№ 21
гр. Враца, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Стела П. Колчева
при участието на секретаря Бойка Сп. Стефанова
като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Административно
наказателно дело № 20221420200023 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл.от ЗАНН. Образувано е по жалба
на М. В. Н. от гр.Враца против НП№21-1795-000163/23.11.2021 г. на
Началник група към ОДМВР-Враца, РУ-Враца с което за извършено
нарушение по чл.150 от ЗДвП и на основание чл.177, ал.1, т.2 от с.з. му е
наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лв. В жалбата,
поддържана и в съдебно заседание, както и в допълнителна писмена защита
се релевират оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на
атакуваното постановление, поради липса на реално осъществено нарушение
и с искане за отмяната му на това основание.
Ответната страна, редовно призована не е ангажирала представител и
становище по жалбата.
След като взе предвид доводите и възраженията на страните и извърши
преценка и анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена от активно
легитимирано лице в законово установения срок по чл.59, ал.2
ЗАНН.Разгледана по същество жалбата е основателна, при следните
1
съображения:
На настоящият съдебен състав е служебно известно, че жалбоподателят
фигурира в информационния масив на МВР като „криминално проявен“, т.е. с
криминалистична регистрация и по този повод е субект на интерес и
оперативно наблюдение от служители на МВР.
На 03.11.21 г. срещу жалбоподателя бил съставен АУАН№179/03.11.21
г. от служители на РУ-Враца за това, че на същата дата, около 17.40, ч. в
гр.Враца, на ул.“Околчица“№2 с посока на движение към ул.“М.Орозов“
управлява МПС-л.а.“Хюндай Санта Фе“ с рег.№***** без да е правоспособен,
тъй като СУМПС му е отнето поради отнемане на контролните
точки.Въпросният АУАН е съставен от св.В.А.-командир на отделение при
РУ-Враца, а като свидетели очевидци са вписани свидетелите А.К. и Д.А.-
също служители към РУ-Враца. АУАН е подписан от жалбоподателя с
възражението, че „не е шофирал автомобила“, когато същият е бил спрян, а
човекът, който го е шофирал е бил „ в магазина“. В срока по чл.44, ал.1
ЗАНН, жалбоподателят подал и допълнителни, подробни писмени
възражения против АУАН, отново твърдейки /обобщено/, че преди
полицейската проверка, МПС-то е било управлявано от друго лице. Във
възражението са посочени идентификационни данни за налични свидетели,
като е изискан и техния разпит за проверка на твърденията на жалбоподателя.
След получаване на преписката, АНО в рамките на правомощията си по
чл.52, ал.4 ЗАНН е извършил допълнителна проверка, като са приложени
допълнителни сведения от двамата полицейски служители-очевидци-А.К. и
Д.А. за случилото се. Сведения от посочените от жалбоподателя двама други
свидетели не са изисквани.
Последвало е издаването на обжалваното НП, с което въз основа на
горепосочения АУАН и на основание чл.177, ал.1,т.2 ЗДвП, на жалбоподателя
е наложена административна глоба в размер на 300.00 лв.
Настоящият жалбоподател е регистриран в информационния масив на
КАТ като системен нарушител по ЗДвП, вследствие на което не разполага с
правоспособност като водач на МПС.
Така изложените фактически положения не са спорни между страните и
се установяват безпротиворечиво от свидетелските показания на В.А., А.К. и
2
Д.А. /само в релевантната им част относно гореизложените факти/,
цитираните възражения против АУАН, справка за правоспособност и за
нарушител от КАТ и останалите писмени материали от приложената
административно-наказателна преписка.
Оттук нататък по делото остава спорни най-важните факти от предмета
на доказване, а именно - наличието на нарушение по чл.150 ЗДвП, изразило
се в управление на МПС, въпреки липсата на правоспособност от
жалбоподателя, както и начина на констатирането му. Относно тези спорни
факти, оформеното по делото състояние на доказателствения материал е както
следва:
От страна на АНО /в чиято тежест е това/ са ангажирани свидетелските
показания на тримата полицейски служители-актосъставител и свидетели по
акта.Първият от тях-св.В.А.-актосъставител, не е очевидец на предходните
събития. В с.з. същият твърди, че е бил изпратен на място по искане за
съдействие на колегите му, тъй като разполага с компетенции за съставяне на
АУАН по ЗДвП. При пристигането си, св.А. установил процесното МПС
паркирано, както и 4-5 други лица, извън жалбоподателя и колегите му.
Жалбоподателят устно му обяснил и отрекъл управлението на автомобила.
Този свидетел добросъвестно признава, че не е извършвал никаква
дъпълнителна проверка на място чрез разговори с другите присъстващи на
мястото на инцидента, както и с колегите си подали сигнала за съдействие,
като е съставил процесния АУАН за нарушение по чл.150 ЗДвП „само защото
е бил извикан за съдействие“.
Според показанията на останалите двама свидетели-очевидци-А.К. и
Д.А., същите получили оперативна информация от дежурен ОДЧ, че
процесното МПС, ползвано от жалбоподателя се намира в района на бившия
завод „Г.Генов“ в гр.Враца, както и нареждане да го спрат и извършат
проверка на автомобила за „забранени вещи“. В изпълнение на нареждането
двамата свидетели се отправили със служебния си автомобил към зададената
им дестинация, като в района на ул.“Околчица“ и ул.“М.Орозов“ забелязали
процесния автомобил да излиза от един от входовете на горепосочения бивш
завод, след което същият автомобил се качил на тротоара и спрял до оградата
на намиращото се там училище. Двамата свидетели на свой ред предприели
маневри за спиране и паркиране на собствения си автомобил, едва след което
3
се приближили до вече спрения автомобил на жалбоподателя /т.е. с
неработещи двигател и други системи за управление/, където заварили
жалбоподателя да седи на шофьорското място.
За оформения времеви интервал от собственото спиране на автомобила
на жалбоподателя до последващото им приближаване към него, първият
свидетел А.К. в показанията си пред съда е категоричен, че докато спирали
собствения си служебен автомобил е забелязал слизане на човек от
автомобила на жалбоподателя от лявата му страна и последващото му
отдалечаване от автомобила.Въпросният свидетел единствено не може да
уточни дали човекът е излязъл от предната или задна лява част на
автомобила, поради разстоянието на възприятията си и недобрата видимост.
Вторият свидетел Д.А. на свой ред потвърждава всички изложени от св.К.
показания относно повода, мястото и начина на извършване на проверката,
като не е категоричен в твърденията си единствено за това дали от
автомобила на жалбоподателя е слязъл друг човек. Все пак относно този факт
свидетелят е уклончив, заявявайки „стори ми се, че от автомобила на М. слезе
човек, но не мога да твърдя със сигурност“.
Обратно и в противовес на административно-обвинителната теза, в хода
на цялото производство жалбоподателят последователно и еднопосочно
поддържа защитна позиция за невиновност и липса на нарушение, отричайки,
че е управлявал автомобила. В подкрепа на тези твърдения са ангажирани
свидетелските показания на Цв.Г. и П.С.. Според първите-тези на Цв.Г.,
именно той е управлявал процесния автомобил на жалбоподателя, като на
инкриминираните време и място първоначално посетили „автоморга на
Бизона“/намираща се в района на бившия завод „Г.Генов“/, след което спрели
до магазин за авточасти – „до едно училище до оградата в дясната страна на
улицата“, където след спирането свидетелят слязал от автомобила и влязъл в
магазина, оставяйки жалбоподателя в него. След като излязал от магазина
„видял, че полицаите се заправят с М.. Казал им, че той е карал автомобила,
но не му взели документите“.Този свидетел твърди и че извън конкретните
място и начин на спиране на автомобила, „дясната врата не се е отваряла,
защото е била повредена“.
Вторият свидетел, ангажиран от жалбоподателя-П.С. на свой ред в
показанията си в с. з. твърди, че е бил случаен очевидец на процесните
4
събития, прибирайки се към дома си, в същия район.Свидетелят твърди, че е
възприел автомобила на жалбоподателя /негов приятел от детските години/
спрян на тротоара до „Строителния техникум на ул.“Околчица“, откъдето
„слязло другото лице Ц. от шофьорското място“, след което „М. се преместил
на неговата седалка, за да слезе и той, тъй като джипа бил спрян много на
близо до оградата на техникума и не можело да се отваря вратата“, както и че
по същото време „зад тях е имало патрулка“.
Внимателните прочит и съпоставка на съдържанието на така
изложените две групи свидетелски показания на очевидците, съответно
ангажирани от АНО и жалбоподателя, не разкриват съществени противоречия
относно релеватните спорни факти. Напротив, тези от първата група - на
пол.служители А.К. и Д.А. добре кореспондират, макар и косвено с тези на
свидетелите Цв.Г. и П.С., ангажирани от жалбоподателя.Именно поради това
и съдът ги кредитира като достоверни, независимо от заявените от тези двама
свидетели билзки приятелски отношения с жалбоподателя.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
В процесуален аспект, съдът не констатира допуснати нарушения в
процедурата по установяване на нарушението и съставяне на АУАН и
НП.Същите са съставени от компетентни органи, съгласно представените по
делото съответни заповеди и съдържат всички задължителни реквизити по
чл.42 и чл.57 ЗАНН. Спазени са срковете по чл.34 ЗАНН. Налице е и
съответствие между текстовото описание на извършеното нарушение и
неговата правна квалификация.В случая съществени процесуални нарушения,
от категорията на „формалните“, не се твърдят и от страна на жалбоподателя.
От материално-правна страна обаче и предвид гореобсъденото
състояние на наличния доказателствен материал, обжалваното НП се явява
напълно необосновано. По делото не се установи с изискуемия се от закона
несъмнен и категоричен доказателствен интензитет, че на посочените в
АУАН и в НП време и място, жалбоподателят е управлявал процесното МПС,
въпреки, че е бил неправоспособен. Напротив, установи се, че същото е било
управлявано от друго, трето лице.
При така изложените съображения, обжалваното НП подлежи на
цялостна отмяна.
5
При този изход на делото, искането на жалбоподателя за присъждане на
направените в съдебното производство разноски за адвокатска защита се
явяват основателни, а предвид представените доказателства за изплатено
реално такова /договор за првна защита и съдействие/, искането се явява
доказано и следва да бъде уважено в пълния му предявен размер от 200.00 лв.,
което е под минимално предвидения в чл.7, ал.2,т.1, вр.чл.18, ал.2 НМАВ
размер.
Водим от всичко гореизложено и на основание чл.63 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП№ 21-1795-000163/23.11.2021 г. на Началник група към
ОДМВР-Враца, РУ-Враца, с което на М. В. Н. от гр.Враца, с ЕГН:**********
е наложено административно наказание -глоба в размер на 300.00 лв., на
основание чл.177, ал.1,т.2 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл.150 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР-Враца ДА ЗАПЛАТИ на М. В. Н. от гр.Враца, с
ЕГН:********** сумата от 200.00 лв., представляваща направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-Враца в 14-дневен срок от уведомяването на страните за неговото
изготвяне.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
6