№ 1085
гр. София, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Яна Вълдобрева
Членове:Мария Яначкова
Десислава Николова
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело
№ 20211000503209 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 264339 от 30 юни 2021г. по гр. д. № 4579/2020г.
Софийски градски съд, І – 6 състав е признал за установено по исковете с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, предявени от М. П. С., ЕГН
**********, С. Б. Т., ЕГН ********** и Х. И. С., ЕГН **********, и тримата
с адрес: гр.***, ул. „***“ № ** и със съдебен адрес: гр.София, ул.
„Др.Вълкович“ № 8, ет. 1, адвокатска кантора Г.Ц., срещу Б. Л. Л., ЕГН
**********, гр.***, ж.к. „***“, бл.***, вх.*, ет.*, ап.***, че М. П. С., ЕГН
**********, С. Б. Т., ЕГН ********** и Х. И. С., ЕГН **********, са
собственици на основание наследствено правоприемство на следния
недвижим имот, а именно: незастроен имот пл.№ 849, включен в регулацията
на в.з. „Киноцентъра III част“ със Заповед № РД-50-09- 204/26.05.1993г. и №
РД-50-58 от 13.03.2000г., и представляващ УПИ VIII- 849 от кв. 11, а
съобразно действащите КККР, одобрени със Заповед № РД-18-68/02.12.2010г.
на Изпълнителния директор на АГКК, представлява поземлен имот с
идентификатор 68134.1944.849 по КККР, с площ от 1833 кв. м, трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
1
ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план: 849, квартал 11,
парцел VIII, при съседи: 68134.1944.2750, 68134.1944.1393, 68134.1944.2719
и 68134.1944.836.; отменил на основание чл. 537, ал. 2 ГПК констативен
нотариален акт за собственост върху незастроен УПИ - № 11, том I, рег.№
714, дело № 8 от 24.03.2020 г. на нотариус Б. Н., вписан в СВ вх.рег.№ 16404
от 24.03.2020г., акт № 105, том XXXVII, дело № 11998/2020, имотна партида
№ 666195; осъдил Б. Л. Л., ЕГН **********, гр.***, ж.к. „***“, бл.***, вх.*,
ет.*, ап.*** да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК на М. П. С., ЕГН
**********, С. Б. Т., ЕГН ********** и Х. И. С., ЕГН **********, и тримата
с адрес: гр.***, ул. „***“ № **, със съдебен адрес: гр.София, ул.
„Др.Вълкович“ № 8, ет.1, адвокатска кантора Г.Ц., сумата от 2 045 лв. /две
хиляди четиридесет и пет лв./ - разноски, направени от ищците пред първа
съдебна инстанция.
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на Б. Л. Л.
срещу решението по гр. д. № 4579/2020г. на СГС, ГО, 6 състав. С доводи,
концентрирани върху процесуални нарушения на съда при формиране на
извод, че е редовно призован за съдебното заседание на 25.05.2021г., в което
не могъл да оспори твърдението за идентичност в имената на
наследодателката на ищците, които счита, че не се легитимират като
наследници на Б. П. С. – купувач по договора за продажба на имота, извършен
с нотариален акт, иска отмяна на решението и вместо това отхвърляне на
иска.
Насрещните страни са оспорили жалбата на ответника. Поддържат, че
същият е бил редовно призован, а преди това в срока за отговор на исковата
молба не е оспорил, че праводателката им Б. С. е била собственик на
процесния имот.
За да постанови решението си и да уважи предявените искове за
собственост, първоинстанционният съд е приел, че от събраните
доказателства е установено при условията на главно и пълно доказване, че
ищците са собственици на процесния имот на основание договор за продажба,
сключен от праводателката им. От друга страна, е направил извод, че
ответникът няма противопоставими права на ищците, изключващи тяхното
право, тъй като по делото не е установено, че майка му е придобила чрез
валидна сделка процесния недвижим имот – приел е в тази връзка, че двата
2
легитимиращи я като собственик договори са нищожни и към датата на
одобрената от съда спогодба по съдебна делба през 1980г., ако такава е била
извършена, наследодателката му не е била собственик на имота. Поради
невярното удостоверяване на правото на собственост върху имота в
констативния нотариален акт, легитимиращ ответника, съдът е постановил
отмяната му.
Софийски апелативен съд, в рамките на правомощията си,
регламентирани в чл. 269 ГПК (ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г.
на ОСГТК на ВКС), при служебната проверка на валидността и
допустимостта на решението, предмет на инстанционен контрол, намира
същото за валидно и допустимо, а по същество и за правилно.
С оглед посоченото в жалбата, доводите срещу нея и в приложение
на императивните норми на материалния закон, за чието приложение следи
служебно, въззивният съд намира следното:
Предявени са при условията на субективно активно съединяване на
искове положителни установителни искове за собственост, предмет и на
въззивното производство.
Ищците поддържат, че по силата на нотариален акт № 105, т.13, peг.
№ 2505, дело № 2245 на Първи нотариус при Софийския областен съд и по
наследство-удостоверение за наследници № УГ 01-3509 от 26.05.2020г., са
собственици на недвижим имот с идентификатор 68134.1944.849 по КККР за
район Витоша, одобрени със заповед № РД-18-68 от 02.12.2010 г. на ИД на
АГКК, с площ на имота от 1833 кв. м, номер по предходен план № 849, кв.11,
парцел осми. Твърдят, че до подаване на исковата молба имотът е ползван от
тяхната наследодателка до смъртта й на 25.06.1975г., впоследствие от нейния
син И. П. С. до смъртта му на 01.02.2020г., както и от нейната дъщеря
ищцата М.С., а и от наследниците на И. П. С. - ищците С. Б. Т. и Х. И. С..
Наследодателката Б. С. С. /П./ и наследниците й И. П. С. и М. П. С. не са
приемани за членове на ТКЗС- Драгалевци, съответно процесният имот не е
влизал в блок на ТКЗС. За първи път имотът попаднал в регулационния план
на в.з. Киноцентър - 3 част със заповед № РД-50-09-204 от 26.05.1993г., като
вече урегулираният П. С.ва парцел VIII, имот 849, кв. 11 по плана на в. з.
„Киноцентъра 3 част“, нанесен в КККР на район Витоша като ПИ с
идентификатор 68134.1944.849, с площ от 1 833 кв. м, а като собственик е
3
записан наследодателката им Б. П. С. на основание покупко-продажба с
нотариален акт от 43г. Ищците поддържат, че при опит да декларират имота в
общината са установили, че на 17.06.2019 г. имотът е записан на името на
ответника. На 10.03.2020г. в АВ бил вписан един неистински протокол за
съдебна делба от 09.10.1980г. на СРС, приключила със съдебна спогодба.
Твърдят, че записаният в т.2 от този протокол поземлен имот с пространство
от 1,9 дка, находящ се в гр. София, м. Драгалевци- Ботаническа градина, с пл.
№ 849, отразен в к. л. 640, не е бил собственост на К. П. М. и на И. Д. В. към
09.10.1980г., за да може да бъде предмет на делбата. Молят съда да постанови
решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника,
че те са собственици на незастроен УПИ VIII за имот с пл. 849, кв.11 по
действащия РП на местността вилна зона Киноцентъра 3 част, утвърден със
заповед № РД-50-09-204 от 26.05.1993г. и РД-50-58 от 13.03.2000г., придобит
на основание наследяване по закон, с площ от 1 900 кв. м, при съседи по
първия документ за собственост: Т. П., бара, братя П. и П. Я., а по
регулационна скица: УПИ седем за имот 836а, четиринадесети за имот 306,
девети за имот 306, улица. Молят съда да отмени и констативен нотариален
акт № 11, дело № 8/24.03.2020г. (молба от 04.01.2021г.)
В срока за отговор на исковата молба ответникът Л. е оспорил
основателността на исковете. Заявил е, че не спори, че праводателката Б. С. е
била собственик на процесния имот по силата на посочения от ищците
нотариален акт, но до 17.01.1975г., когато с договор за продажба е продала
имота на К. П. М. и И. Д. В.. Поддържа, че този договор и други документи за
собственост са били представени на СРС, 43 състав, който на 09.10.1980г. е
одобрил спогодба за делба.
От представените от страните писмени доказателства в
първоинстанционно производство са приети следните фактически положения
:
От удостоверение за наследници изх.№ УГ01-3509 от 26.05.2020 г.
на Столична община, район Красно село, е установено, че тримата ищци са
наследници по закон на Б. С. С., починала на 25.06.1975г.; С.Т. и Х.С., като
наследници на сина й И. С., а М.С. е нейна дъщеря.
С доклада по делото е обявено за безспорно, че праводателката на
ищците Б. С. е купувач на процесния имот с договор за покупко-продажба,
4
извършен с нотариален акт № 105, том XIII, рег. № 2505, дело № 2245/1943г.
Имотът, предмет на този договор, е: част от нива, находяща се в Боянско
землище, в местността „Голяма могила“, цялата от около 6 дка, а
продаваемата част от 1 900 кв. м по нотариален акт, а «по сегашно измерване
2 003 кв. м». В този договор купувачката е записана с името Б. П. С..
С исковата молба е представена „Декларация за идентичност на
имена“ (приложение, описано под № 18), в която М. П. С., чийто подпис е
нотариално удостоверен, е декларирала, че имената Б. С. С. и Б. П. С. са
имената на едно и също лице – на нейната майка, като името П. произтича от
собственото име на бащата на деклараторката - П..
От удостоверение от 04.01.1984г. на СНС, Управление „Архитектура
и градоустройство“, е установено, че имотът по нотариален акт № 105, том
XIII, дело № 2245 год.1943 е заснет с пл. № 849, кадастрален лист 640 по
кадастрален план на София, и попада в обсега на действащия общ
градоустройствен план на София извън градската черта във вилна зона
„Киноцентъра III част“, извън регулацията.
От удостоверение изх. № 1125/01.09.1983г. на АПК „Средец“ София
– ФЖС, кв.Симеоново, е установено, че както Б. С. С. – по баща П., така и
нейните наследници И. П. С., М. П. С., не са приемани за членове на бившето
ТКЗС с.Драгалевци и имотът по нотариален акт № 105, том XIII, дело № 2245
год.1943 с пространство от 2 003 кв. м не влиза в блок на ТКЗС, респ. АПК
„Средец“ и не е кооперативна собственост.
От приетото по делото заключение на съдебно-техническата
експертиза, неоспорено от страните, е установено, че в разписния лист към
кадастралния план (к.л.640, 1975 г.)- в.з. „Драгалевци I част-Ботаническа
градина, имот пл.№ 849 е записан на името на наследници на Б. П. С. (С.) на
основание нотариален акт № 105/1943г. ; имот пл. № 849 е включен в
регулацията на в.з. „Киноцентъра III част“ със заповед № РД- 50-09-
204/26.05.1993г. и за този имот е отреден УПИ VIII-849 от кв.11. Към
преписката по обявяването на заповедта, съхранявана в плановия архив на
НАГ, се намира разписен лист-обявление, според което имотът пл. № 849 е
записан на името на И. и М. С.и на основание нотариален акт № 105/1943г.
Съобразно скица № 85950, издадена от АГКК на 03.02.2012г., процесният
имот представлява поземлен имот с идентификатор 68134.1944.849 по КККР,
5
одобрени със заповед № РД-18- 68/02.12.2010 г. на Изпълнителния директор
на АГКК, с площ от 1 833 кв. м. Като собственик на имота е записана Б. П. С.
на основание нотариален акт№ 105 от 1943г., а към изготвяне на СТЕ през
м.03.2021г. имотът вече е записан на името на ответника въз основа на н.а. №
105/2020г.
Наследодателката на ищците Б. С. е подавала декларации по Закона
за собствеността на гражданите (отм.) за имот в Боянското землище от 2 003
кв. м; за имот в землището на с. Бояна – Киноцентъра от 2 дка е сключвала и
договор за наем и е получавала наем до 1974г. вкл., а низходящите й са
заплащали и данъци за имота.
Ответникът - жалбоподател Б. Л. Л. от своя страна се е легитимирал
формално като собственик на процесния имот с констативен нотариален акт
за собственост върху незастроен УПИ - №11, том I, рег.№ 714, дело №
8/24.03.2020г. на нотариус с район на действие-района на Софийски районен
съд, с рег.№ 142 на НК. Нотариусът е признал ответника за собственик въз
основа на представените му писмени документи: протокол от 09.10.1980г. от
проведено открито съдебно заседание по гр. д. № 12389/1980г. по описа на
СРС, 43 състав, представен по настоящото дело, според който съдът е
одобрил спогодба между съделителите К. П. М. (майка на ответника -
съобразно удостоверение за наследници изх. № УН
538/06.07.2005г./11.06.2019г.) и И. Д. В., по силата на която К. П. М. е
получила в свой дял и изключителна собственост и поземлен имот с
пространство от 1,9 дка, находящ се в гр.София, м.“Драгалевци- Ботаническа
градина“ с пл.№ 849, отразен в к. л. 640.
От съдебно удостоверение изх.№ 9000155/21.01.2021г., издадено от
Софийски районен съд, е установено по делото, че в азбучниците от 1980 г. не
са налични данни за страни по граждански дела: К. П. М. и И. Д. В., а
срочните книги на 43 състав на СРС са унищожени с акт за унищожаване от
05.04.2012г.
Ищците са оспорили валидността на договор с нотариална заверка на
подписите от 17.01.1975г., - по силата на който Б. П. С. прехвърля чрез
Кирковски РНС собствения си недвижим имот на избраните от съвета К. П.
М. и И. Д. В. в «идеална съсобственост» - имот от 1, 9 дка – местност
Киноцентъра 3 част по плана от 1964г., Боянско землище, с пл. № 347, - с
6
възражение, че не е сключен във формата на нотариален акт съгласно
изискването на чл. 20 ЗСГ (отм.).
Ищците са оспорили и валидността на договор с нотариална заверка
на подписите на страните от 27.04(05).1977г., - с който са се снабдили от
СККК, в който като продавач на имота с пл. 849, к. л. № 640, фигурира и Б. П.
С., починала през 1975г., - т.е. възразили са, че същият е сключен без съгласие
след смъртта на лицето, сочено като един от продавачите.
Във въззивната си жалба ответникът, както се посочи, основава
недоволството си срещу обжалваното решение на приетото от съда
фактическо положение, че Б. П. С., фигурираща като купувач по договора за
продажба от 1943г., е едно и също лице с наследодателката на ищците Б. С.
С.. Оплаква се и от необоснования според него извод на СГС, че ищците са
собственици на процесния имот по силата на наследствено правоприемство.
Поддържа, че не оспорва, че Б. П. С. е била собственик на имота, а поради
нередовното си призоваване в съдебно заседание не е могъл да оспори
твърденията на ищците в декларация в свободен текст, представена, както
твърди, след исковата молба, в която се сочело, че Б. П. С. и Б. С. С. са едно
и също лице. В тази връзка поддържа, че СГС не е съобразил, че идентичност
на лице с различни имена се установява с нарочно удостоверение, издадено
по регламентиран ред.
На първо място по доводите в жалбата САС намира, че не отговаря
на действителното фактическо положение, че декларация за идентичност на
имена е представена от ищците допълнително, тъй като такава декларация,
както се прие по-горе, е приложена още към исковата молба, като в самата
искова молба наследодателката на ищците е именувана и с двете имена «С.» и
«П.». В срока за отговор на исковата молба ответникът е оспорил
основателността на иска с възражения, че всъщност той се явява собственик
на процесния имот по правоприемство от праводателката на ищците Б. С.,
разпоредила се с имота през 1975г. Не е направено възражение, че се касае за
две лица. Ето защо, с оглед представените по делото доказателства и
процесуалното поведение на ответника, са налице предпоставки да се приеме
за безспорно по делото, както е сторено и в съдебно заседание в
първоинстанционното производство в доклада по делото (чл. 146, ал. 1 ГПК),
и ненуждаещо се от доказване твърдението на ищците, обективирано и в
7
приложена към исковата молба декларация в свободен текст (принципно
подлежащо на доказване), че Б. П. С. - фигурираща като купувач по договор
за продажба от 1943г., извършвала действия по управление на имота, и Б. С.
С. – наследодател на ищците, е едно и също лице.
На следващо място, както прие въззивният съд в открито заседание, за
съдебното заседание пред СГС на 25.05.2021г. ответникът е бил редовно
призован чрез представителя си по пълномощие. Призовката е връчена на
19.04.2021г. на адреса на адвоката чрез В. Д. К., индивидуализирана като
«сътрудник». Тя е получател на призовката и за отсроченото съдебно
заседание на 30.03.2021г., връчена на 17.12.2020г., както и на съобщение до
ответника, връчено на 21.01.2021г., с което са му изпратени 2 молби,
подадени от ищците. С оглед установеното по делото, призовката за
проведеното пред първоинстанционния съд съдебно заседание е връчена
редовно на лице, което сътрудничи на адвоката – представител по
пълномощие на жалбоподателя - съобразно удостоверяването, извършено от
връчителя, което обвързва съда (чл. 51, ал. 1 ред. до изм. - ДВ, бр. 110 от 2020
г., в сила от 30.06.2022 г. вр. чл. 179, ал. 1 ГПК). Съобщението до адвокат на
страна по делото, което е връчено при условията на чл. 51, ал. 1, изр. 2 - ред.
до изм. - ДВ, бр. 110 от 2020г., в сила от 30.06.2022г. ГПК, удостоверява с
материална доказателствена сила, че връчителят е извършил проверка, че са
налице законовите изисквания съобщението да получи лице, различно от
адвоката, - намерил е лицето в адвокатската кантора и се е убедил, че то е в
такова отношение с адвоката, че или работи в кантората или му сътрудничи.
Законът не изисква връчителят да удостовери действията по проверката, но го
задължава да удостовери освен името и качеството на лицето, на което е
извършил връчването. С приложението към въззивната жалба –
удостоверение от 28.07.2021г. от Софийски адвокатски съвет, в което е
посочено, че адв. С. няма вписан адвокатски сътрудник на име В. К., -
редовността на връчването и пасивната представителна власт на лицето -
получател, установена от връчителя като фактическо положение, не се
опровергават. Не е проведено необходимото пълно доказване, че адвокатът
работи самостоятелно в кантората си, още повече при изясненото и от
призовкаря в изисканите от СГС обяснения, че призовки за конкретния
адвокат се получават именно от посоченото лице. Без значение за
редовността на връчването е дали лицето е назначено на трудов договор и
8
дали е вписано в специален регистър към адвокатската колегия като
сътрудник (чл. 21 ЗА), доколкото лице, което сътрудничи на адвоката по
смисъла на чл. 51, ал. 1 ГПК, е и такова, което оказва съдействие на адвоката
и въз основа на неформално възлагане. Във въззивната жалба е извършено
като резултат позоваване и на предпоставки за отлагане на делото по чл. 142,
ал. 2 ГПК по повод представената пред СГС, с молбата за отмяна на
определението за даване на ход на делото, медицинска документация за
здравословното състояние на адвоката, съставена на 24.05.2021г. и на
27.05.2021г. (съдебното заседание е от 25.05.2021г.). Доколкото липсват
доказателства за наличие на неотстранимо препятствие за ответника да се яви
в съдебното заседание и такова не се твърди, САС намира, че в конкретния
случай не е било нарушено правото му да участва в делото. Ето защо,
исканията на жалбоподателя за събиране на доказателства във въззивното
производство освен за приетия и въз основа на отговора на исковата молба за
безспорен факт за идентичност на лицата купувач и праводател на ищците, а
и за статута на имота (последните твърде общо формулирани) са късно
направени пред въззивния съд (чл. 266, ал. 1 ГПК). Възражението за
придобивна давност, както прие САС в съдебно заседание, е безспорно
преклудирано с изтичането на срока за отговор на исковата молба (чл. 133
ГПК).
С оглед изложеното и по съществото на спора и въззивният съд
намира, въз основа на приетото за установено по делото, че предявените
установителни искове за собственост са основателни. Ищците са установили
с пълно доказване правото си на собственост върху процесния УПИ, описан в
исковата молба. Съгласно ТР № 11 от 21.03.2013г. по тълк. д. № 11/2012г.,
ОСГК на ВКС, нотариалният акт, с който се признава право на собственост
върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална
доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на
нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е
присъща на официалните свидетелстващи документи за факти; констативният
нотариален акт по чл. 587 ГПК /както и нотариалният акт за сделка/ обаче
притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда като ги
задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота, в
това се изразява легитимиращото действие на нотариалния акт за
принадлежността на правото на собственост, като правният извод на
9
нотариуса за съществуването на това право се счита за верен до доказване на
противното с влязло в сила решение; когато и двете страни в правния спор
легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота
/било констативни или такива за правна сделка/, разпределението на
доказателствената тежест при оспорването ще се извърши по общото правило
на чл. 154, ал. 1 ГПК като всяка страна следва да докаже своето право, т.е.
фактическият състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно
основание. Така в разглеждания случай, въз основа на твърдяното в исковата
молба деривативно придобивно основание – договор за продажба, сключен от
наследодателката на ищците, те, след наследствено правоприемство след
смъртта й на 25.06.1975г., са придобили процесното място, принадлежало на
праводателката им. Идентичността между имота, за чиито собственици се
легитимират ищците, и този, предмет на твърдяното от ответника право на
собственост, е безспорно установена от заключението на изслушаната по
делото СТЕ, като сам ответникът е претендирал, че е придобил имота,
принадлежал на праводателката на ищците. Установи се и по несъмнен начин,
че ответникът не е придобил процесния имот от своята праводателка. Не е
проведено успешно пълно доказване (създаващо сигурно убеждение у съда в
истинността на твърдението) на противопоставимо на ищците придобивно
основание. Прехвърлянето на имота през 1975г. с посредничеството на РНС,
не е извършено с нотариален акт съгласно изискването на чл. 20 ЗСГ-отм. (а и
съгласно общото изискване на чл. 18 ЗЗД в случай на неприложимост на реда
за прехвърляне на собственост по ЗСГ), поради което не е породен
вещнопрехвърлителен ефект за имота. От друга страна, към 1977г. е налице
обективна невъзможност Б. С. да прехвърли имот поради това, че вече е
починала, поради което договорът, без да се преценява в каква форма е
сключен, е нищожен като сключен без съгласие от страна на посоченото лице
(чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД). Следователно към 1980г. имотът не е бил съсобствен
между сочените като съделители лица, за да бъде прехвърлен в дял на
праводателката на ответника. Отделен е въпросът, както е приел и СГС, дали
изобщо е било образувано съдебно производство за делба, приключило с
одобрена от съда спогодба, при положение, че не е удостоверено от СРС през
1980г. да е имало страни по граждански дела като съделителите.
По горните съображения и въззивният съд прие, че предявените от
ищците искове са основателни, като при този извод на отмяна подлежи и
10
констативният нотариален акт, легитимиращ ответника като собственик на
процесния имот, – право което съдът установи, че не съществува (чл. 537, ал.
2 ГПК). Въззивната жалба, подадена от ответника, с релевираните в нея
доводи, е неоснователна. Крайните правни изводи на въззивния съд съвпадат
с тези на първоинстанционния съд, поради което решението, предмет на
инстанционен контрол, е правилно и подлежи на потвърждаване и чрез
препращане към мотивите на първоинстанционния съд (чл. 272 ГПК). При
този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на
жалбоподателя се възлагат разноските на насрещните страни – платеното от
ищците – ответници по въззивната жалба адвокатско възнаграждение за
защита във въззивното производство в размер на 700 лв.
Така мотивиран, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 264339 от 30 юни 2021г. по гр. д. №
4579/2020г. на Софийски градски съд, І – 6 състав.
ОСЪЖДА Б. Л. Л. **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплати на М. П. С., ЕГН **********, С. Б. Т., ЕГН ********** и Х. И. С.,
ЕГН **********, сумата 700 лв. - разноски.
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11