РЕШЕНИЕ
№ 74
гр. Пловдив, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Бранимир В. Василев
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело
№ 20225300502120 по описа за 2022 година
-ри
Обжалвано е решение № 260352/07.06.2022г. на Пловдивския районен съд ІІ
гр. с. постановено по гр. д. №9552/20г. по описа на същия съд в частта му, с която се
отхвърля иска да бъде установено, че Д. Я. И., ЕГН **********, с адрес в гр. ***
дължи на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, с адрес на управление във Франция, гр.
Париж чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, със седалище и
адрес на управление в гр. София, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес Парк, сгр. 14,
представлявано от законния си представител Д. Д. разликата между уважения размер
от 1045,80 лева /хиляда четиридесет и пет лева и осемдесет стотинки/ - главница, до
пълния претендиран размер от 6709,55 лева дължима по Договор за потребителски
паричен кредит № *** г., сключен с „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД, чийто
правоприемник е жалбоподателят, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда – 25.02.2020 г. до окончателното й
погасяване, като погасен чрез прихващане с насрещното вземане на ответника в общ
размер на сумата от 5663,75 лева – платени суми по договора за възнаградителна
лихва, разноски за събиране и мораторна лихва, както и за сумата от 405,98 лева
/четиристотин и пет лева и деветдесет и осем стотинки/ - възнаградителна лихва за
периода 20.04.2017 г. – 20.05.2017 г., дължима по Договор за потребителски паричен
кредит № *** г., сключен с „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД, чийто
1
правоприемник е ищецът, както и сумата от 1513,73 лева /хиляда петстотин и
тринадесет лева и седемдесет и три стотинки/ – мораторна лихва за периода 20.05.2017
г. – 11.02.2020 г., за които суми в полза на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, с
адрес на управление във Франция, гр. Париж чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК № 1833 от 13.03.2020 г. по ч. гр. д. № 3155/2020 г. на ПдРС, ХIV гр. с.
Жалбоподателят БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, с адрес на управление
във Франция, гр. Париж чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България
моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и постанови
друго, с което уважи изцяло предявените искове.
Въззиваемата страна Д. Я. И., ЕГН **********, чрез особения си представител
адв. И. К. счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно и затова моли
съда да го потвърди.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
Няма спор, а и от приложеното по делото Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 3155/2020 г. по описа на ПдРС, ХІV гр. с. се установява, че
жалбоподателят претендира главница в размер на 6709,55 лева, възнаградителна лихва
в размер на 405,98 лева за периода от 20.04.2017 г. до 20.05.2017г. и мораторна лихва в
размер на 1513,73 лева за периода 20.05.2017 г. – 11.02.2020г.
Безспорно е и това, че между „БНП Париба пърсънъл файненс” ЕАД и Д. Я. И.
е сключен Договор за потребителски кредит, според който на кредитополучател Д. Я.
И. е предоставен заем в размер от 8000 лв.
От неоспореното заключение на съдебно-счетоводната експертиза с вещо лице
Р., се установява, че кредитът е усвоен, като на кредитополучателя е преведена по
банковата му сметка в Пощенска банка – клон Пловдив, сумата от 7720 лв., като
главницата от 8000 лв. е намалена с уговорената в договора такса ангажимент в размер
на 280лв. С оглед на тези констатации на счетоводната експертиза и доколкото
процесния договор за заем е реален - счита се за сключен когато кредитора предадал на
кредитополучателя заетата сума, то в случая между страните е налице валидно
правоотношение по процесния договор.
Длъжникът, чрез особения му представител е направил възражение за
недействителност на договора, поради нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, според което договорът за потребителски кредит трябва да съдържа ГПР по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин.
2
Представеният договор попада в хипотезана на чл. 9 от ЗПК и затова неговата
валидност следва да се преценява и с оглед специалните изисквания на посочения
закон.
Съдът намира, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК защото в
размера на ГПР, който е 46,85%, следва да се включи и посечената в раздел
„Параметри и условия“ такса ангажимент в размер на 280 лв., понеже това
представялва разход и според нормата на чл. 19, ал.1 от ЗПК пособно плащане трябва
да се включи в годишния процент на разходите, а в настощия случай това не е
направено.
Друго изискване на закона е по ясен и разбираем за потребителя начин да са
посочени всички разходи, които длъжникът дължи. В конкретния казус няма яснота
относно това обстоятелсто. Няма и ясна методика на формиране на ГПР, а това води до
нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като целта е на потребителя да се
предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да
стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически
обоснован избор дали да го сключи или не. Ето защо договорът кредит е
недействителен по смисъла на разпоредбата на чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК, а съгласно нормата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен потребитеилят връща само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихви или други разходи по кредита. Или кредитора може да претендира от
кредитополучателя връщане само на главницата по кредита. Същата, съгласно
приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, възлиза на
6709,55 лв.
С отговора на исковата молба обаче е направено възражение за прихващане с
всички изплатени вноски за погасяване на кредита. Така направеното възражение за
прихващане не протИ.речи на постановките, дадени в т.1 от ТР № 2/18.03.2022г. по
тълк. д. № 2/20г. на ОСГТК на ВКС, според които е необходимо вземането на
прихващащия, в случая това на Д. И., да е изискуемо. Доколкото вземането на
кредитополучателя се основава на дадено при начална липса на основание по смисъла
на нормата на чл. 55, ал.1, предл. първо от ЗЗД, което вече се установи в настоящия
процес, а както е указано в т.7 от ППВС № 1/1979г. и приповторено в т.1 от мотивите
на ТР № 5/21.11.19г. на ОСГТК на ВКС, то се дължи от момента на разместването на
имущественото благо, а в конкретния казус това са датите на платените вноски,
посочени в приложението към заключението на вещото лице Р., се налага извода, че
вземането на Д. И. е изискуемо. Ето защо, са налице изискуми (в случая това изискване
е само за активното вземане) и ликвидни насрещни вземания и затова следва да се
извърши прихващане до размера на по-малката сума измежду дължимите вземания,
която е тази на кредитополучателя за сумите за лихва и допълнителни разходи, с
3
вземането на кредитора за главница.
От посоченото по – горе заключение на съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че И. е извършил следните плащания по кредита: 1290,45 лв. – главница по
кредита; 5277,75 лв. – възнаградителна лихва; 36 лв. – разноски за събиране и 350 лева
– мораторна лихва. От претендирания остатък от главница в размер на 6709,55 лв.
следва да се приспадне сумата от 5663,75 лв., която представлява сбор от платените от
кредитополучателя суми за лихви и разноски, след което остава разлика в размер на
1045,80 лв., в който размер предявеният иск е основателен и следва да се уважи, а в
останалата част до пълния му предявен размер искът следва да се отхвърли като
погасен чрез прихващане с насрещното вземане на И., или това са исковете за сумите:
от 405,98 лв. – възнаградителна лихва за периода 20.04.2017 г. – 20.05.2017 г. и 1513,73
лв. – обезщетение за забава за периода 20.05.2017 г. – 11.02.2020 г.
Като е достигнал да същия краен правен извод и е уважил исковете по начина
и в размерите, посочени по – горе и съответно е отхвърлил исковете поради
основателността на възражението за прихващане, направено от процесуалния
представител на кредитополучателя, районният съд е постанови правилно решение,
което следва да се потвърди в обжалваната му част.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
-ри
ПОТВЪРЖДАВАрешение № 260352/07.06.2022г. на Пловдивския районен съд ІІ
гр. с. постановено по гр. д. №9552/20г. по описа на същия съд в частта му, с която се
отхвърля иска да бъде установено, че Д. Я. И., ЕГН **********, с адрес в гр. ***
дължи на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, с адрес на управление във Франция, гр.
Париж чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, със седалище и
адрес на управление в гр. София, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес Парк, сгр. 14,
представлявано от законния си представител Д. Д. разликата между уважения размер
от 1045,80 лева /хиляда четиридесет и пет лева и осемдесет стотинки/ - главница, до
пълния претендиран размер от 6709,55 лева дължима по Договор за потребителски
паричен кредит № *** г., сключен с „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД, чийто
правоприемник е жалбоподателят, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда – 25.02.2020 г. до окончателното й
погасяване, като погасен чрез прихващане с насрещното вземане на ответника в общ
размер на сумата от 5663,75 лева – платени суми по договора за възнаградителна
лихва, разноски за събиране и мораторна лихва, както и за сумата от 405,98 лева
/четиристотин и пет лева и деветдесет и осем стотинки/ - възнаградителна лихва за
периода 20.04.2017 г. – 20.05.2017 г., дължима по Договор за потребителски паричен
4
кредит № *** г., сключен с „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД, чийто
правоприемник е ищецът, както и сумата от 1513,73 лева /хиляда петстотин и
тринадесет лева и седемдесет и три стотинки/ – мораторна лихва за периода 20.05.2017
г. – 11.02.2020 г., за които суми в полза на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, с
адрес на управление във Франция, гр. Париж чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК № 1833 от 13.03.2020 г. по ч. гр. д. № 3155/2020 г. на ПдРС, ХIV гр. с.
В останалата необжалвана част решението е влязло в сила.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд на
Република България в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5