М О Т И В И
КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД N 977/2018год. по
описа на РРС-първи наказателен състав
Русенска районна прокуратура
обвинила:
Подсъдимия Р.Д. ***, ЕГН-********** в това, че
През м.юли, 2014г. в с.Червена
вода, обл.Русе, в съучастие с Е.Д. ***, като съизвършител, с цел да набави за
себе си и за Е.Д.Т. имотна облага, възбудил заблуждение у М.Х.М. ***, че са
организация, която се грижи за възрастни хора и, че за него ще се грижи Е.Д.Т.,
за което ще бъде сключен договор за издръжка и гледане с М., както и, че ще
внесат на банков влог дадената от М. парична сума в брой в размер на 7000 лв. и
с това му причинил имотна вреда в размер на 6700лв. – престъпление по чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК и в това, че
На 30.07.2014г. в
гр.Русе, чрез измама склонил М.Х.М. ***, да подпише частен документ –
Пълномощно с рег.№ 9150/30.07.2014г. и рег.№ 915/30.07.2014г. по описа на
нотариус С.В.с район на действие Районен съд Русе, вписан под № 632 в
Нотариалната камара на Република България, със съдържание, което не съответства
на волята му – престъпление по чл.315,
ал.2, вр. чл.309, ал.1 от НК и
Подсъдимата Е.Д. ***, ЕГН-********** в това, че
През м.юли, 2014г. в
с.Червена вода, обл.Русе, в съучастие с Р.Д. ***, като съизвършител, с цел да
набави за себе си и за Р.Д.Р. имотна облага, възбудила заблуждение у М.Х.М. ***,
че са организация, която се грижи за възрастни хора и, че ще се грижи за него,
за което ще бъде сключен договор за издръжка и гледане с М., както и, че ще внесат
на банков влог дадената от М. парична сума в брой в размер на 7000 лв. и с това
му причинила имотна вреда в размер на 6700 лв. – престъпление по чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.
Прокурорът
и повереникът на частния обвинител М.М. поддържат обвиненията и молят Съда да
признае подсъдимите за виновни, като им наложи предвидените за тези
престъпления наказания.
Подсъдимите Р.Р. и Е.Д.
се явяват лично, дават обяснения /приобщени по реда на чл.279, ал.1 и ал.2 от НПК/, в които отричат извършването на престъпленията, в които са обвинени и
молят да бъдат оправдани по тях. Защитниците
им молят Съда да признае подсъдимите Р. и Д. за невинни и ги оправдае по
предявените обвинения, като излагат аргументи за липса на доказателства по
отношение съществени елементи от обективната и субективната страна на състава
на престъпленията.
Съдът, след като съобрази събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият Р.Д.Р. е роден на ***г***, български гражданин, с основно образование, разведен,
осъждан, работи, с ЕГН **********.
Подсъдимата Е.Д.Т.
е родена на ***г***, български гражданин, с основно образование, разведена,
неосъждана, неработи, с ЕГН **********.
Към лятото на 2014г. пострадалият М.М. /понастоящем
покойник/ живеел сам в собствената си къща в с.Червена вода, обл.Русе, ул.“********“
№ ***. Към този момент М. бил навършил 90 г. и предвид напредналата си възраст
страдал от „Деменция“, „Паркинсон“, катаракта на двете очи и засилен тремор на
ръцете. Същият нямал живи близки родственици, тъй като родителите му били
починали, нямал братя или сестри, не си бил женил и нямал деца. Къщата, в която
живеел била в лошо състояние, неподдържана, без електричество и вода, като
единствено в двора имало чешма с течаща студена вода. Външният вид на М. също
бил силно занемарен, той имал дълга брада и коса, а дрехите му били стари и
износени. Въпреки това, М. можел сам да се грижи за себе си, като почти
ежедневно ходел до хранителния магазин в селото и пазарувал основно нужните му хранителни
продукти. Издържал се от пенсията, която получавал, както и от годишната рента
за наследствените, от баща му, ниви с площ около 73дка.
От известно време преди това, М. споделял със свои
познати, че има желание някой да поеме грижата за него, като в замяна той щял
да му остави цялото си имущество след смъртта си. Единственото му условие било,
този, който се наеме да го гледа, да живее в неговата къща в с.Червена вода.
Тъй като битовите условия в дома му били много лоши, до лятото на 2014г. никой
не се съгласявал да поеме грижата за М.М..
По същото време, подс.Е.Т. разбрала за желанието на М. и
на неустановена по делото дата се срещнала с него. Обяснила му, че се занимава
с обгрижване на възрастни хора, като работила в сдружения с такава дейност и му
предложила да се грижи и за него. М. се съгласил и казал на подсъдимата, че ако
го гледа, ще й „завещае“ след неговата смърт, цялото имущество, с което
разполага.
След това, няколко пъти подс.Т. посещавала М.М. в дома
му, като му носела храна. При някои от посещенията й последният потвърждавал
волята си Т. да се грижи за него, а друг път заявявал, че не желае тя да го
гледа. Междувременно подсъдимата споделила с брат си – подс.Р.Р., че се грижи
за М.М. и го помолила, при някое от посещенията й да я придружи. Не
неустановена по делото дата, подсъдимите Т. и Р. отишли с автомобила на Р. в
с.Червена вода и тогава последният се срещнал за първи път с М.М., като му се
представил за брат на Т.. Р. лично възприел лошите битови условия в дома на М.
и изоставеното дворно място и тъй като знаел, че желанието на възрастният човек
е подсъдимата да живее в неговата къща, му обяснил, че трябва да се почисти
двора, да се оправи оградата и да се прекарат ток и вода в имота. М. се
съгласил и казал, че има спестени пари. На неустановени по делото място и дата,
в края на м.юли, 2014г., М.М. дал на подс.Р. сумата от 1500 лв., с уговорката,
с тези пари подсъдимият да предприеме необходимите действия за откриване на
партида и прекарване на ток. Тъй като сумата според подс.Р. била голяма за
целта, той върнал на възрастният човек 500лв. След това се уговорил с брат си –
свид.П.Т. при следващото посещение в дома на М. да дойде с тях, за да почисти
дворното място.
Двамата подсъдими посетили още няколко пъти М.М., като му
носели храна. Тези посещения станали достояние на съседка на М. – свид.Е.Т.,
която виждала как в продължение на около една седмица пред имота му спират
автомобили и го посещават жена, придружена от един или двама мъже. Тъй като М.
бил със затруднен слух, разговорите се водили на висок глас и при едно от
посещенията Т. чула как жената обяснявала на М., че ще дойде с брат си, за да
„уредят нещата”.
При едно от посещенията си в дома на М. в края на 30.07.2014г,
подс.Р. бил придружаван от свой приятел - свид.П.П.. Р. обяснил на П., че сестра му –
подс.Т. ще се грижи за възрастния човек срещу наследяване на имуществото му. Казал
му, че трябва да закарат М. при нотариус, за да бъде упълномощен Р. да се
снабди с необходимите документи и да подготвят договор за издръжка и
гледане.
Същият ден М., подс.Р. и свид.П., с автомобила на последния се отправили към
кантората на нотариус С.В.в гр. Русе, на бул.“Фердинанд“ №17. В кантората
те се срещнали с пом.нотариуса – св.Х.Б.,
който приел да изготви необходимите документи. Подс.Р. и М.М. седнали, а свид.П.
влизал и излизал от кантората, тъй като се притеснявал, че е паркирал
автомобила си на неподходящо място. Р. обяснил на помощник нотариуса, че иска
да бъде изготвено пълномощно от името на М., с което последният го упълномощава
да се разпорежда с нивите му. След като изготвил пълномощното, свид.Б. дал
документа на М.М., който го чел в продължение на 5-6 минути. Когато приключил с
четенето, помощник-нотариуса го попитал дали го е прочел, съгласен ли е със
съдържанието му и разбира ли какъв документ ще подпише. М. отговорил, че е
разбрал всичко, но не може да си изпише имената и да се подпише защото много
трепери, дори споделил, че има затруднения, когато трябвало да се подписва при
получаване на пенсията си. Тогава свид.Б. извадил тампон и поставил отпечатъци
от палеца на М. на пълномощното и изготвените декларации - за гражданство
и гражданско състояние по чл.25, ал.8 от ЗННД и по чл.264, ал.1 от ДОПК. Това
пълномощно било регистрирано под №
9150/30.07.2014год., по отношение заверката на подпис и под №
9151/30.07.2014год. по отношение заверка на съдържание, по описа на нотариуса и
били заверени от свид.Х.Б., в качеството му на помощник - нотариус в кантората
на нотариуса.
С процесното пълномощно М.М. упълномощавал
подс.Р.Р. със следните права: 1) да извършва всякакви разпоредителни действия,
вкл. да продаде, дари, замени, прехвърли идеални части, на когото намери за
добре, при продажна цена каквато намери за добре, при срок на предаване на
владението, начин на плащане на продажната цена и други условия, каквито намери
за добре, вкл. и да договаря при условията на чл. 38 от ЗЗД, с описаните
земеделски имоти на пострадалия с обща площ около 73 дка, находящи се в
землището на с. Червена вода, обл. Русенска; 2) да получи продажната цена от
купувача вкл. и по своя банкова сметка; ***) да подписва предварителен договор
за продажба на описаните недвижими имоти с когото намери за добре при продажна
цена каквото намери за добре, при срок на предаване на владението, начин на
плащане на продажната цена и други условия, каквито намери за добре, както и да
сключва анекси към вече сключен предварителен договор, вкл. да го прекратява,
да сключи окончателен договор за продажба на описаните недвижими имоти в
изискуемата от закона нотариална форма при цена каквато намери за добре, при
условия на плащане и срок на предаване на владението каквито намери за добре;
4) да го представлява пред нотариуса при сключване на договора за
покупко-продажба на гореописаните недвижими имоти в нотариална форма, да
подпише нотариалния акт за покупко-продажба при условия каквито намери за
добре, вкл. да договаря неустойка при евикция в полза на купувача в размер
какъвто намери за добре, да декларира от негово име всякакви обстоятелства от
значение за сделката, да подписва декларации по чл. 264, ал. 1 от ДОПК и по чл.
25, ал. 8 от ЗННД, да подписва всички необходими документи и да извършва всички
други правни и фактически действия във връзка с горепосочената сделка, вкл. да
го представлява и договаря при условията на чл. 38 от ЗЗД; 5) да го представлява
пред Община, МДТ, Общинска служба “Земеделие”, Служба по вписванията, Данъчна
служба и Агенция по геодезия, картография и кадастър във връзка с подаването на
молби и получаване на удостоверения за данъчни оценки и скици, схеми на
недвижимите имоти, решения на поземлени комисии, договори за делба, нотариални
актове, удостоверения за наследници, с правото да подписва всички необходими за
това документи, да плаща данъци, такси и други, да декларира имота в данъчна
служба; 6) да преупълномощава трети лица.
В това пълномощно било вписано изявление на
упълномощителя М., че е получил цялата продажна цена за гореописаните имоти в
размер на 9 650 лева. Докато пътували
обратно към с.Червена вода, подс.Р. прочел съдържанието на пълномощното
и изразил учудването си пред М. и свид.П., че такова изявление е вписано в
документа от помощник-нотариуса, без да е искано от страните и без реално
посочената сумата да била платена.
На следващия ден - 31.07.2014г. М.М. ***, където се
срещнал и разговарял със свид.Л.М. - старши специалист и длъжностно лице по
гражданското състояние в кметството. М. поискал от М. да му издаде удостоверение
за наследниците на баща му. Свидетелката се поинтересувала за причините, при
което той й разказал за срещата си хора от организация – двама мъже и една
жена, които му предложили да се грижат за него и се интересували от имотите му,
както и какви спестени пари имал. Казали му, че тъй като нивите не са на негово
име, трябва да си извади удостоверение за наследници. Обяснил също така, че
тези хора му предложили да внесат в банка парите, които съхранявал в дома си,
за да не му ги откраднат и му предложили да го заведат на лекар, който да го
излекува от Паркинсона. Разказал също така, че дал на тези хора сумата от
7 500лв., за да я внесат в банка, след което ходил с тях с автомобил до банка
в гр. Русе, но не слизал от автомобила, а след това го завели и на лекар.
Впоследствие хората му върнали 300 лв.
Свид. М. се усъмнила в истинността на споделеното от М. и
го предупредила да не се подписва никъде. След това му обяснила, че за негово
добро няма да му издаде удостоверение за наследници, като го помолила следващият
път да доведе хората, които ще се грижат за него при нея и кмета, за да се
уверят лично в добронамереността им.
При последващото посещение в дома на М., на неустановена
по делото дата, подсъдимите Р. и Т. били придружени от брат си – свид.П.Т.,
който носел градински инструменти, с намерение да започне разчистване на двора.
По това време свид.Е.Т. била разбрала какво М. е разказал на свид.М. и когато
чула гласовете от двора на М. отшила там и поискала обяснения от тримата какви
са и какво правят. Попитала подс.Р. колко пари е взел от М. и той отговорил, че
сумата е 7000 лв. и е в дома му, в района на новата поща. Случващото се станало
достояние и на други съседи, които наизлезли от къщите. Един от тях, Т.И.
/покойник по настоящем/ взел кол, с който подгонил подсъдимите и свид.Т., а
след като те бързо се качили в автомобила и потеглили, опитал да счупи стъклата
му.
На 06.08.2014год. по молба на съпруга си Орлин Танов
/понастоящем покойник/ свид. М.А./Т./ се срещнала с подс.Р., който я помолил да
посети кметството в с.Червена вода, за да получи удостоверението за наследници
на бащата на М.М.. Тя се съгласила, след което двамата посетили кантората на
нотариус С.В., където било съставено пълномощно, регистрирано с per. № 9404/06.08.2014год. по описа на нотариуса. По силата на това
пълномощно, Р.Р. упълномощил А.да го представлява пред Община, МДТ, Общинска
служба “Земеделие”, Служба по вписванията, Данъчна служба и Агенция по геодезия,
картография и кадастър във връзка с подаването на молби и получаване на
удостоверения за данъчни оценки и скици, схеми, решения на поземлени комисии,
договори за делба, нотариални актове, удостоверения за наследници, с правото да
подписва всички необходими за това документи, да плаща данъци, такси и други
относно недвижими имоти, собственост на М.М.. Съдържанието на документа и
подписа върху него отново били заверени от свид.Х.Б., в качеството му на
помощник - нотариус. Освен това пълномощно, подс.Р. дал на А.и копие от
пълномощното, с което преди това бил упълномощен от М.М.. Още същия ден свид. А.посетила
Кметство Червена вода, където се срещнала със свид.Л.М. Представила й посочените
пълномощни и поискала да й бъде издадено удостоверение за наследници на бащата
на М.М.. След се запознала със съдържанието им свид.М. заявила, че се съмнява в
истинността на пълномощното, с което М.М. упълномощавал подс.Р. да се
разпорежда със земеделските му земи, тъй като то било ксерокопие и не се виждали
подписи и отпечатъка от палеца на М.. Поради това поискала да й бъде
представено пълномощното в оригинал, като едновременно с това копирала двете
пълномощни. Свид.А.видимо се притеснила и излязла в коридора. След като М. ***
– свид.Р.Р., какво се е случило, той се обадил в кантората на нотариус С.В., от
където потвърдили истинността на двете пълномощни. Междувременно, свид.М. се
обадила в Полицейски участък с.Червена вода и уведомила свид.Р.Х. - полицейски
служител в участъка, че според нея има опит за измама със земите на М.. Х.,
заедно със свид.П.С., също полицай в участъка, незабавно се отправили към
кметството. След като установили на място за какво става дума, те отвели свид.М.
и свид.А.в полицейския участък за снемане на обяснения, а малко по-късно там
бил доведен и М.М.. Впоследствие, още същият ден в участъка се явил и подс.Р.Р..
В хода на беседата с полицейските служители, М.М. обяснил, че наистина двама
мъже и една жена се уговорили с него да го гледат докато е жив, след което да
го наследят, но заявил, че не се подписвал и не е давал съгласието си някой да
се разпорежда с неговите имоти. Разказал, че тези хора го водил в гр.Русе на
лекар, където подписвал някакви документи, както и, че им дал 7 500лв.,
които те да внесат в банка, но не знаел дали са внесени или не.
Още същият ден, М.М., придружен от свидетелите Л.М. и Р.Р.,
посетил кантората на нотариус С.В., където пред свид.Б., в качеството на
помощник-нотариус, М. изявил желанието си да оттегли изцяло процесното пълномощно
с per. № 9150/30.07.2014г. и № 9151/30.07.2014г.
по описа на нотариуса. Б. изготвил документа за оттегляне на пълномощното и
след като М. поставил отпечатък от пръста си, съдържанието на документа и
подписа върху него отново били заверени от свид.Б.. На въпрос на последния,
дали се сеща кой е, М. отговорил, че не го помни.
Проверката
по този случай била възложена на свид.С.Т. – полицейски служител в Икономическа
полиция при ОД МВР-Русе. В хода на проверката свид.Т. се срещнал с М.М. *** и
снел обяснения от него. В тези обяснения М. заявил, че никога не бил давал
съгласието си някой да се разпорежда с имотите му. Обяснил, че са го водили на
лекар в гр.Русе, където подписал два документа с палец, но не могъл да опише
мястото и „лекаря“. Казал също така, че дал на тези хора сумата от 7000 лв., за
да я внесат в банка, но след като разбрал, че парите не са внесени си ги поискал,
но подсъдимия не му ги върнал.
В
края на 2014г., поради тежката зима и влошеното му здравословно състояние, свид.Е.Т.
взела М. в дома си в гр.Русе, където заедно със съпруга си се погрижили за
него.
На 24.01.2015г., свид.Ж. Г. посетила
дома на Е.Т. и съпруга й – Т.Т., в качеството си на нотариус. По искане на Т. Г.
изготвила пълномощно, с което М. упълномощавал Т.Т. да придобие чрез дарение
цялото му имущество - ниви и имот с дворно място в с.Червена вода. Свид.Г.
прочела пълномощното на М., той отговорил, че такава е неговата воля и поискал
лично да прочете пълномощното. След като го прочел М. поставил отпечатък от
палеца си, а нотариуса извършил необходимите заверки. С това пълномощно, на
26.01.2015г. Т.Т. придобил собствеността върху нивите и къщата с дворно място в
с.Червена вода на М., като за целта свид.Ж.Г. съставила нотариален акт за
дарение на недвижими имоти.
Въз основа на събраните в хода на проверките на ПУ
Червена вода и Икономическа полиция при ОД МВР-Русе материали, било образувано
досъдебното производство по настоящото наказателно производство.
В хода на разследването била назначена дактилоскопна
експертиза, от заключението на която става ясно, че дактилоскопните отпечатъци
в пълномощно с per. №9150/30.07.2014г. и
№9151/30.07.2014г. и в приложените към
него декларации по чл. 264, ал. 1 от ДОПК и по чл. 25, ал. 8 от ЗННД, са
идентични, положени са от едно и също лице и от един и същи пръст и имат
съвпадение.с дактилоскопния отпечатък от 1-ви пръст на М. М..
Била назначена и комплексна съдебномедицинска експертиза
с обект на изследване здравословното състояние на М.М.. От представеното и
приобщено по делото заключение и от устното допълнение на вещото лице става
ясно, че М. страда от старческа нуклеарна катаракта, старческа глухота и Болест на Паркинсон
(силно изразен тремор на горните крайници, без медицински документ от
специалист). От представената медицинска документация се установявало, че М.
има силно намалено зрение на лявото око, като с него практически не може да
чете/или със затруднение/. Визуса на окото -0,2 означавало
практически слепота, като може да различава силуети. По отношение на
дясното око извършеният преглед показвал състояние на окото с корекции за
далеко, като няма данни за състоянието на окото за виждане на близко (четене).
От представената документация се установява, че М. страда от старческа глухота
и загубата на слуха му се изчислява към практическа глухота, като може да чува
само при много силен говор от близко разстояние. При извършеният личен преглед
на М., вещото лице констатирало, че той е умерено ориентиран за място, неориентиран
за време, ориентиран за стари събития и за собствената си личност.
По досъдебното производство била назначена и комплексна психиатрична
и психологична експертиза, с обект на изследване М.М.. Във връзка с възложеното
изследване, на 09.06.2015г. вещите лица извършили личен преглед на М.М. и му
провели интревю, с прилагане на специализирани тестове. Констатирали, че той е
дезорентиран за време, грубо ориентиран за място и собствена личност, с правилно
структуриран мисловен процес, но със забавен темп без мисловни разстройства,
неинформативен, с памет и интелект – снижени по органичен тип. Психологичното
изследване установило данни за нарушения на възприятната сфера,
които затруднявали ориентацията за време и частично за място, снижение на
кратковременната и дълговременната памет, отчетено било разстройство в
логичната оперативност, нарушени мнестични възможности, разстройства в
когнитивната сфера, които затрудняват цялостното му личностово и социално
функциониране. Установили наличието на данни за разстройство на реактивността
на личността по органичен тип, изразено в раздразнителна слабост, склонност за
поддаване на внушения и заплахи и липса на възможности за обсъждане на
алтернативни решения в ситуации на затруднение. Според заключението, М. страдал
от “Деменция, неуточнена“, представляваща “трайно разстройство на
съзнанието“ по смисъла на чл.33 от НК. Предвид това, вещите лица приели, че към
периода на инкриминираните деяния, както и към момента на експертното
изследване, същият е бил с нарушени годности да разбира правилно
свойството и значението на извършеното от него и да ръководи постъпките си.
Наличните нарушения в когнитивната сфера затруднявали цялостното му социално
функциониране, поради което М. не бил в състояние да се защитава сам. С оглед
физическото и психическото си състояние М.М. не е бил способен правилно да
възприема фактите, които имат значение за делото и да
дава достоверни обяснения за тях, както към момента на прегледа,
така и в периода на инкриминираните деяния. При същия били налице клинични
данни за изразено снижение на мнестичните възможности, а оттам и за нарушение
на съзнанието. Налице било изразено и стабилно нарушение на паметта, изразяващо
се в смущения в кодирането на информацията и в ускорено забравяне.
Изложената фактическа обстановка, Съдът намира за доказана
по безспорен начин, от събраните и проверени в хода на съдебното производство
доказателства – обясненията на подсъдимите Р.Р. и Е.Т. /приобщени по реда на
чл.279, ал.1 и ал.2 от НПК/, показанията на свидетелите П.П., П.С., Л.М., Е.Т.,
Ж.Г., М.А., Р.Х., Х.Б., Т. Т., С.Т., М.Д., Н.Д., П.Т., П.П., Р.Р. и С.Й. дадени
в хода на съдебното следствие и приобщени по реда на чл.281, ал.1 и ал.5 от НПК,
както и от приложените и приобщени по делото
писмени доказателства и доказателствени средства – оригинал от
пълномощно рег.№ 9404/06.08.2014г. на нотариус В., оригинал на Пълномощно с
рег.№ 9150/30.07.2014г. и рег.№ 915/30.07.2014г. по описа на нотариус В.,
оригинал на Декларация по чл.25, ал.8 от ЗННД, оригинал на декларация по
чл.264, ал.1 от ДОПК, копие на Оттегляне на пълномощно рег.№ № 9454 и
9455/06.08.2014г. на нотариус В., договор за аренда на земеделска земя, трудов
договор, заповед за командироване, удостоверение за дейности, нотариален акт за
дарение на недвижими имоти, протоколи за доброволно предаване, заключенията на
дактилоскопната, съдебномедицинската и психиатрично-психологичната експерпизи, справки
за съдимост, биографични справки.
Всички доказателства, разгледани поотделно и в тяхната
съвкупност налагат следните правни
изводи:
Подсъдимият Р.Д.Р. не
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.
Основанията за достигане до този извод са следните:
Районна прокуратура Русе предала Р. на съд, за това, че през
м.юли, 2014г. в с.Червена вода, обл.Русе, в съучастие с Е.Д. ***, като
съизвършител, с цел да набави за себе си и за Е.Д.Т. имотна облага, възбудил
заблуждение у М.Х.М. ***, че са организация, която се грижи за възрастни хора
и, че за него ще се грижи Е.Д.Т., за което ще бъде сключен договор за издръжка
и гледане с М., както и, че ще внесат на банков влог дадената от М. парична
сума в брой в размер на 7000лв. и с това му причинил имотна вреда в размер на
6700лв.
На първо място, следва да се посочи, че за
съставомерността на деянието по чл.209 от НК, при приетата от прокурора форма
на изпълнително деяние (възбуждане на заблуждение) е необходимо да се установи
от обективна страна, че деецът със свои активни действия формира неправилни
представи у измамения, относно определени факти, свързани с основанието или
условията, при които се осъществява имущественото разпореждане. Заблуждението,
формирано от дееца, е пряката и
непосредствена причина измаменото лице да вземе решение да извърши акт на
имуществено разпореждане, чрез който акт се причинява на последния или другиго
имотна вреда. При измамата деецът въздейства върху друго физическо лице, в
чиято фактическа или разпоредителна власт се намира определено имущество, като
последното представлява и предмет на престъплението.
По мнение на Съда, за тези съставомерни елементи на
инкриминирания престъпен състав, категорични и несъмнени доказателства в
настоящото наказателно производство не се събраха.
При така установеното от фактическа страна от Съда,
обективно не се констатират действия по осъществяване на изпълнителното деяние
на престъплението "измама". Липсват действия от страна на подсъдимите
Р. и Т. по "въвеждане в заблуждение" на М.. Съгласно повдигнатото и
поддържано от прокуратурата обвинение, тези измамливи действия на подсъдимия би
следвало да са създали у пострадалия невярната представа, първо, че подсъдимите
са организация, която се грижи за възрастни хора и, че за М. ще се грижи подс.Т.,
за което ще бъде сключен договор за издръжка и гледане. От доказателствата по
делото обаче се установява безпротиворечиво, че обективно такива действия, при
това със съгласието и желанието на М., подсъдимите Р. и Т. предприели в периода
м.юли-м.август, 2014г., като неколкократно посещавали М.М. в дома му, разговаряли
с него, носили му храна, а Р. ангажирал брат си – свид.Т. да почисти избуялата
растителност в двора на къщата, с явното намерение да подобри условията за
живот там. За несъставомерността на деянието на Р., в тази хипотеза, е без
значение, че полаганите от него и сестра му грижи, в този ранен период от
отношенията им, може и да не е отговаряли в пълна степен на нуждите на М.,
доколкото във времето подсъдимите биха имали възможност да предприемат и
по-активни и по-адекватни действия по обгрижването на възрастния човек, в
крайна сметка дори и с преместване на подс.Т. в неговата къща, каквото било и
желанието на М.. Безспорно се установява обаче, че процесът на полагане на
грижи за М.М. и отношенията му с подсъдимите били прекъснати от силата на
външни фактори, каквито били действията на свид.М.,*** и съседите на М. и
тяхното негативно отношение към подсъдимите, както и отпочването на полицейска
проверка по случая, които в крайна сметка формирали у М. становище да се откаже
от първоначалното си желание да бъде гледан от Т. и брат й. Това налага извода,
че в случая не била налице изначална невъзможност или липса на намерение у
подсъдимия Р., а и у подс.Т. да изпълнят поетото задължение към М., необходими
за установяване субективната страна на състава на престъплението по чл.209 от НК, а възникнала такава в хода на предприетите от тях обективни действия за
това. Нещо повече, установи се безспорно, а е и житейски оправдано да се
приеме, че уговорката между М. и подсъдимите била последните да полагат грижи
за него, но не от алтруистични подбуди, а с очакването М. да прехвърли приживе
имуществото си на Т.. Логично е при това положение те да разпитват възрастния
човек с какво имущество разполага, има ли други наследници и т.н. Несъмнено,
способът споделян от М. със някои от свидетелите, че желае този, който го гледа
да го „наследи“ като почине, не би могъл да обезпечи сигурността на Т. и Р., че
срещу полаганите от тях грижи ще получат имуществото, най-малкото поради това,
че последните не са от кръга на лицата, за които биха възникнали наследствени
права по отношение на М.. Единствената възможност да бъдат гарантирани правата
на подсъдимите, в това иначе облигационно отношение, било прехвърлянето приживе
на цялото или на част от имуществото на М. на някого от двамата, евентуално със
съответните възмездни и ограничителни условия. От доказателствата по делото
става ясно, че подс.Р. предприел действия именно в тази насока, които макар и
спорни от морална гледна точка, не могат априори да бъдат оценени като
демонстрация на намерението му, а и това на сестра му, да ощетят имуществено М.М..
По отношение становището на прокуратурата, че подсъдимите
създали у пострадалия невярната представа и за това, че са организация, която
се грижи за възрастни хора, следва да бъде отчетено, че такова твърдение се
съдържа единствено и само в извънсъдебни изявления на М. пред свид.М. и негови
съседи, а след това и пред полицейски служители. Преки доказателства, че именно
такова становище, несъмнено неотговарящо на истината, са отстоявали
подсъдимите, по делото не бяха представени и не се събраха. Нещо повече,
логично е да се приеме, че когато при първата си среща с М. подс.Т. му се
представила и споделила, че работила и работи за сдружения, грижещи се за
възрастни хора - „Кураж“ и „Свят за всички“, междувпрочем неоспорен по делото
факт, у М. явно се формирала невярната представа, че за него ще полага грижи
именно такава „организация“.
Досежно обвинението, че подс.Р., в съизвършителство с
подс.Т., възбудил у М. и заблуждение, че ще внесат на банков влог дадената от
последния парична сума в брой, в размер на 7000лв., Съдът намира следното:
На първо място твърдението, че изобщо някаква парична
сума е предадена от М.М. на някого от подсъдимите, за да бъде внесена в банка е
обезпечено от прокуратурата само с производни доказателствени способи. Както
става ясно от показанията на свидетелите Л.М., Р.Х., Е.Т., С.Т. и П.С., те
узнали такъв факт единствено от разговорите си с М.. Несъмнено, депозираните от
тези свидетели показания са надлежен доказателствен източник и съдържащите се в
тях факти и обстоятелства могат и следва да бъдат ценени наред с останалите от
доказателствената съвкупност и да бъдат поставени в основата на бъдеща присъда,
но само доколкото направената съпоставка и оценка сочи на тяхната достоверност.
Тези показания възпроизвеждат доказателствения факт – извънсъдебните изявления
на М. за факти, които той приел за случили се в обективната действителност.
Този доказателствен факт обаче е производно доказателство и следва да бъде
включен в процеса, доколкото способства да бъдат проверени първичните
доказателства, а не с цел да бъдат подменени последните. Както става ясно
обаче, по делото не са представени и събрани първични доказателства
установяващи факта на предаването от М. на някого от подсъдимите на
инкриминираната парична сума от 7000лв., както и това, че същата е била дадена
с оглед обещанието на някого от подсъдимите да внесат тази сума в банкова
сметка. ***и разговори между М.М. и подсъдимите, в който последните го
склоняват да им предаде сумата, въвеждайки го в заблуждение, че същата ще бъде
внесена в банкова сметка. ***ума пари от М. на подсъдимите или някакво друго
доказателства, в това число и писмено, удостоверяващо преминаването на
инкриминираните парични средства от патримониума на М., в този на някого от
подсъдимите. Тези обстоятелства, съчетани с установения факт, че към
инкриминирания период предвид физическо и психическо си състояние М.М. не бил
способен правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да
дава достоверни обяснения за тях,
налагат извода, че само от показанията на посочените по-горе свидетели не може
да бъде направен несъмнен извод за авторството на подсъдимите Р. и Т., в
извършването на престъплението, в което били обвинени. Обратното би означавало
да се предполага достоверността на тези извънсъдебни изявления на М. за
съществени за делото факти, което би било в пълно противоречие с принципа, че
присъдата не може да почива на предположения /чл.303, ал.1 от НПК/.
Освен това, в хода на съдебното следствие не бяха събрани
доказателства и за друг съществен елемент от обективната страна на състава на
престъплението по чл.209, ал.1 от НК, а именно къде е станало твърдяното в ОА
предаване на инкриминираната сума от 7000лв., респективно, къде е настъпила
имотната вреда за пострадалия в размер на 6700лв. С предявеното обвинение,
прокуратурата приела, че това е станало в с.Червена вода, но по делото
доказателства, установяващи този факт по несъмнен начин, не се събраха.
Действително, в обясненията си дадени в хода на съдебното
производство по предходното разглеждане на делото и приобщени от настоящият
съдебен състав по реда на чл.279, ал.1, т.4 от НПК, подс.Р.Р. признава, че е
получил от М.М. парична сума, но съществено различаваща се по размер от тази,
за която му е повдигнато обвинение, като сочи и съвсем различно основание за
нейното предаване. Според тези обяснения, М. и подс.Р. се разбрали да се
прекара ток в къщата, след което М. дал на подсъдимия сумата от 1500лв. за
предприемане на необхидимите действия за това. Р. преценил, че сумата е голяма
и върнал 500лв. на възрастният човек. Твърди, че впоследствие направил опит да
внесе тази сума в банка, но тъй като имало много хора се отказал. Заявява, че
седмица по-късно върнал на части цялата сума от 1000лв. на М.М.. Тези обяснения
частично се подкрепят и от показанията на свид.П.П. /частта им приобщена по
реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК/, който заявява, че при една от
срещите между Р. и М. станал свидетел на предаване на парична сума от М. на Р.,
но не разбрал, какъв е нейният размер. Впоследствие Р. му казал, че сумата е
1500 лв., от които бил върнал на възрастният човек 500 лв. да има за лични
нужди. Според П., М. дал парите на Р., за да ги съхранява в себе си, тъй като
се притеснявал да не му ги откраднат от къщи, както и за да ги ползва Р., да се
грижи за него. По-късно, след инцидента със съседите на М., подс.Р. споделил на
свид.П., че върнал парите, тъй като М. вече не желаел подсъдимите да се грижат
за него. По мнение на Съда, обясненията на подс.Р. в тази им част следва да
бъдат възприети като достоверни, не само защото се подкрепят съществено от
показанията на свид.П., а поради това, че в тях подсъдимия признава факт, които
в крайна сметка е неизгоден за него, а именно, че е получил парична сума от М.М..
В същото време обаче, нито от обясненията на Р., нито от показанията на свид.П.,
може да бъде изведен съществен съставомерен факт - че М. се разпоредил с тази
парична сума, след като и само поради това, че подс.Р. или подс.Т. са формирали
у него неправилни представи за основанията и условията на това имуществено разпореждане.
Дори да се приеме, че подс.Р. крайна сметка не върнал на М. сумата от 1000лв.,
която твърди, че получил от него, това съпоставено с останалите по делото
доказателства, не може да обоснове по изискуемия от закона несъмнен начин, че имотната
вреда е настъпила за М., в резултат от измамливи действия от страна на
подсъдимите, които да запълват състава на престъплението по чл.209 от НК както
от обективна, така и от субективна страна. Биха могли да се обсъждат
обективните и субективни елементи от състава на друго имуществено престъпление,
за което обаче отговорността на подсъдимите, по настоящото наказателно
производство, не била ангажирана
При така положение, тезата на обвинението, че подс.Р., в
съизвършителство с подс.Т. възбудил заблуждение у М.М., че са
организация, която се грижи за възрастни хора и, че за него ще се грижи Е.Д.Т.,
за което ще бъде сключен договор за издръжка и гледане с М., както и, че ще
внесат на банков влог дадената от М. парична сума в брой в размер на 7000лв. и
с това му причинил имотна вреда в размер на 6700лв., почива изцяло на
предположения и не може да бъде споделена.
С оглед гореизложеното Съдът приема, че въз основа на
събраните по делото доказателства не може да се направи безпротиворечив и
единствено възможен извод за виновността на подсъдимия Р.Р., което от своя
страна предпоставя той да бъде признат за невинен в това да е извършил
престъплението по чл.209, ал.1, вр.
чл.20, ал.2 от НК и бъде оправдан по това обвинение.
Подсъдимият Р.Д.Р. не
е осъществил от обективна и субективна страна и състава на престъплението по чл.315, ал.2, вр. чл.309, ал.1 от НК.
Районна прокуратура Русе предала Р. на съд, за това, че
на 30.07.2014г. в гр.Русе, чрез измама склонил М.Х.М. ***, да подпише частен
документ – Пълномощно с рег.№ 9150/30.07.2014г. и рег.№ 915/30.07.2014г. по
описа на нотариус С.В.с район на действие Районен съд Русе, вписан под № 632 в
Нотариалната камара на Република България, със съдържание, което не съответства
на волята му.
Граматическият и логически анализ на тази правна норма
налага извода, че при измамливото склоняване на другиго да подпише несъответен
на волята му документ, документният текст е изготвен предварително, като при
поставянето на подписа авторът на документа бива заблуден относно съдържанието,
което подписва и което по този начин се превръща в направено от него изявление,
макар че съществува несъответствие между действителната му воля и
документираното. Иначе казано, деянието по чл.315, ал.2 от НК се изразява в
това, че деецът /или друго лице, чрез него/ изготвя документно съдържание,
което не съответства на волята на този, когото с измама склонява да подпише
така изготвеното съдържание.
От обективна страна елементът на деянието е лицето да е
склонено чрез измама да подпише документ със съдържанието, което не съответства
на волята му. В случая, по мнение на Съда, няма такова противоречие, липсват
измамни действия от страна на подс.Р., които да са въвели в заблуждение М.М.. Съобразно
показанията на помощник-нотариуса - свид.Х.Б., след изготвяне на процесното
пълномощно, той го предоставил на М., който го чел в продължение на 5-6 мин., а
след това потвърдил, че е наясно със съдържанието и смисъла му. Тези показания
се подкрепят и от показанията на свид.П. /частта им приобщена по реда на
чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК/, в който заявява, че М. сам поискал да
прочете документа и го прочел без да ползва очила. Обстоятелството, че М.
въпреки влошеното си зрение можел да чете и без очила се потвърждава и от
показанията на свидетелите М.Д. и Н.Д., негови съседи, които го виждали да чете
вестник без очила, дори привечер. От тези доказателства се установява, че била
налице външната изява на яснота у съзнанието на М.М. за условията на
пълномощното, както и че е съгласен с тях и подписва документа, разбирайки
неговите последици. Дали и доколко в действителност М. е възприел съдържанието
на пълномощното и неговия смисъл е въпрос, чийто отговор може да бъде даден
само в сферата на предположенията, които с оглед ограничението на чл.303, ал.1
от НПК, не могат да бъдат тълкувани във вреда на подсъдимия.
Действително, от показанията на свидетелите Л.М., Р.Х., С.Т.
и П.С. става ясно, че пред тях М. разказал, че бил воден на лекар от
подсъдимите, където подписвал /поставял отпечатък от пръста си/ документи, но
отричал да е ходил при нотариус и да е давал съгласието си, някой да се
разпорежда с имотите му, в какъвто смисъл било процесното пълномощно. Дори да
се приемат за достоверни тези извънсъдебни изявления на М., към които Съдът изрази
резервите си и по-горе, то те не могат да послужат за годна доказателствена
основа, установяваща по несъмнен начин, че при поставянето на подписа си М. е
бил заблуден от подс.Р. относно съдържанието, което подписва. Както бе посочено
и по-горе, от необорените показания на свидетелите Б. и П., в нотариалната
кантора, непосредствено преди да положи отпечатъците от пръста си, М. лично
прочел съдържанието на пълномощното, заявил че разбира съдържанието му и е
съгласен с посоченото в него. Не бяха представени и не се събраха други
доказателства, установяващи, че в този момент или непосредствено преди това,
подс.Р. е извършил някакви измамливи действия по отношение на М., с които да
склони последният да подпише пълномощно със съдържание несъответстващо на
волята му. Не може да бъде споделена и тезата на прокуратурата, че на
30.07.2014г., когато подписал процесното пълномощно, М.М. нямал ясно съзнание,
че се намира в нотариална кантора, бил подведен от подс.Р., че е в лекарски кабинет
и съдържанието на подписаните от него пълномощно и декларации не му било
разяснено, тъй като както бе посочено и по-горе, доказателства за това се
съдържат единствено и само във възпроизведените от свидетелите извънсъдебни
изявления на М.. В същото време прокуратурата приела без резерви, че само
седмица по-късно – на 06.08.2014г., при осъществено нотариално производство от
същият помощник-нотариус – свид.Б., М. вече разбирал ясно, че е в нотариална
кантора, могъл е да осъзнае съдържанието на оттеглянето на инкриминираното
пълномощно и да изрази правновалидна воля за настъпването на последиците от
него. Нещо повече, няколко месеца по-късно, през м.януари, 2015 г., пред друг
нотариус – свид. Ж.Г., М.М., макар според изявленията му през лятото на 2014 г.
да не желаел приживе да се разпорежда с имуществото си, отново в ясно съзнание,
подписал пълномощно, след като лично го прочел, въз основа на което, няколко
дни по-късно съпругът на свид.Е.Т. – Т.Т. придобил с договор за дарение цялото
недвижимо имущество на М.. Освен това, от доказателствата по делото се
установява, че след подписване на процесното пълномощно, М. лично и сам се явил
в Кметство с.Червена вода и поискал от свид.М. да му бъде издадено
удостоверение за наследниците на неговия баща. Този факт е индиция, че М. явно
е бил наясно и се съгласил с правните последици от това пълномощно, както и, че
със същото се поставя началото на процедура по бъдещо разпореждане с неговото
имущество, в полза на някого от подсъдимите, срещу задължението от тяхна страна
за гледане и издръжка. Тези обстоятелства, особено при липса на обективен
критерий за оценка на психическата годност на М. при участието му във всяка от
тези нотариални процедури и липсата на преки доказателства, които да подкрепят достоверността на извънсъдебните изявления на М.М.,
сочат на недоказаност на обвинението в това, че на 30.07.2014г. в гр.Русе, чрез
измама подс.Р.Р. склонил М.Х.М. да подпише частен документ – Пълномощно с рег.№
9150/30.07.2014г. и рег.№ 915/30.07.2014г. по описа на нотариус С.В., със
съдържание, което не съответствало на волята му.
Поради това, подс.Р.Р. следва да бъде признат за невинен
в това да е извършил престъплението по чл.315, ал.2, вр. чл.309, ал.1 от НК и
бъде оправдан и по това обвинение.
Подсъдимата Е.Д.Т. не
е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.
Изложените по горе от Съда мотиви, послужили като
основание за постановяване оправдателна присъда по отношение на подс.Р.Р., се
отнасят в пълна степен и за деянието, в което е обвинена подс.Т., доколкото
двамата са предадени на съд за престъпление по чл.209, ал.1 от НК, осъществено
според прокуратурата в съизвършителство между тях, при идентични факти и при
едни и същи обективни и субективни белези на деянието. С оглед на това, Съдът
не намира за необходимо да ги преповтаря. Следва само да бъде отбелязано, че по
делото не бяха представени и не се събраха доказателствата установяващи, че
подс.Т. е присъствала или имала някакво участие в разговорите, провеждани между
подс.Р. и М.М. за предоставянето от последния на подсъдимия на някаква парична
сума, нито да е получила такава лично от М. или от подс.Р..
С оглед на това, подс.Е.Т. следва да бъде призната за
невинна в това да е извършила престъплението по чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.2
от НК и бъде оправдана по това обвинение.
Мотивиран така, Съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: