№ 229
гр. Бургас, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20222120203285 по описа за 2022
година
Производството е образувано по повод жалба от И. Н., ЕГН ********** чрез адв. Б. Я.
срещу три броя наказателни постановления като предвид това, че се касае за три отделни
деяния са образувани три отделни административно-наказателни производства като предмет
на настоящото е наказателно постановление № 22-0769-001632/08.08.2022г. на Началник
Група към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция” Бургас, с което на жалбоподателя за
нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП на основание чл. 174, ал. 3, предл. 1 ЗДвП е наложено
наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца.
С жалбата се оспорват фактите, изложени в НП, счита, че НП е издадено при
съществено процесуално нарушение. Моли за отмяна на НП. В съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от адв. Б. Я., който уточнява имената на жалбоподателя и
поддържа жалбата и се оспорва извършването на нарушение.
За Административнонаказващия орган е депозирано писмено становище, с което се
оспорва жалбата, представлява се в съдебно заседание от юрк. Ж., която оспорва жалбата,
моли за потвърждаване на НП и претендира присъждането на разноски.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и се запозна с материалите по
делото, счита, че жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което е процесуално допустима. По същество съдът намира следното:
На 14.07.2022г. св. С. И. и св. Ц. М. като полицейски служители към ОД МВР Бургас
изпълнявали служебните си задължения като рано сутринта били изпратени по сигнал за
настъпило ПТП като първоначално информацията била за настъпило ПТП около бл. *** на
ж.к. „***“ гр. Бургас, а след това бил получен друг сигнал, че ПТП със същото МПС било
настъпило в ж.к. „***, ул. „***“ зад бензиностанция „***“. Пристигайки на място
установили лек автомобил *** с рег. № *** блъснат в стълб на тротоара и две лица до него –
мъж и жена, пред които свидетелите се легитимирали.
По безспорен начин чрез показанията на свидетеля очевидец Т. С. се установява, че
1
МПС е било управлявано от жалбоподателя И. Н. като свидетелката Т. С. е видяла именно
мъжа да излиза от шофьорското място на автомобила, който мъж е установен впоследствие
от служителите на ОД МВР като И. Н.. На място били изпратени и се явили и служители на
сектор Пътна Полиция св. Х. К. и св. Х. Х.. Св. Х. К. поканил установения водач да бъде
тестван с техническо средство алкотест 7510 Дрегер с фабр. № ARNA 0187 за употреба на
алкохол, но водачът отказал. Издаден бил талон за медицинско изследване № 118864, но
водачът отказал да го получи, при което бил връчен при отказ в присъствието на св. Хр. Х..
Съставен бил АУАН бл. № 465291 за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, който водачът също
отказал да получи и му е връчен при отказ в присъствието на един свидетел.
Съдът кредитира с доверие показанията на полицейските служители К., Х., И. и М.,
както и показанията на св. Т. С. като обективни безпристрастни, взаимно допълващи се и
установяващи по безспорен начин, че именно И. Н. е управлявал МПС и е бил установен на
място, поради което като водач на автомобила е следвало да бъде тестван за употреба на
алкохол. Изолирана остава защитната теза на жалбоподателя, че не той е управлявал МПС
като в тази насока са само неговите обяснения, на които съдът счита, че не следва да се
довери предвид наличието на свидетел очевидец – св. Т. С., която подробно описа кой е бил
зад шофьорското място, както и как е изглеждал водачът на автомобила и с какво е бил
облечен. Не се обори доказателствената сила на АУАН като съдът счита, че следва да се
довери на наличните по делото писмени доказателства. Установява се, че водачът на
автомобила не е посетил медицински център, за да даде кръв за анализ съгласно
представената от УМБАЛ Бургас медицинска информация.
Наказващият орган е възприел описаните фактически обстоятелства, като е приел, че
жалбоподателят е отказал да бъде тестван за установяване употребата на алкохол като е
отказал проверка с техническо средство за установяване на употреба на алкохол в кръвта и
не изпълнил предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, с което нарушил чл. 174, ал. 3
ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 3, предл. 1 ЗДвП с НП му е наложено наказание глоба в
размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание намира, че АУАН и
НП са издадени в сроковете по чл. 34 ЗАНН.
НП е издадено от компетентен орган съгласно Заповед 8121з-1632/02.12.2021г. на
Министъра на вътрешните работи, в предвидената от закона форма и при формално
спазване на реквизитите, предвидени в чл. 57 ЗАНН. АУАН съдържа всички реквизити
съгласно нормата на чл. 42 ЗАНН.
В АУАН нарушителят е индивидуализиран в достатъчна степен чрез посочване на име
и ЕГН. АУАН е четлив, ясно е посочено нарушението и фактите, срещу които следва да се
защитава жалбоподателят, който е упражнил правото си на жалба. Ясно е посочено мястото
на нарушението и обстоятелствата във връзка с нарушението. Жалбоподателят по своя воля
се е отказал да получи екземпляр от АУАН още в момента на проверката като отказът е
удостоверен с подписа на един свидетел. Актът е предявен на нарушителя, с което му е
предоставена възможност да се запознае с неговото съдържание и да организира своята
защита, сам е избрал да не го получи фактически, поради което не е допуснато нарушение на
процесуалните правила. Съгласно чл. 43, ал. 1 ЗАНН АУАН е подписан от актосъставителя
и свидетелите, които са присъствали на проверката, поради което съдът намира, че не се
касае за нарушение на правата на жалбоподателя. Ясно в АУАН е посочено качеството на
свидетелите и свидетел на връчването при отказ.
Издаден е бил талон за медицинско изследване, оформен е по предвидения за това ред
2
и е удостоверено, че жалбоподателят е отказал да го получи.
Съдът намира, че от събраните доказателства не е оборена доказателствената сила на
акта съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП, чрез представяне на съответни доказателства пред
административнонаказващия орган или съда, при което следва да се приеме, че фактите са
такива, каквито са описани в акта за установяване на административно нарушение.
Жалбоподателят не е ангажирал нито едно доказателство, което да разколебае
констатациите в АУАН, а събраните по делото доказателства писмени и гласни изцяло
кореспондират на фактите, посочени в АУАН.
Съгласно чл. 174, ал. 3 ЗДвП водач на моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта
му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба
2000 лв.
В случая правната норма предписва дължимото от субекта поведение и съдържа в себе
си санкцията за неизпълнение на задължението. В настоящата хипотеза от събраните по
делото доказателства се установи, че именно жалбоподателят е бил водач на автомобила.
Административното нарушение е описано ясно и точно и същото се изразява в отказ на
лицето да му бъде извършена проверка за установяване употреба на алкохол както с
техническо средство, така и посредством медицинско изследване за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта. Съдът намира, че независимо чрез кое от предвидените
в закона изпълнителни деяния - отказ от изпробване с техническо средство или
неизпълнение на предписание за медицинско изследване (осъществени едновременно в
конкретната хипотеза), се осъществява едно и също нарушение - това по чл. 174, ал.
3 от ЗДвП (така Решение № 635 от 12.06.2020 г. по к. адм. н. д. № 870 / 2020 г. на XIX състав
на Административен съд – Бургас ; Решение № 346 от 04.03.2020 г. по к. адм. н. д. № 89 /
2020 г. на XIX състав на Административен съд - Бургас) и затова правилно е ангажирана
отговорността на жалбоподателя.
В случая липсва възможност за преценка за предвиденото наказание като законът
определя, че на нарушителя се налага наказание лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв., в
който размер е и наложеното на жалбоподателя наказание, поради което като правилно и
законосъобразно НП следва да се потвърди.
По тези съображения, НП следва да се потвърди изцяло.
С оглед изхода на спора право на разноски има само АНО, който претендира такива за
юрисконсулт. На наказващия орган се определят разноски на основание чл.63д от ЗАНН вр.
чл.37, ал.1 от ЗПП вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ съобразно
фактическата и правна сложност на делото в размер на 80 лева.
Предвид гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-0769-001632/08.08.2022г. на
Началник Група към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция” Бургас, с което на И. Ц. Н.
ЕГН ********** за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП на основание чл. 174, ал. 3, предл. 1
3
ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за 24 месеца.
ОСЪЖДА И. Ц. Н. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА на ОД МВР Бургас
сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева – разноски за юрисконсулт.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4