№ 166
гр. Благоевград, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело №
20221200500103 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е образувано по жалба, подадена от „Ч...“
А., ЕИК *, чрез адв. Р.Д., срещу решение № 905811/ 20.11.2021 г.,
постановено по гражданско дело № 41/ 2021 г. на Pайонен съд – Благоевград,
в частта, в която е отхвърлил иска за сумата над уважения размер от 589.14
лв. до размера на 1635.61 лв. з апериода от 27.07.2018 г. до 18.06.2020 г. както
и по иска над уважения размер от 137.49 лв. до размера на 168.24 лв., като
неоснователни, както и са присъдени разноски на ответника.
Навежда се възражение, че съдебното решение е постановено при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като
първоинстанционния съдът се е ограничил до твърдения и просто изложение
на обстоятелства, без да достига до доводите си, изхождайки от конкретни
съображения по процесуалните действия на страните и събрания
доказателствен материал. Твърди се, че съгласно чл. 4, ал. 2 от представените
по делото Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия
(ОУ на ДПЕЕ), потребител на електрическа енергия за битови нужди е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство,
което ползва електрическа енергия за домакинството си. Общите условия на
„Ч..." свързват качеството на един субект на потребител на ел. енергия, а
оттам и на страна - купувач по договора за продажба на ел. енергия, със
1
собствеността или с вещното право на ползване върху захранвания с ел.
енергия имот (обект). В чл. 4, ал. 3 от ОУ е установено изключение от
горното правило, като е предвидена възможността потребител на
електрическа енергия за битови нужди да бъде и друго лице при условие, че
собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота е
представил изрично писмено съгласие, дадено пред продавача или пред
нотариус с нотариална заверка на подписа, това лице да бъде потребител на
електрическа енергия за определен срок. Поддържа се, че в отговора на
исковата молба ответникът не оспорва доставянето на електрическа енергия
на електроснабдения имот до 26.07.2018 г., на която дата твърди, че е
прекъснато електроснабдяването на имота. Оспорва се количеството
доставена електроенергия, както и доставянето на електрическа енергия след
тази дата. От приетото заключение на вещото лице, неоспорено от страните,
се установило, че на името на ответника има открита партида с абонатен
номер *, клиентски номер (ИТН) * и СТИ фабричен номер *, а от дата
02.05.2018 г. - СТИ фабр. № *. През процесния период монтираните СТИ за
обекта на ответника са били годни технически измервателни средства,
отговарящи на метрологичните и техническите изисквания за СТИ. Вещото
лице сочи, че относно прекъсване на ел.захранването на обекта, от „Ч..." А. са
постъпили отговори, че в резултат на проверка от служители на „Ч..."А. е
установено, че причината за преустановяване на захранването е поради
неплатени задължения в срок, като няма заплатени услуги за възстановяване,
но има забележка за липсващи пломби на щит, както и нарастване
показанията на електромера, прекъснато на 08.07.2015 г„ възстановено на
09.07.2015 г., прекъснато на 09.03.2016 г„ възстановено на 09.03.2016 г„
прекъснато на 12.05.2016 г., възстановено на 13.05.2016 г„ прекъснато на
11.07.2017 г., възстановено на 12.07.2017 г., прекъснато на 09.11.2017 г.,
възстановено на 14.11.2017 г., прекъснато на 15.03.2018 г., невъзстановено,
прекъснато на 22.02.2021 г., невъзстановено, прекъснато на 23.03.2021 г.,
невъзстановено.
Поддържа се, че от данните, предоставени и приети по делото е видно
че в процесния имот е имало консумация на ел. енергия, като не е необходимо
изрично уведомяване на потребителите в случаите, когато ел. захранваното е
било възстановено. Достатъчно е клиента да заплати просрочените
задължения и захранването се възстановява в срок до 12 часа на следващия
календарен ден, след заплащане на такса за обикновена услуга. При платена
такса за експресно включване, електрозахранването се възстановява в срок до
6 астрономически часа.
Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решение № 905811/
20.11.2021 г., постановено по гражданско дело № 41/ 2021 г. на Pайонен съд –
Благоевград, в частта, в която е отхвърлил иска за сумата над уважения
размер от 589.14 лв. до размера на 1635.61 лв. за периода от 27.07.2018 г. до
18.06.2020 г. както и по иска над уважения размер от 137.49 лв. до размера на
168.24 лв., като неоснователни, както и са присъдени разноски на ответника,
2
като бъдат уважени предявените искове. Претендират се разноски за
въззивната инстанция.
Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови
доказателства при въззивната проверка, като се иска присъждане на
сторените при второинстанционната проверка разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, не е постъпил отговор по въззивната
жалба от въззиваемата страна.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря
на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално
допустима.
Постъпила е и въззивна жалба от ИВ. Г. ТР., ЕГН **********, чрез адв.
А. М., срещу решение № 905811/ 20.11.2021 г., постановено по гражданско
дело № 41/ 2021 г. на Pайонен съд – Благоевград, в частта, в която са уважени
исковете за сумата в размер от 589.14 лв. за периода от 06.12.2017 г. до
26.07.2018 г., както и са присъдени разноски на ищеца.
Навежда се възражение, че съдебното решение е постановено при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поддържа се, че е
неправилен извода на PC - Благоевград, че ответника дължи на „Ч...” А., ЕИК
*, сумата в размер на 589,14 лева - главница за използвана и незаплатена
електрическа енергия за периода 06.12.2017 г. - 26.07.2018 г., тъй като този
извод на решаващият съд не кореспондира с установената фактическа
обстановка и събраните в хода на съдебното дирене гласни и писмени
доказателства. Сочи се, че в процесния случай, допуснатата съдебна
експертиза, чието заключение не се оспорило от страните и е приобщено по
надлежния ред от съда към доказателствата по делото, е извършила анализ
именно на закрепените в представените по делото доказателства, относно
годността на измервателното устройство, поставено на имот в с. Я., общ. Д.,
ул. В. Л. №*, с клиентски номер *. В своето заключение, на въпроса : „ Има ли
подмяна на СТИ и на коя дата, както и дали са установени неизправности по
същото?”, вещото лице е отговорило на база протоколите, издадени от Ч..., за
извършена проверка на СТИ по молба на ответника в настоящето
производство. Именно в тези протоколи е записано, че при извършената
проверка относно годността на СТИ е констатирано следното: „ Всички
пломби и стикери против неправомерен достъп са здрави. Електромерът е
неизправен. Има самоход. При отсъствие на ток се регистрират импулси на
изхода за проверка. При огледа на вътрешността не се констатират видими
промени по конструкцията му. По този електромер не може да се съди за
реално изразходваната ел.енергия ". при това се прави довод, че тези
констатации не може да бъде споделен извода на PC за дължимостта на
сумата в размер на 589,14 лв., тъй като тази сума е изчислена на базата на
показанията на негоден за използване електромер.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
3
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият състав на Окръжен съд - Благоевград, ГО, IV въззивен,
счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от
„Ч...“ А., ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц...“ *, бл.
Б. М., Б..., представлявано от Л. В., чрез адв. Р.Д., против И. Г. Т., ЕГН
**********, с адрес: гр. Б., ул. „А. С.“ № *, вх. *, ет. * ап. *, иск с правно
основание чл. 422 ГПК за установяване съществуване на вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1386/2020 г.
по описа на Районен съд – Благоевград.
В исковата молба се твърди, че ищецът „Ч...“ А. се е намирало в
облигационни правоотношения с ответника И. Г. Т., които се регулират от
Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч...“
А., които са общоизвестни и са публикувани са в редица издания на
периодичния печат и съгласно чл. 98а от Закона за енергетиката обвързват
всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им
приемане от страна на потребителите. Сочи се, че ищцовото дружество е
изпълнило задълженията си за доставка на електрическа енергия за периода
06.12.2017 г. до 18.06.2020 г. От своя страна ответникът, не е изпълнил
задължението си да заплати доставената ел. енергия по издадените фактури.
Твърди се, че „Ч...“ А. е доставчик на електрическа енергия на обособената
територия, определена в Приложение 1 към Лицензия за доставка на
електрическа енергия от доставчик от последна инстанция № Л-409-
17/01.07.2013 г. Сочи се, че дружеството е доставяло на ответника И. Г. Т.
електрическа енергия за електроснабден имот, находящ се в Я., ул. „В. Л.“ №
*, къща с ИТН *., за периода от 06.12.2017 г. до 18.06.2020 г., за което са
издадени отделни фактури, в които са посочени конкретно дължимите суми
на обща стойност 1635,61 лв. Пояснява се, че задълженията по различните
фактури са станали изискуеми, тъй като съгласно Общите условия на
договорите за продажба на ел. енергия на „Ч...“ А., абонатът разполага с
десетдневен срок за плащане на задълженията за консумираната електрическа
енергия, през който период от време вземането е ликвидно и изискуемо, а
след изтичането на този срок вземането става годно за принудително
изпълнение по съдебен ред. Сочи се, че ищцовото дружество е начислило и
лихва за процесните фактури в размер на 168,24 лв.
Сочи се, че за задълженията на ответника, ищцовото дружество подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в Районен
съд - Благоевград, по което било образувано ч.гр.дело № 1386/2020 г.,
издадена била заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е депозирал
възражение, с което ищецът обоснова правния си интерес от предявяване на
иска.
Прави се искане за постановяване на решение, с което бъде признато за
установено, че длъжникът И. Г. Т. дължи на ищеца “Ч...” А. сумата от 1635,61
4
лева - главница за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода
от 06.12.2017 г. до 18.06.2020 г. за електроснабден имот находящ се в Я., ул.
„В. Л.“ № *, къща с ИТН * и сумата от 168,24 лева - законна лихва за забава,
считано от 06.02.2018 г. до 24.07.2020 г., законна лихва за забава върху
главницата, считано от момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата.
В отговора на исковата молба се изразява становище за допустимост на
предявения иск, а по същество – за неоснователност. Не се оспорва
твърдението, че ответникът е собственик на имот в с. Я., ул. „В. Л.“ № * и е
потребител на електрическа енергия.
Твърди се, че с оглед обстоятелството, че от края на 2017 г. къщата в с.
Я., ул. „В. Л.“ № * не се ползва от никого и стои необитаема, а получаваните
фактури за електрическа енергия били нереално високи, ответникът потърсил
съдействие от ищцовото дружество. Пояснява се, че на 12.04.2018 г. била
извършена проверка от представители на „Ч...“ А.. При проверката било
демонтирано измервателното устройство с цел да бъде проверена годността
му, за което бил съставен констативен протокол. На 02.05.2018 г. било
поставено ново измервателно устройство, което не се намира на границата на
имота, а на отсрещната страна на улицата. Въпреки монтираното ново
устройство, ответникът продължил да получава нереални сметки за потребена
електрическа енергия, без да бъде обитаван имота. Ответникът изтъква, че
няколко пъти ходил до представители на дружеството за разрешаване на
възникналия проблем, но не получил съдействие и от 26.07.2018 г.
електроразпределителното дружество прекъснало доставянето на
електрическа енергия на имота. С оглед прекъсването на доставката на
електрическа енергия на имота, според ответника ищцовото дружество не е
доставило начислената във фактурите електрическа енергия. По подробно
изложени правни съображения се иска отхвърляне на предявените искове.
След като съобрази доводите на страните и извърши преценка на
събраните доказателства съдът приема за установена следната фактическа
страна на спора:
Ищецът „Ч...” А. е доставчик на електрическа енергия на обособената
територия, определена в Приложение 1 към Лицензия за доставка на
електрическа енергия от доставчик от последна инстанция № Л-409-
17/01.07.2013 г.
Не се спори между страните, че ответникът е собственик на имот,
находящ се в с. Я., ул. „В. Л.“ № *.
Със Заявление за продажба на електрическа енергия за битови нужди №
**********/ 14.07.2015 г. ответникът И.Т. е заявил доставка на електрическа
енергия на обект с адрес: с. Я., общ. Д., ул. „В. Л.“ № *. Със заявлението е
приел ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч...“ А. и
ОУ за използване на електроразпределителната мрежа на „Ч...“ А.. Към
заявлението е представена и декларация за получено съгласие на
5
собствениците № ********** от 14.07.2015 г., подписана от ответника. От
ищцовото дружество за електроснабден имот, находящ се в с. Я., ул. „В. Л.“
№ *, с ИТН * са издадени следните фактури за доставена ел.енергия за
периода от 06.12.2017 г. до 18.06.2020 г.: № ********* от 10.01.2018 г. на
стойност 109,70 лева за периода 06.12.2017 г. - 05.01.2018 г.; № ********* от
09.02.2018 г. на стойност 109,48 лева за периода 06.01.2018 г. - 05.02.2018 г.;
№ ********* от 11.03.2018 г. на стойност 106,24 лева за периода 06.02.2018 г.
- 07.03.2018 г.; № ********* от 11.04.2018 г. на стойност 99,11 лева за
периода 08.03.2018 г. - 04.04.2018 г.; № ********* от 10.05.2018 г. на
стойност 97,61 лева за периода 05.04.2018 г. - 05.05.2018 г.; № ********* от
11.06.2018 г. на стойност 24,00 лева за периода 06.05.2018 г. – 05.06.2018 г.;
№ ********* от 10.07.2018 г. на стойност 25,49 лева за периода 06.06.2018 г. -
05.07.2018 г.; № ********* от 09.08.2018 г. на стойност 26,27 лева за периода
06.07.2018 г. - 04.08.2018 г.; № ********* от 31.08.2018 г. на стойност 0 лева
за периода 05.04.2018 г. - 05.05.2018 г.; № ********* от 10.09.2018 г. на
стойност 23,90 лева за периода 05.08.2018 г. - 04.09.2018 г.; № ********* от
10.10.2018 г. на стойност 22,25 лева за периода 05.09.2018 г. - 05.10.2018 г.; №
********* от 09.11.2018 г. на стойност 15,97 лева за периода 06.10.2018 г. -
05.11.2018 г.; № ********* от 10.12.2018 г. на стойност 15,00 лева за периода
06.11.2018 г. -05.12.2018 г.; № ********* от 10.01.2019 г. на стойност 15,12
лева за периода 06.12.2018 г. - 05.01.2019 г.; № ********* от 09.02.2019 г. на
стойност 14,69 лева за периода 06.01.2019 г. - 05.02.2019 г.; № ********* от
12.03.2019 г. на стойност 14,87 лева за периода 06.02.2019 г. - 07.03.2019 г.; №
********* от 10.04.2019 г. на стойност 13,88 лева за периода 08.03.2019 г. -
04.04.2019 г.; № ********* от 09.05.2019 г. на стойност 13,55 лева за периода
05.04.2019 г. - 03.05.2019 г.; № ********* от 27.05.2019 г. на стойност 7,72
лева за периода 04.05.2019 г. - 20.05.2019 г.; № ********* от 25.06.2019 г. на
стойност 13,34 лева за периода 21.05.2019 г. - 18.06.2019 г.; № ********* от
25.07.2019 г. на стойност 13,84 лева за периода 19.06.2019 г. - 18.07.2019 г.; №
********* от 26.08.2019 г. на стойност 14,60 лева за периода 19.07.2019 г.-
17.08.2019 г.; № ********* от 26.09.2019 г. на стойност 15,42 лева за периода
18.08.2019 г. - 17.09.2019 г.; № ********* от 25.10.2019 г. на стойност 15,85
лева за периода 18.09.2019 г. - 17.10.2019 г.; № ********* от 26.11.2019 г. на
стойност 16,20 лева за периода 18.10.2019 г. - 17.11.2019 г.; № ********* от
27.12.2019 г. на стойност 15,66 лева за периода 18.11.2019 г.- 18.12.2019 г.; №
********* от 27.01.2020 г. на стойност 16,10 лева за периода 19.12.2019 г. -
18.01.2020 г.; № ********* от 26.02.2020 г. на стойност 15,76 лева за периода
19.01.2020 г. - 18.02.2020 г.; № ********* от 27.03.2020 г. на стойност 15,22
лева за периода 19.02.2020 г. - 20.03.2020 г.; № ********* от 28.04.2020 г. на
стойност 172,82 лева за периода 21.03.2020 г. - 17.04.2020 г.; № ********* от
28.05.2020 г. на стойност 314,26 лева за периода 18.04.2020 г.- 18.05.2020 г.;
№ ********* от 26.06.2020 г. на стойност 241,69 лева за периода 19.05.2020 г.
– 18.06.2020 г.
От разпитаните по делото свидетел Д. К. се установява, че живее в с. Я.,
6
близо до имота на ответника, с когото се познават от деца. Пояснява, че
посещава често имота, поддържа градинките, коси тревата в имота. Твърди,
че ответникът не пребивава в имота, идва много рядко. Сочи, че ответникът
му казал, че токът му е изключен.
От разпитания по делото свидетел Д. Е. се установява, че живее в с. Я..
Познава ответника, с когото са комшии. Не знае за проблеми с
електроснабдяването, но знае, че на 26 юли му е спрян тока. Пояснява, че
неговия имот и имота на ответника се захранват от едно и също място. Не
знае ответника да има друг имот в селото.
По делото е прието заключение по допусната съдебно-счетоводна
експертиза. Вещото лице дава заключение, че счетоводството на ищцовото
дружество е редовно водено. В счетоводство на ищцовото дружество са
отразени издадените фактури за доставена електрическа енергия за процесния
електроснабден имот и същите фигурират като задължение за плащане в
счетоводната система. Експертът сочи, че общият размер на задължението на
ответника по процесните фактури за главница е в размер на 1635,61 лв.,
общият размер на задължението на ответника за дължима лихва за забава е в
размер на 168,24 лв.
По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза. В
заключението на приетата експертиза вещото лице сочи, че на името на
ответника има открита партида с абонатен номер *, клиентски номер (ИТН) *
и СТИ фабричен номер *, а от дата 02.05.2018 г. – СТИ фабр. № *. Експертът
сочи, че през процесния период монтираните СТИ за обекта на ответника са
били годни технически измервателни средства, отговарящи на
метрологичните и техническите изисквания за СТИ. На дата 02.05.2018 г.
СТИ ф. № * е подменен със СТИ ф. № *. Основание- писмена молба на
ответника за проверка на точност на електромера. За резултата от проверката
за точност на СТИ е издаден КП/БИМ №1240/13.08.2018 г., както следва:
„Всички пломби и стикери против неправомерен достъп са здрави.
Електромерът е неизправен. Има самоход. При отсъствие на ток се
регистрират импулси на изхода за проверка. При огледа на вътрешността не
се констатират видими промени по конструкцията му. По този електромер не
може да се съди за реално изразходената ел.енергия“. Размерът на дължимите
суми за ел. енергия, потребена през процесния период по месеци- обща
стойност и по компоненти, е в размер на 1635,61лв. с вкл.ДДС. На въпрос
прекъсвано ли е ел. захранването, за какъв период и възстановявано ли е
същото и от кога на ел.снабден имот, находящ се в с. Я., общ. Д., ул. ”В.Л.” №
*- къща с кл. №*, експертът сочи, че от „Ч...“ А. са постъпили отговори: „В
резултат на проверка от служители на „Ч...“ А. е установено, че причината за
преустановяване на захранването е поради неплатени задължения в срок, като
няма заплатени услуги за възстановяване, но има забележка за липсващи
пломби на щит, както и нарастване показанията на електромера“, прекъснато
на 08.07.2015 г., възстановено на 09.07.2015 г., прекъснато на 09.03.2016 г.,
възстановено на 09.03.2016 г., прекъснато на 12.05.2016 г., възстановено на
7
13.05.2016 г., прекъснато на 11.07.2017 г., възстановено на 12.07.2017 г.,
прекъснато на 09.11.2017 г., възстановено на 14.11.2017 г., прекъснато на
15.03.2018 г., невъзстановено, прекъснато на 22.02.2021 г., невъзстановено,
прекъснато на 23.03.2021 г., невъзстановено. През периода 15.03.2018 г.-
22.02.2021 г. няма заплатени услуги за възстановяване и не е възстановявано
електрозахранването от служители на „Ч...“ А.. Нарастването на показанията
е индициращо за самовключване. При прекъсване на захранването поради
неплатени в срок задължения и при самовключване не се съставят
констативни протоколи.
На 04.08.2020 г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за заплащане на сумата от
1635,61 лв. – доставена електрическа енергия за периода 06.12.2017 г. до
18.06.2020 г. за електроснабден имот в с. Я., ул. „В. Л.“ *, къща, с клиентски
номер *, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на заявлението в съда -04.08.2020 г. до окончателното погасяване и
сумата 168,24 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода 06.02.2018 г. до 24.07.2020 г., както и разноски в размер на 103,08 лв.
По това заявление е образувано ч.гр.д. № 1386/2020 г. по описа на РС -
Благоевград, по което съдът е издал заповед за изпълнение № 6446/04.08.2020
г., като е разпоредил длъжника да заплати претендираните суми на ищеца.
Срещу издадената заповед, длъжникът е депозирал възражение, за което
ищецът е уведомен на 16.09.2020 г.
При така установените факти при извършената въззивна проверка
решаващият състав приема, че атакуваното решение е валидно и допустимо,
като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на
правораздавателната му дейност, в съответната форма, по редовно предявен
иск.
Приема също, че релевираните за неправилността му оплаквания във
въззивната жалба от „Ч...“ А. са основателни, по следните съображения:
На първо място, предявения иск по чл. 422 ГПК е основателен в частта,
в която искът е отхвърлен, с оглед възражението на въззивника, че са налице
нарастващи показания на електромера, с оглед самовключване – че е налице
доставена енергия до процесния имот в посочените периоди, поради което се
следва заплащане на същата. Възражението е основателно.
Предмет на делото е установяване на вземането, за което е издадена за
повед за изпълнение по силата на чл. 410 ГПК.
В настоящото производство не се спори между страните, че ищецът
„Ч...” А. е краен снабдител на електрическа енергия по смисъла на чл. 92, т. 2
от Закона за енергетиката (ЗЕ) и като такъв продава електрическа енергия на
клиентите си при публично известни общи условия - чл. 98а ЗЕ. Продажбата
на електрическа енергия от „Ч...” А. на потребителите се урежда с Общи
условия. Съгласно чл. 4, ал. 2 от представените по делото Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия (ОУ на ДПЕЕ), потребител
8
на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или
ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа
съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за
домакинството си. Тоест Общите условия на „Ч...“ свързват качеството на
един субект на потребител на ел. енергия, а оттам и на страна - купувач по
договора за продажба на ел. енергия, със собствеността или с вещното право
на ползване върху захранвания с ел. енергия имот (обект). В чл. 4, ал. 3 от ОУ
е установено изключение от горното правило, като е предвидена
възможността потребител на електрическа енергия за битови нужди да бъде и
друго лице при условие, че собственикът или титулярът на вещното право на
ползване на имота е представил изрично писмено съгласие, дадено пред
продавача или пред нотариус с нотариална заверка на подписа, това лице да
бъде потребител на електрическа енергия за определен срок. В този случай за
задълженията към продавача собственикът или титулярът на вещното право
на ползване е солидарно отговорен заедно с лицето, за което е дал съгласието
си.
От анализа на горните клаузи на ОУ на ДПЕЕ следват два извода: че
потребител на ел. енергия за битови нужди, а оттам и страна-купувач е
физическо лице - носител на вещно право (собственик или ползвател) на имот,
захранван от дружеството - доставчик с ел. енергия второ, че с изгубването на
собствеността или на вещното право върху имота (обекта), захранван с ел.
енергия, собственикът, респ. ползвателят губи и качеството си на потребител
на ел. енергия за битови нужди, съответно и на страна (купувач) по сключен
при общи условия договор за продажба на ел. енергия за този имот.
Законът за енергетиката свързва качеството на длъжник на цената на
доставена електрическа енергия за битови нужди с качеството на собственик
на имота, съответно с качеството на носител на ограниченото вещно право на
ползване, когато за същия имот няма сключен договор между ползвателя на
договорно основание и доставчика на топлинна енергия. Продавач на
доставената електрическа енергия е крайният снабдител (субектът по чл. 94а,
респ. по чл. 95 ЗЕ), а купувач – крайният клиент (чл. 91 – 92, вр. чл. 97 – 98а
ЗЕ). Легалната дефиниция на понятието „битов клиент“ е дадена в § 1, т. 2а
от Допълнителните разпоредби на ЗЕ- битов клиент е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
собствени битови нужди. Тя се отнася и за правоотношението по договора по
чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ. Чрез нея ЗЕ свързва качеството на длъжник на цената с
качеството на собственик или на носител на ограниченото вещно право на
ползване върху електроснабдения имот, доколкото доставяната енергия е „за
собствени битови нужди“, а друго не е уговорено с крайния снабдител.
В исковата молба се твърди, че през целия исков период ищцовото
дружество е доставяло електрическа енергия на обекта на ответника. В
отговора на исковата молба ответникът не оспорва доставянето на
електрическа енергия на електроснабдения имот до 26.07.2018 г., на която
9
дата твърди, че е прекъснато електроснабдяването на имота. Оспорва се
количеството доставена електроенергия, както и доставянето на електрическа
енергия след тази дата.
От приетото заключение на вещото лице, неоспорено от страните, се
установи, че на името на ответника има открита партида с абонатен номер *,
клиентски номер (ИТН) * и СТИ фабричен номер *, а от дата 02.05.2018 г. –
СТИ фабр. № *. През процесния период монтираните СТИ за обекта на
ответника са били годни технически измервателни средства, отговарящи на
метрологичните и техническите изисквания за СТИ. Вещото лице сочи, че
относно прекъсване на ел.захранването на обекта, от „Ч...“ А. са постъпили
отговори, че в резултат на проверка от служители на „Ч...“А. е установено, че
причината за преустановяване на захранването е поради неплатени
задължения в срок, като няма заплатени услуги за възстановяване, но има
забележка за липсващи пломби на щит, както и нарастване показанията на
електромера, прекъснато на 08.07.2015 г., възстановено на 09.07.2015 г.,
прекъснато на 09.03.2016 г., възстановено на 09.03.2016 г., прекъснато на
12.05.2016 г., възстановено на 13.05.2016 г., прекъснато на 11.07.2017 г.,
възстановено на 12.07.2017 г., прекъснато на 09.11.2017 г., възстановено на
14.11.2017 г., прекъснато на 15.03.2018 г., невъзстановено, прекъснато на
22.02.2021 г., невъзстановено, прекъснато на 23.03.2021 г., невъзстановено.
От заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза,
неоспорена от страните, се установи, че през процесния период монтираните
СТИ за обекта на ответника са били годни технически измервателни средства,
отговарящи на метрологичните и техническите изисквания за СТИ. Съгласно
чл. 13 от Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия на „Ч...”
А. потребителят на електроенергия е длъжен да заплаща стойността на
използваната в обекта електрическа енергия в сроковете и по начина,
определени в ОУ.
Установява се и от заключението на вещото лице, че въпреки че не е
възстановено електрозахранването от служители на „Ч...“ А., поради
неплатена такса за тази услуга, то нарастването на показанията на
електромера е следствие на самовключване. В този смисъл софтуерното
въздействие върху СТИ, обуславящо самовключване, явно извършено от
потребителя – това е лицето, което има интерес да консумира електричество в
процесния имот, при което е отчетена при СТИ и електроразпределителното
дружество, което е част от действително потребената електрическа енергия,
което от своя страна влече като последица ангажиране на отговорността на
потребителя по чл. 183 ЗЗД. При липса на специална регламентация на
процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия поради
прекъсвано захранване и самовключване, което самовключване обуславя
нарастване на показанията електромера и отчитането й от СТИ, съдебната
процедура по реда на ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на
страните и за защита на добросъвестните крайни потребители. В случая, при
наличие на реално потребена електрическа енергия, въпреки прекъснато
10
захранване поради неплатени в срок задължения, като поради самовключване
е налице потребление на електрическа енергия, това обуславя ангажиране на
отговорността на потребителя по чл. 183 ЗЗД.
От събраните по делото доказателства се установява, че липсват пломби
на щит, както и нарастване на показанията на електромера, въпреки че е
прекъснато захранването. Заключението на приетата по делото и неоспорена
от страните съдебно-техническа експертиза, сочи, че процесният електромер
е технически изправен, няма промяна в схемата му на свързване, нито са
нарушени пломбите, но е налице индициращо самовключване, вследствие на
което е налице нарастване показанията на електромера, въпреки че е
извършено прекъсване на захранването от служители на „Ч...“ А..
Следователно по настоящото дело е установено, както количеството на
реално потребената енергия за процесния период, но останала неплатена
поради, така и противоправното виновно поведение на купувача /ответник/,
изразяващо се в неправомерно самовключване в мрежата и електрозахранване
на имота. Последното виновно поведение на купувача е единствено
възможната причина за нарастване на показанията на електромера.
Остойностяването на консумираната електрическа енергия, отчетена в
процесното СТИ е правилно извършено според вещото лице по приетата
съдебно-техническа експертиза, като досежно цената, същата е установена от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, която не е оспорена от
страните.
По тези съображения следва да се приеме, че ответникът дължи на
електроразпределителното дружество цената на доставената електрическа
енергия за посочения период, поради което предявеният установителен иск
следва да бъде уважен изцяло като основателен.
С оглед на изложеното по-горе, предявеният иск за установяване на
вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение,
е доказан за сумата от 1635.61 лева - главница, доставена електрическа
енергия за периода 06.12.2017 г. до 18.06.2020 г. за електроснабден имот в с.
Я., общ. Д., ул. „В. Л.“ *, с клиентски номер *.
Когато вземането е срочно, то е изискуемо на срока, и длъжникът
изпада в забава ако не плати на падежа, без да е нужна покана за изпълнение –
чл. 84, ал. 1 ЗЗД. В ОУ на ищеца е предвидено, че купувачът, респ.
потребителят е длъжен да заплаща дължимите суми за ел. енергия в срок -
този срок е 10-дневен след изтичане на периода, за който се отнася и при
неизпълнение в срок заплаща обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата до момента на заплащане на ел. енергия. През 10 -дневния
период от време вземането е ликвидно, а след изтичането на този срок
вземането става и изискуемо. В случая, ответникът има задължение да плати
стойността на доставената и използвана ел. енергия, което не е изпълнено в 10
-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, поради което
ответникът е в забава. Лихвата за забава върху главницата за процесния
11
период съгласно заключението на вещото лице, е в размер на 68.24 лв., в
който размер следва да бъде уважена.
Изложеното предпоставя отмяна на първоинстанционното решение в
частта, в която искът е отхвърлен и по съществото на спора уважаване и в
отхвърлената част на предявения установителен иск.
Относно въззивната жалба, подадена от И.Т., в частта, в която искът е
уважен, съдът намира за неоснователна. Изложеното по-горе обуславя извода,
че искът, касаещ цената на доставената от ищеца на ответника електрическа
енергия, се явява основателен и за сумата от 589.14 лв., ведно с хихва за
забава от 137.49 лв.. В този смисъл са неоснователни въведените възражения
във въззивната жалба.
Предвид изхода на спора, дължат се на ищеца направените в
заповедното производство разноски в размер на 103.08 лв., от които 36.08 лв.
– заплатена държавна такса и 67.00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение,
съобразно уважената част от исковете.
Предвид изхода на спора, дължат се на ищеца направените в исковото
производство разноски в размер на 649.34 лв., от които 79.34 лв. – заплатена
държавна такса, 120.00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 450 лв.
възнаграждения за вещи лица, съобразно уважената част от исковете.
Предвид изхода на спора, дължат се на ищеца направените в
настоящето производство разноски в размер на 80.00 лв., от които 50.00 лв. –
заплатена държавна такса и 30.00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 905811/ 20.11.2021 г., постановено по
гражданско дело № 41/ 2021 г. на Pайонен съд – Благоевград, в частта, в която
е отхвърлил иска за сумата над уважения размер от 589.14 лв. до размера на
1635.61 лв. за периода от 27.07.2018 г. до 18.06.2020 г. както и по иска над
уважения размер от 137.49 лв. до размера на 168.24 лв., както и в частта, с
която са присъдени разноски на ответника в размер на 161,13 лева, като
вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника И. Г. Т.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „А. С.“ № *, вх. *, ет. * ап. *, че дължи на
ищеца “Ч...” А., ЕИК *, седалище и адрес на управление: гр. С., община С.,
район М., бул. “Ц...” № *, бл. Б. М., Б..., представлявано от К. К. и Л. В.,
следните суми, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 6446 от 04.08.2020 г. по ч. гр. дело №
1386/2020 г. по описа на Районен съд – Благоевград:
- сумата в размер на 1046.47 лева (хиляда и четиридисет и шест лева и
47 стотинки) – главница, използвана и незаплатена електрическа енергия за
12
периода от 27.07.2018 г. до 18.06.2020 г., за електроснабден имот в с. Я., общ.
Д., ул. „В. Л.“ № *, с клиентски номер *, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 04.08.2020 г. до
окончателното изплащане на дължимото;
- сумата в размер на 30.75 лева (тридесет лева и 75 стотинки),
представляваща мораторна лихва за периода 06.02.2018 г.- 24.07.2020 г..
ОСЪЖДА И. Г. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „А. С.“ № *, вх.
*, ет. * ап. * да заплати на “Ч...” А., ЕИК *, седалище и адрес на управление:
гр. С., община С., район “М.”, бул. “Ц...” № *, бл. Б. М., Б., представлявано от
К. К. и Л. В. сумата в общ размер на 342.26 лева (триста четиридесет и два
лева и 26 стотинки), представляваща сторени разноски в заповедното
производство и в исковото производство, съобразно уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА И. Г. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „А. С.“ № *, вх.
*, ет. * ап. * да заплати на “Ч...” А., ЕИК *, седалище и адрес на управление:
гр. С., община С., район “М.”, бул. “Ц...” № *, бл. Б. М., Б., представлявано от
К. К. и Л. В. сумата в общ размер на 80.00 лева (осемдесет лева),
представляваща сторени разноски в настоящето производство за държавна
такса и възнаграждение за адвокат.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 905811/ 20.11.2021 г., постановено по
гражданско дело № 41/ 2021 г. на Pайонен съд – Благоевград, в останалата
част.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13