№ 134
гр. Троян, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, IV-ТИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Десислава Г. Ютерова
при участието на секретаря Мария Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Десислава Г. Ютерова Гражданско дело №
20214340100961 по описа за 2021 година
Настоящето дело е образувано по предявен от „Профи кредит България“
ЕООД – гр. София, представлявано от С.Н., Ц.С. и Я.Ч. против ИЛ. СТ. СТ.
от гр. Троян и АНТ. М. М. от с. Р., общ. Т. осъдителен иск общо за сумата 4
272,40 лева, представляваща дължима сума по сключения между страните на
03.12.2018 г. Договор за потребителски кредит № **********.
Процесната сума е била предмет на заповедно производство по ч. гр. д. №
355/2021 г. по описа на Районен съд - гр. Троян, по което съда изцяло е
отхвърлил подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК и на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК е дал указание на
ищцовото дружество да предяви осъдителен иск относно претендираното си
вземане.
Ищцовото дружество е редовно призовано, в с. з. не се явява представител,
изразено е писмено становище по същество, прави се искане по реда на чл.
238 от ГПК съда да постанови неприсъстевно решение.
При проведената процедура по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК ответниците
не са представили отговор в указания едномесечен срок. С. и М. са редовно
призовани, не се явяват в с. з. и не изпращат представител, не е изразено
становище по иска.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 12 от ГПК,
намира за установено следното:
Не се оспорва от страните, че на 03.12.2018 г. е сключен Договор за
потребителски кредит № **********, между „Профи кредит България"
ЕООД, в качеството на кредитор и И.С. - кредитополучател и А.М. –
1
солидарен длъжник. Видно от приетите доказателства, С. е получила кредит в
размер на 3000 лева, която сума съгласно договорните условия се е задължила
да върне в срок от 24 месеца при месечна вноска в размер на 185,46 лева, при
годишен процент на разходите: 49,89 %, Лихвен процент на ден: 0.11 %,
годишен лихвен процент: 41,17 %, Общо задължение по кредита: 4 451,04
лева, като с включените допълнителни елемента, месечната вноска е възлязла
на 279,21 лева. Съответно, както беше описано и горе, М. се е задължила
солидарно по процесния договора. Установи се, че С. е избрала и закупила
пакет от допълнителни услуги на стойност 2 250 лева, като общото
задължение по кредита и пакета възлязло на 6 701,04 лева, с общ размер на
вноска: 279,21 лева и дата на погасяване: 20-ти ден от месеца. С подписването
на договора ответника е поел описаните горе задължение. Не се оспорва, че
ищцовото дружество е изпълнило точно и в срок задълженията си по
договора, като на 03.12.2018 г. е превело парична сума в размер на 3 000 лева
по посочения от длъжника начин.
Съгласно чл. 4 от Общите условия към договора ищцовото дружество
претендира договорно възнаграждение за изтегления кредит. Договорното
възнаграждение по заема е предварително определено в погасителния план.
Претендираното договорно възнаграждение е в размер на 1 451,04 лева.
Твърди се, но не се доказа, че длъжниците не са изпълнявали поетите
договорни задължения и са погасили само шест пълни погасителни вноски и
една частична. Договорът е изтекъл на 20.12.2020 г.
Ищцовото дружество претендира към момента дължима сума в общ
размер на 4 272,40 лева, представляваща неиздължени сума по договор за
потребителски кредит, сключен между страните на 03.12.2018 г., от които
главница в размер на 2383,48 лева, договорно възнаграждение в размер на
80,94 лева и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в
размер на 1593,75 лева, и законна лихва в размер на 214,23 лева, ведно със
законна лихва.
Процесното вземане е било предмет на заповедно производство, по
подадено заявление на „Профи кредит България" ЕООД, по което е
образувано ч. гр. д. № 355/2021 г., като съда е отхвърлил изцяло заявлението
на дружеството и е дал указания за завеждане на настоящият осъдителен иск
по чл. 415, ал. 1, т. 3 и ал. 3 от ГПК.
Решаващият съд намира предявения осъдитилен иск за неоснователен и
недоказан.
В настоящето исково производство ищцовото дружество не доказа
какъв е размерът на просрочените вноски, как е формирана неиздължената
част от дълга. Не се установи с направените вноски от страна на длъжника
каква част е платена за главница и договорна лихва, без да се включва сумата
на пакета за допълнителни услуги и на договорно възнаграждение.
В случая претенцията на ищеца, наред с главница, лихва за забава и
договорно възнаграждение, включва и възнаграждение за закупен
допълнителен пакет услуги на стойност 2 250 лева. В заявлението кредиторът
твърди, че предоставената сума е под формата на потребителски кредит,
2
който е сключен при действието на Закона за потребителския кредит, за това
нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда и по-конкретно да
бъде съобразено императивното правило на чл. 33, ал. 1 и 2 от ЗПК. Нормата
на ал. 1 предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има право само
на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а ал. 2 – в
случай, че потребителят забави дължимите от него плащания по кредита,
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. В случая
уговореното възнаграждение по закупен допълнителен пакет в общ размер
2 250 лева е много близко до размера на отпуснатия кредит от 3 000 лева,
поради което се явява прекомерно.
Сключването на споразумение за закупен допълнителен пакет е
свързано с приоритетно разглеждане на кредита и възможност за промяна на
погасителни вноски. „Допълнителни услуги“ по чл. 10а, ал. 1 от ЗПК са
такива услуги, които нямат пряко отношение към насрещните престации на
страните – предоставяне на парична сума и връщане на същата (заедно с
възнаградителна лихва) на определен падеж. Ето защо съдът намира, че
претенцията за възнаграждение за допълнителни услуги по своята същност са
действия, целящи осигуряване на изпълнението на задълженията на
потребителя по договора. Следователно тези дейности имат за
предназначение да улеснят взаимоотношенията межу кредитор и потребител
и да помогнат на кредитора да управлява по-добре договора и изплащането на
сумите по него. Събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с
усвояването и управлението на кредита обаче е изрично забранено с нормата
на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Предвид изложеното, уговорката за предоставяне на
допълнителни услуги се явява нищожна като противоречаща на императивни
правни нормиразпоредбите на чл.10 и чл.10а, ал.3 и ал. 4 от ЗПК и целяща
тяхното заобикаляне. От изложеното в исковата молба се установява, че С. е
заплатила посочената сума за допълнителен пакет услуги. Предвид, че съдът
приема, че тази уговорка за предоставяне на допълнителни услуги е нищожна,
то посочената сума се явява недължимо платена от страна на ответника, а
претендираната в настоящето производство сума е недължима.
Предвид, че ищеца не изпълни указанията на съда да посочи отделно с
направените вноски от страна на длъжника каква част е платена за главница и
договорна лихва, без да се включва сумата на пакета за допълнителни услуги,
счита, че претендираните вземания не са надлежно индивидуализирани.
При тези изводи предявения осъдителен иск следва да бъде отхвърлен
изцяло.
По разноските: При този изход на процеса и на основание чл. 78 ал. 3 от
ГПК право на присъждане на сторени разноски имат ответниците И.С. и
А.М., но същите не е предявявали подобни претенции.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от „Профи
3
кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53 Е, вх. В представлявано
от С.Н., Ц.С. и Я.Ч. осъдитилен иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД, вр. чл.
430 от ТЗ, вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК с искане да бъдат осъдени ИЛ. СТ.
СТ., ЕГН **********, с адрес: гр. Троян, обл. Ловешка, ж. к. „М.“, бл. 1, вх.
Б, ет. 6, ап. 21 и АНТ. М. М., ЕГН **********, адрес: с. Р., общ. Т., ул. „Г.Б.“
№ 205 да заплатят солидарно, на ищеца претендирано задължение в общ
размер на 4 272,40 лева, представляваща неиздължени сума по договор за
потребителски кредит **********, сключен между страните на 03.12.2018 г.,
от които главница в размер на 2383,48 лева, договорно възнаграждение в
размер на 80,94 лева и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги в размер на 1593,75 лева, и законна лихва в размер на 214,23 лева.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Ловеч в
друседмичен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
4