Р Е Ш Е Н И Е
№.......
гр. София, 04.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ - Д въззивен състав, в публичното
заседание на седемнадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от мл. съдия Симеонова гр. д. № 12615 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 141667
от 14.06.2019 г. по гр. д. № 22512/2017 г., поправено с решение № 207785
от 02.09.2019 г., Софийски районен съд, 63 - и състав, е осъдил Агенция „П.И.“
с БУЛСТАТ ******и адрес на управление:***, да заплати на З. „Б.В.И.Г.“ АД с ЕИК
******и седалище и адрес на управление:***, пл. „******, сумата от 1653,66 лв.,
представляваща регресна претенция по чл. 411, ал. 1 КЗ за изплатено
застрахователно обезщетение от З. „Б.В.И.Г.“ АД по имуществена застраховка
„Каско“ за вреди от пътно - транспортно произшествие (ПТП), настъпило на
17.10.2016 г. поради попадане на моторно превозно средство (МПС), марка „БМВ“,
модел „Х5“, с рег. № ******в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното
платно на главен път Е-79, пътен възел с ул. „Иван Михайлов“ (в района на гр. Благоевград),
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 10.04.2017
г. до окончателното плащане на вземането, както и сторените по делото разноски,
а именно: 66,15 лв. - държавна такса, 414,91 лв. - адвокатско възнаграждение с
ДДС, 100 лв. - разноски за свидетел и 250 лв. - разноски за експертиза.
Отхвърлен е предявеният от Агенция „П.И.“ с
БУЛСТАТ ******и адрес на управление:*** срещу „Г.Х.“ ЕООД, с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, производствена база на „Г.Х.“ ЕООД, обратен
иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1653,66 лв.,
представляваща обезщетение за вреди, произтичащи от неизпълнение на задължение
на ответника по договор от 15.06.2015 г. за възлагане на обществена поръчка,
което неизпълнение е станало причина за попадане на процесното МПС, марка
„БМВ“, модел „Х5“, с рег. № ******в необезопасена и несигнализирана дупка на
пътното платно на главен път Е-79, пътен възел с ул. „Иван Михайлов“ (в района
на гр. Благоевград) на 17.10.2016 г.
В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответника
по делото (ищец по обратния иск) Агенция „П.И.“ (АПИ), чрез С.П.- началник на
отдел „Административно обслужване“ при Областно пътно управление ***, с която
се обжалва първоинстанционното решение
в цялост. Твърди се, че същото е неправилно поради
нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените
правила, както и е необосновано. Сочи се, че не са доказани предпоставките за
заплащане на застрахователно обезщетение на собственика на застрахования
автомобил, което е доказателство за ненадлежна суброгация на ищцовото дружество
в правата на застрахования срещу делинквента. Районният съд не е обсъдил
направеното от ответника в срока по чл. 131 ГПК възражение за липса на валиден
застрахователен договор и на застрахователно покритие по застрахователната
полица. Твърди се, че застрахователният договор не е подписан, освен това по
делото не са представени доказателства за осъществено плащане на
застрахователната премия, или на която и да било от вноските. От
застрахователната полица се установява, че не е извършено допълнително плащане
и риск „Гуми“ не е бил покрит. Според въззивника неправилно е установен и
механизмът на ПТП от свидетелите и от експертното заключение на вещото лице.
Твърди се, че от експертизата не се установява по категоричен начин дали точно
тези описани щети на автомобила са следствие на попадането му в конкретната
дупка на пътя. По отношение на обратния иск се сочи, че „А.“ ЕООД (с настоящо
наименование „Г.х.“ ЕООД) не е изпълнило задълженията си по договор с изх. №
РД-38-14 от 15.06.2015 г. - чл. 5, чл. 9, ал. 3, чл. 12, ал. 5, ал. 8, чл. 33
от клаузите на договора. С допълнително задание за м. октомври 2016 г. в шифър
3006 е възложено на дружеството изкърпване на дупки на пътища от първи клас,
какъвто клас е път I-1 (E-79), което задължение не е било изпълнено. Предвид изложеното се моли
въззивният съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявения
главен иск. В случай, че последният бъде уважен, се моли за уважаване на
предявения от въззивника обратен иск. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил
отговор от ищеца - З.
„Б.В.И.Г.“ АД, чрез адвокат А.Я., с твърдения за неоснователност на въззивната жалба.
Твърди се, че районният съд правилно е приел, че местоположението на процесната
дупка е несъмнено установено по делото, и че механизмът на ПТП правилно е
описан в исковата молба. По делото безспорно е установено, че увреденото МПС е
застраховано при ищеца, както и размерът на претенцията. Посочва се, че писмената
форма е условие за действителност на застрахователния договор, не и за неговото
доказване. Доказването на писмената форма за действителност на застрахователния
договор и валидното възникване на застрахователно правоотношение се извършва с
представяне на застрахователна полица или други, предвидени в Кодекса за
застраховането (КЗ) документи, като следва да се съобрази и правилото на чл.
293, ал. 3 ТЗ, както и чл. 165 ГПК, която допуска доказване чрез свидетелски
показания. Сочи се, че неподписването на полицата няма значение, тъй като
страните по застрахователния договор са изпълнили задълженията си по него и не
оспорват, че са в облигационна връзка. Относно възражението, че
застрахователното обезщетение е платено по непокрит риск, се твърди, че
конкретният случай (счупена джанта в резултат на попадането на автомобила в
необозначена дупка на пътното платно) не попада в посочената от въззивника
хипотеза (т. 3 на раздел II от
допълнение „Гуми“ от общите условия) и за него не се изисква допълнително
покритие „гуми“. Излагат се и съображения, че съдът правилно е отхвърлил
предявения от АПИ обратен иск срещу „Г.Х.“ ЕООД, като е приел, че третото лице -
помагач не следва да се счита в неизпълнение, доколкото към момента на ПТП
(17.10.2016 г.) не е изтекъл срокът за изпълнение на възложените дейности
(30.10.2016 г.). Предвид изложеното се моли за оставяне на въззивната жалба без
уважение и потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил
отговор от ответника по обратния иск - „Г.Х.“ ЕООД, с предходно наименование „А.“
ЕООД, ЕИК ******, чрез юрисконсулт Ростислав Русев, с искане за оставяне без
уважение на въззивната жалба и потвърждаване на обжалваното решение в частта, с
която е отхвърлен предявеният обратен иск. Твърди се, че дружеството е изпълнило
задачите, поставени с месечното задание (видно от Сертификат № 41 за
действително изпълнение и приети работи по задание). Всички работи са приети и
подписани без забележки и възражения за несвършена работа. От представеното
допълнително задание и придружително писмо към него е видно, че към процесната
дата „Г.Х.“ ЕООД е работило на съответния проект, а срокът за изпълнение е до 30.10.2016
г., поради което изпълнителят няма как и не би следвало да носи отговорност, доколкото
процесното ПТП се е случило преди тази дата - на 17.10.2016 г. Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Софийски градски съд, след като обсъди
доводите във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г.
на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения,
поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Въззивната
инстанция намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото
е и правилно, като настоящият състав споделя мотивите му, поради което и на
основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави и следното:
Предявени са кумулативно обективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.), във вр. с чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 1653,66
лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско Стандарт“ във връзка с щета, образувана при ищеца под №
470415161648770, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба - 10.04.2017 г. до окончателното плащане.
В случая приложим по делото е отмененият Кодекс за застраховането (КЗ), тъй като съгласно § 22 от Кодекс за застраховането, обн. ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г., за
застрахователните договори, сключени преди влизане в сила на кодекса, какъвто е
процесният (сключен на 13.10.2015 г.), се прилага част четвърта от КЗ (отм.), освен ако страните договорят друго след
влизането в сила на този кодекс, за което няма данни по делото. Дадената от районния съд правна
квалификация на иска по чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.), като такъв по чл. 411 КЗ, не се отразява върху допустимостта и правилността на обжалваното
решение, тъй като и при двете правни квалификации на доказване подлежат едни и
същи факти и обстоятелства, без да се променя начинът на разпределяне на
доказателствената тежест в процеса.
Предявени
е и обратен иск от ответника - Агенция „П.И.“ срещу третото лице - помагач „Г.Х.“ ЕООД
(с предишно наименование„А.“ ЕООД) с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД - за осъждане на последното да заплати на ответника (ищец по
обратния иск) сумата, до която бъде уважен главният иск от 1653,66 лв., на
основание неизпълнение на договор за обществена поръчка с изх. № РД-38-14 от
15.06.2015 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане.
По аргумент от чл. 213, ал. 1, изр. 1 КЗ (отм.) с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата
- до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне. В т. 15 от Постановление № 7 от
04.10.1978 г. на Пленума на ВС изрично е посочено, че суброгацията на
застрахователя включва и възможността той да предявява искове за реализиране на
отговорността по чл. 47 ЗЗД - чл. 49 ЗЗД, когато са налице основанията за това. В конкретния
случай исковете са насочени срещу Агенция „П.И.“ във връзка с твърдяно
противоправно бездействие, свързано с поддържането на републикански път и
отстраняване на препятствия по него, във връзка с което се твърди да са
настъпили посочените имуществени вреди. Отговорността на лицата, които са възложили другиму
извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази
работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази
отговорност има обективен характер и обезпечително - гаранционна
функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица.
Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 7 от Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите
лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за
вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на
възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
За
да възникне регресното притезателно право на застрахователя по имуществено
застраховане срещу възложителя за имуществените вреди, причинени виновно от
изпълнителя при или по повод възложената му
работа, е необходимо установяването на следните материални предпоставки (юридически
факти): 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между
увредения и ищеца; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на
извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата - арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез
неговото виновно и противоправно поведение, като
вината се предполага - чл. 45, ал. 2 ЗЗД; 3) лицето да е причинило вредите при или при повод на
изпълнение на възложената му работа; 4)
застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно
обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ.
От
събраните по делото доказателства се установява, че между ищеца З. „Б.В.И.Г.“ АД и
собственика на увредения лек автомобил „Интерлийз Ауто“ ЕАД (лизингодател) е
сключен валиден договор за застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ от 13.10.2015
г., със срок на застрахователно покритие от 00,00 ч. на 30.10.2015 г. до 00,00
ч. на 30.10.2016 г. За този договор е предвидена писмена форма за
действителност, която е спазена, същият е сключен във формата на
застрахователна полица. Във връзка с оспорването в отговора на исковата молба и
във въззивната жалба на действителността на застрахователното правоотношение,
следва да се посочи, че в производството по чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) ответникът е трето лице по
отношение на застрахователното правоотношение и би могъл да противопостави на
застрахователя всички свои възражения, които има срещу застрахования. Той
разполага с възможността да направи възражения, които се основават на
застрахователното отношение, в т. ч. и за липсата на валиден застрахователен
договор или за отсъствие на една от предпоставките, посочени в чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.). Действително застрахователната
полица не е подписана от представителите на страните, но от всички събрани по
делото писмени доказателства - подадено от водача на лекия автомобил заявление
за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховки „Каско“ и
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при имуществени вреди, декларация
за настъпване на застрахователно събитие по полица „Булстрад Каско Стандарт“,
опис на претенция № 50-02010-1107/16/18.10.2016 г., доклад по щета №
470415161648770, може да се направи еднозначен извод за наличието на
застрахователно правоотношение - застрахованият, съответно водачът на процесния
автомобил, е подал своевременно уведомление до застрахователя за настъпването
на застрахователно събитие, представил е изискуемите документи, страните са
съставили и изготвили опис - заключение за щетите и застрахователят е заплатил
стойността на последните, видно от представено по делото платежно нареждане от 09.01.2017
г. Предвид изложените съображения, наличието на валидно застрахователно
правоотношение към датата на ПТП е безспорно установено по делото. При
преценката за наличие на такова въззивният съд съобрази и разясненията, дадени
в т. 2 А от ТР № 1 от 07.03.2019 г. по т. д. № 1/2018 г. на ОСТК на ВКС,
съгласно които липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, като основание за нищожност на
застрахователния договор „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, не е
налице в хипотезата на неположен подпис на някоя от страните, поради което и
правните последици на този вид недействителност няма да настъпят. Наистина
формалното отсъствие на подпис в застрахователната полица, като несъобразено с
императивното изискване за форма на застрахователния договор за застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, установено с чл. 344, ал. 1 КЗ, може да обективира и липсата на
съгласие за неговото сключване, но характерът на този договор на абсолютна
търговска сделка и разпоредбата на чл. 343, ал. 2 КЗ дават основание да се приеме, че в
сочената хипотеза ще е приложимо правилото на чл. 293, ал. 4 ТЗ. Макар да касаят действителността на
застрахователен договор „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при липса
на положен подпис на някоя от страните, посочените разяснения на ВКС следва да
намерят приложение и в процесната хипотеза, доколкото договорът за застраховка
„Булстрад Каско Стандарт“ по правната си същност също представлява абсолютна
търговска сделка, към която приложение намира цитираната норма от ТЗ. От друга
страна разпоредбата на чл. 293, ал.
3 ТЗ установява забраната за
позоваване на нищожността на договора по отношение на страната, която с
поведението си е демонстрирала зачитане на действието на изявленията по
сделката. Поведение, от което може да се заключи, че липсва оспорване, е
приемането на изпълнението на насрещната страна по договора, какъвто е настоящият
случай. От данните по делото е видно, че след настъпване на процесното ПТП - в
срока на действие на договора за имуществено застраховане, до ищеца е подадено заявление
за изплащане на застрахователно обезщетение и същото е заплатено от
застрахователното дружество в размер на 1653,66 лв.
Възражението за липса на валиден договор
за застраховка поради неплащане на застрахователната премия също е
неоснователно. В случая ищцовото дружество е заплатило застрахователно
обезщетение по процесния застрахователен договор, поради което въззивният съд
приема, че са породени целените от страните правни последици на договора, като
ирелевантно за спора е обстоятелството дали застрахованият е заплатил вноските
от застрахователната премия, след като застрахователят е извършил плащане. В
процесната полица са обективирани всички съществени клаузи, обуславящи
действителността на сключения договор за имуществено застраховане, а в доклада
по заведената щета уговорената премия в размер на 938,77 лв. е посочена като
платена.
Неоснователно е и възражението, че ищецът
е заплатил без основание застрахователно обезщетение, тъй като щетата, за която то е изплатено, не е
покрит застрахователен риск, тъй като процесното МПС не е застраховано
за допълнителен риск - „гуми“. Видно от
застрахователна полица № 5С044500892 от 13.10.2015
г.
страните по договора са се споразумели автомобилът да бъде застрахован при
условията на клауза „Пълно каско“, а като допълнителни покрития -
„Помощ на пътя“ и „Доверен сервиз“. Действително от застрахователния договор се
установява, че не е сключен за допълнителен риск „гуми“. От общите
условия (ОУ)
на
ищцовото дружество, приложени по делото, се установява, че при клауза „Пълно
каско“, покрити рискове са щети, причинени от застрахователно събитие,
посочено в клауза „Пожар, природни бедствия, ПТП и злоумишлени действия“, както и други изброени хипотези (раздел „Покрити рискове“, клауза „Пълно
каско“). Според посоченото в
клауза „Пожар, природни бедствия,
ПТП и злоумишлени действия“
застрахователят покрива щети, причинени от застрахователно събитие, посочено в
клауза „Пожар, природни бедствия и
ПТП“, както и други
допълнително изброени рискове. В клаузата „Пожар, природни бедствия и ПТП на МПС“ е посочено, че се покриват щети, причинени от застрахователно събитие,
посочено в клауза „Пожар
и природно бедствие“,
както и от пътно -
транспортно произшествие, като е пояснено, че
последното представлява събитие, възникнало в процеса на движение на пътното
превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на
пътното превозно средство, път, пътно съображение, товар или други материални
щети. Доколкото в случая се касае за попадане на застрахования автомобил в
дупка по време на движението му, което е причинило имуществени
вреди, настоящият състав споделя
изводите на първоинстанционния съд, че
процесното ПТП представлява такова по смисъла на ОУ на ищцовото
дружество, а следователно и покрит
застрахователен риск. Освен това, процесното застрахователно събитие не
попада в обхвата на клауза „Гуми“, съобразно дефиницията на понятието „Повреда“ в раздел ІІ от
Допълнение „Гуми“ (внезапно и непредвидимо спукване на гума, дължащо се на
неочаквана повреда на самата гума или злоумишлено увреждане на гумата или
вентила от страна на трети лица, налагащо незабавен ремонт или подмяна преди да
се поднови нормалната употреба) и предвиденото изключение в т. 8 от раздел VІ
на Допълнение „Гуми“ ( не
се покриват разходи за ремонт или подмяна на гуми на застрахованото МПС, когато
повредата е причинена от ПТП). Следователно, процесните щети са включени в
застрахователното покритие.
Въззивният съд счита, че не е
необходимо застрахователят да представи доказателство, че не е налично всяко от
изключенията, предвидени в общите условия, когато застрахователят не изплаща
обезщетение. В случай, че въззивникът възразява, че процесното ПТП попада в
изключенията, той следва да докаже това свое възражение. Не се установява по
делото застрахователят да не е следвало да изплаща застрахователно обезщетение.
Съдът приема за неоснователни твърденията на въззивника, че вредите не са
настъпили по начина, описан в исковата молба и в уведомлението за щета. От съвкупната преценка на доказателствата по делото, първоинстанционният
съд правилно е приел, че на 17.10.2016 г., водачът
А.Д.А., управлявайки л. а. „БМВ“, модел „Х5“, с рег. № ******, собственост на
„Интерлийз ауто“ ЕАД, на кръстовище тип „детелина“ при Главен път Е-79 и ул.
„Иван Михайлов, в района на гр. Благоевград, попада в несигнализирана и
необезопасена дупка на пътното платно, при което на автомобила са причинени
имуществени вреди, описани в опис - заключение по претенция № 50-02010-1107/16/18.10.2017
г. - увреда на задна дясна джанта.
Механизмът на ПТП, точното местонахождение
на настъпването му и причинната връзка между него и настъпилите вреди се
установяват от събраните в хода на процеса гласни доказателствени средства -
показанията на свидетелите Р.П.и А.А., които въззивният съд цени като логични,
последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по
делото. И двамата свидетели безпротиворечиво сочат, че през 2016 г. - в тъмната
част на денонощието, при пътуване с процесния автомобил, управляван от
свидетеля А., от гр. Кресна, на влизане в гр. Благоевград - за ул. „Иван
Михайлов“, на последната отбивка за Благоевград, попаднали в необозначена
дупка, в резултат на което джантата на автомобила била повредена. Посоченият механизъм
на ПТП съдът намира за безспорно установен и с оглед заключението на
изготвената по делото съдебно - автотехническа експертиза (САТЕ). От
експертното заключение се установява, че всички увреждания по л. а. „БМВ Х5“, с
рег. № ******, отразени в описа на застрахователя, се намират в пряка и
причинно - следствена връзка с механизма на процесното събитие. Съдът намира заключението за обосновано и
компетентно дадено. Същото не е оспорено от страните по делото и въззивният съд му дава вяра и
основава правните си изводи въз основа на установените в експертизата факти. Приетото
експертно заключение установява, че процесните вреди
могат да настъпят по начина, посочен от свидетелите,
поради което и с оглед липсата на доказателства в обратния смисъл (че вредите са настъпили по друг начин), съдът приема, че събраните
по делото гласни доказателства следва да се кредитират. Действително, предвид оплакванията на въззивника, по делото не е представен протокол за ПТП. В случая обаче не е налице някоя от
предвидените в чл. 125 от Закона за движение по пътищата хипотези, предвиждащи
задължително съставяне на протокол за ПТП, поради което съдът приема, че
липсата му не обуславя извод, че вредите не са настъпили по описания в исковата
молба начин. Неоснователно е и
твърдението, че е налице съпричиняване на вредите поради допуснати от страна на
водача на автомобила нарушения на правилата за движение (чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП). Ответникът, чиято е доказателствената тежест по реда на чл. 154 ГПК, не е представил доказателства за
съпричиняване на вредите поради несъобразяване на пътната обстановка и
скоростта. С оглед изложеното,
въззивната инстанция приема, че процесното ПТП се е осъществило по описания в
исковата молба и възприет от районния съд начин.
От материалите по делото се установява, че
произшествието е осъществено на републикански път по смисъла на чл. 3, ал. 2 от
Закона за пътищата (ЗП). С оглед
разпоредбите на чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30, ал. 1 ЗП, следва да се приеме, че именно ответникът Агенция „П.И.” е задължен да осъществява дейностите по поддържането и ремонта на процесния участък от
републиканската пътна мрежа. Агенцията
като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 30, ал. 1 ЗП
чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В
конкретния случай именно бездействието на съответните служители или лица, на които е възложено
изпълнението на законовите задължения на ответника по изграждането, ремонта и поддържането на процесния път
е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 30, ал. 1 ЗП. Следователно районният съд
правилно е приел, че ответникът носи
отговорност за причинените при процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на
задълженията на неговите служители или други изпълнители.
Безспорно установени по делото са и
следващите предпоставки за основателност на исковата претенция, а именно за
увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу
причинителя на вредата - арг. чл. 49 ЗЗД, във вр. с 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени чрез виновно и
противоправно поведение при или при повод на изпълнение на възложената работа. С плащането на обезщетение за причинените с деликта вреди застрахователят по силата на чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) е встъпил в правата на увредения и за него е възникнало регресно право срещу
делинквента. По делото е представено платежно нареждане от 09.01.2017
г. за заплащане на сума по процесната щета в размер на 1653,66 лв.
Съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ
(отм.) обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на събитието. С разпоредбата на чл. 203, ал. 1 КЗ
(отм.) е предвидено, че застрахователната сума не може да надвишава
действителната или възстановителната стойност на имуществото. В случая дължимото
обезщетение следва да се определи въз основа на средните пазарни цени за
възстановяване на действително нанесените щети на уредения автомобил. Съгласно
заключението на изготвената съдебно - автотехническа експертиза стойността, необходима за възстановяване на лекия автомобил, изчислена на
база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 1667,10 лв., което е повече от претендирания и изплатен
от ищцовото дружество размер. С оглед на диспозитивното
начало в процеса следва да се приеме, че ищецът има право да
получи сумата от 1653,66 лв., в какъвто размер е и предявеният иск, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 10.04.2017
г. до окончателното плащане. По делото не са ангажирани доказателства от
ответника за погасяване на задължението, поради което искът е изцяло
основателен и следва да бъде уважен.
Неоснователна е въззивната жалба и по отношение на обратния иск срещу „Г.Х.“ ЕООД с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
От представения по делото договор за възлагане
на обществена поръчка изх. № РД-38-14 от 15.06.2015 г. се установява, че след
проведена обществена поръчка Агенция „П.И.“ е сключила договор с ДЗЗД „Пътно
поддържане област Благоевград“, с участници в дружеството „А.“ ЕООД,
„Благоустройствени строежи“ ООД и „БКС“ ЕООД, по силата на който възлага на
дружеството да извършва дейностите по поддържане (превантивно, текущо, зимно и
ремонтно - възстановителни работи) на републиканските пътища на територията на
Областно пътно управление ***.
Договорът е сключен за срок от 48 месеца,
считано от датата, посочена като начало на срока във възлагателното писмо
(15.06.2015 г.), като между страните не е спорно, че към момента на настъпване
на произшествието договорът е бил в сила.
По делото е установено, че
причина за настъпване на процесното ПТП е несигнализирана дупка на пътното
платно на път Е-79, в частта му предмет на процесния договор за обществена
поръчка. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от договора дейностите по
поддържане се възлагат от възложителя на изпълнителя с месечни, допълнителни и
извънредни задания. В чл. 9, ал. 3 също е предвидена възможност за възложителя
да представя на изпълнителя месечни, а в случай на необходимост, допълнителни и
извънредни задания за извършване на видовете работи по отделните позиции. В чл.
12, ал. 5, и ал. 8 е предвидено задължение за изпълнителя да предприема всички
необходими действия за опазване на пътищата и пътните принадлежности към тях,
както и да поддържа в готовност аварийни екипи. С разпоредбата на чл. 33 от
договора страните са постигнали съгласие при настъпване на ПТП в резултат от
неизпълнение или некачествено изпълнение на договора, както и на всички
нормативни и технически изисквания, които следва да се спазват при изпълнението
на договора, изпълнителят да носи пълна отговорност за причинените
неимуществени и имуществени вреди. Изпълнителят по договора носи отговорност за
причинените на възложителя вреди, само когато последните имат за причина
неизпълнение или некачествено изпълнение на договора от страна на изпълнителя.
При
преценка основателността на иска по чл. 79 ЗЗД съдът
намира, че не е налице неизпълнение на договора от ответника по обратния иск във връзка с процесното ПТП.
В случая ново възлагане е осъществено с допълнително задание за видовете работи, които трябва да бъдат извършени за подобряване на експлоатационното състояние на път I-1 „София - Кулата“, от км 356,100 до км 426,500, на територията на ОПУ - Благоевград, с писмо изх. № 53-00-527 от 14.10.2016 г. Като краен срок за изпълнение на посоченото задание е определена датата 30.10.2016 г. Предвид обстоятелството, че процесното ПТП е настъпило преди тази дата - на 17.10.2016 г. се налага извод, че не е налице неизпълнение от „Г.Х.“ ЕООД на негово договорно задължение, което да има за последица и да е във връзка с наличието на дупка на главен път Е-79, пътен възел с ул. „Иван Михайлов“ (в района на гр. Благоевград), на кръстовище тип „детелина“. Освен това, от приложения по делото Сертификат № 41 от 10.02.2017 г. за действително изпълнените и приети работи по допълнително задание за обект „Подобряване експлоатационното състояние на път I-1 София - Кулата“, се установява, че възложителят е приел работата без забележки, т. е. изпълнението на задължението на насрещната страна по договора не е оспорено.
С оглед изложените съображения и
поради недоказаност на основната предпоставка по предявения обратен иск по чл. 79 ЗЗД -
неизпълнение на договора от ответника по иска, което да се намира във връзка с
процесното ПТП, същият като неоснователен следва да бъде отхвърлен, в какъвто смисъл е и обжалваното решение.
Предвид изложеното поради съвпадането на
крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение
на предявените искове, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна, а обжалваното с нея решение, като правилно и законосъобразно,
следва да бъде потвърдено на основание чл. 271, ал. 1 ГПК.
По разноските:
При този изход на въззивното
производство съобразно чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК, право на разноски
има въззиваемата страна.
По делото са представени договор за правна
защита и съдействие от 04.09.2019 г., сключен между З. „Б.В.И.Г.“ АД и адвокат
Гергана Янакиева, фактура и платежно нареждане от 05.09.2019 г., според които
въззиваемият е заплатил адвокатско възнаграждение по настоящото дело в размер
на сумата от 484,36 лв. Възражението на въззивника за прекомерност на
заплатеното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение е основателно. Съгласно
ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване
на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по
реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. В случая съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата (в действащата към момента на
сключване на договора за правна защита и съдействие редакция от 22.01.2019 г.) минималният
размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 345,75 лв. С оглед на това и
предвид фактическата и правна сложност на делото възнаграждението следва да
бъде намалено до сумата от 400 лв.
В полза на въззиваемия (ответник по
обратния иск) „Г.Х.“ ЕООД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК,
следва да бъде присъдена сумата от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение (определено
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП).
С
оглед на цената на иска и по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК въззивното решение не подлежи на
касационно обжалване.
Така мотивиран,
Софийски градски съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 141667 от 14.06.2019 г. по гр. д. № 22512/2017 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 63 - и състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с
решение № 207785 от 02.09.2019 г. по гр.
д. № 22512/2017 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 63 - и състав.
ОСЪЖДА Агенция „П.И.“ с БУЛСТАТ ******и адрес на
управление:***, да заплати на З. „Б.В.И.Г.“ АД с ЕИК ******и седалище и адрес
на управление:***, пл. „******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
вр. с чл. 273 ГПК, сумата
от 400 лв. (четиристотин
лева) -
разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА Агенция „П.И.“ с БУЛСТАТ ******и адрес
на управление:***, да заплати на „Г.Х.“ ЕООД, с ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:***, производствена база на „Г.Х.“ ЕООД, на
основание чл.
78, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК, сумата от 100 лв. (сто лева) - възнаграждение за юрисконсултска защита във
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице - помагач на
страната на ответника - „Г.Х.“ ЕООД,
ЕИК ******.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.