РЕШЕНИЕ
№ 33
гр. Смолян , 08.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на девети февруари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Сийка К. Златанова
при участието на секретаря Сирма А. Купенова
като разгледа докладваното от Сийка К. Златанова Административно
наказателно дело № 20205440200612 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН, вр. чл. 92, ал.3 от ЗАвт.Пр.
Постъпила е жалба от Б. Р. Г. срещу Наказателно постановление № 36-0000649/05.11.2020 г.,
издадено от началник ООАА - Пловдив, с което на жалбоподателя е наложена глоба в
размер на 2000 лева на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвтПр.
От Съда се иска да отмени наказателното постановление като неправилно и
незаконосъобразно издадено в нарушение на процесуалните разпоредби. Твърди, че
жалбоподателят е поставен в невъзможност да разбере какво нарушение е извършил, тъй
като не са изписани наименованията на нарушената наредба. Счита, че са налице
предпоставките за приложението на чл. 28 ЗАНН.
В съдебно заседание за жалбоподателя се явява адв. Карагьяуров, който поддържа жалбата
и моли обжалваното НП да бъде отменено по съображенията, изложени в пледоарията.
Въззиваемият – редовно призован не изпраща представител в съдебно заседание. В писмено
становище счита жалбата за неоснователна, а издаденото НП за законосъобразно издадено.
Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът направи следните фактически и правни изводи:
Въз основа на представените по делото писмени доказателства и на събраните такива гласни
1
съдът установи от фактическа страна следното:
На 13.10.2020 г. свидетелят ИМ в присъствието на свид. С и на служители на КАТ – Смолян
извършили проверка на автобус на фирма „РЕ“, управляван от жалбоподателя, поради
постъпил сигнал от граждани за техническа неизправност на автобуса. Била извършена
проверка и на водача и след справка в информационната система на ИААА било
установено, че същият управлява автобуса без карта – квалификация на водача.
Удостоверение за завършено обучение за квалификация на водача се издава от фирмата,
провеждаща обучението, но след това с удостоверението и със снимка водачът е длъжен да
се яви в ИААА, за издаване на карта-квалификация. Няма централизиран регистър за
издадените удостоверения. Така описаната фактическа обстановка се потвърждава от
разпита на двамата свидетели М и С
За констатираното нарушение свид. М съставил АУАН № 277395/13.10.2020 в присъствието
на свид. С срещу Б. Р. Г. за нарушение на чл. 33, т. 4 от Наредба № 2 на МТС ДВ бр.
32/29.03.2002 г., вр. чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 на МТС ДВ 73/2008 г., за това, че „на
13.10.2020 г. около 8 ч. в гр. Смолян, ул. „Д-р ПБ“, до бензиностанция „ИО“ като водач на
автобус ****, рег. № ****АК, собственост на „РЕ“ АД допуска и извършва следното
нарушение: извършва автобусен превоз на пътници по редовна автобусна линия от с.
Смилян до гр. Смолян /установено от пътен лист/, като по време на проверката е без карта
Квалификация на водача. След направена справка в информационната система на ИААА е
видон, че същият не притежава карта за квалификация по смисъла на Наредбата по чл. 7б,
ал. 5 от ЗАвтПр.“ Актът е връчен и подписан без възражение от Г..
Видно от представеното извлечение от системата на ЕААА за преглед на DQC карти по ЕГН
на жалбоподателя няма намерени резултати.
Жалбоподателят е подал възражение срещу така издадения АУАН, в което е посочил, че
има завършен курс за компетентност. Приложил е Удостоверение за професионална
компетентност за извършване на превоз на пътници №100-000686/21.09.2016 г., издадено от
„****“ ЕООД – ****, от което е видно, че жалбоподателят Б.Г. е преминал периодично
обучение по чл. 18 за придобиване на удостоверение за професионална компетентност за
водач на МПС за извършване на обществен превоз на пътници в периода 14.09.2016 –
20.09.2016 г..
Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП № 36-0000649/05.11.2020 г. за същото
нарушение на чл. 33, ал. 4 Наредба № 2/15.03.2002 г. на МТС, вр. чл. 2,ал. 1 Наредба №
41/04.08.2008 г. на МТ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2000
лв. на осн. чл. 93, ал 1, т. 1 ЗАвтПр.. НП е връчено на жалбоподателя срещу разписка на
19.11.2020 г.
По делото е приложена заповед № РД–08-30 от 24.01.2020 г. на МТИТС, с т. 9 на която на
началниците на областните отдели Автомобилна администрация в регионалните дирекции
2
Автомобилна администрация е възложена материалната компетентност за издаване на
наказателни постановления по ЗАвтПр.
Видно от приложения пътен лист № 19604/13.10.2020 г., на посочения ден Бойко Гълъбов е
управлявал автомобил рег. № ****АС с маршрут Смилян – Смолян; Смолян – Райково.
От показанията на разпитаните свидетели М и С се потвърждава описаната в АУАН и в
обжалваното НП фактическа обстановка. Съдът кредитира показанията на свидетелите като
обективни и безпротиворечиви и напълно кореспондиращи с обсъдените писмени
доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл. 7б, ал. 1 ЗАвтПр Лицензираните превозвачи, лицата по чл. 24е
и лицата, извършващи превози за собствена сметка, осъществяват превози на пътници и
товари с моторни превозни средства от категории M2, M3, N2, N3 и с водачи, които
отговарят на изискването за квалификация на водача и притежават карта за квалификация на
водача за съответната категория или сертификат за водач на моторно превозно средство за
обществен превоз на товари по шосе. За съответствие с изискването за квалификация на
водача министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или
упълномощени от него длъжностни лица издават карта за квалификация на водача със срок
на валидност 5 години.
Разпоредбата на ал. 5 (Нова – ДВ, бр. 80 от 2018 г., в сила от 28.06.2019 г., изм., бр. 60 от
2020 г., в сила от 7.07.2020 г.) предвижда оборудването с обезопасителни колани на
моторните превозни средства от категории М2 и М3, които не са оборудвани фабрично с
такива, се извършва по реда на наредбата по чл. 146, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата.
В ал. 6 е записано, че карта за квалификация на водач се издава на лица, притежаващи
удостоверение за професионална компетентност, удостоверяващо начална квалификация
или периодично обучение по смисъла на ал. 7 и 8.
В ал. 7 е посочено, че изискването за квалификация на водача по ал. 1 е изпълнено, когато
водачът притежава познания, придобити чрез посещения в курсове за обучение, и е положил
успешно изпит.
Според ал. 8 Водачите, придобили квалификацията по ал. 6, подлежат на периодично
обучение за усъвършенстване на познанията си на всеки 5 години.
В ал. 9 пък е предвидено, че министърът на транспорта, информационните технологии и
съобщенията определя с наредба условията и реда за провеждане на обучението и реда за
провеждане на изпитите по ал. 7 и 8.
Разпоредбите на чл. 7б ЗАвтПр засягат лицензираните превозвачи, лицата по чл. 24е и
лицата, извършващи превози за собствена сметка, които осъществяват превози на пътници и
3
товари и са задължени да съблюдават стриктно въведените правила за извършването на
обществен превоз на пътници и товари. Освен това чл. 7б, ал. 5 не засяга необходимата
професионална компетентност на водачите, а касае оборудването с обезопасителни колани
на превозните средства, с които се осъществява превоз на пътници или товари от посочените
в ал. 1 лица. Ал. 6 регламентира, че карта квалификация на водача се издава именно на
водачи, които са преминали успешно обучение и са положили изпит, в резултата на което са
придобили необходимата професионална компетентност, за да извършва такъв превоз.
В конкретния случай жалбоподателят е преминал изискуемото периодично обучение и
притежава необходимата професионална компетентност да извършва обществен превоз на
пътници. Съгласно чл. 7б, ал. 8 ЗАвтПр и видно от представеното удостоверение, същият е
извършвал процесното управление на автобуса в рамките на 5-годишния срок на
валидността на удостоверението.
На основание чл. 7б, ал. 9 ЗАвтПр от министъра на транспорта е издадена Наредба № 41 от
4.08.2008 г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за
превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване
на начална квалификация. С нея се определят условията и реда за: провеждане на курсове за
начална квалификация на кандидатите за придобиване на карта за квалификация на водача;
провеждане на курсове за периодично обучение на кандидатите за придобиване на карта за
квалификация на водача; извършване на регистрация и издаване на удостоверение за
регистрация на лицата, организиращи и провеждащи курсове за обучение на кандидатите за
придобиване на карта за квалификация на водача; организиране и провеждане на изпитите
на кандидатите за придобиване на начална квалификация.
В чл. 2, ал. 1 от наредбата е предвидено, че водачите на моторни превозни
средства, за управлението на които се изисква свидетелство за управление на моторно
превозно средство от категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E,
когато с тези превозни средства се извършват обществени превози или превози за собствена
сметка, трябва да притежават карта за квалификация на водача.
Ал. 2 оправомощава Министърът на транспорта или оправомощено от него лице да
издава карта за квалификация на водача (приложение № 1) на лица, притежаващи
удостоверение за професионална компетентност (приложение № 2), удостоверяващо
началната квалификация или периодичното обучение на водача.
Съгласно ал. 3 изискването за начална квалификация на водача е изпълнено, когато
водачът притежава познания, придобити чрез посещения в курсове за обучение, и е положил
успешно изпит. В ал. 4 е разписано, че водачите, придобили начална квалификация,
подлежат на периодично обучение за усъвършенстване на познанията им на всеки 5 години.
Условията и реда за извършване на обществен превоз на пътници по утвърдени
транспортни схеми са уредени в Наредба № 2 от 15.03.2002 г. за условията и реда за
4
утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници
с автобуси, издадена от министъра на транспорта и съобщенията, издадена на основание чл.
18 ЗАвтПр.
В чл. 33 са предвидени императивните изисквания, на които трябва да отговаря
водачът на автобус за обществен превоз на пътници, а именно: да притежава свидетелство за
управление, валидно за съответната категория МПС; да не е осъждан за умишлени
престъпления от общ характер по Наказателния кодекс или не е лишен с влязла в сила
присъда от правото да упражнява превозна дейност; да е психологически годен по смисъла
на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата и да отговаря на
изискванията за професионална квалификация по смисъла на наредбата по чл. 7б, ал. 5 от
Закона за автомобилните превози. В чл. 40, ал. 1 от наредбата са описани всички
необходими документи, които всеки водач, извършващ обществен превоз на пътници, е
длъжен по време на работа да представи при поискване на контролните органи, като сред
тях по т. 9 е предвидена и карта за квалификация на водача по смисъла на наредбата по чл.
7б, ал. 5 от Закона за автомобилните превози.
Безспорно се установи по делото, че в момента на извършвания превоз на пътници
с автобус, жалбоподателят като водач не е представил на контролните органи карта за
квалификация на водача. Безспорно се установи също, че същият към този момент е
притежавал валидно удостоверение за преминато периодично обучение и за професионална
компетентност. Видно от извадката от информационната система на ИААА същият не е
притежавал карта за квалификация на водача към момента на проверката.
Освен това така формулирано в АУАН и НП нарушението, че жалбоподателят
като водач на автобуса, извършващ превоз на пътници, не притежава карта за квалификация
не е равнозначно на това да не отговаря на изискванията за професионална квалификация.
Налице е несъответствие между описанието на нарушението и действителното положение.
Съдът счита, че удостоверението е първичният документ, за разлика от картата, с
който се признава и удостоверява квалификацията и преминатото обучение. Именно
удостоверението е и документът, удостоверяващ придобитата квалификация, а не картата.
Липсата на квалификация поради непритежаване на необходимите професионални знания и
умения, което се удостоверява с удостоверение, издадено по съответния ред, посочен в
Наредба № 41/2008 г., не е равнозначно на липсата на такава карта. Тя не създава и не
доказва наличието на правнорелевантни факти и обстоятелства, които не биха могли да се
установят с удостоверението.
Съгласно чл. 2, ал. 3 от Наредба № 41/2008 г. изискването за начална
квалификация на водача е изпълнено, когато водачът притежава познания, придобити чрез
посещения в курсове за обучение, и е положил успешно изпит. В случая това изискване е
спазено. Именно поради това е налице важното и необходимо условие, позволяващо
извършването на превоз на пътниците и за тяхната пътниците, са притежаваните от
5
жалбоподателя познания и квалифицирани умения, придобити чрез посещения на курсове и
полагане на изпит. Това условие е изпълнено. Представеното от жалбоподателя
удостоверение за професионална компетентност за извършване на превоз на товари е
достатъчно доказателство за проведено периодично обучение в съответствие с изискванията
на Наредба № 41/2008 на МТ и Директива 2003/59.
В случая от страна на наказващия орган констатираното нарушение не е подведено
под правилната санкционна норма и е налице съществено противоречие между установеното
нарушение и приложената санкционна разпоредба.
Съгласно разпоредбата на чл. 93, ал. 1 ЗАвтПр водач на моторно превозно
средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и
товари без издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на
пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за
регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските
институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се
наказва със: 1. (доп. - ДВ, бр. 99 от 2003 г., изм., бр. 85 от 2006 г., бр. 17 от 2011 г., бр. 9 от
2017 г.) глоба 2000 лв. - при първо нарушение; 2. (изм. - ДВ, бр. 85 от 2006 г., бр. 9 от 2017
г.) глоба 4000 лв. - при повторно нарушение; 3. (изм. - ДВ, бр. 85 от 2006 г.) глоба 6000 лв. -
при системни нарушения.
Според разпоредбата на ал. 2 водач на моторно превозно средство, който извършва
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари и не представи в
момента на проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността,
разрешението, документа за регистрация или други документи, които се изискват от
регламент на европейските институции, от този закон или от подзаконовите нормативни
актове по прилагането му, се наказва с глоба 100 лв.
Тълкувайки логически и систематически двете санкционни норми се налага
изводът, разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтПр предвижда налагане на
административно наказание за водачи, извършващи превози без редовно издадени
документи за МПС, а тази на касае определяне на санкция за непредставяне на лични
документи от страна на водача, каквото е описаното в АУАН и в наказателното
постановление деяние на нарушителя. При това положение жалбоподателят се явява наказан
за нарушение, което не е извършил, поради което обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Дори и да се приеме, че правилната санкционна разпоредба на констатираното
нарушение е чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвтПр, съдът счита, че тъй като това нарушение е установено
за първи път и самата карта за квалификация на водача обективира изпълнението на
условията за нейното притежаване, контролният орган е следвало да предупреди водача, че
при следващо констатиране на нарушение ще понесе съответната санкция. Съдът счита за
6
правилно възражението на жалбоподателя, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 28
ЗАНН, тъй като с поведението си – конкретно управлението на автомобила без карта за
квалификацията на водача, но с притежаваната необходима квалификация, водачът на
автобуса не е застрашил по никакъв начин живота и здравето на превозваните пътници по
маршрута в момента на проверката.
По изложените съображения ще следва наказателното постановление да бъде
отменено като незаконосъобразно.
Относно разноските:
Жалбоподателят в съдебно заседание е заявил искане за присъждане на
деловодните разноски чрез своя процесуален представител. С оглед изхода на делото
жалбоподателят има право на разноски, тъй като е направил разноски за платено адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв. и е поискал присъждането им, поради което ще следва
да бъде осъден въззиваемият да ги плати на жалбоподателя на основание чл. 63, ал. 3, вр. чл.
143, ал. 1 АПК. Неоснователно е възражението на въззиваемия за прекомерност на
платеното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя, тъй като същото е в минималния
размер, определен от чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 за МРАВ.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. първо, предл. трето
ЗАНН, във връзка с чл. 92, ал. 3 ЗАвтПр, Смолянският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление № 36-0000649/05.11.2020 г.,
издадено от Началник Областен отдел Автомобилна администрация – Пловдив, с което на Б.
Р. Г., ЕГН **********, от с. Смилян, общ. Смолян, ул. „***“ № 53, на основание чл. 93, ал.
1, т. 1 от Закона за автомобилните превози е наложена глоба в размер на 2000 лв. за
нарушение на чл. 33, т. 4 от Наредба № 2/15.03.2002 г. на МТС, вр. чл. 2, ал. 1 от Наредба №
41/04.08.2008 г. на МТ.
ОСЪЖДА Областен отдел Автомобилна администрация – Пловдив, на основание чл. 63, ал.
3, вр. чл. 143, ал. 1 АПК да заплати на Б. Р. Г., ЕГН **********, от с. Смилян, общ. Смолян,
ул. „***“ № 53 направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
300 лв..
Решението подлежи на касационно обжалване на основанията, предвидени в НПК, в 14-
дневен срок от съобщаването му пред Административен съд - Смолян.
Решението да се съобщи на страните, като на жалбоподателя чрез адв. К.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
7
8