О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 106/20.1.2020г.
Град Пловдив, 20.01.2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в закрито заседание на двадесети януари две хиляди и
двадесета година, в състав:
Административен съдия: Анелия
Харитева
като
разгледа докладваното от съдията административно
дело № 3910 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.147 ДОПК.
Образувано е по жалба на Р.А.Б. *** против решение
№ 57 от 29.11.2019 г. на директора на
дирекция „Местни данъци и такси“, община Пловдив, с което е оставено без
разглеждане като просрочена жалба с вх.№ 19СГ-340 от 04.10.2019 г. на Р.А.Б.,
ЕГН **********, против акт за установяване на задължение по декларация № 217 от
08.02.2019 г., издаден от Свобода Петкова, главен инспектор в отдел „Събиране и
контрол“ на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив.
Съдът намира, че жалбата е допустима, като подадена от
активно легитимирана страна, адресат на оспореното решение, и в преклузивния
срок по чл.147, ал.3 ДОПК, тъй като съобщаването е извършено на 04.12.2019 г.,
а жалбата е подадена на 11.12.2019 г. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна поради следните съображения:
Видно от приложената административна преписка, акт за
установяване на задължения 217 от 08.02.2019 г. е бил изпратен на жалбоподателката
на същата дата по пощата, като препоръчано писмо с обратна разписка, на адреса
за кореспонденция в с. Дюлево, община Стрелча. Писмото е върнато на дирекция
„Местни данъци и такси“ на 22.02.2010 г. с отбелязване, че лицето се е
преместило.
С оглед получената информация актът е връчен по реда
на чл.32 ДОПК чрез прилагане към досието. Извършени са също две посещения на постоянния
адрес в град Пловдив, ****, за което са съставени протоколи № 356 от 28.02.2019
г. и № 453 от 21.03.2019 г. На 29.03.2019 г. е поставено съобщение по чл.32 ДОПК на определеното за това място в дирекция „Местни данъци и такси“.
Съобщението е публикувано в интернет страницата на община Пловдив за периода
29.03.2019 г. – 12.04.2019 г. и е изпратено на жалбоподателката на постоянния й
адрес в град Пловдив, ****, откъдето писмото е върнато с отбелязване, че
пратката не е потърсена от получателя.
На основание чл.32, ал.6 ДОПК актът е приложен към
преписката като редовно връчен на 12.04.2019 г. – датата, на която е изтекъл
14-дневният срок от поставяне на съобщението по чл.32 ДОПК. Жалбата против акта
е подадена на 04.10.2019 г.
Въз основа на тези факти директорът на дирекция
„Местни данъци и такси“ е направил извод, че жалбата е подадена след изтичане
на 14-дневния срок за обжалване, който е изтекъл на 30.04.2019 г., вторник,
присъствен ден, поради което е преценена като процесуално недопустима.
Съгласно чл.29, ал.1 ДОПК връчването на съобщенията в
административното производство се извършва на адреса за кореспонденция на
субекта. Съгласно чл.28, ал.1, т.1 ДОПК адресът за кореспонденция е постоянният
адрес за физическите лица, ако не е посочен писмено друг адрес.
Вярно е, че в случая в оспорения акт за установяване
на задължение по декларация адресът за кореспонденция на жалбоподателката е
различен от постоянния й адрес, поради което и в изпълнение на задължението по
чл.29, ал.1 ДОПК общинската администрация е изпратила акта на адреса за
кореспонденция в с. Дюлево, откъдето се е върнало с отбелязване, че адресатът
се е преместил.
Жалбоподателката не е изпълнила задължението си по
чл.28, ал.3-5 ДОПК, поради което правилно органите по приходите са предприели
действия по връчване по реда на чл.32 ДОПК на постоянния й адрес, защото
съгласно чл.32, ал.3 ДОПК
изискванията
по ал.2 (най-малко две посещения през 7 дни на адреса за кореспонденция,
удостоверени с протокол) не се прилагат, когато са налице безспорни
доказателства, че адресът за кореспонденция по чл.28 е несъществуващ.
Настоящият случай е точно такъв. Ненамирането на
жалбоподателката на посочения от нея адрес за кореспонденция и изричното
отбелязване, направено от лицензирания пощенски оператор, че лицето се е
преместило, представляват такива безспорни доказателства по смисъла на чл.32,
ал.3 ДОПК за несъществуващ адрес за кореспонденция. Ето защо, противно на
възражението на жалбоподателката, направеното съобщаване се явява напълно редовно.
В този смисъл изводът на директора на ДМДТ, че жалбата е просрочена, е
съответен на правната уредба, обоснован и правилен.
Водим от изложеното съдът намира, че жалбата като
неоснователна и недоказана следва да се отхвърли. При този изход на делото на
жалбоподател-ката не се дължат разноски. Затова и на основание чл.147, ал.3 ДОПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Р.А.Б.,
ЕГН **********,***, против решение № 57 от 29.11.2019 г. на директора на
Дирекция „Местни данъци и такси“ при община Пловдив.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Административен съдия: