Определение по дело №202/2021 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 260457
Дата: 8 април 2021 г. (в сила от 8 април 2021 г.)
Съдия: Мариана Илиева Димитрова
Дело: 20215200500202
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 12 март 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №……

 

гр. Пазарджик, 08.04. 2021г.

 

 

Пазарджишки окръжен съд, гражданска колегия, въззивен състав, в закрито заседание на осми април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                Председател: Красимир Ненчев

       Членове: Албена Палова

                        Мариана Димитрова

 

като разгледа докладваното от съдия Димитрова в.ч.гр.д.№202 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.274 и следващи от ГПК във вр. с чл.248 ГПК.

Образувано е по частна жалба от П.Д.Д. чрез адв. Р. срещу определение №260129/25.11.2020г., постановено по гр.д.№354/2020г. по описа на РС – Пещера, с което е оставена без уважение молбата по чл.248 ГПК за допълване на решение №260068/06.10.2020г. в частта за разноските.

Жалбоподателят твърди, че с оглед крайния изхода на спора му се дължат сторените разноски в предходната инстанция. Сочи, че в договора за правна защита и съдействие действително е пропуснато да се отбележи договорената сума и начина на плащане. Представя декларация, подписана от ищеца, в която е декларирано, че сумата от 500лв. – адвокатски хонорар е заплатена. Прилага оригинал на договор на правна защита и съдействие от 11.03.2020г., с вписано в него договорено възнаграждение за адвоката и начин на плащане.

Моли решение №260068/06.10.2020г. да бъде допълнено в частта за разноските, така както са описани.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК насрещната страна Р.И. е подала отговор по жалбата, в който се поддържа неоснователност.

Пазарджишкият окръжен съд, като провери данните по делото намира за установено следното:

Производството по гр.д.№354/2020г. на РС – Пазарджик е образувано по предявен иск на П.Д.Д. срещу Р.А.И. с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

С молба от 11.03.2020г. е приложено по делото заверено копие на договор за правна защита и съдействие, сключен между П.Д. и адв.А.Р., с предмет: оказване на правна защита и съдействие, по гр.д.№354/2020г., като в договора не е посочен размер на адвокатското възнаграждение и начин на плащане.

В о.с.з., проведено на 21.09.2020г., ищецът чрез своя пълномощник адв.Р. представя списък по чл.80 ГПК, съгласно който претендира ответника да бъде осъден да му заплати следните разноски: 1) държавна такса – 200лв.; 2) адвокатско възнаграждение – 500лв.

С решение №260068/06.10.2020г. предявеният иск е уважен изцяло.

Няма произнасяне в частта за разноските, въпреки направеното искане в тази насока от страна на ищеца.

На 19.10.2020г. е депозирана молба по чл.248 ГПК от ищеца Д. за допълване на решението в частта за разноските, в частност за претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 500лв.

С определение №260129/25.11.2020г. съдът е оставил без уважение молбата по чл.248 ГПК за допълване на решение №26068/06.10.2020г., в частта за извършени разноски от ищеца за адвокатски хонорар в размер на 500лв.

При така изяснената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Присъждане на разноски пред съответната инстанция може да бъде поискано до приключване на устните състезания по делото пред съответната инстанция. По този начин ответната страна може да се запознае с искането и да направи съответното възражение ако прецени, че е необходимо.

Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписана договорената за възнаграждение сума и начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.

След проверка на документите, съдържащи се в кориците на първоинстанционното дело, съдът констатира, че ищецът е направил своевременно искане за присъждане на разноски - с молба, представена в последното по делото заседание, проведено на 21.09.2020г., но не са представени доказателства за договорения размер на възнаграждението за един адвокат по представеното пълномощно по делото и за начина на плащане.

Следователно, по делото не е доказан размера на уговореното възнаграждение и пропускът на жалбоподателя да докаже този размер, както и факта на неговото плащане до приключване на заседанието пред съответната инстанция не може да бъде саниран по реда на чл.248 ГПК, нито пък с представяне на доказателства пред настоящата инстанция.

Дали наистина ищецът е платил на адвоката сумата за услугата е въпрос само между страните по договора и след като ищецът не установява по несъмнен начин размера на договорената сума и нейното плащане, не може да се ангажира отговорността на ответника да я заплати по реда на чл.78, ал.1 ГПК.

Съобразявайки гореизложеното, настоящия състав намира, че определението, предмет на обжалване в настоящото производство е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Районният съд обаче, не се е произнесъл по цялото искане за присъждане на разноски, съобразно приложения по делото списък по чл.80 ГПК, поради което, това следва да бъде сторено с настоящето определение, като бъдат присъдени в полза на ищеца разноски за държавна такса в размер на 200лв., за които има доказателство по делото, че са сторени и с оглед изхода на спора пред първата инстанция, му се дължат.

 

С оглед изложеното, Пазарджишки окръжен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение №260129/25.11.2020г., постановено по гр.д.№354/2020г. по описа на Районен съд – Пещера, с което е оставена без уважение молбата по чл.248 ГПК за допълване на решение №260068/06.10.2020г. в частта за разноските, досежно адвокатското възнаграждение.

ОСЪЖДА Р.А.И., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на П.Д.Д., ЕГН ********** ***, сумата от 200лв. /двеста лева/, представляваща разноски за държавна такса в първата инстанция.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

Председател:                               Членове: