вписана сумата от 9000 лв. по договор от 02.05.2018 г., която се отбелязва, че
е заплатена „в брой“ и 3400 лева по договор от 25.05.16 г., с посочване,че
сумата е внесена в деня на сключване на същия.
Съгласно т.1 на Тълкувателно решение №6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д.
14
№ 6/2012 г., ОСГТК, докладчик съдиите Е.Ч. и А.Б., съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е
по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в
брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна
помощ е достатъчно и има характера на разписка.
Видно от приложения договор за адвокатска защита и съдействие, между
ищеца и адв. Ст.П. е бил сключен договор за правна защита в досъдебното
производство, като на 22.01.2014 г., ищецът е заплатил сумата в размер на 400
лева.
В настоящата хипотеза, предвид изричното отбелязване в договора, че
възнаграждението е заплатено „в брой“, съдът намира, че ищеца е доказал
претендираната имотна вреда, поради което така заявения иск /за сумата от 12
800 лв./ подлежи на уважаване.
Относно съдебните разноски:
Изходът от спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, дава право на
съдебни разноски и на двете страни.
Ищецът не е претендирал други разноски, извън възнаграждение за адвокат,
който съобразно уважената част от разгледаните искове възлиза в размер на
223,40 лв.
Мотивиран от горните съображения и на посочените основания, Бл.ският
окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес в гр. С., бул.“В.“
№2, да заплати на В. Р. ДЖ., ЕГН – **********,с постоянно местожителство
и адрес в с.С., обл. Бл., ул.“Т.“ №7, сумата от 4000 лв. /четири хиляди лева/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца
в резултат на неоснователно повдигнато обвинение в извършване на
престъпление по чл. 124, ал. 1, пр. 1 от НК, във вр. с чл. 128, ал. 2, пр.
последно във вр. с ал. 1 от НК по ДП № 13/2014 г. по описа на РУ- гр. Г.Д., за
15
което бил оправдан с присъда, постановена по Н.О.Х.Д.№ 201/16 г. по описа
на БлОС, потвърдена с присъда по К.Н.О.Х.Д. № 91/2018 г. по описа на ВКС,
влязъл в законна сила на 18.01.2019 г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 18.01.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата над уважената част до
пълния претендиран размер от 100 000 лв. /сто хиляди лева/.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес в гр. С., бул.“В.“
№2, да заплати на В. Р. ДЖ., ЕГН – **********, с постоянно местожителство
и адрес в с.С., обл.Бл., ул.“Т.“ № 7, сумата от 12 800 лв. /дванадесет хиляди и
осемстотин лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди за заплатено адвокатско възнаграждение, в резултат на неоснователно
повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл. 124, ал. 1, пр. 1
от НК, във вр. с чл. 128, ал. 2, пр. последно във вр. с ал. 1 от НК по
ДП№13/2014 г. по описа на РУ- гр. Г.Д., за което бил оправдан с присъда,
постановена по Н.О.Х.Д.№201/16 г. по описа на БлОС, потвърдена с присъда
по К.Н.О.Х.Д.№ 91/2018 г. по описа на ВКС, влязло в законна сила на
18.01.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
18.01.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република
България, с адрес: гр. С., бул. “В.“ №2, представлявана от Главния прокурор,
да заплати на В. Р. ДЖ., ЕГН – **********,с постоянно местожителство и
адрес в с.С., обл. Бл., ул. “Т.“ № 7, сумата от 223,40 лв., представляващи
разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. С., в
двуседмичен срок, считано от връчването на препис на страните по делото.
Съдия при Окръжен съд – Бл.: _______________________
16