РЕШЕНИЕ
№ 1107
гр. София, 22.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ****ОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря ****А ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ****ОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20231110148396 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Р. К. Ч. срещу „******“ АД, с която е
предявен осъдителен иск за заплащане на сумата от 10 000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили в резултат от публикуване на 04.08.2023 г. в издавана от
ответника електронна медия – на интернет страница с домейн https://capital.bg/, на статия,
озаглавена „На север и юг България вече граничи ****“, ведно със законната лихва от
30.08.2023 г. до окончателното плащане. Претендират се разноските по делото.
Ищецът твърди, че на 04.08.2023 г. в електронна медия, която е издание на ответното
дружество, е публикувана процесната статия и в нея са изнесени следните твърдения:
1. „Фирма, близка до Р. Ч., изгражда поредния паркинг за тирове – този път на Дунав
мост 2 при Видин.“.
2. „Тази схема за овладяване на границите в последните години не просто беше осъзната
и използвана, а и докарана до съвършенство, от Р. Ч. **** Той стана публично известен най-
вече покрай скандала с приватизираните държавни дейности по граничния пункт Капитан
Андреево – фирмата, осигуряваща дезинфекция (т. нар. златна локва) на преминаващите
превозни средства „*****.“ и тази, която извършваше фитосанитарния контрол –
„**********“.“.
3. „Успешният модел беше пренесен и на север, като от миналата година близки до
***** фирми с помощта на общината получиха паркинг монопол и в Русе. А сега новината
е, че схемата се мултиплицира още веднъж и при другия мост над Дунав – във Видин.“.
4. „За разлика от Русе обаче, където близката до Ч. фирма ползва общински терен,
спечелен при съмнителен конкурс с още по-съмнителна полза за общината, за паркинга на
пункта Видин – Калафат терените са изкупени.“.
5. „Още на този етап се виждат доста праволинейни връзки с „Капитан Андреево и Ч..
1
При първоначалното изкупуване на поземлените имоти като пълномощник на „*****“ в
нотариалните актове е посочен ******. От 2019 г. той е управител, а по-късно и номинален
собственик на „*****.“ – фирмата зад „златения гьол“. Преди това „*****.“ имаше различни
собственици, като един от тях беше *****, за която се твърдеше, че е роднина на
разстреляния в края на май тази година в ЮАР *****. Иначе **** има дружества за внос на
оборудване за игрални зали.“.
6. „Монополист по границата. Така по всичко личи, че след доста неприкритото
овладяване на тир-паркингите на юг към Турция Ч., макар през подставени лица, се
превръща в монополист и на север към Румъния. Това са входно-изходните точки на една от
артериите, откъдето преминава основният транзитен поток на тежкотоварните автомобили.“.
Посочва, че чрез публикуването на процесната статия, в която му се приписват връзки с
дружества и лица и участие в приватизиране на държавни дейности, е изнесена
клеветническа информация, която опетнява името му в обществото и създава невярна,
подвеждаща и изключително негативна обществена представа за личността му, като с всичко
това се засяга и неприкосновеността на личния му живот. Оспорва да има връзки с
посочените в статията дружества. Изтъква, че не е спазен Етичният кодекс на българските
медии и не е извършена надлежна проверка за достоверност на разгласените твърдения,
нито е посочен източникът, поради което е налице излизане извън пределите на
журналистическата свобода на словото. Твърди, че статията е оказала върху него
изключително силно негативно емоционално въздействие, което се е отразило на
ежедневието му и на отношенията на близките му и на обществеността към него. Посочва,
че е изпитал раздразнение, гняв, неудобство, дълбоко притеснение, силна душевна болка и
безсилие пред засягането на близките му заради публикацията, затруднения и неудобства
при общуването с околните поради необходимостта да дава обяснения пред широк кръг
лица, включително бизнес партньори, душевен дискомфорт, засягане на самочувствието и
самооценката му. Акцентира, че статията е предоставена за прочитане на неопределен и
широк кръг от лица. Претенцията си насочва срещу ответника в качеството му на издател и
възложител на журналистическата работа.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника „******“
АД, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва, че на 04.08.2023 г. в
негова електронна медия – вестник „Капитал“, е публикувана процесната статия с
твърдяното в исковата молба заглавие и съдържание. Оспорва публикуването на статията да
е противоправно, като твърди, че тя съдържа факти, установени в резултат от надлежно
извършено и добросъвестно журналистическо проучване, за което са използвани данни от
публични регистри /Търговския регистър/, правно-информационна програма, документи,
публикации в различни медии, публични изказвания на политици, като е извършена и
допълнителна проверка чрез разговори със защитени журналистически източници, а данните
са подложени на анализ и интерпретация от авторите. Посочва, че статията доразвива вече
достъпна преди публикуването й информация, публикувана в други медии /публикации в
„БТВ“, „Нова“, „Бърд“, „Бивол“, „Господари“, „Труд“, „БГДнес“, „Дарик.БГ“, „Офнюз“,
австрийския вестник „Der Standart“ и др./ и коментирана от политици на високо ниво,
поради което не представлява нов източник по отношение на фактите, които представя.
Твърди, че темата, свързана с участието на ищеца и „**********“ в дейностите по границата
на „Капитан Андреево“, за т. нар. „приватизиран контрол“ по границата с Турция, за
„златния гьол“, за връзките на ищеца с бившия премиер ***** и с криминално известни
лица /***** и *****/, е в обхвата на общественото внимание и обществения дебат от 2022 г.
и още оттогава се отразява от „Капитал“. Счита, че се касае за тема от обществен интерес, за
която журналистът и медията имат право да разпространяват информация, а аудиторията
има право да я получи, като акцентира, че свободата на разпространение на информация се
отнася не само до благоприятната такава, но и до тази, която шокира, смущава и разстройва
обществото или отделни части от него. Сочи, че процесната статия не е изолирана и нарочно
2
подготвена с цел атакуване на ищеца. Изтъква, че ищецът е публична фигура и като такъв
може да бъде подложен на критика в по-голяма степен, отколкото обикновените граждани, а
личните му данни са защитени в по-занижена степен. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 вр. чл. 52 ЗЗД за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца от публикуване на
04.08.2023 г. в издавана от ответника електронна медия – на интернет страница с домейн
https://capital.bg/, на статия, озаглавена „На север и юг България вече граничи ****“.
Основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното наличие на две групи
юридически факти: тези, включени във фактическия състав на генералния деликт по чл. 45,
ал. 1 ЗЗД /осъществяване на поведение, което обективно не съответства на правно
дължимото – противоправно поведение; настъпила вреда – неблагоприятно изменение в
обективната действителност, засягащо в случая нематериални блага; причинно-следствена
връзка между деянието и настъпилия вредоносен резултат; вина/; възлагане на работа от
ответника на прекия причинител на вредите, причинени от изпълнителя при или по повод
извършването на възложената му работа. Противоправността сама по себе си не подлежи на
доказване, доколкото изводът за наличието й не е фактически, а представлява правна
преценка на деянието от гледна точка на действащите разпоредби. Останалите елементи от
обективната страна на фактическия състав трябва да се докажат от претендиращия
обезщетението съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест.
Субективният елемент от състава – вината, се презюмира съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, поради
което се приема за доказан при липсата на ангажирани доказателства от ответника за
оборване на законовата презумпция.
Предвид изложеното ищецът следва да установи при условията на главно и пълно
доказване следните обстоятелства: извършване на процесното деяние от лице, на което
ответникът е възложител на работа, при или по повод извършването на възложената му
работа – изготвяне и публикуване на 04.08.2023 г. в уебсайта на ответника с домейн
https://capital.bg/ на процесната статия; съдържанието на публикацията; настъпването в
резултат от това на неимуществени вреди за ищеца, техния вид и интензитет. В
доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже, че
процесните фактически твърдения отговарят на истината и че е извършено необходимото
журналистическо проучване.
В случая с Определение № 4680/30.01.2024 г., в което е инкорпориран изготвеният от съда
проект за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, е обявено за безспорно
поместването на 04.08.2023 г. във вестник „Капитал“, публикуван в уебсайта на ответника с
домейн https://capital.bg/, на статия, озаглавена „На север и юг България вече граничи ****“,
включваща в съдържанието си процесните откъси.
Процесната статия е публикувана в електронния вестник „Капитал“, който е издание на
ответника. Издателят чрез своите длъжностни лица определя характера и съдържанието на
публикуваните материали и носи отговорност на основание чл. 49 ЗЗД в качеството на
възложител на работата по съставяне, подбор и поместване на електронни материали. Ето
защо ответното дружество има качеството на възложител по отношение на автора на
статията независимо от това кой е той и независимо дали между тях съществува трудово или
облигационно правоотношение, в изпълнение на задълженията си по което авторът на
статията я е изготвил и предал за публикуване. Следователно ответникът е
материалноправно легитимиран да отговаря по предявения иск.
Цялостното съдържание на статията е видно от Констативен протокол по чл. 593 ГПК от
28.08.2023 г. на нотариус с рег. № 646 в Регистъра на НК, който е приет като писмено
3
доказателство по делото. Като автори на статията са посочени лицата ******** и Н. *****.
Като увреждащи го ищецът е очертал в исковата молба следните цитати от статията:
1. „Фирма, близка до Р. Ч., изгражда поредния паркинг за тирове – този път на Дунав
мост 2 при Видин.“.
2. „Тази схема за овладяване на границите в последните години не просто беше осъзната
и използвана, а и докарана до съвършенство, от Р. Ч. **** Той стана публично известен най-
вече покрай скандала с приватизираните държавни дейности по граничния пункт Капитан
Андреево – фирмата, осигуряваща дезинфекция (т. нар. златна локва) на преминаващите
превозни средства „*****.“ и тази, която извършваше фитосанитарния контрол –
„**********“.“.
3. „Успешният модел беше пренесен и на север, като от миналата година близки ****
фирми с помощта на общината получиха паркинг монопол и в Русе. А сега новината е, че
схемата се мултиплицира още веднъж и при другия мост над Дунав – във Видин.“.
4. „За разлика от Русе обаче, където близката до Ч. фирма ползва общински терен,
спечелен при съмнителен конкурс с още по-съмнителна полза за общината, за паркинга на
пункта Видин – Калафат терените са изкупени.“.
5. „Още на този етап се виждат доста праволинейни връзки с „Капитан Андреево и Ч..
При първоначалното изкупуване на поземлените имоти като пълномощник на „*****“ в
нотариалните актове е посочен ******. От 2019 г. той е управител, а по-късно и номинален
собственик на „*****.“ – фирмата зад „златения гьол“. Преди това „*****.“ имаше различни
собственици, като един от тях беше *****, за която се твърдеше, че е роднина на
разстреляния в края на май тази година в ЮАР *****. Иначе **** има дружества за внос на
оборудване за игрални зали.“.
6. „Монополист по границата. Така по всичко личи, че след доста неприкритото
овладяване на тир-паркингите на юг към Турция Ч., макар през подставени лица, се
превръща в монополист и на север към Румъния. Това са входно-изходните точки на една от
артериите, откъдето преминава основният транзитен поток на тежкотоварните автомобили.“.
Ищецът счита, че горепосочените части от процесната публикацията са клеветнически,
защото са изнесени неверни твърдения за позорни обстоятелства – за негови връзки с
дружества и лица, участващи в укорими от гледна точка на морала схеми. При цялостен
прочит на статията е видно, че се касае за „*****“, „**********“, „*********“ ЕООД,
„*****“ и „*******“.
Съгласно константната съдебна практика отговорност за непозволено увреждане по чл. 45
ЗЗД може да се ангажира за вреди, причинени от обидни изявления, както и от изявления,
съдържащи твърдения за позорни неверни факти, които накърняват личните права и
интереси на ищеца.
В нормата на чл. 39, ал. 1 КРБ е прокламирано основното право на гражданите да
изразяват мнение и да го разпространяват чрез слово – писмено или устно, чрез звук,
изображение или по друг начин. Тази свобода на изразяване на мнение обаче не е
абсолютна, а се разпростира до пределите, установени в ал. 2 на същата разпоредба, според
която това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на
другиго. Такава възможност не е установена и с прокламираната в чл. 40, ал. 1 КРБ свобода
на печата и другите средства за масова информация, както и свързаното с нея право по чл.
41, ал. 1 КРБ, касаещо гарантираната от законодателя възможност всеки да търси, получава
и разпространява информация, чието осъществяване, предвид установеното в изр. 2 от тази
норма изискване, също не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите
граждани. Чл. 10, т. 1 КЗПЧОС също предвижда, че всеки има право на свобода на
изразяването на мнения, като това право включва свободата да отстоява своето мнение, да
получава и да разпространява информация и идеи без намеса на държавните власти и
4
независимо от границите, но т. 2 съдържа ограничително основание – ползването на тези
свободи, доколкото е съпроводено със задължения и отговорности, може да бъде обусловено
от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени от закона и са
необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената
сигурност, териториалната цялост, за предотвратяване на безредици или на престъпления, за
защитата на здравето и морала, както и на репутацията или на правата на другите, за
предотвратяване на изтичането на секретна информация или за поддържане на авторитета и
безпристрастността на правосъдието. Посочената правна уредба дава общия критерий, въз
основа на който въпросът за баланса на гарантираните основни права и свободи на
гражданите се разрешава във всеки конкретен случай при съобразяване на конкретните
обстоятелства, свързани с него. От изложеното следва, че правата по чл. 39 – 41 КРБ се
разпростират до пределите, до които засягат други конституционни ценности, сред които са
и доброто име и правата на гражданите.
В Решение № 7/04.06.1996 г. по конст. д. № 1/1996 г. КС постановява следното:
„Отделните права, предоставени от разпоредбите на чл. 39 – 41 от Конституцията,
задължават държавата да се въздържа от намеса при тяхното упражняване. Ограничаването
на тези права е допустимо с цел охраната на други, също конституционно защитими права и
интереси, и може да става единствено на основанията, предвидени в Конституцията. Не се
допуска ограничаването им със закон на други, извън посочените в Конституцията
основания. При налагането на тези ограничения органите на законодателната,
изпълнителната и съдебната власт са длъжни да държат сметка за високата обществена
значимост на правото да се изразява мнение, на свободата на средствата за масова
информация и на правото на информация, поради което ограниченията /изключенията/, на
които тези права могат да бъдат подлагани, се прилагат ограничително и само за да осигурят
защита на конкуриращ интерес. Сред тези основания възможността да се осъществи намеса
в правото свободно да се изразява мнение, когато то се използва за накърняване на правата и
доброто име на другиго, е най-голяма, тъй като по този начин се охраняват честта и
достойнството и доброто име на личността съгласно чл. 4, ал. 2 и чл. 32, ал. 1, изр. 2 от
Конституцията.“.
В поредица решения на ВКС /например Решение № 85/23.03.2012 г. по гр. д. № 1486/2011
г., ІV ГО, и Решение № 12/06.02.2013 г. по гр. д. № 449/2012 г. на ВКС, ІІІ ГО/ е разяснено,
че ищецът по деликтния иск следва да посочи от кои конкретно изрази и действия на
ответника е засегнат, а в мотивите към акта си, с които разрешава спора по същество, съдът
е длъжен да посочи кои от тях представляват твърдения за факти, кои са оценъчни съждения
и мнения, съответно – дали фактите са позорни и неверни и дали оценките са в рамките на
свободата на изразяване по чл. 39, ал. 1 КРБ и чл. 10, т. 1 КЗПЧОС.
Анализирайки внимателно съдържанието на цитатите, очертани с исковата молба като
предмет на делото, включително в рамките на цялостния контекст на статията, съдът намира,
че характер на фактически твърдения имат следните откъси: „Фирма, близка до Р. Ч.,
изгражда поредния паркинг за тирове – този път на Дунав мост 2 при Видин.“; „Той стана
публично известен най-вече покрай скандала с приватизираните държавни дейности по
граничния пункт Капитан Андреево – фирмата, осигуряваща дезинфекция (т. нар. златна
локва) на преминаващите превозни средства „*****.“ и тази, която извършваше
фитосанитарния контрол – „**********“.“; „За разлика от Русе обаче, където близката до Ч.
фирма ползва общински терен, спечелен при съмнителен конкурс с още по-съмнителна
полза за общината, за паркинга на пункта Видин – Калафат терените са изкупени.“. По
отношение на тези цитати преценката за противоправност на деянието на автора на
статията, изразило се във включването им в съдържанието й, следва да се извърши през
призмата на релевантните разпоредби на чл. 40, ал. 1 и чл. 41, ал. 1 КРБ, респ. чл. 10
КЗПЧОС, според които всеки има право да търси, получава и разпространява информация,
като печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на
5
цензура. Както беше посочено вече, тези права не могат да се използват за накърняване на
други защитени от правото ценности, сред които са и правата и доброто име на другиго.
Следователно налице е забрана за накърняване на доброто име и достойнството на
личността при упражняване на правото на разпространяване на информация, включително
чрез средствата за масова информация.
Клевета е налице, когато деецът разгласи невярно позорно обстоятелство за другиго или
му припише извършването на престъпление. За да бъдат окачествени дадени твърдения като
клеветнически, те трябва да са с конкретно съдържание, да носят информация за точно
определено обстоятелство, време, място и лице, като твърденията следва да са позорни или
в частност да представляват приписване на престъпление.
Съгласно съдебната практика /както националната, така и тази на ЕСПЧ/
разпространяването на информация е противоправно, когато за дадено лице се изнасят
неверни факти и данни, но само ако те обективно са в състояние да засегнат неговите чест,
достойнство и добро име. За да бъдат определени като позорни конкретни обстоятелства, то
те трябва да са ясно съобщени, да са неприемливи от гледна точка на общоприетите морални
норми и да предизвикват еднозначната негативна оценка на обществото, а не да се извеждат
в резултат на предположения, асоциации, интерпретации или други форми на субективна
психична дейност по отношение на съответните изказвания. Освен това, ако се установи, че
изложените обстоятелства са позорни, то трябва да се установи и това, че са неистински. Ако
фактите са верни, не се носи отговорност, дори да позорят лицето, към което са адресирани,
а ако не са верни, отговорност има, ако се засяга неблагоприятно адресатът и доколкото не е
положена дължимата грижа за проверка достоверността на разпространената информация /в
този смисъл – Решение № 369/26.11.2015 г. по гр. д. № 2098/2015 г. на ВКС, IV ГО/.
Посочените по-горе откъси от процесната статия съдържат ясни фактически твърдения,
които в контекста на цялата статия се свеждат до твърдения, че ищецът е свързан със
следните дружества: с „*********“ ЕООД /което от своя страна е свързано с „*****“ и с
„*******“/, изграждащо паркинг за ТИР-ове на ГКПП „Дунав мост 2“, терените за който са
изкупени; с „*****.“ и „**********“, приватизирали държавните дейности по дезинфекция
и фитосанитарен контрол на ГКПП „Капитан Андреево“; с фирма, която ползва за паркинг
на ГКПП „Русе“ общински терен, спечелен при съмнителни обстоятелства.
Съдът намира, че част от така изложените твърдения представляват разгласяване на
позорни обстоятелства, защото се свеждат до твърдения, от една страна, за участие на ищеца
чрез свързани с него дружества в укорими от гледна точка на обществения морал бизнес
схеми, водещи до изземване на държавните дейности по дезинфекция и фитосанитарен
контрол на ГКПП „Капитан Андреево“, и от друга страна, за връзка на Ч. с дружество,
получило по незаконен начин /„съмнителен конкурс с още по-съмнителна полза за
общината“/ паркинг за ТИР-ове на ГКПП „Русе“. Що се отнася до твърдението: „Фирма,
близка до Р. Ч., изгражда поредния паркинг за тирове – този път на Дунав мост 2 при
Видин.“, съдът намира, че с него /включително в контекста на цялата статия/ не се
разгласява позорно обстоятелство, защото единствено се посочва, че ищецът е свързан с
„*********“ ЕООД, изграждащо паркинг за ТИР-ове на ГКПП „Дунав мост 2“, но липсват
допълнителни твърдения, които да навеждат на незаконност в дейността на това дружество.
Следователно този откъс от публикацията е изначално негоден да бъде определен като
клевета, поради което включването му в съдържанието на статията не е противоправно.
Ответникът релевира възражение, че процесните твърдения са за верни факти, както и че
е проведено добросъвестно журналистическо разследване. Относими към тези възражения са
показанията на свидетелите ********* и *****, представените от ответника писмени
доказателства и заключението на съдебно-техническата експертиза.
Свид. ********* разказва следното: Той е главен редактор на вестник „Капитал“, в който
се публикуват ежедневно по 30 – 40 статии с аналитичен характер. Във вестника има серия
6
от професионални правила и създадена организация на работата, целящи да се гарантира, че
се публикува достоверна и автентична информация. Процедурата по изработване на статии
започва с обсъждане от екипи от репортери и редактори и след като темата бъде одобрена от
редакторите, авторите започват да работят по нея, като в много случаи статията изисква
различна компетентност, поради което се прави от повече от един човек. След изготвянето
на статията тя минава през поне две редакторски проверки, за да се редактира стилово
текстът и да се подсигури, че са спазени всички правила за удостоверяване на
достоверността на информацията, като понякога се случва при липса на категорично
установена достоверност на информацията текстът да не бъде публикуван или да бъде
върнат за доработване. Свидетелят е запознат със статии за участието на фирмите на Ч. на
границата на Капитан Андреево. Предвид множеството статии, които се публикуват в
„Капитал“, той не си спомня кога е публикувана статията „На север и юг България граничи
****“, но помни, че по време на написването й е имало много голям политически и
обществен интерес към случващото се там поради действията на държавната администрация
и поради евентуалното влизане на България в Шенгенската зона, което е провокирало и
интереса на журналистите от „Капитал“ по темата. Идеята за процесната статия е на нейните
автори, а не е получавана поръчка за нея. Статията е минала през установената процедура по
изготвяне и редакция, а публикуването й означава, че е минала всички редакторски
изисквания за достоверност на информацията. Свидетелят не се запознава с всеки текст,
поради което не е чел процесната статия като редактор, а само като читател. Той не е бил
детайлно запознат по какъв начин е проверена достоверността на статията, но е виждал в
редакцията на „Капитал“ срещи на авторите й с двама човека, имащи отношение към
публикуваната информация, намиращи се извън журналистическия кръг и нямащи никакъв
интерес, нито сходен бизнес като този на Ч.. След като статията е станала обект на делото,
********* се запознал по-подробно с процеса на работа по нея и установил, че са проведени
от авторите голямо количество срещи и разговори /с около десет човека/, както и проверка
на документи.
Свид. ***** разказва следното: Той работи като журналист във вестник „Капитал“ от 16
години. Във вестника има йерархия и част от идеите за статии са на журналисти, а друга
част – на редактори. Свидетелят е съавтор на статията „На север и юг България граничи
****“ заедно с ********, която е политически репортер и чиято е била идеята за тази статия,
а свидетелят се включил, за да й помогне като финансов журналист за разкр****ето на
връзки. Статията не им е възложена, а е предложена от нея и обсъдена на планьорка с цялата
редакционна колегия, одобрена е като важна за вестника и за неговите читатели, изработена
е съвестно, одобрена е от редактор, минала е през коректор, след което е публикувана на
сайта. Статията не е одобрена от главния редактор, защото предвид обема на публикациите е
невъзможно той да прочете всеки материал, но на редакционната планьорка той е бил
запознат с темата. Темата за граничния контрол на България, включително за приватизиране
на голяма част от дейностите по границите, в периода 2022 г. – 2023 г. е била много високо в
обществения дневен ред, защото тогавашният министър-председател ***** е посетил ГКПП
„Капитан Андреево“, а и бил ангажиран голям публичен ресурс в тези дейности. Иначе Ч. за
първи път бил споменат в статии на вестник „Капитал“ във връзка с „Капитан Андреево“
още през 2015 г., а и други журналисти са отразявали темата. Процесната статия е
продължение на отразяването от „Капитал“ на темата, а конкретният повод за написването й
бил получена информация за нов инвестиционен проект – за предстоящо изграждане на нов
ТИР-паркинг в близост до ГКПП Видин – Калафат от дружество, косвено свързано с Ч..
Авторите на статията направили всичко възможно, за да проверят получената информация,
като ползвали различни източници – разговори с хора и публично достъпни данни от
регистри. Установили, че в регистъра на РИОСВ има подадени документи за оценка на
въздействието върху околната среда, с което верифицирали наличието на такъв проект. След
това направили всичко възможно, за да разберат кой реално стои зад него, тъй като
7
формално собственик на „Данубия Логистик“ бил неизвестен за тях северномакедонски
гражданин, за когото имали съмнение, че е подставено лице, защото като журналисти
знаели, че собствеността и контролът над едно дружество не винаги са идентични, а и
предишен собственик било „*******“, за което те в предишни материали и други медии са
откривали връзки с Ч.. Изложените в статията връзки на Ч. с „*****“ и „*****“, както и с
„****“, почивали на това, че са били описвани в предходни статии във вестник „Капитал“ и
в други медии, а също така били обект и на изказвания на политици /особено през 2022 г./,
но ищецът не се опитал да се разграничи от тези твърдения, не искал право на отговор от
вестник „Капитал“ и не провел публично опровергаване. Авторите не са разговаряли с него,
защото не са намерили негови контакти. От Търговския регистър те установили силен
според тях косвен индикатор за свързаност с Ч. – всички дружества, занимаващи се с
дейности по границите при Капитан Андреево, Русе и Видин, се представлявали от една и
съща адвокатска кантора, която се използва и от дружествата на Ч. – „*****“, „****“ и
други. Провели разговори с четири – пет човека, запознати с темата, сред които нямало
журналисти. Направили необходимото, за да проверят достоверността и
незаинтересоваността на източниците си, и не установили при тях наличието на интереси,
сходни с тези на Ч.. Хората, с които авторите разговаряли, не са посещавали редакцията.
***** контактувал с тях по телефон или чрез мобилни приложения. Заглавието на статията
било дадено от авторите. „Овладяване на границата“, „схема“, „монопол“, „приватизация на
границата“, „златна лаборатория“, „златна локва“ не са квалификации на авторите, а са
използвани от тогавашния министър-председател ***** и от тогавашния заместник-
министър на земеделието *****, както и от други лица, заемащи висши държавни постове.
Съдът извърши оценка на показанията на свид. *****, отчитайки съгласно чл. 172 ГПК
неговата възможна заинтересованост от изхода на делото, доколкото той е съавтор на
процесната статия и е служител на ответното дружество. Въпреки това съдът намира, че
показанията му са детайлни, логични, последователни и неопровергани от други
доказателства по делото, поради което следва да бъдат кредитирани изцяло. В отделни свои
части те дори намират опора в представените от ответника писмени доказателства. В частта,
в която ***** сочи, че темата относно граничния контрол и приватизирането на голяма част
от дейностите по границите е била с голям обществен интерес, започнал още от 2015 г.,
когато е установена връзка с ищеца, като интересът се увеличил в периода 2022 г. – 2023 г.,
показанията му се потвърждават от представените от ответника статии. Статията в
„Капитал“, озаглавена „Фирма-касичка“, е публикувана на 12.06.2015 г. и в нея се обсъжда
фитосанитарният контрол на „Капитан Андреево“, извършван от частни фирми вместо от
БАБХ, като се сочи и наличието на косвена връзка на една от тях – „**** ЕООД, с Р. Ч..
Статията в „Бърд“ със заглавие „Интереси на *** и **** в „златните“ гьол, паркинг и
лаборатория на ГКПП „Капитан Андреево“ е публикувана на 27.05.2022 г. и в нея се
обсъжда информация за връзки на Р. Ч. ****с лаборатория „*****“, на която БАБХ е
възложила ексклузивно тестването на вносните зеленчуци и плодове на „Капитан
Андреево“, с „*****“, стопанисваща „златния гьол“ за дезинфекция на МПС на „Капитан
Андреево“, и със „златния паркинг“ на „Капитан Андреево“, както и това, че темата не е
нова, а е обект на публикации още от 2015 г. Статията в „Капитал“ със заглавие „Капитан
Андреево“: БезГраничен контрол“ е публикувана на 01.07.2022 г. и в нея се обсъжда, че Р. Ч.
****е сред имащите връзка с контрола на ГКПП „Капитан Андреево“, определян като
„контрабанден хъб“, „частна граница“, „златен гьол“ и „симбиоза между дълбока държава и
мафия“. Статията в „Капитал“ със заглавие „Само една компания иска да строи ТИР
паркинга на границата в Русе за 3 млн. лв.“ е публикувана на 26.01.2023 г. и в нея се
обсъжда връзка на Р. Ч. ****с „*****“ – единствената фирма, подала оферта за участие в
обществена поръчка на Община Русе за малък буферен паркинг на границата, и с *****“ –
единият от двамата участници в търга на Община Русе за продажба на право на строеж
върху общински терен за изграждане на големия паркинг на границата, който търг е
8
спечелен от „****“. Заявеното от свид. *****, че е установил косвена връзка на Ч. с редица
от дружествата посредством използване на един и същ адвокат, намира опора в
представените от ответника пълномощни на л. 70, л. 77, л. 79, л. 84 и л. 87, от които се
изяснява, че управителите на „*****.“ ЕООД, „******“ ЕООД, „**********“ ЕООД и
„*********“ ЕООД са упълномощили адв. И. ********** за когото от пълномощното на л.
13 е видно, че е сред пълномощниците на ищеца по настоящото дело, а от пълномощните на
л. 78 и л. 83 се установява, че Ч. в качеството си на управител на „*****“ ЕООД е
упълномощил същия адвокат да представлява търговеца.
Съдът кредитира показанията на свид. ********* във всички части с изключение на
заявеното от него, че авторите на статия са провели разговори с около десет човека, като той
лично е видял в редакцията срещи с двама от тях, доколкото свид. *****, който е съавтор на
статията и е най-добре запознат с извършената работа при нейното изготвяне, категорично
отрича да са провеждани срещи в редакцията от него или от другия съавтор и сочи, че
разговори са проведени с по-малко хора /четири – пет човека/. В останалата част
показанията на свид. *********, независимо от качеството му на главен редактор на
вестника, са логични, последователни и добросъвестно дадени, поради което следва да бъдат
приети за достоверни.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се изяснява следното: На
07.07.2022 г. в „Actualno.com“ е публикувана статия, озаглавена „**** *****: Нещата с
„*****“ са прости – държавата създава схема в полза на Р. Ч.“, придружена от
видеоматериал. В него заместник-министърът на земеделието **** ***** посочва, че нещата
с „*****“ са крайно прости и това е един азбучен случай за създаване на схема на границата
в полза на Р. Ч.. Сочи, че държавата си е върнала през май фитосанитарния контрол на
ГКПП „Капитан Андреево“, като разположила своя лаборатория и прекратила 10-годишния
частен монопол. Обсъжда, че за Р. Ч. това не са подозрения, а фирмата е била негова, като
човекът, който държи сегашната фирма, е бил 10 години негов служител. На 21.06.2022 г. в
„Биволъ“ е поместена публикация със заглавие „Премиерът към „Биволъ“: Ами и *** вече
не отговарят за границата“, придружената от видеоматериал. В отговор на въпрос на
„Биволъ“ за разследването на фирмите, които са държали фитосанитарния контрол на ГКПП
„Капитан Андреево“ доскоро, министър-председателят ***** е заявил, че някакъв си ****
отговаря или е отговарял за тази граница, но в момента не отговаря за нея, както и че в
Хасково се знае кой държи контрола на границата с Турция: „Където ги питате там близко до
границата: „Кой е там човекът, който управлява?“, всички казват думичката „Ами“.“. На
сайта на Антикорупционен фонд е публикуван на 04.10.2023 г. материал със заглавие „Игра
на паркинги: Как лица нашумели покрай скандала на Капитан Андреево насочват
интересите си към северната граница на България“, придружен от видеоматериал, като е
посочено, че се касае за първа част от видеопоредица. На същия сайт е публикуван и
материал, озаглавен „Игра на паркинги част ІІ“. Макар заключението на съдебно-
техническата експертиза да е прието без оспорвания на страните и да е обективно и
компетентно, съдът счита, че то е неотносимо в частта, в която възпроизвежда двата
материала от сайта на Антикорупционен фонд, тъй като те са публикувани след публикуване
на процесната статия, поради което в тази част не го обсъжда.
Преценявайки съвкупно представените по делото доказателства, съдът намира, че
ответникът не проведе пълно и главно доказване за това, че следните твърдения: „Той стана
публично известен най-вече покрай скандала с приватизираните държавни дейности по
граничния пункт Капитан Андреево – фирмата, осигуряваща дезинфекция (т. нар. златна
локва) на преминаващите превозни средства „*****.“ и тази, която извършваше
фитосанитарния контрол – „**********“.“; „За разлика от Русе обаче, където близката до Ч.
фирма ползва общински терен, спечелен при съмнителен конкурс с още по-съмнителна
полза за общината, за паркинга на пункта Видин – Калафат терените са изкупени.“,
отговарят на истината. Единствените обективни данни в тази насока се свеждат до
9
ползването на един и същ адвокат от ищеца и негови дружества – от една страна, и „*****.“
ЕООД и „**********“ ЕООД – от друга страна, което обаче е недостатъчно за формиране на
извод, че верността на горните твърдения е доказана. Показанията на свид. ********* не
съдържат никакви данни за истинността на тези твърдения, а показанията на свид. *****
онагледяват начина на работа по статията, включително направените от авторите й проверки
и умозаключения, но не доказват самата истинност на горните твърдения. Ето защо съдът
намира, че не е доказана по делото истинността на изнесената информация в горепосочените
цитати, поради което деянието на авторите на статията, изразило се във включването им в
съдържанието й, е противоправно.
В практиката на съдилищата последователно се приема, че неблагоприятните за другиго
факти, когато са опозоряващи, трябва да бъдат проверени от журналиста преди да ги
разпространи в печатно издание или по друг начин. Журналистическата етика изисква от
журналистите и пресата да действат добросъвестно, като проверяват точността и
надеждността на информацията, когато става въпрос за засягане на репутацията на друго
лице. Правни норми за начина, по който тази проверка да се извършва, няма. В практиката е
утвърдено схващането, че журналистът трябва да е получил потвърждение поне от два
независими източника, които да са достоверни относно изнесените в публикацията факти,
т.е. източниците следва обективно да могат да гарантират истинността на информацията
преди тя да се публикува. Според практиката на ЕСПЧ, когато способът за набиране на
сведенията е бил доказан по делото с достатъчна конкретика, макар и без персонализиране
на източника, но с обособяване на конкретен кръг от лица, група, общност или
принадлежност, стандартът за добросъвестна журналистическа практика следва да се счита
за постигнат. Да се приеме обратното, би означавало да се поставят граници, несъвместими с
правото на свободно разпространяване на мнения и негативна информация за определена
/публична/ личност, когато тази информация служи на интереса на обществото. Правното
значение на добросъвестната журналистическа проверка се проявява тогава, когато въпреки
извършването й, фактите се окажат неверни. Ако проверката действително е добросъвестна,
се изключва вината и журналистът /респ. и неговият възложител/ не отговаря за вредите,
причинени от противоправното му поведение /в този смисъл – Решение № 12/06.02.2013 г.
по гр. д. № 449/2012 г. на ВКС, III ГО/.
Извършвайки съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът намира, че в случая
позорящите фактически твърдения са включени в процесната статия след проведена
добросъвестна журналистическа проверка, при която са проведени разговори с четири – пет
неустановени по делото лица, за които обаче е изяснено, че нямат нищо общо с
журналистическата професия, нито имат интереси, конкуриращи се с интересите на ищеца,
поради което следва да се приемат за независими, а също така са проверени голям обем
публично достъпни данни в РИОСВ, Търговския регистър и системата „АПИС“ /част от тях
са били проверени от свид. ***** в по-ранен момент при изготвянето на други статии по
темата/ и са взети предвид изказвания на заместник-министъра на земеделието, в които той
се позовава на данни, събрани от парламентарна комисия. В резултат на анализа на така
получените данни е създадена своего рода мисловна карта, свързваща Ч. с трети
неучастващи по делото физически и юридически лица /включително с „**********“, с
„*****.“ и с фирмата, получила общинския терен за големия паркинг на границата при
Русе/, имащи отношение към обсъжданата тема. Следва да бъде посочено, че журналистите
са длъжни да действат добросъвестно и да предоставят проверена и точна информация, но
свободата на словото по отношение на тях може да включва известна степен на
преувеличение, представяне на шокиращи мнения, идеи и дори провокации. Когато пресата
съобщава за извършено нарушение, както е в случая, тя изпълнява ролята си на „обществен
страж“ и тогава защитимият публичен интерес е по-голям, отколкото, когато се отразяват
факти от личния живот на едно лице. По изложените съображения съдът намира
презумпцията за виновно поведение на авторите на публикацията за опровергана, що се
10
отнася до следните цитати от статията: „Той стана публично известен най-вече покрай
скандала с приватизираните държавни дейности по граничния пункт Капитан Андреево –
фирмата, осигуряваща дезинфекция (т. нар. златна локва) на преминаващите превозни
средства „*****.“ и тази, която извършваше фитосанитарния контрол – „**********“.“; „За
разлика от Русе обаче, където близката до Ч. фирма ползва общински терен, спечелен при
съмнителен конкурс с още по-съмнителна полза за общината, за паркинга на пункта Видин –
Калафат терените са изкупени.“
По отношение на останалите откъси от статията, а именно: „Тази схема за овладяване на
границите в последните години не просто беше осъзната и използвана, а и докарана до
съвършенство, от Р. Ч. ****“; „Успешният модел беше пренесен и на север, като от миналата
година близки **** фирми с помощта на общината получиха паркинг монопол и в Русе. А
сега новината е, че схемата се мултиплицира още веднъж и при другия мост над Дунав – във
Видин.“; „Още на този етап се виждат доста праволинейни връзки с „Капитан Андреево и Ч..
При първоначалното изкупуване на поземлените имоти като пълномощник на „*****“ в
нотариалните актове е посочен ******. От 2019 г. той е управител, а по-късно и номинален
собственик на „*****.“ – фирмата зад „златения гьол“. Преди това „*****.“ имаше различни
собственици, като един от тях беше *****, за която се твърдеше, че е роднина на
разстреляния в края на май тази година в ЮАР *****. Иначе **** има дружества за внос на
оборудване за игрални зали.“; „Монополист по границата. Така по всичко личи, че след
доста неприкритото овладяване на тир-паркингите на юг към Турция Ч., макар през
подставени лица, се превръща в монополист и на север към Румъния. Това са входно-
изходните точки на една от артериите, откъдето преминава основният транзитен поток на
тежкотоварните автомобили.“, съдът счита, че те имат оценъчен характер. По същество с тях
се правят интерпретация и коментар на фактите, установени от авторите при извършеното
от тях журналистическо проучване, и в резултат се дава квалификация на дейността на
ищеца по границите, осъществявана според авторите чрез свързани дружества и лица, като
„схема за овладяване на границите“, „успешен модел“, „че схемата се мултиплицира“ и „се
виждат праволинейни връзки“, „монополист на границата“, „неприкритото овладяване на
тир-паркингите на юг към Турция“, „монополист“.
Принципната позиция, застъпвана безпротиворечиво в практиката на ВКС, се свежда до
разбирането, че когато не се касае за превратно упражняване на правото по чл. 39, ал. 1 КРБ
и свободата на мнение не е използвана, за да се увреди достойнството и доброто име на
другиго, твърдения и оценки могат да се изказват и разпространяват свободно. Свободата на
изразяване на мнение е изключена в случаите, при които според чл. 39, ал. 2 КРБ правото за
изразяване на мнение и за разпространяване чрез слово – писмено или устно, чрез звук,
изображение или по друг начин, се използва за накърняване на правата и доброто име на
другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към
извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността.
Извън тези ограничения всеки може да изразява и разпространява правомерно свои или
чужди оценъчни съждения.
Изяснено е в съдебната практика, че негативните оценки за определена личност,
включително такава, открояваща се по една или друга причина в обществения живот, не
пораждат отговорност, ако не засягат достойнството на личността, т.е. ако не представляват
обида. Обидата предпоставя казване или извършване от страна на конкретно лице на нещо
унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие или опосредено.
Следователно мнението е противоправно, единствено ако е изразено в обидна форма, т.е.
ако съдържа унизителни епитети, отразяващи отрицателни качества, ругателни думи и
изрази или унизителни разсъждения за качествата на ищеца от гледна точка на
господстващия обществен морал. Преценката за унизителния характер на
казаното/написаното, т.е. преценката дали се касае за обида, следва да се базира на
11
обективен критерий – общоприетите морални и обществени разбирания за етика в
междуличностните отношения, а не просто да почива на субективните възприятия на
засегнатото лице. Не всяка негативна или експресивна оценка обаче може да се приеме за
обидна, тъй като това би отрекло напълно конституционното право на изразяване на мнение,
но със сигурност обидна е оценка, която съдържа вулгарни, цинични изрази и квалификации
по нечий адрес. Ето защо може да се носи отговорност и за оценъчни съждения и мнения,
стига те да съдържат ***ва обидни изрази.
Оценъчните съждения не могат да се проверяват за вярност, защото те представляват
коментар на фактите, като по този начин се изразява позицията на лицето по даден въпрос
или във връзка с даден факт, а не се касае за възпроизвеждане на обстоятелства от
обективната действителност.
Съобразявайки изключително важната роля на журналистите и на медиите във всички
сфери на обществените процеси, установените от ЕСПЧ по-високи стандарти на защита
спрямо журналистическата дейност, както и изискванията и отговорностите към тази
професия, съдът намира, че те са длъжни да действат добросъвестно и не могат да
злоупотребяват със свободата си на слово и да отправят неоснователни нападки към
публични личности, защото носят отговорност при доказана злонамереност. Свободата на
словото по отношение на тях обаче може да включва известна степен на преувеличение и
дори провокация при представяне на оценъчни съждения.
В случая с обсъжданите коментари поставеното в чл. 39, ал. 2 КРБ ограничение не е
накърнено, тъй като не са употребени обидни изрази, уронващи честта и достойнството на
ищеца, а изказванията изразяват субективната негативна оценка на авторите на статията
относно дейността на Ч. по границите на България. Този извод не се променя от това, че в
своите показанията свид. ***** сочи, че квалификациите „овладяване на границите“,
„схема“, „монопол“ не са негови, след като възпроизвеждайки ги в процесната публикация,
без да посочи откъде ги е заимствал, той очевидно ги споделя. Отчитайки обстоятелството,
че Ч. е публична личност, а допустимата журналистическа критика и намеса в личната сфера
по отношение на публичните личности е с по-широки граници, съдът намира, че
направените от авторите на статията оценки не следва да бъдат възприети като обидни. Не е
противоправно поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено
засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага във връзка
обществен въпрос, свързан с негово занятие /в този смисъл Решение по гр. д. № 1438/2009 г.
на ВКС, III ГО/, както е в случая. Без значение е дали ищецът се е почувствал засегнат, тъй
като чувствата са негово субективно преживяване, отражение на личния му мироглед и
ценностна система и съществуват изцяло в неговото съзнание, но по реда на деликтната
отговорност те не могат да бъдат възмездявани, след като съответните откъси от процесната
статия не могат да бъдат окачествени като противоправни по смисъла на чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Само за пълнота съдът ще отбележи, че третира настоящото производство като
злоупотреба с процесуално право по смисъла на чл. 3 ГПК и пример за Strategic Lawsuit
Against Public Participation /SLAPP/ – дело „шамар“, непреследващо легитимна цел за
разрешаване на граждански спор чрез санкциониране на нарушено субективно право,
давайки му защита, а преследващо друга нелегитимна цел – цензура, сплашване, финансов и
психологически натиск, с краен ефект заглушаване на конкретния засегнат критичен глас и
възпиращ ефект върху останалите критични гласове. Защитата на медиите в едно
демократично общество тогава, когато те действат като „обществен страж“ и съобщават за
извършени правонарушения, е изключително важна и за същата съдебната власт трябва да
следи. Към настоящия момент при т.нар. SLAPP дела съдът няма възможност за ранно
прекратяване на производството и санкциониране на нарушителите /ищци, злоупотребяващи
с процесуални права/, поради което може единствено да ги заклейми.
По всички изложени съображения съдът намира, че искът е неоснователен.
12
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК има
ответникът. На същия се дължат разноски в общ размер на 2 700 лв., както следва: 1 800 лв.
– заплатено адвокатско възнаграждение; 900 лв. – депозит за вещо лице.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. К. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, срещу „******“
АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „**** *****, осъдителен
иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 вр. чл. 52 ЗЗД за сумата от 10 000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от публикуване на 04.08.2023 г.
в издавана от ответника електронна медия – на интернет страница с домейн https://capital.bg/,
на статия, озаглавена „На север и юг България вече граничи ****“, ведно със законната
лихва от 30.08.2023 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Р. К. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, да заплати на „******“ АД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „**** *****, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата от 2 700 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13